Р Е Ш Е Н И Е
№909
гр. Хасково, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осемнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. КОСТОВА
при участието на секретаря Мария Койнова, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 1022 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по
жалба от д-р П.М.Г., д-р Г.И.Б., д-р Л. К. Б. и д-р Л.Г.Б.,***, подадена чрез
пълномощника им адв.В.Ч., с посочен съдебен адрес ***, офис .., против Решение № Ц2153-26-2 от 26.10.2020 г. на директора
на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) -
Хасково, с което са отхвърлени жалбите им против Разпореждане
№РО-5-26-00825765/15.10.2020г. на ръководителя на „Контрола на разходите на
ДОО“ към ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е
разпоредено д-р П.Г., д-р Г.Б., д-р Л.Б. и д-р Л.Б. да внесат сумата по ревизионен
акт за начет вх. №РМ-5-26-00816711/29.09.2020 г., в размер на 1077.74 лева, от
които 978.22 лева главница и 99.52 лева лихва до дата на постановяване на
разпореждането.
В жалбата се
сочи, че в оспорения акт било игнорирано възражение, че обжалваното пред
директора на ТП на НОИ – Хасково разпореждане било издадено въз основа на
незаконосъобразен и недопустим ревизионен акт. Цитира се текстът на чл.110,
ал.1, т.1 от КСО, като се счита че законодателят заложил като предпоставка за
ангажиране на отговорността за възстановяване на щети на ДОО, наличието на вина,
поради нарушаване на нормативни разпоредби. В случая нито в обжалваното
решение, нито в разпореждането, ревизионния акт и анализа към него не било
конкретизирано кои нормативни разпоредби били нарушени виновно от
жалбоподателите в качеството им на членове на колективен орган - ТЕЛК. Нямало
нито една реална констатация, която да доказва недобросъвестно поведение, за да
били налице предпоставките за ангажиране на отговорността им. Решението
незаконосъобразно кредитирало незаконосъобразно разпореждане, без наличието на
правно регламентираните кумулативни предпоставки, визирани в чл.110 от КСО за
ангажиране отговорността на член на ТЕЛК. В него не била посочена нарушена
разпоредба на Наредбата за медицинската експертиза, която в глава четвърта –
чл.61 и сл., регламентирала правомощията на ТЕЛК. Това означавало, че
оспореното решение било немотивирано. По изложените съображения се иска отмяна
на оспореното решение. Претендират се разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващите.
Релевират се допълнителни доводи в подкрепа основателността ѝ.
Ответната страна
- Директор на ТП на НОИ, гр.Хасково, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита за доказано, че от действията на ТЕЛК е
нанесена щета на ДОО, тъй като при произнасянето си ТЕЛК- гр. Х. е допуснал нарушение
на материалните разпоредби. Новото произнасяне на ТЕЛК с променяне датата на
инвалидизиране сочила именно това. Нямало доказателства в медицинското досие,
че лицето преди тази дата - 07.04.2020 г., било болно с процент, от който да му
се следвала пенсия.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбите и изразеното от
процесуалния представител на оспорващите в съдебно заседание, както и становището
на ответника и след като анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 24.09.2020 г.
директорът на ТП на НОИ – Хасково издал Заповед №ЗР-5-26-00814725/24.09.2020
г., с която на основание чл.107 от КСО и чл.11, ал.1 от Инструкцията за реда и
начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, възложил на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково да
извърши частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване, във
връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза - П.М.Г., Л.Г.Б.,
Г.И.Б. и Л.К.Б.. Разпоредено е ревизията да обхване периода от 28.05.2019 г. до
31.12.2019 г. и да се извърши в срок от 20 работни дни. Видно от направеното в
заповедта отбелязване, със същата адресатите на ревизията са били запознати
лично на 29.09.2020 г.
Ревизията е
приключила с издаването на Ревизионен
акт (РА) за начет №РМ-5-26-00816711/29.09.2020г. за извършена частична ревизия
на разходите на ДОО, във връзка с отменено решение на ТЕЛК на П.М.Г., Л.Г.Б., Г.И.Б.
