РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Кюстендил , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ваня Д. Богоева
Членове:Веселина Д. Джонева
Евгения Х. Стамова
Секретар:Мая Д. Стойнева
като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20201500500428 по описа за 2020 година
С решение №588 от 05.08.2020г. по гр.д.№615/2020г. по описа на Кюстендилския районен
съд е отхвърлен, предявеният от ЕТ И.К., ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление с.***********, ул.*********№** срещу „***********“ ЕООД , ЕИК
*********** със седалище и адрес на управление гр.********, ж.к.*********“,
ул.***********“ №**, сграда „*******“ ет.** иск по чл.439 ГПК за признаване за
установено, че не дължи сумата ******** лева, неиздължена главница по договор за банков
кредит, ***** лева - редовна лихва, ***** лева – наказателна лихва, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски в
размер на ****лева, за които по ч.гр.д.№764/2014г. на КРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист и водено изпълнително дело №983/2019г.
по описа на ЧСИ Елица Христова.С решението *********** е осъден да заплати на
„***********“ деловодни разноски в размер на **** лева.
На 17.08.2020г. препис от решението е връчен на ищеца, а на 20.08.2020г. е подадена
въззивна жалба от ЕТ И.К., със седалище и адрес на управление с.***********,
ул.*********№** срещу решението. В жалбата се съдържа искане за отмяната му и
уважаване на иска.Прави се оплакване за това, че съдът не се е произнесъл по всички
наведени в исковата молба обстоятелства, като са визирани изложени от жалбоподателя
доводи относно липсата на задължения към „***********“ЕООД, поради това, че не е
1
уведомен за извършено прехвърляне на вземане от кредитора му в полза на този
взискател.Оспорен е като неправилен извода, че вземането не е погасено по давност.Сочи,
че вземането на „*********** е за периодично плащане, тъй като се касае за банков кредит,
чието погасяване се осъществява на основа на одобрен от страните погасителен план, на
месечни погасителни вноски, поради което намира за приложима разпоредбата на чл.111,
ал.1 б.“в“ ЗЗД.Счита, че в случая е изтекла и 5- годишна давност, тъй като молбата подадена
от „***********“ ЕООД въз основа на която е образувано изпълнително дело
№201974304000983 по описа на ЧСИ Елица Христова е входирана под №15406/12.11.2019г.
т. е след изтичане на погасителния давностен срок.
Препис от жалбата е връчен на ответника в производството „***********“ ЕООД,
ЕИК *********** на 26.08.2020г. В определения двуседмичен срок е постъпил отговор,
подаден от Веселина Йорданова – юрисконсулт, в който са противопоставени доводи за
неоснователност на жалбата.Във връзка с възраженията относно действието на извършената
цесия по отношение на жалбоподателя, относно договора за цесия и съобщаването й на
жалбоподателя, се препраща към изложените в отговора по чл.131 ГПК обстоятелства и
представените доказателства.Излага съображения за това, че тригодишната давност е
неприложима досежно процесните произтичащи от договор за кредит вземания,
непредставляващи „периодично плащане“, каквито са задължения с общ правопораждащ
факт, но имащи характер на самостоятелно задължение, съгласно ТР №3/2011г. на ВКС по
тълк.д.№3/2011г.Ответникът се позовава на обстоятелството, че последното изпълнително
действие по изп.д.№110/2014г.е от 03.02.2015г., според което давността би изтекла на
03.02.2020г., а тя е била спряна с образуването на 12.11.2019г., на ново изпълнително
дело.Излага разбирането си за това, че с подаване на молбата съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ давността се прекъсва, както и хипотезата на
чл.18 ЗЧСИ, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.Счита, че редовната
молба за образуване на изпълнително дело прекъсва давността.Ответникът заявява
претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражения за
прекомерност на евентуално доказани разноски за адвокатско възнаграждение.
Нови доказателства страните не са посочили.
Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт –
решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена
2
форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение №
1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .
Решението е допустимо, с изключение на тази част от същото, в която съдът се е
произнесъл по искането за признаване недължимост на сума в размер на ***********
разноски по заповедното производство - за държавна такса.Процесуалната отговорност за
разноските в гражданския процес може да се реализира единствено в хода на делото, по
което те са направени.Не е възможно при приключило съдебно производство в последващ
процес да се изследва въпроса за дължимостта на разноските, още повече в производство по
иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК с предмет оспорване на вземане, който може да се
основава само на новонастъпили факти.Предявеният иск е недопустим, решението в тази
част подлежи на обезсилване,а производството на прекратяване.
По останалите въпроси в жалбата за недължимост на исковата сума, поради това, че
цесията не е съобщена на жалбоподателя и поради погасяване на вземането поради изтекла
давност, съдът въз основа на доказателствата по делото прие за установени следните
обстоятелства:
С исковата молба по която е образувано първоинстанционното производство ищецът
е сезирал съда с искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че не дължи горепосочените суми, позовавайки се на факта, че не е имал
договорни отношения с взискателя по изп.д.№201974304000983 по описа на ЧСИ Елица
Христова и не е получил уведомления за прехвърляне, цесия, на процесните вземания и на
твърдението, че вземанията са погасени по давност, като е изложил съображения, че
изпълнителното дело е образувано по молба входирана на 12.11.2019г., поради което
вземанията посочени в заповед №515/25.04.2014г. са погасени поради изтичане на
посочения в чл.110 ЗЗД давностен срок.Излага съображения и за това, че приложим към
вземанията е и краткия тригодишен срок, доколкото се касае за периодично плащане, като
действия по прекъсване на давността не са били предприети.
Ответникът от своя страна е въвел твърдения, че са касае за вземания, които са му
прехвърлени с договор за цесия, за което ищецът е бил надлежно уведомен, с оглед
товарителници №********* и №********* на 22.09.2017г.Едновременно с това
представяйки уведомление за извършената цесия с отговора, се позовава на това
уведомление и моли да бъде зачетено от съда, при съобразяване на даденото с решение
№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. ІІ т.о разрешение и разпоредбата на чл.235 ал.3
ГПК.Счита, че предвидената възможност страните да уговорят връщане на заетата сума на
вноски, не прави договора за кредит договор за периодични плащания, тъй като при
периодични плащания отделните задължения,въпреки техния общ правопораждащ факт
имат характер на самостоятелни задължения с оглед Тълкувателно решение №3/2011г. на
ВКС по тълк.д.№3/2011г. ОСГТК, докато при договора за потребителски кредит отделните
плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение.Поддържа, че с
3
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело и прилагане на определен
изпълнителен способ давността се счита за прекъсната, по силата на Постановление на ПВС
№3/18.11.1980г. приложимо до постановяване на ТР №2/2015г. на ОСГТК с оглед ТР
№170/17.09.2018г., давността е спряла да тече до обвяването на ТР на 26.06.2015г. откогато
е започнала да тече нова давност, която не е била изтекла към момента на образуване на
изп.д.№983/2019г.Излага доводи и за това, че прекратяването на изпълнителното
производство не води до погасяване на материалното право, погасителната давност не води
до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено,
плащане на погасено по давност вземане е дължимо с оглед разпоредбата на чл.118 ЗЗД.
Не се спори и е установено, че на 25.04.2014г. по ч.гр.д.№767/2014г. по описа на
Районен съд – Кюстендил е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, съгласно която е разпоредено ,ищецът заедно с лицата
Р.К.К., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН ********** да заплатят на „***********“ ЕАД, ЕИК
*********** сумите, *********** лева, неиздължена главница по договор за банков кредит
№*********** от 16.01.2008г., ***** лева - редовна лихва,за периода от 05.09.2013г. до
12.03.2014г., ***** лева – наказателна лихва, за периода от 07.10.2013г. до 23.04.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.Р.К. е съпруга на ищеца, а Д.М. – сестра на съпругата му.
