№ 22292
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110138762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 149684/18.07.2022 г. на И. Д. С.,
ЕГН .............., с. Б, ул. „БШе“ № 101, ет. 2, ап. 3, със съдебен адрес: гр. София,
пл. СН № .. етаж 2, офис 3, чрез адвокат Ю. Н., срещу „Б” ООД, ЕИК
................., представлявано от МК, със седалище и адрес на управление: гр.
В..., Бизнес Парк В... Сграда 8, ет. 4, със съдебен адрес: гр. София, ул. „И“ №
69, п.к. 1504, чрез адвокат Д. П., електронен адрес: ************@*****.***, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 403, ар. 1
ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 от ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на настоящия, до окончателното изплащане на сумата,
и за сумата от 3000 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия, до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2021 г. ответникът е подал
пред Софийски градски съд искова молба с правно основание чл. 145 ТЗ, вр. с
чл. 86 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с цена на иска от 100 000 лева
срещу ищеца в настоящото производство, като в исковата молба е направено
искане за допускане на обезпечителна мярка налагане на запор върху банкови
сметки, открити на името на ищеца във всички банки на територията на
страната до размера на исковата претенция от 100 000 лв. Било образувано
търговско дело № 20211100902528 по описа за 2021 г. на Софийски градски
съд, TO, VI-23 състав, като с Определение № 1385 от 19.01.2022 г. е уважено
1
искането на ответника и на същата дата е издадена Обезпечителна заповед за
запор на банковите сметки на ищеца до посочената сума, след предоставяне на
парична гаранция в размер на 10 000 лева.
Ищецът твърди, че в законоустановения едноседмичен срок от
съобщението за налагане на обезпечителната мярка, е подал частна жалба
срещу определението, с което е допуснато процесното обезпечение.
Образувано е в.ч.г.д. № 20221000500635 по описа за 2022 г. на Апелативен съд
- София, който с Определение № 686 10.03.2022 г. е отменил определението от
09.12.2021 г. по търговско дело № 2528/2021 г. на СГС, VI-23 състав, като
оставил молбата за допускане на обезпечителна мярка без уважение. Предвид
това, че било образувано по обезпечителната заповед, издадена от СГС,
изпълнително дело № 20229190400076 по описа на ЧСИ С А, peг. № 919 на
КЧСИ, с район на действие СГС, с Постановление № 585/29.04.2022 г. било
прекратено изпълнителното производство след внасяне на отменителното
определение на САС.
Ищецът твърди, че с налагането на запор на банковите му сметки са му
причинени имуществени вреди. Сочи, че има сключени 4 броя договори за
кредит с различни кредитни институции, а именно: с „УКФ“ ЕАД -
Потребителски кредит в размер на 71 400 лв. с месечна вноска от 1343,66
лева; с „Банка ДСК“ АД - Потребителски кредит в размер на 176 025,00 лева с
месечна вноска 1802,95 лева; с „Банка ДСК“ АД - Потребителски кредит в
размер на 140 000,00 лева с месечна вноска 1004,05 лева и с „УБ“ АД -
Кредитна карта с лимит от 3000,00 лева с месечна вноска от 272,00 лева. Сочи,
че по изброените кредити всеки месец дължи за месечни вноски общата сума
4422,66 лева. При наложените запори и съгласно общите условия на
подписаните договори за кредит, ищецът бил в опасност да не успее да плаща
своите вноски и банките-кредитори да обявят заемите за предсрочно
изискуеми. Счита, че по посочения начин е имало реална опасност да изпадне
в неплатежоспособност и да изгуби семейно имущество, включително и дома
си.
Твърди също така, че има две деца, като по малкото посещава частна
детска градина „РМ и М - 19“ ЕООД, за което по време на налагането на
запорите са заплатени общо 2337,00 лева за такси, а по-голямото дете е
ученик в ЧСУ „Българско школо“, като за същият период за обучението му са
заплатени общо 5520.00 лева. Твърди, че при така създалата се ситуация дори
заплащането на обичайните комунални разходи за семейното жилище били
трудност за бюджета на ищеца, като за периода на налагане на запорите са
заплатени от услугите за електричество и студена вода общо 2282,01 лева.
Сочи, че изпадайки в крайно тежко положение, е бил принуден да вземе заеми
от свои познати, тъй като при запор върху сметките му и съответно отразяване
в ЦКР, кредит от банка би бил невъзможен, а от друга кредитна институция (т.
нар. „бързи кредити“), поради влошените му от запора качества на длъжник -
изключително обременяващ и рисков. Поради това, на 03.02.2022 г. ищецът
сключил Договор за заем със свой познат и приятел Мартин Андриянов
2
Иванов, ЕГН **********, за сумата от 6000,00 лева, със срок на връщане
05.05.2022 г. и задължение да изплати на заемодателя лихва в размер на
1000,00 лева месечно или в общ размер от 3000,00 лева за целия период. Този
заем бил върнат с банков превод на сумата от 9000 лева на 23.06.2022 г. по
сметката на заемодателя с 50 дни забава
На 15.02.2022 г. ищецът сключил още един Договор за заем със
заемодател И. Кирилов П., ЕГН **********, за сумата от 5000 лева, със срок
на връщане 15.05.2022 г. и задължение да изплати на заемодателя лихва в
размер на 2000 лева. Заемът бил върнат с банков превод на сумата от 7000
лева по сметката на заемодателя на 08.07.2022 г. с 55 дни забава. Претендира
обезщетение за причинените му имуществените вреди от наложения запор на
банковите му сметки на ищеца, които се формират от заплатените лихви в общ
размер от 5000 лева от получените от негова страна суми по двата договора за
кредит.
Претендира и неимуществени вреди. Твърди, че е уважаван член на
обществото, собственик и управител на дружество с висока репутация в
областта, в която оперира, а наложените запори сериозно са засегнали
престижа и доброто му име, бил е лишен от възможността да оперира с
банковите си сметки и със средствата по тях. Твърди, че именно това е целял
ответникът, който е предприел абсолютно необосновано исканото
обезпечение. Обстоятелството, че бил принуден да взима заеми за покриване
абсолютно необходимите разходи за издръжка на своето семейство от свои
познати също му причинило огромно неудобство и сериозно притеснение.
Задържането на средствата с наложеното обезпечение било за период от 94
дни, през който не е могъл да се разпорежда с наличните си средства,
наложило му се е да води устни преговори с банките негови кредитори, като
посещава техни офиси, което му е причинило безпокойство, усещане за
безсилие и унижение. Наложеният запор причинил материални затруднения
на ищеца и семейството му. Притеснението за сигурността и здравето на
близките му го подложило на продължителен стрес, като състоянието му се
характеризирало със силно нервно напрежение, съпроводено със слаба
концентрация, гняв и песимизъм. Физическите симптоми на стреса се
проявили в силни болки в корема и гърдите, чувство на постоянна умора,
гадене и световъртеж. Усещането за извършената спрямо него
несправедливост, го уязвило, причинило му страдания. Претендира
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3000 лева. Моли исковата
молба да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, като счита същата за недопустима и неоснователна.
Навежда доводи за недопустимост на иск по чл. 403, ал. 2 от ГПК, предвид
това, че хипотезите са изчерпателно изброени, а в случая не е налице нито
една от двете. Счита исковете за неоснователни, като навежда доводи, че
ищецът следва да докаже настъпването на реални вреди за него, настъпили
пряко и непосредствено следствие на отмененото обезпечение, а не такива,
3
които са хипотетични. Оспорва наличието на реално претърпени имуществени
вреди от ищеца, причинени пряко и непосредствено от наложените
обезпечителни мерки чрез запор на банковите му сметки. Счита, че липсват и
доказателства за причинени неимуществени вреди. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и да му присъди разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните по делото не е спорно и от представените по делото
доказателства се установява, че по депозирана от ответника „Б“ ООД искова
молба против ищеца И. Д. С. и трето за спора лице – „Интерпласт БГ“ ЕООД е
образувано т. д. № 2528/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав по
съединени искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
условията на евентуалност чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 100 000
лева, по което с Определение от 9.12.2021 г. е допуснато обезпечение на
предявените искове чрез налагане на запор върху вземанията на ответника по
банковите сметки в 23 банки до размера на исковата претенция срещу
представяне на гаранция от страна на ищеца, във връзка с което е издадена
Обезпечителна заповед от 19.01.2022 г.
Не е спорно и от приетото по делото копие от изпълнително дело №
76/2022 г. по описа на ЧСИ С А с рег. № 919 в КЧСИ, се установява, че въз
основа на издадена обезпечителната заповед от 19.01.2022 г. е образувано
изпълнително дело №76/2022 г., по което на 27.01.2022 г. (датата на
получаване на запорното съобщение от банката) е наложен запор на банковите
сметки на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, по който съгласно отговор от банката,
размерът на дълга е частично обезпечен до сумата в размер на 589,34 лева –
наличност по откритите сметки. На 17.02.2022 г. е наложен запор на банковите
сметки на ответника, разкрити в „УБ“ АД, като от банката е изпратен отговор,
че дължимите суми не могат да бъдат обезпечени, поради липса на авоар.
На 04.03.2022 г. е наложен запор на банковите сметки в „Ю Б“ АД, като
в отговор банката посочва, че наличността по сметката не е достатъчна за
обезпечаване на цялата посочена в запорното съобщение сума, като на осн. чл.
62 ЗКИ не предоставя информация за наличността по сметката. Изпратено е
запорно съобщение и до „ОББ“ АД, от която е върнат отговор, че И. С. не е
неин клиент.
Не е спорно и от представеното по делото Определение
№ 686/10.03.2022 г., постановено по възз. гр. д. 635/2022 г. по описа на
Апелативен съд – София, се установява, че Определение от 09.12.2021 г. по т.
д. 2528/2021 г. на СГС е отменено, като молбата за допускане на обезпечение
от ответника „Б“ ООД по предявените срещу ищеца И. С. искове е оставена
без уважение.
Установява се, че с Постановление за прекратяване от 29.04.2022 г.,
влязло в сила на 18.05.2022 г., ЧСИ С А е прекратила образуваното при нея
4
изпълнително дело № 76/2022 г. срещу И. С., като наложените запори на
банкови сметки са вдигнати, както следва: на 09.05.2022 г. в „УБ АД, на
04.05.2022 г. в „Ю Б“ АД, на 04.05.2022 г. – „Банка ДСК“ ЕАД и на 04.05.2022
г. – „Обединена българска банка“ АД.
Не е спорно и от представеното по делото Решение № 750 от 12.06.2023
г., постановено по т. д. 2528/2021 г. по описа на СГС, ТО VI-23 състав, се
установява, че предявените от ответника „Б“ ЕООД искове с правно основание
чл. 145, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД против ищеца по
настоящото производство за сумата в размер на 100 000 лева, в условията на
евентуалност 70 120,50 лева са отхвърлени, като неоснователни, като с
Решение № 142/01.03.2024 г. постановено по т. д. 720/2023 г. по описа на САС
, ТО, шести състав, в тази част решението е потвърдено, като в частта, в която
е предявен иск с правно основание чл. 145 от ТЗ за сумата в размер на 14
693,24 лева, решението е обезсилено, като недопустимо и производството в
тази част е прекратено.
По делото като писмено доказателство е приета справка за кредитната
задлъжнялост на ищеца, от която се установява, че последният към дата
30.04.2022 г. има задължения по три броя потребителски кредити с вноски в
размер на 1343,68 лева, 1802,95 лева и 1004,05 лева, както и просрочена
главница по кредитна карта в размер на 182 лева.
