Решение по дело №273/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 167, ал. 2, т. 2 от вр. чл.145 и сл. от АПК.

С определение №1448 от 07.05.2024 г. /л.18 и л.19 от делото/, в хипотезата на чл.206, ал.1 от АПК, съдът е отделил от настоящото производство иска за обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. 203 и сл. АПК, предявен от Р. Д. И. от гр.Русе.

След отделяне на производството, предмет на настоящото адм.дело №273/2024 г. по описа на АС-Русе е направеното от Р. Д. И. от гр.Русе, чрез адвокат В. Д., оспорване на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от , приложена от служител на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност /СЗ “ИООРС“/ при Община Русе - поставено техническото средство (скоба) за принудително задържане на 11.03.2024 г. на пътно превозно средство /ППС/, собственост на оспорващия, а именно: лек автомобил, [Марка], рег. [рег. номер], за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Претендира се отмяна на ПАМ като незаконосъобразна и присъждане на сторените разноски в производството, за които е представен списък на л.158 от делото.

Ответникът – служител на длъжност „инспектор, скоби“ към СЗ “ИООРС“ при Община Русе – В. В. П., чрез процесуален представител – упълномощения адвокат П. П., оспорва жалбата, за което излага подробни доводи в отговор на жалбата №3173 от 24.06.2024 г. по описа на АС-Русе /л.51-л.56 от делото/ и в писмени бележки. Счита оспорения административен акт за законосъобразен, тъй като са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на ПАМ; насочена е срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е в деловодството на съда на 19.03.2024 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, считано от налагането, респ. узнаването на наложената ПАМ на 11.03.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 11.03.2024 г., около 09.39 часа оспорващият Р. Д. И. паркирал собствения си лек автомобил, [Марка], рег. номер [рег. номер] /регистрационен талон на л.31-л.33 от делото/, в гр. Русе, по [улица], на място, попадащо в зона за платено паркиране /платена зона/. Изпратил SМS в 09.39.29 часа със съдържание „[рег. номер] 1час“ /л.3 и л.67 от делото/. Независимо от това, автомобилът е "заскобен" преди изтичане на единия част, поради неплащане на таксата за платен престой, като за поставяне на скобата били изготвени снимки /л.113 и л.114 от делото/.

Видно от писмо вх.№ 2763 от 27.05.2024 г. по описа на съда, изходящо от директора на СЗ „ИООРС“ /л.34/, поставянето на скобите е извършено от инспектор скоби в СЗ „ИООРС“ при Община Русе – В. В. П. /ответника в производството/. Съгласно длъжностната му характеристика /л.153 и л.154 от делото/ негово пряко задължение е „да поставя и премахва блокиращо техническо средство тип „скоба“ на неправилно паркирали или незаплатили в платените зони за кратковременно паркиране, съгласно чл.167, ал.2, т.2 във връзка с чл.99, ал.3 от ЗДВП при спазване на определения технологичен ред.

На същата дата - 11.03.2024 г., след заплащане от оспорващия на разходите по прилагането на техническо средство в размер на 25 лева /платежен документ на л.5 от делото/, скобата била свалена от автомобила му.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено или безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Според ал.3 на чл.99 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съобразно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащането на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

Съгласно чл. 17 от Наредба №18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе, приета от ОбС-Русе, „на улици, площади и паркинги – общинска собственост,……….., се въвежда режим на платено паркиране на автомобили ..……“. Според чл.18, ал.1 от Наредбата - цената за паркиране се определя от Общинския съвет в Наредба №16, приложена по делото, и се заплаща към момента на паркиране. В подзаконовия нормативен акт - Наредба №18 на ОбС-Русе, са регламентирани и принудителни мерки и по-конкретно в Глава VIII, Раздел 2 – „Използване на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство“. Според чл.26, ал.1 от Наредба №18 „колелото на автомобил, паркиран в зоната за платено паркиране се блокира с техническо средство /скоба/, съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. чл. 99, ал. 3 от ЗДвП“.

В случая, въз основа на горецитираните законови и подзаконови разпоредби, е приложена ПАМ от „инспектор, скоби“ към СЗ “ИООРС“ при Община Русе – В. В. П. - използвано техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, собственост на оспорващия, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране.

Няма спор по установените факти, че на 11.03.2024 г., около 9,39 часа оспорващият е паркирал собствения си лек автомобил - [Марка], рег. [рег. номер], в гр. Русе, по [улица], на място, попадащо в зона за платено паркиране /платена зона/. Спорно по делото е има ли плащане на цената за паркиране, респ. налице ли е неплащане, което да се явява материално основание за налагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Доводите на ответника са, че поради неправилното изписване в изпратения от жалбоподателя СМС - „[рег. номер] 1час“, вместо по указания начин в поставените информационни табели - само рег. номер на автомобила /л.64-л.66 от делото/, в системата за заплащане не може да бъде отчетен като валидно заплатен престой в зона за платено париране чрез СМС /отговор на жалба на л.53 от делото/.

Принудителните административни мерки, вкл. и от вида на процесната, са вид държавна административна принуда, която с оглед на чл. 23 ЗАНН се прилага в случаите, от органите и по реда, определени в закон.

Съдът намира, че оспорената по делото ПАМ не е наложена от надлежно оправомощен с компетентност за това орган.

В хода на производството съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест на установи наличието на акт на кмета на Община Русе за определяне на служба за контрол по смисъла чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която да използва техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от закона до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство /определение №1734 от 30.05.2024 г. на л.25 от делото/. Отделно от това, с протоколно определение от заседанието 02.07.2024 г. /л.119 и л.120 от делото/ е задължил третото неучастващо в производството лице – кмета на Община Русе да представи горепосочения акт или да представи заповед за определяне/оправомощаване на конкретни служители от СЗ „ИООРС“ към датата 11.03.2024 г. и по-конкретно на служителя В. В. П., инспектор скоби към СЗИООРС, за прилагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Въпреки дадените указания и изисканите доказателства от съда, такъв акт не е представен.

Приложен е Правилник за организацията, дейността и е управлението на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ при Община Русе, приет от ОбС-Русе /л.138 –л.147 от делото/. С него е уредена организацията и дейността на СЗ „ИООРС“ при Община Русе, като една от регламентираните дейности е „осъществява контрол по утвърдената организация на паркиране и таксуване в паркингите и зоните за платено паркиране, принудителното отстраняване или блокиране на колелета на неправилно паркирани автомобили,…………..“.

Приетият правилник регулира дейността, управлението, структурата и финансирането на СЗ „ИООРС“ като звено на бюджетна издръжка към Община Русе и второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Този акт на колективния орган, макар да разписва функции на звеното и по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, не е акт на предвидения орган в цитираната разпоредба от закона – кмета на Общината, който да определя звеното като служба за контрол за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

Единствено и само в компетентността на кмета на Общината е изричното определяне на даден субект като служба по контрол, както и определянето на служителите от тази служба, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка. Горното е в съответствие с изискванията на закона – чл. 23 ЗАНН. Тъй като в случая става въпрос за принудителна мярка, която се прилага за правонарушение, установявано от местната власт – чл. 99, ал. 1 и 3 ЗДвП във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, разпоредбата на чл. 167, ал. 2 ЗДвП следва да се тълкува в контекста на изискването на чл. 23 ЗАНН. С посочването в чл. 167, ал. 2 ЗДвП на кмета на общината като орган, който трябва да определи службите за контрол, законодателят фактически е определил органът, който следва да определи и лицата, които да осъществяват властническите административни правомощия по прилагане на регламентираната в точка 2 принудителна мярка. Съгласно чл. 44, т. 1, 7, 8 и 17 ЗМСМА кметът на общината е този, който ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, организира изпълнението на актовете на общинския съвет, организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, т. е. правомощие на всеки кмет на всяка община е да регламентира начините на изпълнение на тези дейности, в т. ч. и при съобразяване на устройствения правилник, приет от ОбС-Русе за организацията и дейността на звеното СЗ „ИООРС“ при Община Русе. Законодателят не е посочил точно органът, който във всяка община е компетентен да приложи принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а е определил органът, който е компетентен да го определи и то не е общинският съвет, а кметът на общината.

Кметът на Община Русе не е осъществил правомощието си за определяне на службата за контрол посредством предложението му за проект на горепосочения правилник, с което се предвижда да се допълнят функциите на звеното, като се добавя и контрол по утвърдената организация на паркиране и таксуване в паркингите и зоните за платено паркиране, принудителното отстраняване или блокиране на колелета на неправилно паркирани автомобили /л.147-л.148 от делото/. Предложението има сезираща функция по отношение на ОбС-Русе относно упражняване на компетентност от на колективния орган по чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА по издаване на подзаконов нормативен акт за регламентиране на функциите на общинското звено, включително и разширяването им, но то не е правното средство, чрез което валидно от кмета на Общината е определена служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, респ. са овластени служителите й, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка, и в частност ответника по делото.

Кметът не е сторил това и посредством представената длъжностна характеристика на служителя В. П., на която има позоваване по делото. В нея действително са вменени задължения на ответника по поставяне и премахване на блокиращо техническо средство тип „скоба“ /л.153 и л.154 от делото/. Следва да бъде съобразено обаче, че длъжностната характеристика е част от задължителните документи, съпътстващи трудовия договор - чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ. В нея се регламентират правата и задълженията на служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовият договор. Тя обаче не е акт, който има характера на овластяващ такъв на съответния служител с административни правомощия, респ. с компетентност на орган за прилагане на ПАМ по ЗДвП от вида на процесната, най-малкото защото не се издава от определения в специалния закон орган, а в случая - от директора на СЗ “ИООРС“ при Община Русе.

По изложените доводи съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства за оправомощаване на ответника за налагане на процесната ПАМ, следователно не се доказва компетентността на органа. Липсата на компетентност е порок, който винаги води до нищожност на издадения административен акт, в случая на наложената принудителна административна мярка. Нищожността следва да бъде обявена, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, като изследването на въпроса за материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му с изискванията на чл. 146 от АПК, извън това по т.1 от нормата, се явява безпредметно.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от пълномощника на оспорващия, на последния следва да се присъдят разноски за производството в размер на 10 лв. – внесена държавна такса /платежен документ на л.8 и л.9 от делото/ и 400 лева, представляваща договорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокат, удостоверено в договор за правна защита и съдействие от 18.03.2024 г. /л.6 от делото/ или общо 410 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Русе,

РЕШИ:

ОБЯВЯВА по направеното оспорване от Р. Д. И. от гр.Русе, нищожността на принудителна административна мярка – принудително задържане с техническо средство /скоба/ на 11.03.2024 г. в гр.Русе на ППС, собственост на оспорващия, а именно - лек автомобил, [Марка], рег. номер [рег. номер], наложена от „инспектор, скоби“ към СЗ „ИООРС“ при Община Русе.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Р. Д. И., с [ЕГН], с адрес: гр.Русе, [улица], бл. МО-2, сумата от 410 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.