РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Благоевград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕвг. Хр. Ст.
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600603 по описа за 2021 година
С Присъда №8154 от 17.03.2021г., постановена по н.о.х.д.№ 422/2019г. Районен съд - П.
е признал подсъдимия Д. И. Н., роден на *г. в с.К., с постоянен и настоящ адрес в с.Б., ул.
„Д. м.“ №*, общ.П., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан
/реабилитиран/, автомонтьор, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в съучастие, като
подбудител и помагач с В. З. И. /извършител/, Ц. Н. Ф. /извършител/ и Л. А. К. /помагач/,
умишлено е склонил В. З. И., като му е обещал заплащане на сумата от 150-200 евро и
опрощаване на дължим към него дълг в размер на 500 лева и умишлено е улеснил В. З. И. и
Ц. Н. Ф. на 09.06.2018 г. да преведат през границата на страната с Р Гърция отделни лица,
които не са български граждани, а именно: А. Р. А., роден на * г. в И., Д. А. Б., родена на *
г. в И. и Ч. И. Д., родена на * г. в И., без разрешение на надлежните органи на властта, като
на 07.06.2018 г. в къщата му в с. Б., община П., ул. „*“ №* е предоставил на В.И. мобилен
телефон марка „Нокия“ с имей № * и имей 2 № *, черен на цвят, със сим карта на
„Виваком“ с № * * и сутринта и сутринта на 09.06.2018 г. с лек автомобил марка „Ленд
Роувър“ модел „Дискавъри“ с рег. № *, собственост на сина му И. Д. Н., е транспортирал В.
З. И. и Ц. Н. Ф. и тримата чужди граждани А. Р. А., Д. А. Б. и Ч. И. Д. от неустановено
място в планина Б., на територията на страната ни, до черешова градина в местността
„Петаица“ в землището на с. Б., община П., поради което и на основание чл.280, ал.2, т.3 във
връзка с ал.1 от НК вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК вр. чл.54 от НК и чл.36 НК е осъден на
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1/една/ година и „ГЛОБА“ в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Д. И. Н. е бил
задържан с Постановление за задържане за 72 часа на прокурор при РП - П. от 10.05.2018г.,
считано от 18,30 часа на 10.06.2018г.
Със същата присъда подсъдимият В. З. И., роден на *г. в гр. К., с постоянен адрес в гр. Р.,
ул.„С.“ №*, български гражданин, начално образование, разведен, осъждан, безработен,
ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 09.06.2018г. в землището на с.Б.,
община П., в съучастие, като извършител с Ц. Н. Ф. от гр.П./извършител/, Л. А. К. от гр.
Р./помагач/ и Д. И. Н. от с. Б., община П./подбудител и помагач/, е превел през границата на
страната с Р Гърция отделни лица, които не са български граждани, а именно: А. Р. А.,
роден на * г. в И., Д. А. Б., родена на * г. в И. и Ч. И. Д., родена на * г. в И., без разрешение
на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.280, ал.2, т.3 вр. ал.1 от
НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от НК вр. чл.54 от НК и чл.36 НК е осъден на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3/три/ години и ГЛОБА в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева.
На основание чл.25, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 НК на В. З. И./с установена по-горе
самоличност/ е наложено общо наказание за деянията, за които е осъден по настоящето дело
и по НОХД № 995/2019 г. по описа на РС - Дупница в размер на най-тежкото от тях, а
именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание е присъединено и
наказанието „Глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо най тежко наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години е приспаднато изтърпяната част от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, наложено по НОХД № 995/2019г. по
описа на РС Дупница, с начало на наказанието 12.02.2021г., съгласно справка от затвора -
Бобов дол с изх.№ 53/2021/12.03.2021г.
На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият В. З. И. е бил
задържан с Постановление за задържане за 72 часа на прокурор при РП - П. от 10.06.2018г.,
считано от 19,00 часа на 10.06.2018 г.; както и времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 13.06.2018г. до 08.02.2019г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест на РП-Благоевград, ТО гр.П. за
проверка на постановената първоинстанционна присъда, като се излагат съображения за
2
наличие на основание за изменение на присъдата, като бъде увеличено наказанието
„лишаване от свобода“ за всеки от двамата подсъдими.