и Л.К.Б.. В РА за начет е описано, че с влязло в сила Решение №1101/06.08.2019
г. специализиран състав на НЕЛК отменил Експертно решение №1323 от 28.05.2019
г. на ТЕЛК – Хасково, II състав, издадено от посочените лекари. С РА за начет
са установени неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо
заболяване в размер на главница 978.22 лева и лихва 99.52 лева, общо 1077.74
лева. Посочено е, че изплатената по отмененото експертно решение пенсия подлежи
на възстановяване, заедно със законната лихва. РА за начет е връчен на
посочените в него лекари на 29.09.2020 г.
В Анализа към РА
(вх.№23/29.09.2020 г.) е описано цитирано експертно решение на ТЕЛК II при МБАЛ – Хасково и постановеното с него, както и
това, че същото е обжалвано пред НЕЛК. Посочено е, че с Уведомление рег.№ НЕЛК
изх.18566/19.07.2019 г., постъпило в НОИ на 08.08.2019г., НЕЛК – София
уведомила за образувано пред нея административно производство по чл.112 от
Закона за здравето против Експертно решение №1323/28.05.2019 г. на ТЕЛК втори
състав към МБАЛ – Хасково. Цитирана е разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО,
според която „ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на
медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането
в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на
органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява
пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост“. Хронологично са
описани издадените от ТЕЛК и НЕЛК експертни решения, както и разпорежданията на
органите на ТП на НОИ - Хасково. Конкретизирано е, че неоснователно
определената и изплатена за периода от 28.05.2019 г. до 31.12.2019 г. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А.С.А. била отпусната въз основа
на отменено експертно решение на ТЕЛК – Хасково II към МБАЛ – Хасково, поради което РА за начет се
съставял солидарно на членовете на ТЕЛК, издали експертното решение, отменено в
последствие от НЕЛК. Посочено е, че на основание изложената в анализа към РА
фактическа обстановка и съгласно чл.110, ал.1, т.1 от КСО неоснователно
изплатена лична пенсия за сочения период следвало да се възстанови в бюджета на
ДОО от председателя и членовете на ТЕЛК, отговорни за издаването на решението. Персонално
вина за неправомерно отпуснатата пенсия носили д-р П.М.Г. – председател на ТЕЛК
II, д-р Г.И.Б., д-р Л.Г.Б. и д-р Л.К.Б. – членове на ТЕЛК. Същите са запознати
с анализа на РА лично, видно от направеното в същия отбелязване.
На 02.10.2020 г.
от П.Г., Л.Г.Б., Г.И.Б. и Л.К.Б.,*** са депозирани Възражения срещу ревизионния
акт за начет. Същите са приети за неоснователни с Мотивирано заключение изх. №
Ц1012-26-427-1, № Ц1012-26-428-1, №
Ц1012-26-429-1 и № Ц1012-26-429-1 от 15.10.2020 г. на старши инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ - Хасково.
С Разпореждане
№РО-5-26-00825765/15.10.2020 г. на основание чл.110, ал.3 от КСО ръководителят
на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ - Хасково е разпоредил П.Г., Л.Г.Б.,
Г.И.Б. и Л.К.Б. да внесат по сметка на ТП на НОИ – Хасково сумата по РА за
начет № РМ-5-26-00816711/29.09.2020 г., а именно главница 978.22 лева и лихва
99.52 лева. Разпореждането, както и мотивираното заключение, са връчени на
ревизираните лица чрез техен пълномощник, на 16.10.2020 г.
От представените
по делото доказателства е видно, че с Експертно решение №1323/28.05.2019 г. на
ТЕЛК втори състав към МБАЛ – Хасково, на А. С. А. е определена 60 % трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с дата на инвалидизиране –
28.05.2019 г. и срок на инвалидността 01.05.2020 г., с водеща диагноза –
смесена звукопроводна и невросензорна глухота-двустранна. В частта на ЕР
„констатации от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за
експертното решение“ е записано, че ЕР се основава на извършен преглед на
лицето, както и на приложени консултации и изследвания. Касае се за пациент с
оплаквания от прогресивно намаление на слуха на двете уши от години.
Слухопротезиран със задоволителен ефект. Аудиограма СЗ ДУ 90 ДБ ЛУ 95 дб..
Поради това за практическата глухота на основание част 3, раздел 1, т.2.2 от НМЕ
2018г. е определена 60% ТНР. Цитираното експертно решение е обжалвано пред
НЕЛК.
След издаване на
Експертно решение №1323/28.05.2019 г. на ТЕЛК втори състав към МБАЛ – Хасково, съгласно
чл.98, ал.7 от КСО с Разпореждане №3/прот.№N01301/06.08.2019г., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на А.С.А. е
отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, считано от
28.05.2019г., пожизнено. В същото е посочено, че след влизане в сила на
експертното решение ще се преценяват правата на други пенсии и/или добавки.
С Експертно
решение №1101 от 06.08.2019 г. НЕЛК е отменила и върнала на ТЕЛК оспореното
пред нея решение №1323/28.05.2019г. за ново освидетелстване. В мотивите на
решението на НЕЛК е посочено, че в МЕД било приложено само едно аудиометрично
изследване с дата 27.02.2019 г., МЦ – Кърджали и вписан резултат Д.У. - 85 дб.;
ЛУ – 96 дб., като при новото освидетелстване лицето следва да представи стари
аудиометрични изследвания, протокол за слухопротезиране и ново аудиометрично
изследване от УМБАЛ УНГ – отделение и друга документация, подкрепяща заболяване
на ушите.
С Разпореждане №**********/2146-26-4/07.01.2020
г.,
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП
на НОИ – Хасково, на основание чл.95, ал.2 от КСО личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на А.С.А. е спряна, считано от 19.12.2019 г.
На 07.04.2020 г.
втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – Хасково в състав д-р П. В. – председател, и д-р
Л. Б., д-р Г. Б. и д-р Л. Б. – членове, издава Експертно решение №0834/07.04.2020
г., с което на А. С. А. е определена отново 60 % трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, но с дата на инвалидизиране – 07.04.2020
г. и срок на инвалидността 01.04.2021 г. Експертизата при определяне на % ТНР
отново се е позовала на част 3, раздел 1, т. 2.2 от НМЕ 2018г., както и на
представена аудиограма от 17.03.2020г.
С Разпореждане №**********/2141-26-9/05.06.2020 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП
на НОИ – Хасково, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „г“ от КСО е отменено
Разпореждане №**********/06.08.2019 г. и Разпореждане №**********/2146-26-4/07.01.2020
г., като е посочено, че А.С.А. остава да получава пенсия за инвалидност поради
общо заболяване с начална дата 07.04.2020 г.
С Разпореждане
№3/прот.01209/04.06.2020 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП
на НОИ – Хасково, предвид определената нова дата на инвалидизиране, на А.С.А.
пожизнено е отпусната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване от дата 07.04.2020 г. в размер по-висок
от първоначално определения с Разпореждане
№**********/06.08.2019 г.
При тази фактическа обстановка е
издадено процесното Разпореждане
№РО-5-26-00825765/15.10.2020г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Хасково, постановено на основание чл. 110, ал.3 от КСО, с което е вменено задължение на
членовете на ТЕЛК да възстановят сумата в общ размер на 1077.74 лв.
Разпореждането е оспорено пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение № Ц2153-26-2 от 26.10.2020 г. е отхвърлил
жалбите на д-р П.Г., д-р Л.Г.Б., д-р Г.И.Б. и д-р Л.К.Б.. В решението си
административният орган приел, че платените суми на лицето А.С.А. за периода от
28.05.2019 г. до 31.12.2019 г.се явяват щета на ДОО и виновните лица дължат
възстановяването им.
Жалбата срещу
Решение № Ц2153-26-2 от 26.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково е
подадена чрез административния орган на 28.10.2020 г., видно от поставения
върху нея входящ номер.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лица, които имат правен интерес, а
разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ - Хасково е издадено от компетентен орган по см. на чл.117, ал.1,
т.2, б“в“ от КСО при спазване на установената форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал.1, т.1
от КСО контролните органи на Националния
осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица
ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено
осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от
неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от
актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване
на нормативните разпоредби при издаването им. Съгласно
ал.3 на същата разпоредба за събиране на сумите по ревизионните актове за начет
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждания, като рзпорежданията се издават в 14-дневен срок
след изтичането на срока по ал. 2, съгласно която по съставените актове за
начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от
връчването им, а контролният орган се произнася по възражението с мотивирано
заключение. В ал.3 е предвидено още, че разпорежданията подлежат на доброволно
изпълнение в 14-дневен срок от връчването им.
Видно от разпоредбата на чл. 117, ал.1,
т.2, б. "в" от КСО жалбите срещу
разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет се подават
пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, като съгласно чл. 118, ал.1 от КСО решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд.
С оглед гореизложеното настоящия
съдебен състав намира, че при извършване на ревизията, приключила с процесния
акт за начет и разпореждането за неговото изпълнение не са допуснати нарушения
на административно - производствените правила, но констатира, че при
реализирането на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК е допуснато
нарушение на материалният закон. Съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе в
настоящото решение в чл. 110, ал. 1, т.
1 КСО е предвидено, че контролните органи
на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на
юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на
държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи,
включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен
доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Цитираната разпоредба
е специална норма на института на непозволеното увреждане, уреден в чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите. Следователно
увреждането настъпва, след като са осъществени всички юридически факти от
сложния фактически състав на чл. 110, ал.1, т.1
от КСО.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от
Закона за здравето /ЗЗ/ определя статута на териториалните експертни
лекарски комисии като структурни звена на лечебните заведения, към които са
открити. В тази връзка следва да се отбележи, че при издаването на експертни
решения лекарите от ТЕЛК не действат като физически лица или юридически лица, а
като членове на колективен орган на медицинската експертиза. В цитираната
разпоредба на чл. 110, ал. 1, т.
1 КСО не е предвидена възможност за
ангажиране на това основание на отговорността на длъжностни лица и на
административни органи по смисъла на §.1, т.1 от ДР на
АПК, към които се отнасят всички носители
на административни правомощия, овластени въз основа на закон.
На следващо място следва да се
посочи, че по смисъла на чл. 110, ал.1, т.1
от КСО да са причинени щети на държавното
обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие от неправилно
извършени осигурителни разходи и от актове на медицинската експертиза, като
тези актове следва да са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби
при издаването им. В тази връзка следва да се отбележи, че деликтната
отговорност е гражданска отговорност, а в гражданското право вината не е
субективното отношение на дееца към деянието и неговите обществено опасни
последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (от добрия
стопанин, добрия търговец, добрия работник). В случая членовете на ТЕЛК следва
да полагат дължимата грижа, и да постановяват решението си след извършени
констатации на база медицинските изследвания и документация, и след извършен
преглед на освидетелстваното лице - арг. от чл. 62 от
Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/.
В експертните решения членовете както на ТЕЛК, така и на НЕЛК изразяват
експертно мнение, въз основа на придобити професионални знания и опит из
областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при
интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено
заболяване. И двете експертизи действат в рамките на своята професионална
компетентност при определяне на % ТНР и началният момент, от който е настъпила
ТНР и не може да се приеме, че са налице "нарушения на нормативни
разпоредби при издаването на отмененото експертно решение", ако причината
за отмяна е само разлика при поставянето на точната диагноза. Под
"нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската
експертиза" в този смисъл се разбират нарушения на законовите изисквания,
уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на индивидуалния
административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и
оценки основани на собствената професионална квалификация и опит, както и
преценката на представената медицинска документация от лицето. Нещо повече, в
случая дори не става ясно в какво конкретно се изразяват посочените нарушения
на разпоредбите, касаещи експертизата на работоспособността и конкретно чл. 62 и чл. 63, ал.1 от
НМЕ, доколкото разпоредбите съдържат общо
предписание за начина на определяне на работоспособността.