На 25.04.2014г. е издаден изпълнителен лист, а на 21.05.2014г. по молба на
„*********** ЕАД е образувано изпълнително дело №110/2014. по описа на ЧСИ Елица
Христова с рег.№743 на КЧСИ срещу длъжниците в това число ищеца и неговата съпруга.В
молбата се съдържа искане за проучване цялостното имотно състояние на длъжниците,
възложено е извършване на действия по чл.18 ЗЧСИ, поискано е налагане на възбрана и
изнасяне на публична продан на недвижимото имущество на длъжниците, запор и изнасяне
на публична продан на МПС, налагане запор върху трудовото им възнаграждение и запор и
извършване продан на движими вещи.
След представяне на доказателства за внасяне на дължими държавни такси са
предприети действия по установяване на имуществото на длъжниците.
На основание разпореждане на съдия изпълнителя по чл.449, ал.2 ГПК видно от
удостоверяване върху намираща се на л.50 от делото молба, е вписана възбрана върху
притежаван от ответника недвижим имот, находящ се в с.***********, в СВ – Кюстендил, с
вх.рег.№1670/27.05.2014г. – масивна жилищна сграда, построена в упи ***********.
На 28.05.2014г. ЕТ“ ***********“ е получил покана за доброволно изпълнение в
която са посочени изпълнителният лист, заповедта за изпълнение и номера на делото по
които те са издадени.Уведомен е за наложен запор върху трудово възнаграждение и МПС, за
наложена възбрана върху недвижим имот и за насрочен за 19.06.2014г. опис на движими
вещи.В поканата за доброволно изпълнение е описан като приложение подлежащия на
изпълнение акт.
4
С разпореждане от 04.06.2014. ЧСИ е наложил запор върху притежавани от
*********** превозни средства съгласно представен списък от ОД на МВР сектор Пътна
полиция – 2 автомобила марка „***********“, и един автомобил марка „***********“.
С разпореждане от 05.06.2014г. е присъединена НАП към изпълнителното дело и
върху справка от НАП за регистрирани недвижим имот, движими вещи, доходи е
обективиран запор.
С писмо рег.№2395/11.06.2014г. Сектор „ПП“, при ОД МВР Кюстендил е уведомил
ЧСИ, за наложени запори по отношение на леки автомобили с рег.№ *********** и
***********, собственост на ищеца.
На 19.06.2014г. ЕТ И.К. е внесъл за частично погасяване на дълга сумата
*********** лева. 1
На 09.01.2015г. жалбоподателят е получил съобщение за насрочен опис на движими
вещи в дома му, който ще се осъществи на 03.02.2015г.
До този момент по изпълнителното дело са извършвани и действия по установяване
имущество на останалите длъжници и налагане на запори и възбрани.
От 03.02.2015г. до 29.08.2017г. молби съдържащи искане за прилагане на
изпълнителен способ или действия на съдия изпълнителя свързани с принудително
удовлетворяване на взискателя не са извършвани.
С молба с вх.№9902/29.08.2017г. „*********** (България)“ЕАД уведомява съдебния
изпълнител, за това, че с рамков договор за цесия от 23.08.2017г. са му прехвърлени
вземанията срещу длъжника ***********, предмет на събиране по посоченото
изпълнително дело, като е поискано постъпилите суми да се превеждат по сметка на
молителя, която е посочена.С молба вх.№( не се чете) от 05.12.2017г. „***********“ е
представил договор за цесия от 23.08.2017г., потвърждение от цедента за извършена цесия,
пълномощно от „***********“ към „***********“ ЕООД, доказателство за получено/
изпратено уведомление по чл.99 ЗЗД, уведомление по чл.99 ЗЗД, пълномощно в полза на
юк.В. подал молбата.Според представеното пълномощно изпълнителните директори на
„***********“ АД са упълномощили „***********“ ЕООД да уведоми по
законоустановения ред и съгласно образец – приложение всички длъжници по сключения на
23.08.2017г. конкретен договор за цесия, по силата на който вземанията на банката, към
конкретни длъжници са прехвърлени на пълномощника,да извършва всички необходими
правни и фактически действия с оглед надлежно уведомяване на длъжниците по вземанията
.Съгласно приложени1 №1 към рамков договор за цесия , между „***********“ АД и
„***********“ ЕООД във връзка със сключения договор за прехвърляне на вземания на
15.11.2016г. , които не се погасяват редовно от длъжниците, съгласно посоченото
5
приложение се прехвърлят портфейл от вземания, фирмени необезпечени кредити,
индивидуализиран съгласно Приложение 1А, срещу заплащане на покупна цена, дължима от
купувача на *********** процента в деня на сключване на договора.Ответникът фигурира в
Приложение 1АС. На позиция 83 по договор от 16.01.2008г., с дължими суми към
23.08.2017г. – *********** лева, лихва *********** лева, лихва *********** лева, в
уведомление за прехвърляне на вземания до жалбоподателя, със съдържа информация за
това, че по силата на договора от 23.08.2017г. „***********“ ЕООД е придобил вземанията
на „*********** (България)„ЕАД, по договор от 16.01.2008г., съгласно приложена
товарителница *********** на *********** ООД , със същата е доставено уведомление за
цесия на жалбоподателя на адрес с.***********, ул.“***********“№** и е получено от