Постъпила е и въззивна жалба от подсъдимия Д. И. Н. срещу постановената присъда, като се
прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Според подсъдимият, събраните по
делото доказателства не са достатъчни да обосноват категорично съпричастността му към
деянието, за което е предаден на съд и иска пълно оправдаване. В с.з. жалбата се поддържа.
Подсъдимият В. З. И. в с.з. лично и чрез своя защитник изразява становище за
потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Благоевградски окръжен съд след преценка на възраженията, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и след цялостна проверка на правилността на присъдата,
на основание чл.313 и чл.314 НПК, намери следното:
Установено е от фактическа страна, че подсъдимите В.И. и Д.Н. се познавали помежду си,
както и се познавали с лицата Л. А. К. и Ц. Н. Ф.. И. работел в автосервиза на Н., който се
намирал на адреса на дома Н. в с.Б., настоящият адрес на В.И. бил на адреса на Д.Н. - с. Б.,
община П., ул. „*“ №*.
В следобедните часове на 07.06.2018 година подсъдимият И. и свидетелят Л. К. отпътували
от гр.Р. за с.Б., общ.П., с лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № *, собственост към онзи
момент на Ц. Н. Ф..
Когато пристигнали в селото, отишли в дома на подсъдимия Д. И. Н., находящ се на ул. „*“
№*, където се срещнали с последния и Ц. Н. Ф..
Там Д.Н. обяснил на В.И. и Л. К., че има трима чужденци, които трябва да бъдат превозени
от гр.Солун до гр. София, като предложил на И. заплащане на парична сума от 150-200 евро,
както и опрощаване на дължими от И. на Н. пари в размер на 500 лева.
На място уговорили подробностите около превеждането на чуждите граждани през
държавната граница от РГърция, както и превозването на чужденците до гр.София. За
улесняване на комуникацията помежду им, Д.Н. предоставил на В.И. мобилен телефон
марка „Нокия“ черен на цвят със сим-карта на „Виваком“ с № * *.
Съгласно постигнатата уговорка, подс.И. и свидетелят Л. К. тръгнали за Р Гърция с
предоставен им от Д.Н. и Ц. Н. лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № * собственост на Р.
К. Н..
Със същия автомобил, на 07.06.2018 г. в 19,46 часа, двамата напуснали страната през ГКПП
- Златарево, преминали през Р Северна Македония и влезли в Р Гърция. Около 23,00 часа на
07.06.2018 г. се придвижили до гр. Солун и паркирали на бензиностанция, в покрайнините
на града.
На следващия ден, 08.06.2018 г. около 18,00 по на телефона на В.И. се обадило лице
представило се като „Мишо“, който по „Вайбър“ му изпратил снимки на три лица - чуждите
граждани, които трябвало да преведат в страната - един мъж и две жени, както и му посочил
от къде да ги вземе - хотел „Олимп“ в града.
3
Свидетелите А. Р. А., роден на * г. в И., Д. А. Б., родена на * г. и Ч. И. Д., родена на *г. са
И.ски граждани, които напуснали страната си през пролетта на 2018г., с цел да достигнат
Германия, където пребивават родителите им, преминали границата между И. и Турция и се
установили в гр.Истанбул, където се свързали с лице, което ги превело нелегално през
границата на Р Турция с Р Гърция.
В Гърция се установили в гр.Атина, където били настанени в бежански лагер и получили
документи за пребиваване. По време на пътуването си чужденците поддържали връзки с
роднините си в Германия, които организирали нелегалното им превеждане през границите.
Съгласно уговорката помежду им, на 07.06.2018 г. А. Р. А., Д. А. Б. и Ч. И. Д. се качили на
влак в гр. Атина и заминали за гр.Солун, където се настанили и пренощували в хотел
„Олимп“.
Именно там И.ските граждани се срещнали с В.И. и Л. К., качили се в описания по-горе
автомобил и потеглили за България, като в по-голямата част от пътя К. шофирал, а В.И.
пътувал на предната седалка. Превозваните чужденци пътували на задната седалка.
Преди ГКПП – Промахон/Кулата/ автомобилът отбил от пътя и продължил към подножието
на планина Б., като повече от час пътували по черен път. По време на пътуването се
повредила и паднала предната броня на МПС-то.
Успели да достигнат до малка постройка в планината, където се срещнали с Ц. Ф. Н..
От там групата поела пеш през планината, като най-отпред се движил Ц. Н., след него В.И.,
след това А. Р. А., а най-отзад се движели Д. А. Б. и Ч. И. Д.. Единствено шофьорът Л. К., с
лекия автомобил се върнал обратно, за да премине през ГКПП - Кулата в България.
След около петчасов преход, в ранните часове на 09.06.2018г. В.И. и Ц. Н., заедно със
спътниците им чужденци - А. Р. А., Д. А. Б. и Ч. И. Д., стигнали билото на планина Б.,
преминали зелена граница на страната ни, респ. започнали да се спускат по склоновете на
планината.
Не след дълго стигнали до място, където ги очаквал подсъдимият Д.Н. с лек автомобил
марка „Ленд Роувър“ с рег.№ *. Автомобилът бил с десен волан, задната му седалка била
махната, а шофьорът Н. бил с маска на лицето, с прорези на очите и устата.
Ц. Н. седнал до Д.Н., а отзад се настанили - подсъдимия В.И. и свидетелите А. Р. А., Д. А. Б.
и Ч. И. Д..
Със същия автомобил всички лица продължили да слизат от планина Б., като пътуването
продължило повече от час. Стигнали до изоставени черешови градини.
Междувременно, около 02,00 часа на 09.06.2018г. на ГКПП – Кулата, св.Д. Х. - служител на
ГПУ гр.П., спрял за проверка лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № *. Направило му
впечатление, че една от гумите на автомобила е спукана, предната броня липсвала, а по
автомобила имало кал. Кал имало и по обувките и дрехите на водача на автомобила, чиято
самоличност била установена - а именно Л. А. К..
Същият давал неясни и противоречиви отговори на въпросите на служителя на ГПУ-гр.П..
4
Проверката продължила с установяване в автомобила на седем броя снимки на едно лице от
мъжки пол и на документи на арабски език.
В определен момент Л. А. К. обяснил, че заедно с други лица участва в група по
транспортиране на трима нелегални емигранти от гр.Солун до село в България, намиращо се
в подножието на планина Б..
Заявил още, че след преминаването на държавната граница е трябвало да превози лицата от
с.Б. до гр.София.
Около 03,10 часа на мобилния телефон, ползван от Л. К. позвънил подсъдимия Д.Н. и го
попитал къде се намира.
По указание на свидетеля Д. Х., К. отговорил, че е спукал гума. Н. му казал да смени
спуканата гума и да остане и да преспи на бензиностанция „Петрол“, находяща се след
ГКПП - Кулата. Около 06,30 подсъдимият В.И. позвънил на телефона на Л. К. и му казал да
отиде при М. от с.Б. /подсъдимия Д.Н./, за да му поправи бронята и да му даде пари за
гориво. След съгласуване по съответния ред, свидетелите Д. Х. и И. К. се качили на задната
седалка на управлявания от Л. К. автомобил и се укрили по начин, че да не бъдат забелязани
отвън. След това автомобилът потеглил за с. Б..
Към този момент полицейските служители нямали информация при кое лице отива Л. К..
Пристигнали пред къща в с.Б., от която излязъл мъж на около 50 години, висок около 160
см. На въпроса им - дали това е М., Л. К. отговорил положително. В същия момент лицето
казало на К. бързо да вкара автомобила вътре в работилницата. Тогава служителите на ГПУ
гр.П. излезли от лекия автомобил, легитимирали се пред подсъдимия Д.Н. и го попитали
къде са чуждите граждани. Н. се стъписал и казал, че не знае нищо. На място дошли и други
служители на ГПУ гр.П..
Работата по случая продължила, като разпоредили на Л. К. да се обади на В./подс.И./, като
му каже, че е сложил бронята на автомобила и да го попита къде да отиде. След като се
свързали по телефона, Л. К. получил указания от В./подс.И./ да отиде на старото място,
откъдето ги е взел предния път.
След това в автомобила на К. се качили свидетелите Д. Х., И. К. и Й. Б. и се разпоредили на
К. да управлява автомобила към указаното му място.
На известно разстояние след тях, с друг автомобил пътувал свидетелят К. М.. Стигнали до
изоставена черешова градина в землището на с. Б., където не се появили други лица.
Последвали множество разговори между Л. К. и В.И., по време на които, на полицейските
служители им направило впечатление, че се чуват характерни за полето шумове. Районът
бил проверен от служители на ГПУ гр.П. и в необработваема черешова градина в
местността „Петаица“ в землището на с. Б. бил установен лек автомобил с висока
проходимост марка „Ленд Роувър“ с рег. № *.
След известно време в район, намиращ се на около 300 метра северно от с. Б., 2800 метра
югоизточно от с.Първомай били задържани четири лица - подсъдимият В. З. И. и тримата
5
И.ски граждани - свидетелите А. Р. А., Д. А. Б. и Ч. И. Д..
Едно лице от групата успяло да избяга и да се укрие, като по сведение на подсъдимия В.И.,
лицето, което е избягало е Ц. „Ч.“.
Извършен бил оглед на открития автомобил, в присъствието на кмета на с. Б. - В. Ф., при
който било установено, че по автомобила има следи от кал, на мястото на задната седалка
била поставена дървена плоскост, здраво закрепена към пода на автомобила. Върху тази
дървена плоскост имало тъмнозелено дамско яке, черна кожена дамска чанта, а в платнена
чанта - един брой плетена черна ръкавица. В жабката на автомобила имало още една плетена
черна ръкавица и документите на автомобила, поставени в прозрачен „джоб“ – СРМПС част
ІІ № ********** на името на И. Д. Н. от с.Б. /син на подсъдимия Д.Н./, застрахователна
полица от „Лев инс“ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №BG 22/
117000184000. В пространството между предните две седалки, в подлакътника имало черна
плетена маска за глава.
При извършените процесуално-следствени действия, св.Ч. И. Д. посочила, че якето в
автомобила е нейно, а св. Д. А. Б. - че черната дамска чанта е нейна собственост.
Тази фактическа обстановка приета и от първоинстанционния съд, се установява от всички
събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.
Съвкупната преценка на доказателствата, даде основание и на въззивния съд да
приеме категорично, че обвинението срещу подсъдимите Д. И. Н. и В. З. И. е доказано по
несъмнен начин, респ. с действията си от обективна и субективна страна всеки един от тях е
осъществил състав на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК вр. чл.20, ал.3 и ал.4
от НК - за подсъдимия Д. И. Н. и престъпление по чл. чл.280, ал.2, т.3 вр. ал.1 от НК вр.
чл.20, ал.1 и ал.2 от НК - за подсъдимия В. З. И..
Фактите относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние
и участието на подсъдимите в него, се доказват от показанията на свидетелите: А. Р. А., Д.
А. Б. и Ч. И. Д., показанията на полицейските служители при ГПУ гр.П. – Н., Х., К., Б., М..
Тези свидетелски показания са последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се,
поради това и правилно кредитирани от съда за обективни при изграждане на
становището относно авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.
Съответни на тях са показанията на св.Л. К. и св.Ц. Ф., които макар и не детайлно
уточняват какви са били съпричастните действия на И. и Н..
И. се обадил на К. и му заявил, че трябва да се придвижат хора от едно място на друго. До
гр.П. пристигнали с влак, там ги чакал Д./подс.Н./. Качили се в автомобила му и отишли да
вземат лек автомобил м.„Ауди“ за придвижването до гр.Солун, РГърция, откъдето трябвало
да вземат И.ските граждани. К. взел ключовете за МПС-то и тръгнал заедно с В.И.. В
гр.Солун качили групата чужденци и поели в посока - Кулата. При граничен контрол бил
задържан.
Противно на изложената фактология подс.Н. дава обяснения, като отрича съпричастни
6
действия в извършеното деяние, които обаче съдът намира за негова защитна позиция,
защото съпоставени с останалите източници, те се явяват голословни и в противоречие с
доказателствата по делото.
Горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от писмените
доказателства, приобщени към материалите по делото, включени в анализа на районния съд
и подкрепящи събраните гласни доказателства.
Предвид изложеното, законосъобразен и обоснован се явява и правния извод на
първоинстанционния съд за правната квалификация на извършеното от подсъдимия В. З. И.
- деяние по чл.280, ал.2, т.3, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от НК; за подс. Д. И. Н. -
деяние по чл.280, ал.2, т.3, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, по съображения и
правни изводи, които изцяло се споделят и от въззивния съд.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, подсъдимите са съзнавали
общественоопасните последици от действията си и са искали тяхното настъпване. И
двамата подсъдими са съзнавали, че лицата, които не били български граждани, следва да
се преведат през границата на страната незаконно, тъй като тези лица не
притежават редовни документи изискуеми за преминаване на граничния контрол, не
притежават и разрешение за това преминаване, което обстоятелство е наложило пресичане
на границата не през ГКПП. Безспорно се установява и доказва от доказателствата по
делото, че двамата подсъдими са действали и при общност на умисъла за задружно
осъществяване на деянието, при предварително разпределение на ролите в
съучастническата дейност, както и всеки един от тях е съзнавал съучастието на другия в
извършване на престъплението.
Неоснователно е възражението на защитата на подс.Н., който изразява несъгласие с
кредитираните показанията на св.Ж. Н. свързани с извършен анализ на трафични данни,
предоставен от мобилните оператори. Следва да се отбележи, че съдът не е изградил
фактическите си и правни изводи само и единствено върху показанията на този свидетел, а
въз основа на всички събрани по делото доказателства. Показанията на този свидетел
кореспондират с показанията и на другите свидетели по делото в т.ч. показанията на
свидетелите М. и Б., които описват действия по залавянето на подс.И., показанията на
И.ските граждани, както и тези на свидетелите Х. и К., присъствали при проведени
разговори между Л. К. с В.И. и Д.Н..
По отношение наложените наказания за всеки един от подсъдимите, настоящият състав
счете: по отношение на подсъдимия Д. И. Н. така определеното при условията на чл.54 от
НК наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година, чието изпълнение на
основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години и наказание „глоба“ в
размер на 10 000/десет хиляди/лв. съдът намира за справедливо и съответно на извършеното
деяние. По отношение на подсъдимия В. З. И. наказанието следва да бъде завишено,
предвид високата обществена опасност на дееца, данни за което се черпят от множеството
осъждания на лицето. Правилно първоинстанционния съд е отчел като смекчаващо вината
обстоятелство направеното от И. признание, но съответно на целите на изпълнение на
7
наказанието, отчитайки и предходните осъждания по отношение на подсъдимия В. З. И.,
съдът намира наказанието лишаване от свобода за срок от 6/шест/ години.
При служебната си проверка съдът не сезира основание за отмяна на присъдата, като същата
следва да бъде изменена единствено в частта на наложеното на подсъдимия В. З. И.
наказание, като същото бъде увеличено от 3/три/ на 6/шест/ години, като съобразно
правилата на ЗИНЗС се определя първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието.
Същевременно, налице са по делото данни за влезли спрямо подсъдимия В. З. И. присъди,
иницииращи извършване на ново кумулиране по наложени му наказания, предвид на което
произнасянето на РС в частта на чл.23-25 от НК следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1; чл.338 от НПК,
Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
Изменява присъда №8154 от 17.03.2021г. постановена по н.о.х.д. №422/2019г. по описа
на Районен съд – П., като увеличава наложеното на подсъдимия В. З. И. наказание лишаване
от свобода от 3/три/ години на 6/шест/ години.
Отменява присъдата в частта за приложението на разпоредбата на чл. 23-25 от НК по
отношение на подсъдимия В. З. И. за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.3 вр. ал.1
вр. чл.20, ал.1 и 2 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ години
и „глоба“ в размер на 10 000/десет хиляди/лв., както и зачитане времето на задържане на
основание 59, ал.1 от НК и приспадната на основание чл.25, ал.2 НК изтърпяна част от
това определено общо най-тежко наказание.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8