Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.
Ловеч, 23.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело №
67/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 17 от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Административното дело е образувано по жалба от Д.А.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1749/13.12.2019 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Троян,
потвърдена с Решение № 11-РД04-0043/31.01.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане (РДСП) Ловеч. С оспорената заповед Директорът на ДСП Троян е отказал на Д.
еднократна помощ за лечение в чужбина по чл. 17 от ППЗСП, на основание чл. 13,
ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП.
Жалбоподателката иска съдът да обяви за нищожна обжалваната
заповед или в условия на евентуалност да я отмени като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направените разноски.
Жалбоподателката – редовно призована – явява се лично
и с упълномощен адвокат. Поддържа жалбата, като доразвива доводите, изложени в
същата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за които прилага
списък.
Ответникът по делото – Директорът на ДСП Троян –
редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт.
Оспорва жалбата като излага подробни аргументи. Не претендира разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законния
срок. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че производството
пред административния орган (АО) е започнало по подадено от Д.Д. заявление-декларация
с вх. № ЗСП/Д-0В-ТР/1749 от 16.10.2019 г. до Директора на ДСП Троян (л. 64-65)
с искане да бъде отпусната еднократна помощ за покриване на разходите за дневни
по чл. 17 от ППЗСП за Д.А.Д. и синът й Н.Р.Д. за периода 05.06.2017 г. до
31.07.2019 г. Към заявлението са приложени и копия от Заповед № 482/31.05.2017
г. и Заповед № 60/24.01.2018 г. на директора на Център „Фонд за лечение на
деца“ (ЦФЛД) (л. 67-68).
В изготвения социален доклад по заявление-декларация с
вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1749/16.10.2019 г. (л. 120) е отразено, че детето Н.Р.Д. е с ЕР
на ТЕЛК № 1739 от 27.11.2018 г. със 100% вид и степен на увреждане с
чужда помощ и диагноза - Остра лимфобластна левкимия - рецидив. Семейството живее в
собствено двустайно жилище при добри битови и хигиенни условия. Кандидатствали
са за подпомагане от ЦФЛД за провеждане на втора трансплантация на стволови клетки
в Университетска клиника Вюрцбург, ФР Германия за детето Н.Д.. Получени са
Заповед № 482 от 31.05.2017 г. и Заповед №60/24.01.2018 г. от ЦФЛД да
бъде отпуснато финансово подпомагане за трансплантация на стволови клетки при
малигнени хематологични заболявания, както за транспорт и престой - пътни в двете посоки и
квартирни пари на детето и неговия придружител. Издадени са формуляри S2 съгласно правилата за
координация на системите за социална сигурност, с които Н.Д. е одобрен за провеждане
на лечение в Университетска клиника Вюрцбург, ФР Германия за периода от
05.06.2017 г. до 31.07.2019 г.
Съгласно писмо с изх. № Е113-01-20/28.11.2019 г. и
изх. № Е113-01-20/11.12.2019 г. на Управителя на НЗОК (л. 123
и л. 126), ЦФЛД и НЗОК финансово и организационно са подпомогнали Н.Д. чрез
представяне на S2 формуляр.
Не са извършили доплащане към лечебните заведения, в които се е лекувал
пациента извън разходите, които се покриват по правилата за координация на
системите за социална сигурност.
С обжалваната заповед Директорът на ДСП Троян е
отказал на жалбоподателката отпускането на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП
– еднократна помощ за лечение в чужбина. В мотивите е посочено, че на основание
чл. 17 от ППЗСП – ЦФЛД и НЗОК финансово и организационно са подпомагали Н.Д.
чрез представяне на S2 формуляр.
Не са извършили доплащане към лечебно заведение, в което се е лекувал пациента,
извън разходите, които се покриват по правилата за координация на системите за
социална помощ. Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1749/13.12.2019 г. е връчена срещу подпис
на 19.12.2019 г.
Д.Д. е оспорила заповедта пред Директора на РДСП Ловеч,
който с Решение № 11-РД04-0043/31.01.2020 г. (л. 8-10) е потвърдил обжалваната
заповед, издадена от Директора на ДСП Троян.
По делото са представени и приети като доказателства
копия от паспорт на детето Н.Д., извлечение от банкова сметка *** Д.Д., билети
за пътуване, изпратената от АО административна преписка по издаване на
оспорената заповед, както и преписката, образувана по заявление-декларация №
ЗСП/Д-ОВ-ТР/1667/10.10.2019 г.
По искане на ПП на жалбоподателката по делото е
допусната съдебно-икономическа експертиза (л. 189-193). Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по
делото.
При тази фактическа обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на оспорване в настоящо
съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1749/13.12.2019 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Троян,
с която на Д.А.Д. е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 17 от
ППЗСП.
Това е първоначалният индивидуален
административен акт, който поражда неблагоприятни правни последици за
жалбоподателката и именно той подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Аргумент за това е разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от АПК, според която на
оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт или решението на по-горестоящия административен
орган, с който той е изменен или отменен. В случая с Решение №
11-РД04-0043/31.01.2020 г. на Директора
на РДСП Ловеч, който е горестоящ административен орган не е изменен, нито
отменен първоначалния административен акт. Той е потвърден, което по същество
означава отхвърляне на жалбата.
Обжалваната заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 13
от ЗСП. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ППЗСП,
в 7-дневен срок от изготвяне на социалния доклад, Директорът на ДСП или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед. Оспорената в настоящото
съдебно производство заповед е издадена от Директора на ДСП Троян.
Тя е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Посочени са правни и фактически основания. Последните се
съдържат и в изготвения социален доклад. Административният орган изцяло е
възприел констатациите и предложението на социалния работник от ДСП Троян,
изготвил социалния доклад. С оглед на което, може да се заключи, че оспорената заповед
е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в
установената форма, но при неправилно прилагане на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5
от АПК.
Не се спори от страните по делото, че
заявлението за отпускане на еднократна помощ е подадено в 14-дневния срок по
чл. 17, ал. 2 от ППЗСП.
Между страните няма спор, че със Заповед №
1181/12.10.2016 г., Заповед № 482/31.05.2017 г. и Заповед № 60/24.01.2018 г. на
Директора на ЦФЛД (л. 127-129) е разрешено на детето Н.Д. да бъде отпуснато
организационно и финансово подпомагане за лечение, като за целта от НЗОК са
издадени формуляри S2
за периода 05.06.2017 г. – 31.07.2019 г. (л. 130-139), както и че този вид
лечение е проведено.
Видно от писмо с изх. № Е113-01-20/11.12.2019
г. на Управителя на НЗОК (л. 123), ЦФЛД и НЗОК не са извършили доплащане към
лечебните заведения, в които се е лекувал пациента, извън разходите, които се
покриват по правилата за координация на системите за социална сигурност.
Съгласно Заповед № 482/31.05.2017 г. на
Директора на ЦФЛД (л. 128), детето Н.Д. финансово и организационно е
подпомогнато за осъществяване на
изследвания и диагностика в Университетска болница Фрайбург, Германия
чрез представяне на S2
формуляр. Съгласно Заповед № 60/24.01.2018 г. на Директора на ЦФЛД (л. 129), Н.Д.
финансово и организационно е подпомогнат за осъществяване на втора
трансплантация на стволови клетки в Университетска болница Вюрцбург, Германия
чрез представяне на S2
формуляр. Видно от съдържанието на двете заповеди, в обхвата на подпомагането
се включват изследвания, диагностика, съответното лечение, транспорт на детето
и един негов придружител в двете посоки и престой на детето и един негов
придружител (пътни и квартирни пари), както и при необходимост устен превод.
Т.е., в обхвата на подпомагането не са включени дневни пари.
Спорен по делото е въпросът, налице
ли са специалните предпоставки на чл. 17, ал. 1 от Правилника за приложение на
Закона за социалното подпомагане.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1
от ППЗСП (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2011 г., бр. 89
от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г., бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г.)
- в редакцита към датата на подаване на заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-0В-ТР/1749 от 16.10.2019 г. до Директора на ДСП Троян (л. 64-65) и към
датата на постановяване на процесната заповед гласи: На лицата, получили от
Националната здравноосигурителна каса одобрение за заплащане за медицински
услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за
здравето, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за
дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са
включени в сумата, определена за заплащане.
Видно от чл. 82, ал. 5 от Закона за
здравето, дейностите по чл. 82, ал. 1а и 3 се финансират от държавния бюджет и
от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба
на министъра на здравеопазването. Тази наредба е Наредба № 2 от 27.03.2019 г.
за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за
реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (oбн., ДВ,
бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 1.04.2019 г., с последващи изменения).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от същата, предмет на тази наредба са медицинските и
други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, за които българските
граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване и извън медицинските услуги по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравето.
А съобразно чл. 53, ал. 1 от Наредбата, услугите по чл. 1, ал. 1 се заплащат от НЗОК,
като разходите се финансират със средства от трансфери от държавния бюджет,
предоставени чрез бюджета на
Министерството на здравеопазването.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ППЗСП (Изм. - ДВ, бр. 89 от
2016 г., в сила от 11.11.2016 г.) - в редакцията му към периода на лечение на
детето Н.Д. - 05.06.2017 г. - 31.07.2019 г., визиран в заявление-декларация с
вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1749/16.10.2019 г. (л. 120), на лицата, получили разрешение
за лечение в чужбина от Министерството на
здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни
помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните
придружители и донори, когато те не са включени в стойността на отпусната сума
за лечение.
С оглед горното, може да се заключи,
че във всяко от двете редакции на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП (към 16.08.2019 г. и
към 11.11.2016 г.) се визира лечение в чужбина, което по един или друг начин е
за сметка на бюджета на МЗ.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна
социална помощ за дневни пари.
За пълнота на мотивите, следва да се
посочи, че съдържанието на разпоредбата следва да се тълкува разширително като
се приеме, че право на помощ имат лицата и техните придружители за всяко едно
пътуване, свързано с осигуряване на лечение. Въпрос на законодателна инициатива
и с оглед характера на помощта, а именно еднократна такава, е дали същата
следва да покрива всяко едно пътуване в рамките на едно лечение, респ. дали във
връзка с отделни пътувания в рамките на такова лечение следва да се образуват
различни или едно общо административно производство.
Видно от писмо с изх. №
30-108942/13.11.2019 г. (л. 87-88) на Зам. изпълнителния директор на Агенцията
за социално подпомагане, във връзка с отправено искане за метоД. помощ по
прилагането на чл. 17 от ППЗСП по повод подадените
заявления-декларации на 10.10.2019 г. и 16.10.2019
г. от г-жа Д.А.Д. за отпускане на еднократната помощ за
покриване на дневни разходи при провежданото продължаващо повече от две години
лечение, свързано с хиплоидентична трансплантация на стволови клетки от фамилен
донор на сина й Н.Р.Д. в Университетска клиника във Вюрцбург, Германия през
периода от 05.06.2017 г. до 30.09.2019 г.,
във връзка със Заповеди № 482 от 31.05.2017
г. и № 60 от 24.01.2018
г. на ЦФЛД и Заповед № РД-Е113-01-239
от 26.07.2019 г. на НЗОК, както и издадените
удостоверения S2 за право на планирана здравна помощ
зад граница през този период, от АСП е изразено становище, че няма пречка за
отпускане на еднократни помощи и по двете постъпили заявления за покриване на
дневните разходи на детето Н.Д. и г-жа Д.Д., негова майка, придружител и донор
за периодите на провеждане на лечение, освен ако при извършена надлежна
проверка по служебен път е установено, че същите са поети от НЗОК или ЦФЛД.
В писмото се
сочи също, че: „Ако в отпуснатото финансово подпомагане за диагностични
процедури и лечение на детето Н.Р.Д. липсват отпуснати средства за дневни
разходи за него и един негов придружител, донор тогава при определяне размера
на еднократната помощ по чл. 17 от ППЗСП, следва
да се установят броя на дните за провеждане на лечението през периодите от 05.06.2017
г. до 31.07.2019 г. и от 01.08.2019
г. до 30.09.2019 г.;
за които са отпуснати средства от НЗОК и ЦФЛД. Размерът на дневните разходи се
определя съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина. Определените дневни пари за командировка в Германия са в размер на 35
евро. Централния фиксиран курс на Българска Народна банка за 1 евро
е 1,95583 лв. Дневните разходи, които се
изплащат за един ден, на един човек са в размер на 68,45 лв.,
за което давам и следния пример: 100 дни X 68,45
лв. = 6 845 лв. (за един
човек); 6 845 лв. X 2 = 13 690 лв.
(за двама).“.
Във връзка с доводите на ответника, че случаят не
попадал в хипотезата на чл. 17 от ППЗСП, следва да се отбележи, че от
съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП във всяка от двете й
редакции, цитирани по-горе, следва, че на първо място предпоставки за отпускане
на еднократната помощ за разходи за дневни и квартирни е същите да не са включени
в стойността на отпуснатата сума за лечение на лица, получили разрешение за
лечение в чужбина от МЗ за сметка на бюджета му.
Съгласно чл. 2 от Правилника за дейността и
организацията на работа на център Фонд за лечение на деца (отм. ДВ бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 1.04.2019 г.), Фондът е юридическо лице по чл. 60, ал. 1 от Закона за
администрацията и е второстепенен
разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, т. е. разходите за
транспорта в двете посоки и квартирните на детето и неговия придружител са за
сметка на Фонда, респективно за бюджета на Министерство на здравеопазването
(МЗ). Обстоятелството, че е издаден формуляр S2 от НЗОК не означава, че разходите са за сметка на
здравноосигурителната каса, тъй като от представените доказателства по делото
безспорно се установява, че разходите за процесния период – от 05.06.2017 г. до 31.07.2019 г. са за сметка на
бюджета на Фонда, респективно МЗ.
Фондът, видно от съдържанието на писмо с
изх. № Е113-01-20/11.12.2019 г., не е изплатил разходи за дневни, в какъвто
смисъл е претенцията на Д.Д. ***, ал. 3 от ППЗСП
са изброени документите, които лицето следва да приложи. Според чл. 17, ал. 5
от ППЗСП, размерът на помощта по ал. 1 се определя съгласно приложение № 2 към
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №
115 от 2004 г., а съгласно чл. 17 ал. 4 от ППЗСП обстоятелството по ал. 1, че
разходите за дневни и квартирни не са включени в обхвата на заплащането,
определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и
други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията
за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на
здравеопазването, се установява служебно.
По делото се установи безспорно, че
разходите са направени във връзка с лечение в чужбина, за което е разрешено
финансово и организационно подпомагане, като включени в стойността на
отпуснатата сума са разходи за пътни и квартирни, без дневни разходи т. е.
лицето има право на еднократна помощ само за дневните разходи.
На следващо място, при реализирано
условие на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, предпоставка за отпускане на помощта е
прилагане от заявителя на документите, в случая посочените в чл. 17, ал. 3, т.
2, във връзка с т. 1 от ППЗСП. Въпреки предвидената в чл. 17, ал. 1 от ППЗСП
възможност за изплащане на помощ за дневни разходи, ал. 3, т. 2, във връзка с
т. 1 на чл. 17 от ППЗСП не изисква прилагане на конкретни разходооправдателни
документи за извършени разходи за дневни.
Съдът споделя представеното по делото
заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза (л. 189-193), тъй
като същото кореспондира с останалите доказателства по делото, с изключение на
частта, в която вещото лице е приело, че изплатената от ДСП сума в размер на
8077,10 лв. се отнася за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. Този извод
не се кредитира от съда, тъй като не съответства на останалите доказателства по
делото.
Към заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-ОВ-ТР/1667/10.10.2019 г. (л. 96) е приложена заповед №
РД-Е113-01-239/2607.2019 г. на Управителя на НЗОК (л.98-99), видно от която
детето Н.Д. е било на лечение в Германия и от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г.
Същото обстоятелство се удостоверява и в социалния доклад по
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1667/10.10.2019 г. (л. 83). Този
доклад е част от административната преписка по издаването на Заповед №
ЗСП/Д-ОВ-ТР/1667/13.11.2019 г. на директора на ДСП Троян (л. 82), с която на Д.Д.
е отпусната еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП в размер на 8077,10 лв. Няма
данни тази заповед да е била обжалвана и следователно е влязла в законна сила,
поради което съдът не може да се произнася инцидентно досежно
законосъобразността на същата. С оглед на това, следва да се приеме, че
изплатената на Д.Д. сума в размер на 8077,10 лв. се отнася за периода от
01.08.2019 г. до 30.09.2019 г., който период не е и предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство, тъй като последното е образувано по повод
жалба срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1749/13.12.2019 г. на Директора на ДСП Троян.
А последната от своя страна е издадена в резултат на отправено до АО заявление-декларация с вх. № с вх. №
ЗСП/Д-0В-ТР/1749 от 16.10.2019 г. (л. 64-65), в което ясно лицето е посочило
периода, за който се търси подпомагане, а именно – 05.06.2017 г. до 31.07.2019
г.
При това положение, настоящия съдебен
състав приема, че са налице материалноправните предпоставки за отпускането на
еднократната помощ по чл. 17 от ППЗСП за
дневни разходи на детето Н.Д. и неговия придружител, в случая негова майка – Д.Д.,
за периода от 05.06.2017 година до 31.07.2019 година. Претендираната еднократна
помощ за разноски за дневни следва да бъде изплатена в пълния й размер, след
съобразяване на доказателствата по делото и според указанията по тълкуването и
приложението на материалния закон, дадени в настоящото решение. Предвид
изложеното са налице основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 4
от АПК.
С оглед изложеното, съдът намира че
процесната заповед, с която се отхвърля претенцията на оспорващата за отпускане
на еднократна помощ, не съответства и на целите на закона – чл. 1, ал. 2, т. 1
и т. 2 и ал. 3 от ЗСП – подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго
не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, като социалното
подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на
гражданите. Налице е и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на
оспорената заповед.
На основание гореизложеното съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при съблюдаване на
административнопроизводствените правила, но в несъответствие с
материалноправните разпоредби, както и е несъответен на целта на закона.
Оспорената заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена и преписката
да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
мотивите на настоящето решение.
При този изход на спора съдът намира
за основателно искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по
делото разноски съгласно приложения списък (л. 195) в общ размер на 710,00
(седемстотин и десет) лева. Видно от доказателствата по делото, от страна на Д.Д.
реално са заплатени, както следва: държавна такса в размер на 10,00 (десет)
лева (л. 5-6); адвокатски хонорар в размер на 500,00 (петстотин) лева съгласно
договор за правна защита и съдействие с отразено заплащане на сумата в брой,
имащ в този случай характера на разписка по см. на т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012, (л. 166); депозит за вещо лице в размер на
200,00 (двеста) лева (л.179-181 и съгл. молба с вх.№3981/05.10.2020 г. по описа
на АдмСЛ), поради което следва да бъдат присъдени.
Съгласно чл. 143, ал. 1, вр. § 1, т.
6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат понесени от Агенцията за социално
подпомагане - гр. София, като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 2,
ал. 3 и ал. 4 от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ОВ-ТР/1749/13.12.2019 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Троян, с която на
Д.А.Д. ЕГН: **********, с адрес: *** е
отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП, потвърдена от
Директора на РДСП Ловеч с Решение № 11-РД04-0043/31.01.2020 г.
ВРЪЩА преписката на Директора на ДСП Троян
за ново произнасяне по заявление-декларация на Д.А.Д. с вх. № ЗСП/Д-0В-ТР/1749
от 16.10.2019 г. до Директора на ДСП Троян с искане за отпускане на еднократна
помощ за покриване на разходите за дневни по чл. 17 от ППЗСП за Н.Р.Д. и Д.А.Д.
за периода от 05.06.2017 г. до 31.07.2019 г., при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в настоящето решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане – гр. София да заплати на Д.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 710,00 (седемстотин и десет) лева, представляваща сторени от
жалбоподателката съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 13, ал. 6
от ЗСП.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
|
|