*********** на 22.09.2017г.Тази товарителница не е оспорена.
С молба с вх.№15404/12.11.2019г. „***********“ ЕООД е сезирал ЧСИ с искане
образуваното изпълнително производство да бъде прекратено, с постановление от
12.11.2019г. изпълнителното дело е прекратено.
По молба на „***********“ ЕООД с вх.№15406/12.11.2019г. е образувано ново
изпълнително дело.В молбата е обективирано искане за изискване на справки относно
трудови договори и имущество на лицата, за проверка относно банкови сметки, за налагане
запор и насрочване опис на движими вещи, собственост на задължените лица, за изпращане
на призовка за доброволно изпълнение.Към молбата е приложен изпълнителен лист, и
споменатата заповед за изпълнение.Установено е, че Д.М. е починала.
По делото се съдържат съобщения с отбелязване за постъпването им в НАП на
20.11.2019г. от ЧСИ Елица Христова, съдържащи искане за представяне на информация
относно данни за регистрирани трудови договори, движимо и недвижимо имущество,
банкови сметки на длъжниците, доходи от наем и др.периодични плащания.
С молба с вх.№15919/26.11.2019г. „***********“ ЕООД е посочил сключения
договор за цесия от 23.08.2017г., и е направил уточнение относно актуалния размер на
задължението -*********** лева главница, *********** лева лихви, *********** лева
разноски и такси *********** лева, дадени са указания за синхронизиране с изпълнителния
лист.Приложени са договор за цесия с приложения, потвърждение за цесия, пълномощно от
цедента, пълномощно за подписване на молбата и удостоверение за актуално състояние.
На 29.11.2019г. по изпълнителното дело са постъпили удостоверение за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки касаещо ***********, справка за притежавано
имущество, недвижим имот, находящ се в с.***********, ул.*********** №**** и МПС,
марка *********** 2 бр. с рег.№***********, и ***********(върху справката за
притежавано имущество е обективирано разпореждане на ЧСИ за наложен запор върху
МПС-та с дата 29.11.2019г.) справка декларирани доходи и банкови сметки, за
осигуряване по ЕГН.
6
Представени са аналогични справки и за Р.К..
С молба с вх.№17499/18.12.2019г. „***********“ е посочил конституиране
наследници на Д.М. по делото и е уточнил размер на вземанията.
На 30.01.2020г. е входирано писмо в Община Кюстендил за изискване на данни за
наследниците на Д.М..
На 08.01.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила справка за банкови сметки на
жалбоподателя, вх.№178 и 179 от 08.01.2020г., за Р.К. вх.№180/08.01.2020г.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до ***********, запорно съобщение
изх.№2946/19.02.2020г. до *********** АД, съобщение изх.№2947/19.02.2020г. до ОД на
МВР – Сектор ПП, за налагане запор на МПС-та на ***********, запорно съобщение до
„***********“ АД изх.№2943/19.02.2020г. за налагане запор върху вземания на
жалбоподателя, запорно съобщение изх.№2944/19.02.2020г. до *********** ЕАД, за
налагане запор върху вземания в Банката на ***********, запорно съобщение до
„***********“АД изх.№2945/19.02.2020г.,касаещо ***********.