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че
ищецът е баща на Мартина И.ва С.а, родена на 04.09.2013 г. и Дарина И.ва С.а,
родена на 10.05.2017 г. В периода от 21.02.2022 г. до 21.04.2022 г. ищецът е
извършил плащания в брой на сумата в общ размер на 2337 лева в полза на
Частна детска градина „Рай“ с ЕИК *********.
Видно от представения Договор с Частна детска градина „РМ и М“
ЕООД с ЕИК *********, трето за спора лице, сключен на 01.05.2022 г.,
правоотношенията между страните възникват съгласно чл. 4.1 от Договора от
01.06.2022 г.
Представени са доказателства за извършени плащания на 21.02.2022 г. в
размер на 1200 лева, 21.04.2022 г. – 1750 лева и 17.05.2022 г. – 2570 лева в
полза на „Бг школо“ ЕАД с наредител Димитрина С.а и с основание Мартина
С.а. Установява се и че в периода от 10.02.2022 г. до 21.04.2022 г. ищецът е
заплатил разходи за електроенергия и ВиК услуги в размер на 1861,67 лева, с
най-ранна дата на фактура от 02.12.2020 г. до 04.04.2022 г.
По делото като писмено доказателство е прието копие от договор за заем
от 03.02.2022 г., видно от чл. 2 от който заемодателят Мартин Иванов се е
задължил да предостави на ищеца заемната сума в размер на 6000 лева в срок
до 03.02.2022 г., която сума ищецът се е задължил да върне в срок до
05.05.2022 г., като в случай на забава, дължи лихва в размер на 1000 лева
месечно. С Платежно нареждане от 23.06.2022 г. е наредено плащане в полза
на Мартин Иванов за сумата в размер на 9000 лева от ищеца И. С. с посочено
основание – връщане на заем.
5
Съгласно зав.копие на Договор за заем от 15.02.2022 г. със заемодател И.
Павлов, заемна сума в размер на 5 000 лева, която следва да бъде върната в
срок до 15.05.2022 г., като при забава в плащането е уговорена лихва в размер
на 2 000 лева. С Вносна бележка от 08.07.2022 г. заемната сума, ведно с
уговорена лихва, а именно сумата в размер на 7000 лева, е преведена от ищеца
в полза на заемодателя И. Павлов.
От свидетелските показания на свидетелката Тодорова, която работи при
ищеца от 8 години, се установява, че последният е претърпял силен стрес от
наложените запори, доколкото са били налице множество разходи и запорите
на банковите сметки възпрепятствали процеса. Свидетелката сочи, че е
технически секретар в дружество, собственост на ищеца и всички плащания
са извършвани по банков път.
От разпита на свидетеля Павлов, който познава ищеца от 30 години, се
установява, че същият е бил заедно с ищеца, когато при плащане в Агенция по
вписванията, е установил, че транзакции не могат да бъдат извършени с
банковите му карти, като при справка в мобилното приложение за наличност
по сметката, е установил, че му липсва голяма сума пари. След разговор със
служител от банката е разбрал за наложените запори, при което му е станало
лошо. Според свидетеля ищецът имал множество разходи за възнаграждения
на служителите, както и кредити. Установява, че в периода от около 3 месеца,
когато сметките са били запорирани, свидетелят се е виждал с ищеца поне 7
или 8 пъти.
Други относими доказателства по делото не са приети.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
С доклада по делото, съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени
осъдителни искове по чл. 49 вр. чл. 45 и чл.52 от ЗЗД за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на настоящия, до окончателното
изплащане на сумата, и за сумата от 3000 лв., представляващи претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
настоящия, до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че така определената първоначално правна квалификация
следва да бъде изменена, като предмет на делото са обективно съединени
искове с правно основание чл. 403, ал. 1, пред първо ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, доколкото в хода на производството, исковата
претенция, във връзка с която е първоначално допуснато процесното
обезпечение, е отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт. Доколкото при така
измененото правно основание не се променя разпределената от съда
доказателствена тежест, съдът намира, че може да се произнесе по същество.