Съгласно чл. 62 НМЕ видът и степента на увреждането и степента на трайно
намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична
експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и
функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи
представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
В чл. 63 НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на
неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със
съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Отговорността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО се носи за вреди, които са причинени от отменени актове на
ТЕЛК/НЕЛК, когато отмяната е поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им. В случая не са установени нарушения на нормативни разпоредби,
тъй като оценката на ТНР на А.С.А., която е направена с ЕР на ТЕЛК относно
съществуващото му заболяване е в съответствие с част 3, р.1, т.2.2 от НМЕ, която
не е предвидена в диапазон „ от….до“, а е определена конкретно и тя е 60% за
практическа глухота, която е от 65 до 90 dB СЗ / децибели, слухова загуба/. Наред
с това в случая не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато
нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като
например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била
представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или
е налице действие или бездействие изискуемо според правната норма. Дейността на
членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по
правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима
субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите
и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното
лице. След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са
обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при наличната
медицинска документация, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да носят
отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на
отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО
вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките
на професионалното вътрешно убеждение.
Нещо повече, в случая няма спор,
че са направени осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание
на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е
обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона
за здравето, до влизането в сила на решението
на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската
експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в
размер на социалната пенсия за старост. Т.е. предварителното изпълнение на
невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона, и следователно
изплащането на личната пенсия за инвалидност в определен размер е осъществено
на правно основание, поради което следва, че осигурителните разходи за
изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото експертно решение на
органа на медицинската експертиза - ТЕЛК.
С оглед гореизложеното в случая
не е осъществен съставът на чл. 110, ал.1,
т.1, предложение последно от КСО и не са
налице условия да ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. В изложения смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС, шесто
отделение, намерила израз в редица постановени съдебни актове, като например
решение № 1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016 г., VI о.,
решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о.,
решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о.,
решение № 3364 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2015 г., VI о.,
решение № 2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016 г., VI о. и др.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт като издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на
чл. 146, т.4 от АПК следва да бъде отменен, ведно с
потвърденото с него Разпореждане № РО-5-26-00825765/15.10.2020г. на
ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Хасково, с което е
разпоредено жалбоподателите да внесат сумата по Ревизионен акт за начет №
РМ-5-26-00816711/19.09.2020г., в размер на 1077.74 лева.
Съобразно изхода от спора и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски по делото в
общ размер на 1240 лева – платено адвокатско възнаграждение и държавна такса или
по 310 лв. за всеки от жалбоподателите.
Водим от изложеното, както и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
Ц2153-26-2 от 26.10.2020 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Хасково и потвърденото с него Разпореждане
№РО-5-26-00825765/15.10.2020 г. на ръководителя на „Контрола на разходите на
ДОО“ в ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е
разпоредено д-р П.Г., д-р Г.Б., д-р Л.Б. и д-р Л.Б. да внесат сумата по
Ревизионен акт за начет вх. №РМ-5-26-00816711/29.09.2020 г., в размер на
1077.74 лева, от които 978.22 лева главница и 99.52 лева лихва до дата на
постановяване на разпореждането.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ – Хасково да заплати на П.М.Г., ЕГН **********,***,
Г.И.Б., ЕГН **********,***, Л.К.Б., ЕГН **********,*** и Л.Г.Б., ЕГН **********,***,
сумата в общ размер на 1240 лева / хиляда и двеста и четиридесет лева / или по
310 лева за всеки от тях, направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: