Р Е Ш Е Н И Е № 260147
гр. Пазарджик, 24.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в
открито заседание на двайсет и осми
септември, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Ана Ненчева, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
т. д. N 118 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното
Предявени са установителни искове с
правно основание чл. 694,ал.2 ТЗ от НАП, представляваща Държавата в качеството
на кредитор в производството несъстоятелност срещу длъжника „ХИДРОЛЕС“
ЕООД /Н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, обл.
Пазарджик, ул. „Стефан Караджа“ № 4, представлявано от управителя на
дружеството Д.Н.К.. В производството на осн. чл. 694,ал.4 ТЗ участва и синдика
на дружеството-длъжник В.И.Г..
По делото е извършена предвидената в
Глава тридесет и втора от ГПК размяна на книжата, като има постъпил отговор единствено
от синдика, но е и от ответника-длъжник, както и допълнителна искова молба, на
която не е подаден отговор.
Предявени са два кумулативно съединени иска
относно:
1. Установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) на предявени и приети от синдика публични вземания за данъци и за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 79 034,55 лв., дължими въз основа на подадените от длъжника Справки-декларации с вх. № № 13001613875/14.03.2019 г., 13001618798/12.04.2019 г., 13001626237/14.05.2019 г., 13001633706/14.06.2019 г. и 13001638524/12.07.2019 г. и Декларации обр. 6 №№ 130021902823628/25.03.2019 г., 130021904055272/24.04.2019 г., 130021904834718/20.05.2019 г. и 130021905795716/21.06.2019 г., обезпечени с наложени от публичния изпълнител запори, вписани в Централния регистър на особените залози под № 2020010302514 и № 2020010302657, въз основа на издадени по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190013-022-0035579/10.05.2019 г. и с изх. № С190013-022-0081869/12.09.2019 г., включени в списък на списъка на служебно приетите вземания на кредиторите на „ХИДРОЛЕС“ ЕООД, вписан в Търговския регистър и РЮЛНЦ под № 20200210095949, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 402 от 06.07.2020 г., постановено по т. д. № 186 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, обявено в ТРРЮЛПЦ под № 20200707140454.
2. Установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност на „ХИДРОЛЕС“ ЕООД публични вземания в общ размер на 83 971,94 лв., представляващи задължения за лихва върху главница, установена с влязъл в сила акт - Акт за установяване на публично вземане изх. №01 2600/2864# 1/11.06.2019 г. на ДФ „Земеделие“, и направени разходи в изпълнителното производство, образувано по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Ищецът твърди,че ги е предявил /въпреки задължението на синдика за служебното и включване в списъка по чл.687,ал.2 ТЗ/ с молба за предявяване с изх. № M-24-15-955i9#14 от 22.01.2020 г., на вземанията не фигурирали в списъка на приетите по чл. 387, ал.2 ТЗ, макар да били възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт. От тях 83 939,67 лв. бил включени в списъка на неприетите вземания, а 32,27 лв., представляващи направени разходи в изпълнителното производство, образувано по реда на ДОПК, не били включени от синдика в нито един от изготвените от него списъци, обявени в ТРРЮЛНЦ под №№ 20200210095949, № 20200210101929, 20200211102840 и 20200211111520, одобрени от съда по несъстоятелността с Определение № 402 от 06.07.2020 г., постановено по т. д. № 186 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20200707140454.
Ищецът твърди, че с молба с изх. № М-24-15-955!9#14/22.01.2020 г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания в общ размер на 259 861,50 лв., дължими въз основа на изброените в молбата за предявяване справки-декларации, Декларации обр. 6, Акт за установяване на публично вземане вх. № 01-2600/2864#1/11.06.2019 г. на ДФ „Земеделие“ и заповеди за командировка.
За обезпечаване на част от предявените публични вземания с Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190013-022-0035579/10.05.2019 г. и с изх. № С190013-022-0081869/12.09.2019 г., издадени от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НА11 - Пловдив, са наложени запори върху движими вещи - моторни превозни средства и земеделска и горска техника, индивидуализирани в издадените постановления, както и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, находящи се в изброените в постановлението три търговски банки на територията на страната. Запорите са вписани в Централния регистър на особените залози под № 2020010302514 и №2020010302657.
