О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
19.02.2021
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 4631 по описа на СтРС за 2020 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва
да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на
писмени доказателства.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която се прави
признание на иска, както и се прави искане за спиране на делото във връзка с
извършване на преговори за решаване на спора със спогодба.
Предвид
признанието на иска по доказателствените искания на ищеца съдът ще се произнесе
в първото по делото съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА произнасянето си по
доказателствените искания на ищеца в първото по делото съдебно заседание. УКАЗВА на ищеца да заяви дали иска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на
иска.
НАСРОЧВА о.с.з. за 18.03.2021 г. от 14.15 ч., за която дата да се призоват
страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
както следва:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 25.12.2015 г. на път П-66+85 км, от гр. Стара
Загора към гр. Чирпан, водачът на МПС марка „Фолксваген", модел
„Туран" с рег. № LB-951 DK - М.П. Щромайер предприела маневра „завой
наляво" за напускане на пътното платно, като не пропуснала движещия се зад
нея в същата посока лек автомобил марка „Пежо", модел „508" с рег. №
СА 0888 ХР. С тези си действия, г-жа Щромайер нарушила разпоредбата чл.25, ал.1
от ЗДвП и по нейна вина реализирала пътнотранспортно произшествие и увредила
посочения автомобил марка „Пежо".
Твърди
още, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лек
автомобил марка „Пежо", модел „508" с рег. NQ СА 0888 ХР имало сключена
валидна застраховка „Каско" в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" - полица № 15-
0300/303/5000968. След подадено Уведомление в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" била
образувана щета с № 0300/15/458/500263, изготвени били опис на щетите и доклад,
въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увреденото МПС била
заплатена сума в размер на 2 923,14 лева, с преводно нареждане за масово
плащане от 31.03.2016 г.
Съгласно
съставения Протокол за ПТП № 1506860 от 25.12.2015 г., пътнотранспортното
произшествие било настъпило по вина на водача на МПС марка „Фолксваген",
модел „Туран" с рег. № LB-951 DK - М.П. Щромайер, който не бил представил
за управлявания от нея автомобил сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност".
Във
връзка с гореизложеното и на основание КЗ до М.П. Щромайер били изпратени две регресни
покани за заплащане на сума в размер на 2 923,14 лева, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение по щета 0300/15/458/500263.
Искането
е да се постанови решение, с което да се осъди М.П. ЩРОМАЙЕР, ЕГН **********,
да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" сумата в размер на 2 923Д4 лева /две
хиляди деветстотин двадесет и три лева и четиринадесет стотинки/ - главница по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/15/458/500263, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Претендирани
са разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът
М.П. Щромайер, чрез своя процесуален представител, твърди в отговора на
исковата молба, че в исковата молба представителите на ищцовото дружество
очертавали рамките на правен спор между страните, обуславящ правен интерес от
завеждане на настоящото дело и решаване на спора със сила на присъдено нещо.
Регресният иск намирал правна опора в твърдението на ищцовото дружество за
осъществена престация по силата на договор за застраховка „Автокаско“, полица
№15- 0300/303/5000968 и съответно липса на задължителна застраховка гражданска
„Гражданска отговорност“ на управлявания от последната автомобил марка "Фолксваген“
с рег.№LB-951 DK.
Ищецът
заявява, че признава иска изцяло. Счита, че при така изложените обстоятелства и
представените в тяхна подкрепа доказателства искът се явявал изцяло
основателен. Направено е признание на вината за възникналото ПТП на 25.12.2015 г. на път ІІ-66+85
км., от гр. Стара Загора към гр. Чирпан, водачът на МПС марка „Фолксваген”,
модел „Туран“ с рег. № LB-951 DK - М.П. Щромайер предприела маневра „завой
наляво“ за напускане на пътното платно, като не пропуснала движещия се зад нея
в същата посока лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“ с рег. № СА 0888 ХР. С
тези си действия, г-жа Щромайер нарушила разпоредбата чл.25, ал.1 от ЗДвП и по
нейна вина реализирала пътнотранспортно произшествие и увредила, посочения
автомобил марка „Пежо“.
Признава
факта, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лек
автомобил марка „Пежо“, модел „508“ с рег. № СА 0888 ХР имал сключена валидна
застраховка „Каско” в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” полица № 15-0300/303/5000968.
Признава безусловно и че във връзка с виновното и противоправно поведение за
увреденото МПС марка „Пежо“, модел „508“ с рег. № СА 0888 ХР била образувана
щета с № 0300/15/458/500263 и на автосервиза, извършил ремонта на увреденото
МПС била заплатена сума в размер на 2 923,14 лева, с преводно нареждане за
кредитен превод от 31.03.2016 г. Не оспорва обстоятелството, че управлявания от
нея автомобил марка „Фолксваген“ рег.№LB-951 DK не притежавал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва и размера на регресната искова
претенция.
Прави
се искане съдът да постанови решение в условията на чл.237, ал.1 от ГПК. С
оглед на факта, че ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на
делото и признава; иска, да бъдат възложени разноските върху ищеца.
Прави
искане по реда на чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като между страните течали
преговори във финална фаза за решаване на спора със спогодба, в случай, че
същото се подкрепяло от ищцовата страна да се спре делото на основание чл.229, ал.1,
т.1 от ГПК по съгласие на страните.
Предявен е иск на основание по чл.
410 ал. 1 т. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл.
410 ал. 1 т. 1 от КЗ с плащане на застрахователно обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
В
тежест на ищеца е да докаже изплатеното обезщетение в посочения в исковата
молба размер на увреденото лице и фактическия състав на непозволено увреждане
от страна на ответника- противоправно поведение, в резултат на което е
настъпила вреда за застрахования при ищеца.
Безспорни
са всички факти по делото – отправено е изрично твърдение за признание на иска, в който случай и при
искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение по
реда на чл. 237 от ГПК.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: