№ 1132
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502016 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 02.03.2021г по гр.д. № 12011/2018г СГС,ІГО, 6 състав е осъдил ЗД”
Бул инс”АД да заплати на И. Л. М. сумата от 15 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 325.91лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди причинени от ПТП, настъпило на 12.11.2017г, реализирано от водач ,
застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до
30 000лв. Съдът е приел, че не се установява ищцата да е съпричинила своето
увреждане. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода
от спора.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 3 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и до 325.91лв- обезщетение за
имуществени вреди, както и в отхвърлителната си част за имуществените вреди.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищцата И.М. в
отхвърлителната част , касаеща искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Въззивникът поддържа, че решението в тази част е незаконосъобразно.
1
Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е
обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е
съобразил всички установени като претърпени от ищцата неимуществени вреди,
техния характер и интензитет. Поддържа, че съдът неправилно е ценил събраните
доказателства по делото и неправилно не е кредитирал обосновано заключение на вещо
лице по делото моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено ново, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен за сумата до 30 000лв. Претендира направените
по делото разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част за сумата над 3 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени
вреди , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е
приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено,
несъобразено с установените , претърпени от ищцата вреди, че е несправедливо Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което
исовете да бъдат отхвърлени над посочената сума. Претендира разноските , направени
пред двете съдебни инстанции.
Ищцата И.М. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба на
застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът – ищец се представлява от адв. Ч., който поддържа
въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на застрахователя. Моли да
бъдат съобразени аргументите, изложени във въззивната жалба на ищцата и в отговора
на въззивната жалба на застрахователя. Претендира разноски , съобразно списък по
чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от ответника.
Въззивникът-ответник ЗД”Бул инс”АД се представлява в о.с.з. от адв. И., който
поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на ищеца. Поддържа, че от
представената медицинска документация не се установява по категоричен начин
ищцата да е претърпяла всички травми, описани в ИМ. Моли присъденото
обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски по делото, за които представя
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за искането по чл.38 от ЗА, като поддържа,
че липсват данни за затруднено положение на ищцата да плати адвокатско
възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
2
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от 3 000лв и за обезщетението за имуществени вреди за сумата от 325.91лв/ се
установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и
за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД”Бул инс”АД дължи на ищцата
заплащане на обезщетение за всички вреди, претърпени при ПТП, настъпило на
12.11.2017г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищцата обезщетение за неимуществени вреди , определен по реда на
чл.52 от ЗЗД. Пред настоящата инстанция застрахователят не поддържа възражението
си за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, видно от развитите въззивни
оплаквания във въззивната жалба.
3
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
39години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р П. следствие на настъпилото ПТП
ищцата получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение,
контузия на главата и разкъсно-контузна рана в дясната челно-слепоочна област на
главата. Според вещото лице тези травматични увреждания са с доказан произход и са
настъпили в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Ищцата е приета за болнично
лечение след ПТП в ясно съсзнание и оплаквания за болки. Лечебният престой е бил 3-
дневен. Разкъсно-контузната рана е била обработена хирургично. Вещото лице
установява, че мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна травма,
като при него оплакванията най-често от главоболие, чувство на гадене и световъртеж,
са с продължителност от около три седмици, най-интензивни в първата. При правилно
проведено лечение и режим, възстановителният период е в границите на 3-5 седмици.
Според вещото лице от направената рентгенография на гръден кош и тазови кости не
са установени травматични промени. Установено е дискретно снишение отпред на
тялото на Тн11-единадесети гръден прешлен, което според вещото лице е анатомична
особеност. Според вещото лице при съмнение за счупване е следвало да бъде
направена компютърна томография, което не е сторено. При прегледа на ищцата
вещото лице констатира пълно възстановяване, с оплаквания за поява на болки като
мигренозни.
Поради оспорване на СМЕ на в.л. д-р П. е назначена и изслушана повторна СМЕ,
изготвена от в.л. д-р М. , който дава заключение, че при процесното ПТП ищцата е
получила несъмнена травма на гръбначен стълб-шиен и гръден отдел. Според вещото
лице най- уязвими при подобни автомобилни травми са шийните прешлен.
Прешленовоно тяло на Тх11 е снишено отпред, описанието на специалиста извършил
образната диагностика при приема на ищцата на лечение след ПТП е за вероятно
постравматично снишаване, като останалите прешленови тела са със запазена
височина. Изводът на вещото лице е , че при процесното ПТП е възникнала
лекостепенна компресионна фрактура на ТХ11 /единадесети гръден прешлен/ от
стабилен тип. При прегледа на ищцата вещото лице сочи, че тя е споделила за дълго
продължили болки и затруднено движение на снагата.
В о.с.з. вещото лице допълва, че освен описанието на специалиста по образна
диагностика дава своето заключение като взема предвед анамнезата, клиничния
преглед на ищцата и механизма, при който ПТП е настъпило.
Заключението на в.л. М. е оспорено от представителя на застрахователя.
С оглед така установените факти съдебният състав приема, че по делото не се
4
установява ищцата да е претърпяла травматични увреждания в областта на таза, пряко
свързани с ПТП. Няма медицински доказателства в подкрепа на причинноследствената
връзка между такава вреда при ищцата и процесното ПТП. И двете изслушани вещи
лица по делото дават категопично заключение, че процесното ПТП не е причинило на
ищцата твърдяното в ИМ увреждане на тазовите кости. Ето защо, за такава увреда
застрахователят не дължи на процесното основание обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата.
Съдебният състав намира, че по делото е установена връзката между
правопораждащия деликт- ПТП и увреждането Тх11 гръден прешлен. За да достигне
до този извод съдът кредитира заключението на повторната СМЕ, изготвена от в.л. М..
Това вещо лице дава заключение не само при буквалното възприемане на
медицинските документи, но и като съобразява механизма на настъпване на ПТП , като
се базира на специалните си познания и съобразява обичайните травми при такъв
механизъм на ПТП, както и съобразява и оплакванията на ищцата – нейните
анамнестични данни. Вещото лице сочи да е необичайно само един прешлен да е
снишен, дори и дискретно, поради което дава заключението си за наличие на травма на
Тх11 при ищцата в причинна връзка с ПТП. Именно съвкупния анализ на
доказателствата, направен от вещото лице и изводите, базирани на неговия медицински
опит мотивират съда да възприеме неговото заключение като по- пълно и мотивирано
и въз основа на него да направи своите правни изводи. Ето защо съдът приема,че при
процесното ПТП ищцата е претърпяла и травма на Тх11 гръден прешлен, от която
травма , видно от събраните по делото доказателства ищцата е възстановена и
обективно, освен съобщеното от самата ищца на вещото лице д-р М., няма данни да е
причинила сериозни болки и страдания.
С оглед изложеното съдът приема, че предвид претърпените доказаните
претърпяни от ищцата травми- черепно-мозъчна трама, лекостепенно мозъчно
сътресение , контузия на главата, разкъсно контузни рани и лекостепенна
компресионна фактура на Тх11 от стабилен тип, сравнително краткия възстановителен
период, първоначалният дискомфорт от сътресението и трамите на гръбнака, но и като
съобрази настъпилото физическо възстановяване на ищцата съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 20 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобрази момента на настъпване на увреждането , както и
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната към момента на
настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените
5
от ищцата неимуществени вреди при настъпилото на 12.11.2017г ПТП е в размер на
20 000лв, до която сума искавата претенция следва да бъде уважена.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 15 000лв до 20 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 16.08.2018г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължи сумата от още 306.96лв- разноски по
делото.
На пълномощника на ищеца се дължат още 238.33лв- възнаграждение за защита
пред първата инстанция .
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски на застрахователя за сумата над 733.33лв.
Пред настоящата инстанция ищецът е направил съдебноделоводни разноски от
300лв- заплатена държавна такса. С оглед изхода от спора/ обжалваемият интерес е от
27 000лв, защитеният интерес на ищеца- 17 000лв/аа ищеца се дължи сумата от
18.89лв- разноски пред въззивната инстанция.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в
размер на 843.70лв. Сумата се получава като се съобрази минималният размер на адв.
възнаграждение при интерес от 27 000лв- 1340лв и защитеният по делото интерес от
страна на ищеца- 17 000лв. Неоснователно е бланкетното възражението на
застрахователя за недължимост на възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда
на чл.38 от ЗА. Няма данни по делото , от които да се направи извод за невалидно
договоране между ищеца и пълномощника му за условията за предоставяне на
безплатна правната помощ.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса
поради неоснователност на жалбата му. Дължат му се разноски за защита от един
адвокат , които застрахователят претендира в размер на 2 000лв. въззивникът –ищец
прави възражение за прекомерност на тези разноски. Възражението енеоснователно.
Видно от посоченото в договора за правна защита сумата от 2 000лв включва и
6
дължимия се ДДС върху възнаграждението, поради което не може да се приеме, че
договореното възнаграждение на пълномощника на застрахователя надвишава
прекомерно минималното възнаграждение при интерес от 27 000лв- 1340лв. С оглед
изхода от спора на застрахователя се дължат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 666.67лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261415 от 02.03.2021г , постановено по гр.д. №
12011/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-6 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от И. Л. М. против ЗД”Бул инс”АД за сумата от 15 000лв до 20 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която И. Л. М. е осъдена да
заплати разноски по делото за сумата над 733.33лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на И. Л. М. с ЕГН
********** сумата от още 5 000лв, представляващи разликата между присъдените
15 000лв и дължимите се 20 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 12.11.2017г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 16.08.2018г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261415 от 02.03.2021г , постановено по гр.д. №
12011/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-6 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на И. Л. М. с ЕГН
********** сумата от 325.85лв- разноски , направени пред двете съдебни инсатнции,
на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат М.Д. от САК
сумата от още 1082.93лв- възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции, на
осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА И. Л. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от 666.67лв- разноски за заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл.81
вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8