В ТРРЮЛНЦ под № 20200210095949 бил обявен списък на служебно приетите вземания на кредиторите на „ХИДРОЛЕС” ЕООД, изготвен от синдика на основание чл. 686, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 687, т. 2 от ТЗ. В списъка на служебно приетите вземания синдикът формирал две колони, наименовани „Поредност по чл. 722 ТЗ - приета“, и „Поредност по чл. 722 ТЗ - претендират и неприета“, от съдържанието на които било видно, че претендираното от Националната агенция за приходите обезпечение - наложен запор, вписан по реда на Закона за особените залози в ЦРОЗ, не е прието, като за данъчни вземания в общ размер на 167 369,90 лв. липсва посочена поредност, а за обезпечените вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 518,60 лв. е предвидена поредност като за необезпечени вземания, а именно - т. 6 и т. 9 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
В срока по чл. 690 от ТЗ Националната агенция за приходите депозирала възражение с изх. № М-24-15-955#20/17.02.2020 г. срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ за публичните вземания в общ размер на 79 034,55 лв., в т. ч. задължения за данъци в размер на 78 515,95 лв. ( в т. ч. главници в размер на 73 665,17 лв. и лихви в размер на 4850,78 лв.) и за задължителни осигурителни вноски в размер на 518,60 лв. (от които 445,40 лв. главници и 73,20 лв. лихви), за които, предвид наличието на обезпечение - наложени от публичния изпълнител запори, вписани в Централния регистър на особените залози под № 2020010302514 и № 2020010302657, въз основа на издадени по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190013-022-0035579/10.05.2019 г. и с изх. № С190013- 022-0081869/12.09.2019 г., се претендират поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
С Определение № 402 от 06.07.2020 г., постановено в производството по несъстоятелност, подаденото възражение от Националната агенция за приходите било оставено изцяло без уважение относно претендираната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200707140454 и списъкът с приетите вземания бил одобрен, както е изготвен от синдика относно предвидената поредност на публичните държавни вземания,което пораждало правният интерес от предявяване на първия от исковете, при положение, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
За да обоснове претенцията си за съществуване привилегия на обезпечен кредитор по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ ищецът се позовава на приложени в производството по несъстоятелност заверени копия от издадени от публичен изпълнител при Териториална дирекция, гр. Пловдив на НАП Постановления с изх. № С190013-022- 0035579/10.05.2019 г. и с изх. № С190013-022-0081869/12.09.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки, видно от които за обезпечаване па публични вземания на държавата срещу длъжника са наложени запори върху движими вещи - моторни превозни средства и земеделска и горска техника, индивидуализирани в издадените постановления, както и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, находящи се в изброените в постановлението три търговски банки на територията на страната, както и на заверено копие от Удостоверение в№ 1321146/03.01.2020 г., издадено от Централния регистър на особените залози, Постановления с изх. № С190013-022-0035579/10.05.2019 г. и с изх. № С190013-022-0081869/12.09.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки по реда на Д011К, издадени от публичен изпълнител при Териториална дирекция - Пловдив на НАП, са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ под № 2020010302514 и № 2020010302657.
Ищецът се позовава още и липсата на нормативно установена пречка за вписването на запорите, наложени с Постановления с изх. № С190013-022- 0035579/10.05.2019 г. и с изх. № С190013-022-0081869/12.09.2019 г., от длъжностното лице в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, доколкото същите са наложени преди тази дата, поради което счита, че следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ Националната агенция за приходите депозирала възражение с изх. № -24-15-95519#21 от 18.02.2020 г. и срещу неприемането на публични вземания в общ размер на 83 939,67 лв., представляващи лихви върху публично вземане по Акт за установяване на публично вземане 01-2600/2864-1/11.06.2019 г. на ДФ „Земеделие“, както и срещу непроизнасянето от страна на синдика по отношение на вземанията в размер на 32,27 лв., представляващи направени разходи в изпълнителното производство, образувано по реда на ДОПК, по отношение на които е направено предложение до съда по несъстоятелността да укаже на синдика да се произнесе по отношение на вземанията за разходи, направени в изпълнителното производство.
С Определение № 402 от 06.07.2020 г., постановено по т. д. № 186 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, подаденото възражение от Националната агенция за приходите било оставено изцяло без уважение и съдът по несъстоятелността одобрил обявените в ТРРЮЛНЦ под №№ 20200210095949, № 20200210101929, 20200211102840 и 20200211111520 списъци без корекции, с оглед на което за Националната агенция за приходите възниквал правен интерес на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК, да предяви втория иск за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност на „ХИДРОЛЕС“ ЕООД вземания в общ размер на 83 939,67 лв., представляващи задължения за лихва върху главница, установена с влязъл в сила акт - Акт за установяване на публично вземане вх. № 01-2600/2864#1/11.06.2019 г. на ДФ „Земеделие“, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, и вземания в общ размер на 32,27 лв., представляващи направени разходи в изпълнителното производство, образувано по реда на ДОПК, предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. № М- 24-15-955#14/22.01.2020 г.
Паричните вземания, по отношение на които нямало произнасяне както от страна на синдика, така и от страна на съда по несъстоятелността, са в общ размер на 32,27 лв. главници и представляват извършени разходи, направени в хода на образуваното в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик изпълнително дело № *********/2019 г. Основания за паричните вземания за разноски са с Заповед за командировка № 6063/12.09.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, дължимата сума по която е в размер на 16,23 лв., и Заповед за командировка № 8942/16.12.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, по която дължимата сума е 16,04 лв.
По отношение на вземанията за лихви ищецът се позовава на техния акцесорен характер, поради което те възникват в зависимост от главния дълг, следват главното задължение, прехвърлят се и се залагат заедно с него. По своето правно естество лихвата се явявала обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение, чийто размерът нараства с всеки ден забава, до момента на окончателното погасяване на главницата. Веднъж възникнало, лихвеното задължение се превръщало в самостоятелно такова - аргумент на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, и е дължимо до окончателното му изплащане, поради което аргументът на съда, отхвърлил възражението, че следва да се издаде акт за установяване на вземанията за лихви, дължими върху неплатените в срок публични вземания, не намирал законова опора.
Синдикът оспорва исковете, като е направил редица възражения, подробно изброени в определението за насрочване на делото и устния доклад, направен в открито съдебно заседание.В съответствие с дадените от съда указания пълномощникът на ищеца е уточнил обстоятелствата, на които основава първия си иск, като е заявил, че Актът за установяване на публично държавно вземане връчен на 25.06.2019 г. и тъй като не е бил обжалван е влязъл в сила на 10.07.2019 г. Представил е обратна разписка, установяваща връчването.
Сред преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема следното:
При проверката по чл.130 ГПК съдът е пропуснал да разреши въпроса с допустимостта на иска относно съществуването на претендирано вземане в размер на 32,27 лв., което се твърди, че е възникнало преди датата на производството по несъстоятелност и представлявало направени разходи в изпълнително производство, образувано по реда на ДОПК.
Това, че вземането е предявено с нарочна молба от 22.01.2020 г. и липсва в одобрения списък с приети вземания, не е достатъчно за допустимост на иска пред съда за неговото установяване. Необходимо е да е налице някоя от хипотезите на чл.694, ал.2 от ГПК – да е оставено без уважение възражението на кредитора срещу неприемане на вземането му от синдика или вземането да е изключено от списъка с приетите по възражение на друг кредитор или на синдика.
Нито една от тези хипотези не е налице, тъй като се твърди, че синдикът изобщо не се е произнесъл по това вземане, поради което не имало как да се направи допустимо възражение по чл. 690 ТЗ. Сам ищецът твърди, че било направено „предложение“ до съда по несъстоятелността да укаже на синдика да се произнесе по отношение на това вземане, а видно от определението по чл. 690 ТЗ липсва произнасяне по този въпрос.
След като не е налице „неприето вземане“ по смисъла на закона и произнасяне на съда, с което да отхвърля възражението срещу неприемането му, то не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 694,ал.4 ТЗ относно неговото съществуване. Кредиторът може да иска от синдика да включи в допълнителен списък вземането, което е пропуснал да разгледа по всяко време, след като вече го е предявил, както и да поиска съдействие от съда по несъстоятелността да му даде такива указания.
Ето защо, макар да е дал ход исковата молба, приемайки искове за допустими, по отношение на иска за установяване на вземането в размер на 32,27 лв. производството следва да бъде прекратено и този иск да не се разглежда по същество.
Другите два иска са допустими, тъй като имат за предмет неприето от синдика вземане /за лихвите/, по отношение на което съдът е оставил без уважение възражението за включването му в списъка на приетите и съответно – установяване на поредност на удовлетворяване на прието вземане, различна от приетата от синдика и от съда по несъстоятелността, който е одобрил списъка, без да внесе исканата от кредитора промяна, тъй като е оставил без уважение възражението му , основаващо се на твърдение за съществуване на привилегия по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Искът за установяване съществуването на вземането за лихви в размер на 83 939,67 лв. е основателен по следните съображения:
Вземането съществува и отговоря на условията за служебното му вписване от синдика в списъка по чл. 687,ал.2 ТЗ. Става дума за вземане за лихви върху публично държавно вземане, като и двете са установени с влязъл в сила Акт № 13/04/1/0802837/1/01/04/01 от 11.06.2019 г., който връчен на управителя на дружеството на 25.06.2019 г. и не е обжалван, следователно е влязъл в сила. Връчването се установи с представената като доказателство обратна разписка /на л. 140 от делото/.
В акта е посочено освен вземането за главница със своето правно и фактическо основание и размер и задължението за лихва, „която се начислява от 06.06.2017 г.“
Като приема вземането за лихви за доказано по основание, съгласно разпоредбата на чл. 687,ал.2 ТЗ във вр. с чл. 164,ал.4 ДОПК, съдът следва да определи размера му по правилата на чл. 162 ГПК, ползвайки заключение на вещо лице в случая. Имайки предвид, че и установената с акта за установяване на публичните вземания начална дата, от която се начисляват лихвите, също се обхваща от забраната за оспорване по чл.164, ал.4 ДОПК, съдът възприема като правилно и точно заключението на вещото лице, според което размерът на лихвите е 84 728,54 лв., начислени от 06.06.2019 г. до 19.07.2019 г., на която се установява /т. 1.1 от заключението/, когато е погасено главното задължение, чрез усвояване на предоставена банкова гаранция.
Извършено е частично погасяване чрез прихващане до размер аот 788,87 лв. на така установеното задължение за лихви, което е станало на 02.10.2019 г. и вземането е останало до съществува по размера от 83 939, 67 лв., за който е предявен иска по чл. 694, ал.2 ТЗ.
Следователно този иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, като на основание чл. 694, ал.7 ТЗ ответникът се осъди да заплати ДТ в размер на 4% върху ¼ от размера на признатото вземане или – 839,40 лв.
Неоснователен е другият иск, с който се цели да се установи съществуване на привилегия на Държавата, в качеството на кредитор, представляван от НАП в производството по несъстоятелност, основаваща се на разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 ТЗ и на факта, че имало вписан В ЦРОЗ запор, наложен от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив като обезпечение на публични вземания, приети в производството по несъстоятелност в общ размер от 79 034,55 лв.
Следва да има в предвид, че под запор или възбрана „вписани по реда на ЗОЗ“ по смисъла на чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ следва да имат в предвид обезпечения, чието вписване е изрично предвидено в този специален закон като условие за тяхното учредяване, респективно – валидно възникване на правата на обезпечения кредитор. Само такъв кредитор, ползващ се от обезпечение, вписано по реда на този закон, има правото на предпочтително удовлетворяване при реализация на имуществото, върху което е учреден и в писан запора /възбраната/.
До изменението на ЗОЗ/ДВ бр. 105/2016 г. чл. 26,ал.3 от този закон предвижда вписване в ЦРОЗ на запора, наложен от публичен изпълнител като обезпечение на вземания, събирано по ДОПК. След изменението на тази разпоредба, запорите, наложени от публичен изпълнител не следва да се вписват по реда на ЗОЗ, респективно - да служат като основание за привилегията по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ,дори ако се окажат вписани, както се твърди в конкретния случай. Може да се постави въпроса дали изобщо поражда някакви последици /освен оповестяването на запора/, извършеното вписване в ЦРОЗ, но със сигурност,извършването му, независимо по чия инициатива е станало, не може да породи привилегия за кредитора и да го нареди до тези, с права на предпочтително удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1. Ето защо, наложения от публичен изпълнителен през 2019 г. запор, не е подлежал на вписване по реда на ЗОЗ и не може да създаде привилегията, която ищецът-кредитор иска да му бъде призната с предявения иск по чл.694,ал.1 ГПК. Искът следва да бъде отхвърлен, без да се присъжда държавна такса на осн. чл. 694, ал.7 ГПК, тъй като става дума за защита на права, свързани с публично държавно вземане /чл. 84 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Национална агенция за приходите, предявен по реда на чл.694, ал.2 ТЗ, че съществува публично държавно вземане за лихва в размер на 83 939,67 лв., дължима за периода от 06.06.2019 г. до 19.07.2019 г. върху главница, установена с АКТ за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0802837/1/01/04/01 от 11.06.2019 г. срещу длъжника „Хидролес“ ЕООД /Н/ - гр. Пещера.
ОСЪЖДА „Хидролес“ ЕООД /Н/ - гр. Пещера ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 839,40 лв. по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Национална агенция за приходите, предявен по реда на чл.694,ал.2 ТЗ за установяване съществуването на привилегия по чл.722,ал.1т.1 ТЗ при удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност срещу ответника „Хидролес“ ЕООД /Н/ - гр. Пещера публични държавни вземания в общ размер от 79 034,55 лв., обезпечени с наложен запор от публичен изпълнител.
Оставя без разглеждане предявения иск по чл. 694, ал.2 ТЗ за установяване съществуване на вземане в размер на 32,27 лв. – разходи, направени в изпълнително производство по реда на ДОПК и прекратява производството в тази част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2-седмичен от получаване на препис от страните пред Пловдивския апелативен съд, а в частта за прекратяване на делото – с частна жалба в 1-седмичен срок.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: