РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бяла, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100690 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕЛ. СТ.
СТ., **********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК: ******, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 14
308.24 лв./остатък/,предмет на ИД №693/2011г. по описа на ЧСИ В. М. с рег.№833,с
район на действие РОС,образувано въз основа на ИЛ от 17.10.2011г. по ч.гр.д. №8581
от 2011г. по описа на РРС, като погасени чрез плащане и поради изтекла погасителна
давност, начиная от 10.08.2012г. до 10.08.2014г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Оспорва изложените от
ищеца доводи по отношение на приложимия давностен срок, като сочи, че същият е
прекъсван многократно с действия от страна на ЧСИ. Твърди се активност на
взискателя и липса на предпоставки за настъпване на перемпция. На основание
подробно изложените доводи моли предявеният иск да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски в размер на 200 лв.,
представляващи внесен депозит за ВЛ.
Съдът въз основа на фактите и доказателствата , които се установяват с тях
както и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
Изпълнително дело №693/2011г. по описа на ЧСИ В. М.,с район на действие –
Окръжен съд Русе е образувано по молба на взискателя –„Юробанк
България“АД,гр.София-правоприемник на Алфа Банк“АД, и издаден в негова полза
ИЛ против ЕЛ. СТ. СТ.,ЕГН ********** за сумата общо от 82 296.82 евро, просрочена
главница по Договор за кредит №302-52/27.04.2007г. и Анекс №1 към него от
1
11.12.2009г.,заедно със 4 696.33 евро просрочена лихва върху редовна главница за
периода 11.09.2010г. до 14.10.2011г.вкл., 1 133.35 евро наказателна лихва върху
просрочената главница за периода 11.09.2010г. до 14.10.2011г.,вкл.,252.88 евро
наказателна лихва върху просрочената лихва за периода от 11.09.2010г. до 14.10.2011г.
вкл.,както и 5 635.65 лв. разноски по делото.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.05.2012 г. е извършено
възлагане върху Алфа Банк АД на Апартамент № ., тип мезонет на мансарден и
тавански етаж ,находящ се в гр. Р., ул.“ п.. А. З.“ № ..-.. за сумата в размер на 185
900,00 лв.
На 13.02.2014г., с молба с вх. № 6862 към ИД 693/2011 г. по описа на ЧСИ В. М.
с per. № 833, е присъединено вземане по Изпълнителен лист от 19.09.2013 г. издаден
от Окръжен съд Русе, гражданско отделение на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от
ГПК, въз основа на Решение № 126/28.02.2013 г., съгласно което ЕЛ. СТ. СТ. е
осъдена да заплати на „Алфа Банк“ АД сумата 3657,10 лв. разноски по делото и
2178,55 лв. юрисконсулстко възнаграждение.
По делото е допусната и изслушана СИЕ,чиито заключение съдът кредитира
изцяло,като компетентно изготвено и обективно.
1.В отговор на въпроса: Каква част от дълга по ИД 693/2011 по описа на ЧСИ В.
М. с per. № 833 е погасена в резултат на извършено възлагане на недвижим имот с
Постановление за възлагане от 02.05.2012 г., като се съобразят и всички такси и
разноски заплатени от взискателя по изпълнителното дело, включително и такси и
разноски заплатени във връзка с изготвянето на постановлението, заплащане на т.26 от
ТТРЗЧСИ, данъчни задължения за имота и др., като се посочи извършеното погасяване
по пера/главница, лихви, разноски и др./, като се съобрази разпоредбата на чл.76 от
ЗЗД?, експерта е посочил, че в резултат на извършено възлагане на недвижимия имот
от 02.05.2012 г., със сумата от 185900,00 лв. са погасени следните задължения:
- 146875,40 лв./75096.20 евро/ - погасена главница;
- 9185,22 лв./ 4696,33 евро/- просрочена лихва върху редовна главница за
периода от 11.09.2010 г. .до 14.10.2011 г. включително, съгласно ИЛ от 17.10.2011г.;
- 2216,64 лв./ 1133,35 евро/ - наказателна лихва върху просрочена главница
за периода от 11.09.2010 г. до 14.10.2011 г. включително, съгласно ИЛ от 17.10.2011г.;
- 494,59 лв./, 252,88 евро/ - наказателна лихва върху просрочена лихва за
периода от 11.09.2010 г. - 14.10.2011 г. включително, съгласно ИЛ от 17.10.2011 г.;
- 5635,65 лв. - разноски по делото, в т.ч. 2178,55 лв. юристконсултско
възнаграждение, съгласно ИЛ от 17.10.2011 г.;
- 9702,09 лв. - законна лихва за периода от 15.10.2011 г. - 14.05.2012 г. вкл.
- 3346,20 лв. - такса по т.23 от ТТРЗЧСИ/ с вкл.ДДС/
- 4886,16 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ/ с вкл.ДДС/, като цялата такса по
т.26 е в размер на 8171,23 лв./с вкл. ДДС от която се приспада заплатената по делото
такса по т.20 по ТТРЗЧСИ в размер на 3285,07 лв. с вкл. ДДС/
- 390,64 лв. - Данък недвижими имоти;
- 936,53 лв. - Такса битови отпадъци;
- 912,00 лв. -такси ТТРЗЧСИ/ Таблица № 1
-1318,88 лв. - други разноски по ИД
2. В отговор на въпроса: Има ли непогасен остатък от дълга по ИД 693/2011
2
по описа на ЧСИ В. М. с per. № 833 след 02.05.2012г. и в какъв размер, като се посочи
вида на непогасеното вземане/лихви разноски и др.?, ВЛ след извършена проверка в
кантората на ЧСИ В. М. с per. № 833 и проверка на счетоводните записвания
предоставени от „Юробанк България“ АД,установява,че непогасеният остатък по ИД
693/2011 г. е в размер на 14203,19 лв. в т.ч.:
- 14083,19 лв./7200,62 евро/ - непогасена главница
- 120,00лв. - общо такси по ИД
3. В отговор на въпроса: Какъв е актуалния размер на дълга по ИД 693/2011
по описа на ЧСИ В. М. с per. № 833?,ВЛ посочва,че след извършеното разпределение
от 12.11.2020 г. и 07.01.2021 г., актуалния размер на дълга по ИД 693/2011 по описа на
ЧСИ В. М. с per. № 833, е на обща стойност 15877,50 лв., а по пера и размер е както
следва:
- 12628,11 лв. /6456,65 евро/ - непогасена главница;
- 215,45 лв. - неолихвяемо вземане, остатък от законна лихва;
- 1010,25 лв. - законна лихва върху непогасена главница за периода от
15.02.2021 г.до 29.11.2021 г.(дата на извъртаната проверка);
- 482,20 лв. такси. в т.ч.:
- 146,20 лв. - т.31 от ТТРЗЧСИ за заплатени пощенски услуги за периода от
22.01.2021 г. - 23.11.2021 г., от които 100,00 лв. дължими на взискателя, платени
от него на 09.02.2021 г. и 46,20 лв. дължими към ЧСИ;
- 312,00 лв., - т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебен изп.на
покана, призовка за периода от 22.01.2021 г. - 23.11.2021 г., от които 168,00 лв.
дължими на взискателя, платени от него на 26.02.2021г. и 144,00 лв. дължими към
ЧСИ;
- 24,00 лв. - т.З от ТТРЗЧСИ за справка за имуществото на длъжника за
периода от 22.01.2021 г.-23.11.2021 г.;
- 1291,48 лв. - т.26. Такса по ТТРЗЧСИ такса върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане;
- 250,01 лв. - присъдени публични вземания;
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията
му като погасени чрез плащане и по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу
изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството може да се
основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за
недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство
се е преклудирала и възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищцата твърди, че задължението й към 2012г. е възлизало на 178 883,16 лева,
съгласно издаден изпълнителен лист,като с възлагане на имот,представляващ
3
Апартамент № ., тип мезонет на мансарден и тавански етаж ,находящ се в гр. Р., ул.“ п..
А. З.“ №..-.. за сумата в размер на 185900,00 лв., задължението й към Банката-
взискател е изчерпано.
Същевременно, обаче, същата не съобразява обстоятелството, че съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Такава хипотеза в
случая видно и от доказателствата поделото, конкретно приложеното в цялост ИД не е
налице.От изготвената по делото СИЕ безспорно се установява,че актуалния размер на
дълга към датата на изготвяне на експертизата по ИД 693/2011 по описа на ЧСИ В. М.
с per. № 833, е на обща стойност 15877,50 лв., а по пера и размер включва непогасена
главница, остатък от законна лихва ,законна лихва върху непогасена главница за
периода от 15.02.2021 г.до 29.11.2021 г. и 482,20 лв. такси. в т.ч такса по.т.31 от
ТТРЗЧСИ за заплатени пощенски услуги за периода от 22.01.2021г. - 23.11.2021 г., от
които 100,00 лв. дължими на взискателя, платени от него на 09.02.2021 г. и 46,20 лв.
дължими към ЧСИ; 312,00 лв., - т.5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебен
изпълнител на покана, призовка за периода от 22.01.2021 г. - 23.11.2021 г.; 24,00 лв. -
т.З от ТТРЗЧСИ за справка за имуществото на длъжника за периода от 22.01.2021 г.-
23.11.2021 г.; 1291,48 лв. - т.26. Такса по ТТРЗЧСИ такса върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане и 250,01 лв. - присъдени публични вземания.
Предвид изложеното съдът намира твърдението на ищцата за погасяване на
вземането по издадения ИЛ посредством направено плащане за неоснователно.
По възражението за изтекла давност:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две
години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното
производство подлежи на прекратяване(настъпва т.нар. перемпция). Съобразно
задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва
по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не
случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими
при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай
настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
4
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие
за принудително изпълнение. В този смисъл е и константната съдебна практика,
съгласно която молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително
действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и друго становище в
съдебната практика, че самото искане на взискателя за предприемане на определено
изпълнително действие прекъсва погасителната давност.
С оглед твърденията на ищцата, че не дължи претендираните от взискателя по
ИД 693/2011 г. по описа на ЧСИ В. М. суми, тъй като в периода 10.08.2012г. до
10.08.2014г. не са извършвани изпълнителни действия, като са настъпили последиците
предвидени в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК от вложеното към настоящото дело ИД №693 се
установява следното:
-С постановление за възлагане от 02.05.2012г. е възложен имот на длъжника в
полза на кредитора - Алфа Банк България АД.
-Следващото изпълнително действие, както твърди и ищеца в исковата молба е
извършено на 10.08.2012г., с предаване на владението на имота.
-На 13.02.2014г., с молба с вх. № 6862 към ИД 693 от 2011г. е присъединено
вземане по нов изпълнителен лист издаден срещу ЕЛ. СТ. СТ..
-На 06.04.2015г. е депозирана молба с вх. № 10130 от взискателя по делото, в
която е посочен и способ на изпълнение.По негово искане изпълнението е насочено
срещу недвижим имот , находящ се в с.Л. Ч. ,община Б. след успешно проведен от
него отменителен иск ,като с влязло в сила решение е обявена относителна
недействителност спрямо Банката,извършеното от Е.С. дарение на този имот на
малолетния й внук. Извършен е опис на имота ,множество продани,като последната е
проведена за периода 20.12.2020г. до 17.00ч. на 20.01.2021г. Видно от протокола за
обявяване на постъпилите наддавателни предложения за купувач е обявена Я. А.,
която в срок е внесла предложената от нея цена,след приспадане на внесения задатък и
ЧСИ е издал Постановление за възлагане на имота от 26.01.2021г.За същото ищцата е
уведомена на 08.02.2021г.
5
В настоящия случай съдът счита, че последното валидно изпълнително действие
по събиране на вземанията е от 26.01.2021г. и следователно давността за
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право, както кратката тригодишна,
така и петгодишната, не е изтекла. Предмет на изпълнителното производство към
02.05.2012г. е била непогасена част от олихвяема главница и част от разноски за водене
на производството. Тези вземания на взискателя - ответник по настоящото дело не се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Освен това, дори и да се приеме, че
някоя част от вземането на ответника действително би могла да се подведе под
хипотезата на чл. 111 от ЗЗД, то не е изтекъл тригодишния давностен срок.
Видно от изисканото и вложено към настоящото дело,ИД № 693/2011г. по описа
на ЧСИ В.М. в периода посочен от ищеца 10.08.2012г. до 10.08.2014г. са извършвани
изпълнителни действия годни да прекъснат както срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
така и давностните срокове по ЗЗД,като е била извършена е публична продажба и
имотът възложен на 02.05.2012г., а способът е приключил с предаването на
владението на 10.08.2012г. По-малко от две години от издаването на постановлението
за възлагане е присъединено ново вземане на кредитора/13.02.2014г./ През 2015 г.
кредиторът е депозирал молба с посочени способи на изпълнение. Извършените по ИД
693/2011 г. действия - присъединяване на вземане на кредитор, посочване на способ на
изпълнение, са изрично приети от ВКС в мотивите към ТР по т.д. № 2 от 2015г.,
ОСГТК, като същински изпълнителни действия, които прекъсват сроковете. Очевидно
е, че взискателят е бил активната страна и дейно е търсил принудително събиране на
своето вземане до 2015г.Нещо повече ,същият е бил активен и в периода от 2015г. до
настоящия момент, като е изисквал от съдебния изпълнител извършването на различни
изпълнителни действия - налагане на възбрани, извършване на описи и публични
продани. Поради горното, неоснователно и необосновано се явява твърдението, че
процесното вземане е погасено по давност и същото не може да бъде предмет на
принудително изпълнение.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан,както по отношение на твърдението за погасяването му посредством
плащане,така и посредством твърдението за наличие на изтекла погасителна давност
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноските в настоящото производство,в размер на 200
лв. съобразно изявлението на процесуалния му представител в последното по делото
заседание ,представляващи разноски за ВЛ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан предявеният от ЕЛ. СТ. СТ.,
**********, против „Юробанк България“ АД, ЕИК: ********, отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 14 308.24
лв./остатък/,предмет на ИД №693/2011г. по описа на ЧСИ В. М. с рег.№833,с район на
действие РОС,образувано въз основа на ИЛ от 17.10.2011г. по ч.гр.д. №8581 от 2011г.
по описа на РРС, като погасен чрез плащане и поради изтекла погасителна давност.
6
ОСЪЖДА ЕЛ. СТ. СТ., ********** да заплати на „Юробанк България“ АД,
ЕИК: ********* съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 200,00 лв./двеста
лева /,представляващи разноски за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
7