Р
Е Ш Е
Н И Е № .......
гр.К.,
……..2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на осемнадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря...................Х.К.………….................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №2792 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че подал заявление чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1782/2018г.
по
описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение срещу която длъжника Е.М.К. за сумата ***лв. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило правният интерес от
предявяване на иска за установяване на вземането. Твърди, че в качеството си на
краен снабдител, съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г., влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл.35, ал.1 от Общите условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите
условия са публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от
Общите условия поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника с ИТН:***, находящ се в с.П, ул.“***“, представляващ жилищна сграда,
собственост на ответника. За Е.М.К. бил открит клиентски номер *** и на
основание чл.11, т.1 от Общите условия, се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по
начините определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от Общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на
задълженията си по общите условия доставил в периода 12.12.2016г. –
11.04.2017г. електроенергия в обекта на Е.М.К. на обща стойност ***лв., която
до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на сумата ответникът дължал законна лихва в общ
размер от ***лв. за периода от 28.01.2017г. до 05.07.2018г., по всяка една
фактура отделно, за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на делото. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Моли
съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията на „Е.Б.Е.“
ЕАД към Е.М.К. за сумите: ***лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за период 12.12.2016г. – 11.04.2017г., ***лв. лихва за забава за
периода от 28.01.2017г. до 05.07.2018г. и законна лихва върху главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
06.07.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски на
основание т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на
ВКС м заповедното производство и направените в настоящото производство разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба. В откритото заседание, редовно призован се
явява и не взема становище, но с молба вх.№3771/18.03.2019 г. са представени
разписка и 6 бр. квитанции с фискални бонове.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№1782/2013
г. по описа на Районен съд- К. се установява, че по подадено от ищеца заявление
е издадена заповед №1058/09.07.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е.М.К., с
ЕГН-********** ***, сумите: ***лв. главница, представляваща стойност на
доставена в периода от 12.12.2016 г. до 11.04.2017 г. ел.енергия по партидата
на Е.М.К. с клиентски номер №***, отнасяща се за обект на потребление в
с.Паничерево, общ.Гурково, ул.“***“, с ИТН:***, ***лв. лихва за забава от
28.01.2017 г. до 05.07.2018 г. и законна лихва върху главницата от 05.07.2018
г. до окончателното изплащане, както и*** лв. разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът е
предявил иска за установяване съществуването на вземанията по издадената
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника в
едномесечния срок.
От извършената служебна справка в
Търговския регистър се установи, че “Е.Б.Е.” ЕАД е търговско дружество с
предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на
потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. От
представените заверени копия на решение №ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и Общи
условия за продажба на електрическа енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД и вестник „Дневник“
от 27.05.2008 г. се установява, че е спазена процедурата и са одобрени от ДКЕВР
общите условия за продажба и цените на ел.енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД.
Не е оспорено, че в периода
12.12.2016 г. до 11.04.2017 г. ищецът е доставил ел.енергия до жилищен имот,
находящ се в с.П., общ.Г., ул.“***“, с ИТН:***, с открита партида на ответника Е.М.К.
с клиентски №***. По делото са представени фактура №**********/16.01.2017 г.,
за отчетен период 12.12.2016 г.-11.01.2017 г. на стойност 96.55 лв., със срок
за плащане до 27.01.2017 г., фактура №**********/16.02.2017 г., за отчетен
период 12.01.2017 г.-11.02.2017 г. на стойност ***лв., със срок за плащане до
27.02.2017 г., фактура №**********/16.04.2017 г. за отчетен период
12.03.2017 г.-11.04.2017 г. на стойност ***лв.,
от които: ***лв. отчетена като
потребена ел енергия и ***лв. просрочени стари задължения, със срок за плащане
до 27.04.2017 г. Представена е справка от Служба по вписванията-К., в която е
отразено, че Е.М.К. е собственик на процесния имот в с.Паничерево. По делото са
представени 6 бр.квитанции с фискални бонове за платени на 04.01.2019 г. на „Е.Б.Е.“
ЕАД- *** суми с лихва за забава по фактури №**********/16.01.2017 г.,
№**********/16.02.2017 г. и№**********/16.04.2017 г., в общ размер ***лв. Представена е разписка
№02000838565709 от 03.01.2019 г. за
сумата *** лв., с получател „ЕВН ЕС ЕАД“, с посочено основание „разноски по
ч.гр.д.1782/2018 г. на КРС, с ИТН:***“.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№1782/2018 г. по описа на РС-К.
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът “Е.Б.Е.” ЕАД като краен
снабдител по чл.98а от ЗЕ /Закона за енергетиката/ продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите за процесния
период ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008 г. и са в влезли в
сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35 ал. 1 от ОУ, същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл.7, т.1 от ОУ, ищецът е поел задължение да
снабдява с ел.енергия обект, находящ се в с.П., общ.Г., ул.“***“, с ИТН:***, с
открита партида на ответника Е.М.К. с клиентски №***, което задължение няма
спор по делото, че е изпълнено. В чл.1 т.4 на ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на „Е.Б.Е.” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ - 13 от 10.05.2008
г. е предвидено, че понятието „клиент” се разбира както в значението на мрежови
клиент, така и в значението на „потребител на ел.енергия”, като потребител на
ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.Б.Е.” АД, който ползва
ел.енергия за домакинството си. От чл.6, ал.2 от ОУ за продажба на електрическа
енергия на “Е.Б.Е.” ЕАД, следва, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на имота, при условие, че друго лице го ползва, може да заяви
изрично писмено съгласие пред ЕВН или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за
определен срок, но при такъв случай, собственикът е солидарно отговорен за
задълженията на клиента към ЕВН, заедно с лицето, за което е дал съгласие да
бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот. Партидата на имота по
делото е на името на ответника, спрямо когото са обвързващи общите условия и
той дължи заплащане на доставената в имота с ИТН:***, електрическа енергия за
процесния период. В чл.18 от Общите условия за продажба на ел.енергия е
регламентирано задължението на потребителя е да заплаща стойността на
консумираната ел.енергия и дължимата се сума за пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, като при неизпълнение на задължението,
клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден
/ чл.27, ал.1 от Общите условия/. Съгласно задължителните разяснения, дадени в
т.9 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, в производството по чл.422 от ГПК, респ. чл.415 от ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235,
ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.4 вр.
с ал.1, т.1 от ГПК. С извършеното на
04.01.2019 г. по сметка на ищеца плащане, ответникът е погасил изцяло
претендираната сума като главница в размер на ***лв. по процесните 3 бр.
фактури:№**********/16.01.2017 г., №**********/16.02.2017 г. и №**********/16.04.
2017 г., както и претендираните ***лв. лихва за забава за периода 28.01.2017
г.- 05.07.2018 г. – обстоятелство, което не е оспорено от ищеца и което съдът е
длъжен да вземе предвид с оглед нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като плащането
е осъществено в срока за отговор по чл.131 от ГПК т.е. в хода на
производството. Предвид изложеното предявените искове за установяване
съществуването на вземане за сумата ***лв.
главница и ***лв. лихва за забава следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По претенцията за разноски:
При
този изход на делото, предвид факта, че ответникът е погасил изцяло
задължението в хода на исковото производство и е станал повод за завеждане на
делото /заповедното производство е образувано на 06.07.2018 г., а плащане
е извършено на 04.01.2019 г. / и с оглед
направеното искане в исковата молба, както и задължителните указания в т.12 на
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът дължи направените от ищеца*** лв. разноски по ч.гр.д.№1782/2018 г.
по описа на РС-К. и разноските в настоящото производство както следва:*** лв.
платена държавна такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изложеното и
обстоятелството, че на 03.01.2019 г. ответникът е превел по сметка на ищеца
сумата *** лв. за разноски, с които е заплатил определените по ч.гр.д.№1782/2018
г. по описа на РС-К. разноски в размер на*** лв., то с останалите *** лв.
следва да бъдат погасени определените в настоящото производство *** лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като остават дължими направените в
исковото производство разноски в размер на*** лв. държавна такса, която
ответникът следва да заплати на ищеца.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Е.Б.Е.” АД, с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление *** срещу Е.М.К., с ЕГН-********** ***
искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86
от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите: ***лв. главница,
представляваща стойност на доставена в обект на потребление в с.П., общ.Г.,
ул.“***“, с ИТН:*** ел.енергия от 12.12.2016 г. до 11.04.2017 г., ***лв. лихва
за забава от 28.01.2017 г. до 05.07.2018 г. и законна лихва върху главницата от
05.07.2018 г. до окончателното изплащане, за което вземане
е издадена заповед №1058/09.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1782/2018 г. по описа на РС-К. като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е.М.К., с ЕГН-********** *** да заплати на “Е.Б.Е.” АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление ***, направените в настоящото производство разноски в размер на***
лв. за държавна такса.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№1782/2018
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: