Решение по дело №840/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.А.Н., ЕГН ********** *** против Решение № 877/12.11.2021 г. по АНД № 1673/2021 г. на ВРС, с което е изменено НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г. на Н-к група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в частта, с която на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП по отношение на нарушения материален закон и правното основание за ангажиране на АНО на лицето в наказание глоба в размер на 20 лв. се налага на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и е потвърдено посоченото наказателно постановление в частта, с която на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения за нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство – лишаване от защита, неправилно преквалифициране на деянието от въззивния съд. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП или да измени решението като се отмени/измени НП или се намали глобата от 150 лв. на 50 лв.

В съдебно заседание се представлява от назначения служебен защитник – адв. П.Н. от ***, който поддържа жалбата и моли за уважаването й, тъй като липсват доказателства за вината на Н., НП е основано на показания на свидетели, които не са очевидци и не на последно място, че с оглед състоянието на доверителя му, той наистина би могъл да не е разбрал какво е причинил.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в писмени бележки оспорва касационната жалба. Оспорва твърденията в нея, като счита решението за правилно и законосъобразно, постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти и моли за неговото потвърждаване. Претендира възнаграждение за процесуално представителство и прави искане при уважаване на жалбата да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по редовна жалба Н.Н. срещу НП № 20-0819-001533/14.05.2020 г. на Н-к група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в частта, с която на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП по отношение на нарушения материален закон и правното основание за ангажиране на АНО на лицето в наказание глоба в размер на 20 лв. се налага на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и е потвърдено посоченото наказателно постановление в частта, с която на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила.

Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 19.04.2020г. Н. на паркинга до магазин „Май Маркет“, -----------при управление на собствения си автомобил ---рег. № *** е извършил маневра, при която е блъснал паркиран друг автомобил – марка ---, с рег. № ***, като му е причинил материални щети. Като участник в ПТП не е спрял да установи щетите, напуснал е местопроизшествието без да уведоми службата по контрол.

Установяването на извършеното е станало чрез свидетелски показания на служители от магазина, а автомобилът, причинил произшествието е установен след преглед на записите на видеокамерите на магазина. Установено е чрез декларация от Н., че собственият му автомобил е бил управляван от него по време на инцидента. Въз основа на така установените факти е издадено НП №20-0819-001533/14.05.2020 г., като за нарушението на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, а за нарушението на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Въззивният съд е приел, че с деянието си Н. е извършил нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, който е специална норма за описаното деяние - преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, за която има и специална норма, определяща наказанието – чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП, като на това основание е преквалифицирал извършеното и е изменил НП в частта на пункт първи – нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, който е общ и наказанието за който е в чл. 185 от ЗДвП. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора за това, че съдът не разполага с възможност да преквалифицира деянието, доколкото съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН съдът има право да измени НП, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е и изводът на съда за това, че Н. е осъществил състава на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Самият Н. не оспорва, че не е спрял, като твърденията му, че не е разбрал, че е причинил произшествие са неоснователни.

Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд Варна, досежно наличието на извършено нарушение и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, с уточнението за преквалификацията на деянието по т. 1 от НП, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Като неоснователно следва да бъде отклонено възражението на касационния жалбоподател за неправилно отразена фактическа обстановка поради погрешно посочване на улицата и часът на произшествието в НП. И в АУАН и в НП е индивидуализирано конкретното неправомерно поведение, както и местоизвършването – паркинга на магазин „Май Маркет“ и часът, в който е настъпило произшествието. Погрешното посочване на улицата не може да обоснове незаконосъобразност на съдебното решение, доколкото нито в първоначалната, нито в касационната жалба Н. не отрича извършеното, като дори е написал, че вярното име на улицата е ------, т.е. грешката не е довела до нарушаване на правата му и не е опорочила акта на съда.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на ОД на МВР Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 877/12.11.2021 г. по АНД № 1673/2021 г. на ВРС.

ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
	Членове:	СТАНИСЛАВА СТОЕВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