По така предявените искове в тежест на ищеца е разпределено да докаже
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличие на противоправно поведение – действие или
6
бездействие, осъществено при и по повод на възложена работа от ответното
дружество на трето лице, от което са произтекли имуществени вреди за ищеца
в следствие на поискано, наложено и отменено обезпечение на предявен
осъдителен иск, респ. отхвърлен иск; размера на реално настъпилите за
ищцовата страна имуществени вреди, респективно размера на настъпилите
неимуществени вреди; причинна връзка между деянието и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди, като вината се предполага по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който е
допуснато обезпечението, бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца
да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. Ищецът по
отхвърления обезпечен иск, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД,
отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на
иска е причинило на ответника.
Фактическият състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК възниква
при три кумулативни елемента: първо, наложена обезпечителна мярка;
второ, някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК - искът, по който е
допуснато обезпечението, е отхвърлен, или делото прекратено; трето,
наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка.
Осъществяването на този фактически състав е основание за пораждането на
отговорността на ответника.
В разглеждания спор безспорно са установени фактите, относими към
първите два елемента - не е спорно, че за периода от 27.01.2022 г. (датата на
първия наложен запор) до 9.5.2022 г. (най-късната дата на вдигане) е било
наложено обезпечение – запор върху банкови сметки на ищеца за сумата от
100 000 лв., така и че обезпеченият иск е бил отхвърлен с влязло в сила
съдебно решение.
Спорът по делото е фокусиран във въпроса за вида и доказването на
твърдените вреди. В случая ищецът претендира претърпени имуществени
вреди в размер на лихвата за забава, заплатена във връзка със сключени от
него договори за заем, както и неимуществени вреди, представляващи
претърпени душевни болки и страдания.
За търсената по този ред специфична деликтна отговорност,
причинителят отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които са в
причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, като
вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като
минимален размер, със законната лихва върху запорираната сума за периода,
като пряка и непосредствена последица от невъзможността да бъде ползвана
сумата (вж. Решение № 156 от 18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС) С
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 281 от 04.10.2011 г., по
гр. д. № ..84/2010 г. на ІІІ г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса дължи ли се
обезщетение за имуществени вреди, като пропуснати ползи от законна лихва
върху сума, внесена като парична гаранция в производство по незаконно
7
обвинение в извършване на престъпление. В хипотезата на претендирана
вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се
заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност да я ползва
за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което
същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване.
Съобразено с гореизложеното, както и възприетото в трайната съдебна
практика разрешение по приложението на чл. 322, ал. 1 ГПК (отм.),
разпоредба, аналогична на чл. 403, ал. 1 ГПК, израз на която е решение № 29
от 04.02.1998 г., по гр. д. № 449/97 г. на петчленен състав на ВКС и др., според
което търсената по този ред отговорност е безвиновна, обезпечителна, но
специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална
регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото
правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Причинителят отговоря за всички преки и
непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с
неоснователно допуснатото обезпечение, поради което вредата в хипотезата
на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със
законната лихва върху запорираното вземане за периода, като пряка и
непосредствена последица от същото това обезпечение.
По делото обаче не са представени доказателства, че по така
запорираните банкови сметки на ищеца са били налични средства, какъв е
техния размер и очаквал ли е постъпления и какви по сметките. Не е спорно,
че ищецът е заплатил така претендираната лихва за забава в общ размер на
5000 лева по сключените от него договори за заем. Не се доказва обаче по
делото наличие на причинно‑следствена връзка с наложените запори,
доколкото не се установява, че ищецът е имал налични парични средства,
които са били блокирани, което да е довело до така сключените договори за
заем.
