ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260142
гр.Добрич 06.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на шести октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Теменуга Стоева
Членове: 1. Георги
Павлов
2.
Павлина Паскалева
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно частно
гражданско дело №769/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
Производството по делото е по
реда на глава ХХI от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх.рег.№2572/24.08.2020г. на „***" АД срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение №93/04.08.2020 г. постановена по ч.гр.д. №300/2020 г. по описа на Районен съд Каварна, в частта за разноските.
Жалбоподателят не е доволен от
размера на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение. Счита, че съдът
неправилно е намалил размера на претендираното възнаграждение под минимума по
Наредба №1. Излага се, че при намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не може
да присъжда възнаграждение под минимума по наредбата. Жалбоподателят настоява заповедта
за изпълнение да бъде отменена в обжалваната й част и на дружеството – заявител
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в жалбата и като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, от
оправомощена за това страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХI от ГПК, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С атакуваният
съдебен акт, първоинстанционният съд е разпоредил на длъжника Й.В.Й.да заплати
на заявителя „***" АД следните суми: 114,54
лв. – главница, представляваща платена сума по договор за поръчителство от
07.11.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението – 04.08.2020г. до окончателното плащане; 3,31 лв. – обезщетение за
забава за периода от 06.02.2020г. до 04.05.2020г.; 25 лв. – държавна такса и 120
лв. – адвокатско възнаграждение.
В заповедното производство заявителят се е
представлявал от адвокат И.Л.. Представен е договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че дружеството – заявител е платило на
адвокат И.Л. сумата от 300 лева за представителство в производството по чл. 410
от ГПК. Заявителят своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 78,
ал. 1 във вр. с чл. 412, т. 6 ГПК,
заплатените от заявителя в заповедното производство такси и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника.
Съгласно чл. 36,
ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36,
ал. 2 ЗА.
С Наредба
№1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по различни видове дела.
Правото на
разноски представлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане
на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на гражданско
правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1. неоснователно предизвикан
спор; 2. направени разноски по повод участие в съдебно производство по повод
така повдигнатия правен спор и 3. съдебен акт, който съдържа произнасяне по
искането за разноските с оглед резултата от делото.
Отговорността за
разноски е ограничена обективна деликтна отговорност за вредите от предявяване
на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски
по производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви
други разходи и пропуснати ползи от страната по делото - Решение №189 от 20.06.2014 г. на ВКС по
гр.д.№5193/2013 г., IV г.о. Отговорността за разноски има за основна цел да
възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от
правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и
не може да се използва за неоснователно разместване на блага.
С Решение от
05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския
съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект
(какъвто е Висшият адвокатски съвет) правомощия във връзка с определяне на
икономически условия (в настоящия случай – приложими минимални адвокатски
възнаграждения), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната
конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен
стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната
конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО (сега
чл. 101 ДФЕС) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава
сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики,
противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или
лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на
частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи
икономическата сфера.
С Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък
от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.
Съдът на ЕС е
извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на
правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща,
която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от
09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените
по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските,
като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е
обвързан, нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер
на адвокатското възнаграждение, нито и
от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В разглеждания
случай става въпрос за подаване на заявление издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Подаването на заявлението не съставлява никаква фактическа и
правна сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в
претендирания от заявителя размер, надхвърлящ с повече от два пъти претендираното
вземане.
Настоящият
състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно
съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в
гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната
и правна сложност на правния спор, счита, че не следва да уважи частната жалба
на заявителя за изменение на заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта относно разноските.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение №93/04.08.2020 г. постановена по ч.гр.д. №300/2020 г. по описа на Районен съд Каварна в
частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.