На 04.02.2020г. е получен отговор от Община Кюстендил и удостоверение за
наследници на Д.М..
Съгласно обратна разписка №ИДPS250000R5BG “*********** „ Ад е получил
запорно съобщение на 24.02.2020г., на 24.02.2020г. ОДП Кюстендил – Пътна полиция, КАТ
удостоверява получаване на съобщение за вдигане на запор изх.№2955/19.02.2020г. и
запорни съобщения изх.№2947 и 2936/19.02.2020г., съгласно обратна разписка известие за
доставяне № ИДPS250000R5BE 9 *********** е получила запорно съобщение изх.№2931 на
24.02.2020г., а съгласно известие за доставяне баркод ИДPS250000R5BD 8 на 24.02.2020г. е
получила запорни съобщения №2944 и 2971/20.02. 2020г.“Обединена българска банка“ АД.
С писмо изх.№17-10-025857/1/25.02.2020г. „Банка Дск“АД потвърждава наличие на
сметка и дава информация за други запори.
С писмо изх.№27 884/26.02.2020г. „***********“ АД уведомява ЧСИ за това че е
блокирала средства по сметка на Р.К., до сума 29 953.03 лева.
С писмо изх.№230-ОПЗ/*********/24.02.2020г. „*********** „ АД признава
вземането и обявява за други запори по сметка на ***********.
С молба вх.№3094/04.03.2020г. *********** е поискал изпълнителното производство
да бъде прекратено поради това, че не са били поискани изпълнителни действия в
продължение на 2 години, посочил е и, че вземанията са погасени по давност.
В хода на производството пред районния съд с отговора на исковата молба са
7
представени Приложение 1 – конкретен договор за цесия, с Приложение 1А и екземпляр на
уведомление до ищеца, със съдържание идентично с по- горе посоченото, които са връчени
на с призовката за първото с.з. видно от отбелязването върху същата(л 32 от д).
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът намира подадената жалба за
неоснователна.Съображения:
С оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания
петитум предмет на настоящото разглеждане е иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1
ГПК.Съгласно чл.439 ал.1 и ал.2 ГПК -длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По въпроса може ли длъжникът в заповедното производство срещу който е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да ползва исковата защита по чл. 439 ГПК е
даден отговор в определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.,
като е прието, че разпоредбата на чл. 439 ГПК урежда един фактически състав - оспорване
на изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и ако
длъжникът не е оспорил вземането по чл. 424 ГПК и ако сроковете по този ред не са
изтекли. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице
специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.
В случая се оспорва задължение по заповед за изпълнение, издадена на
25.04.2014г.Съгласно чл.419, ал.1 ГПК ( в редакция към 25.04.2014г.)разпореждането за
незабавно изпълнение е подлежало на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение.Най ранния момент от който е започнал да тече срока за обжалване
е 28.05.2014г. когато на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение и подлежащия
на изпълнение акт, съдът приема, че са връчени и заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист.Липсват данни заповедта да е била обжалвана.Липсват данни да е било подадено
възражение, следователно заповедта е влязла в сила на 09.05.2014г. – арг. чл.416 ГПК.
По първия довод в жалбата за недопустимост на изпълнението поради неуведомяване
на длъжника за извършената цесия, съдът намира оспорването за неоснователно.В
приложеното изп.д.№110/2014г. по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№743 на КЧСИ с
представената от „***********“ ЕООД молба за конституирането на дружеството като
взискател е представена товарителница *********** на „М и БМ Експрес“ ООД , със същата
е доставено уведомление за цесия на жалбоподателя на адрес с.***********,
ул.“***********“№** и е получено от *********** на 22.09.2017г.Съгласно чл.429, ал.1
8
ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и
солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист – следователно цесионерът има право да
претендира за изпълнение на прехвърленото му вземане въз основа на договора за цесия, а с
оглед разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД и след уведомяване на дължника за прехвърлянето.По
делото е установено уведомяване на длъжника.Както бе отбелязано товарителницата в която
е удостоворено връчване на уведомление за цесия на *** ***********, като ЕТ не е
оспорена от него.Съгласно чл.5 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети -препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на
получателя срещу подпис.репоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на
лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се
вписват трите имена на лицето, получило пратката.В случая липсва оспорване относно
актуалността на посочения адрес на връчване, както и относно факта, че не са посочени
трите имена на получателя.Ако се приеме, предвид тези нередовности, че с тях не е
осъществено надлежно връчване то съдът счита, че с оглед на представеното с отговора на
исковата молба уведомление за извършената цесия и получаването му от ответника е
настъпил факт по чл.235, ал.3 ГПК, който следва да бъде взет предвид, и с оглед на който -
надлежно уведомяване на цесията, доводите за несъществуване на вземането се явяват
неоснователни.
По въпроса погасено ли е вземането поради изтекла давност, на преценка подлежат
следните обстоятелства, от кога започва да тече давностния срок, в коя от посочените в
чл.110 или чл.111 ЗЗД хипотези попада процесното вземане, приложима ли е нормата на
чл.117, ал.2 ЗЗД има ли данни за прекъсване и спиране на давността.Съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, такъв е предвиден в чл.111 ЗЗД – срокът е тригодишен и касае
вземанията за възнаграждения за труд, за което не е предвидена друга давност, вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Същността и предназначението на давността, като правна категория
в правната доктрина и съдебната практика, се свързва погасяването на определени права и
задължения, обусловено от бездействието във връзка с упражняването им, а именно
погасяване на правото за съдебна защита на права, които лицето е могло, но не е упражнило
в течение на същия този период от време. Давността не прекратява съществуването на
самото право, което засяга, а погасява само правото за неговата защита по съдебен ред.
Затова, ако някой изпълни свое задължение, погасено по давност, не може обратно да иска
изпълненото. Съдилищата не следят служебно за давността. Тя се взима предвид само по
възражение, направено от насрещната страна.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а според ал.3 при искове за неустойка за забава давностният срок
9
започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
Съгласно чл.116 ЗЗД давността се прекъсва:а) с признаване на вземането от
длъжника;б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;в) с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече ново давност.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
В разглеждания случа ищецът не е посочил кой е началния момент, от който следва
да се изчисли приложимия давностен срок, същият сочи датата на издаване на заповедта за
изпълнение, оспорени са вземания за дължима невърната главница по договор за кредит, за
дължима неизплатена възнаградителна лихва и за дължима неустойка.
По въпроса относно приложимата погасителна давност относно вземането за
главница по договор за кредит е утвърдено разбирането, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части.Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски – решение
№38/26.03.2019г. на ВКС по т.д.№1157/2018г. ІІ о. , решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.
№523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №**1 от 12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о.,
решение №38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др.
Безспорно е, че давността за вземанията за лихви е 3-годишна. По отношение на
възнаградителните лихви това следва от изричната разпоредба на чл. 111, буква "в" ЗЗД, а за
обезщетителните лихви във връзка с договорно неизпълнение /неустойки за забава или
законни лихви/ от чл. 111, буква "б" ЗЗД - в този смисъл са даденото в цитиранито решение
по т.д.№1157/2018г. разрешение).
Въззивният съд приема, че по отношение на установените с влязла в сила заповед за
изпълнение вземания се прилага 5-годишна давност, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал.
2 от ЗЗД, считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение
09.05.2014г.Съгласно посочения законов текст ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
10
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение
(Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и
от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД –
срокът на новата давност е всякога пет години вкл. и по отношение на вземането за лихви.
Същото следва и от посоченото определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г.
ВКС, ТК, I т. о., в този смисъл е решение от 26.07.2019г. на КнОС по гр.д.№259/2019г.
,решение № 295 от 17.12.2018 г. на ВнАС по в. т. д. № 571/2018 г. и решение № 51 от
27.02.2020 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 505/2019 г.
Към момента на подаване на исковата молба този срок не е бил изтекъл, което
обосновава извод за неоснователност на тезата на ищеца.С влизане в сила на заповедта за
изпълнене т.е от 09.05.2014г. за вземанията е започнала да тече нова 5 годишна
давност.Първото изпълнително дело е образувано по молба подадена на 21.05.2014г.Както е
посочил и районния съд на основание ППВС №3/18.11.1980г. и ТР №2/26.06.2015г. до
26.06.2015г. давност не е текла.В решение |№170/17.09.2018г. на ВКС, ІV г.о е прието, че
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това.Във връзка със започнала да тече от 26.06.2015г. давност, с
посоченото ТР е прието, че действия на принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД
прекъсващи давността са предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.Последното изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело е
насрочения опис на движими вещи за което ищецът е уведомен на 09.01.2015г., след което в
продължение на 2 години изпълнителни действия не са извършвани до прекратяване на
изпълнителното производство.Към момента на образуване на новото изпълнително дело
11
давността не е била изтекла, а с оглед на съдържащите се в молбата за образуване на
изпълнително дело искания за насрочване на опис на движими вещи, то с подаването и,
давността отново е прекъсната, така, че към момента на подаване на исковата молба не е
била изтекла.Извод за изтекла погасителна давност би могъл да се направи ако до
26.06.2020г. или най рано до 09.01.2020г. не бяха предприети действия – такива, каквито
съгласно посоченото Тълкувателно решение прекъсват давността, а в случая както бе
отбелязано с оглед искането за извършване на опис на движими вещи в молбата за
образуване на изпълнителното дело, следва че такива действия са предприети.
Ищецът не се позовава на действия предприети по отношение на останалите
длъжници, като имащи прекъсващ или спиращ ефект по отношение на течащата спрямо
него давност.Следва да се има предвид, че съгласно чл.125, ал.1 ЗЗД -прекъсването и
спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил
задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта
относно иска за признаване недължимостта на главница, редовна лихва и наказателна лихва,
и обезсилено в частта за признаване недължимостта на разноски - държавна такса, като
производството бъде прекратено.
С оглед неоснователността на подадената жалба разноски на жалбоподателя не се
следват.Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде уважено до сумата от *********** лева, определена
на основание чл.25 от Наредбата за правна помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №588 от 05.08.2020г. по гр.д.№615/2020г. по описа на
Кюстендилския районен съд в частта в която е отхвърлен, предявеният от ЕТ И.К., ЕИК
*********** със седалище и адрес на управление с.***********, ул.*********№** срещу
„***********“ ЕООД , ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.********,
ж.к.*********“, ул.*********** – ***********“ №6, сграда „*******“ ет.** иск по чл.439
ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата *********** лева, неиздължена
главница по договор за банков кредит, ***** лева - редовна лихва, ***** лева – наказателна
лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за които по ч.гр.д.№764/2014г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист и водено изпълнително дело №983/2019г. по описа на ЧСИ
12
Елица Христова.
ОБЕЗСИЛВА решение №588 от 05.08.2020г. по гр.д.№615/2020г. по описа на
Кюстендилския районен съд в частта в която е отхвърлен, предявеният от ЕТ И.К., ЕИК
*********** със седалище и адрес на управление с.***********, ул.*********№** срещу
„***********“ ЕООД , ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр.********,
ж.к.*********“, ул.*********** – ***********“ №6, сграда „*******“ ет.** иск по чл.439
ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата за разноски в размер на ****ева (
държавна такса), за които по ч.гр.д.№764/2014г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист и водено изпълнително дело №983/2019г. по описа на ЧСИ
Елица Христова и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА ЕТ И.К., ЕИК *********** със седалище и адрес на управление
с.***********, ул.*********№** да заплати на „***********“ ЕООД , ЕИК ***********
със седалище и адрес на управление гр.********, ж.к.*********“, ул.*********** –
***********“ №6, сграда „*******“ ет.** на основание чл.78, ал.8 ГПК деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на ***********.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13