В допълнение на изложеното следва да се посочи и че ищецът е върнал
заетите суми на 23.06.2022 г., респективно на 08.07.2022 г., а по делото бе
установено, че последният от трите наложени запори на банкови сметки е
вдигнат на 9.5.2022 г. в „УБ“ АД, а в останалите банки още на 04.05.2022 г. ,
след която дата при наличие на средства ищецът е имал възможността да
погаси заемните суми и по този начин не би бил задължен да заплаща лихва за
забава върху съответните главници.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция за заплащане
на имуществени вреди в размер на 5000 лева, представляващи заплатена от
ищеца лихва за забава по договор за заем от 03.02.2022 г. в размер на 3 000
лева и лихва за забава по договор за заем от 15.02.2022 г. в размер на 2 000
лева, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Вредите, които има предвид нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК, могат да
8
бъдат както имуществени, така и неимуществени по смисъла на чл. 52
ЗЗД. Съдът счита, че нормално и житейски обосновано е, а и от събраните
гласни доказателства се е установява, че наложените запори са се отразил
негативно на ищеца, който е бил притеснен и стресиран относно
осъществяване на дейността си, погасяването на задълженията по банковите
кредити, които има, при наличие на запор по сметките си. В резултат на това
ищеца е претърпял болки и страдания, емоционален стрес, изпитал е
безпокойство за период над три месеца, поради което искът за неимуществени
вреди, съдът намира, че следва да бъде уважен до сумата от 1000 лева, като в
останалата част следва да бъде отхвърлен. Съдът приема, че този размер на
обезщетението е достатъчен да репарира вредите, които са били причинени с
отмененото обезпечение, а над този размер искът е прекомерен и
неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
разноски се следват на двете страни. Ищецът претендира разноски в размер на
1200 лева заплатен адвокатски хонорар и 320 лева – заплатена държавна
такса, като с оглед уважената част от иска на ищеца се следват разноски в
размер на 190 лева. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно с оглед цената на иска,
размерите на минималните адвокатски възнаграждения, определени в Наредба
№ 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, в това число и вземайки предвид
броя на проведените открити съдебни заседания, характера на
производството, събраните по делото доказателства.
Ответникът с отговора на исковата молба претендира съдебно-
деловодни разноски, в това число адвокатски хонорар, но доказателства по
делото за действително извършване на такива разноски не са представени,
поради което съдът намира, че на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б” ООД, ЕИК ................., представлявано от МК, със
седалище и адрес на управление: гр.В..., Бизнес Парк В... Сграда 8, ет. 4, със
съдебен адрес: гр. София, ул. И № 69, п.к. 1504, да заплати на И. Д. С., ЕГН
.............., с. Б, ул. БШе № 101, ет. 2, ап. 3, със съдебен адрес: гр. София, пл. СН
№ .. етаж 2, офис 3, на основание чл. 403, ал. 1, пр. първо ГПК във вр. чл. 52
ЗЗД сумата в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, в следствие на
допуснато обезпечение по т. д. 2528/2021 г. по описа на СГС, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба на 18.07.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над 1000 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева, като
неоснователен.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. С., ЕГН *********, с. Б, ул. БШе №
101, ет. 2, ап. 3, със съдебен адрес: гр. София, пл. СН № .. етаж 2, офис 3,
против „Б” ООД, ЕИК ................., представлявано от МК, със седалище и
адрес на управление: гр.В..., Бизнес Парк В... Сграда 8, ет. 4, със съдебен
адрес: гр. София, ул. И № 69, п.к. 1504, иск с правно основание чл. 403, ал. 1,
пр. първо ГПК вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатена лихва за забава по договори за кредит, в следствие на допуснато
обезпечение по т. д. 2528/2021 г. по описа на СГС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б” ООД, ЕИК ................., представлявано от МК, със
седалище и адрес на управление: гр.В..., Бизнес Парк В... Сграда 8, ет. 4, със
съдебен адрес: гр. София, ул. И № 69, п.к. 1504, да заплати на И. Д. С., ЕГН
.............., с. Б, ул. БШе № 101, ет. 2, ап. 3, със съдебен адрес: гр. София, пл. СН
№ .. етаж 2, офис 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 190 (сто
и деветдесет) лева за съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10