Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 07.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1502 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.535 от ТЗ.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца Т.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: ***.чрез
процесуалния си представител по пълномощие - адв.И.П.Т., САК,с адрес за
съобщения и призоваване: гр. София, ул. „Петър Парчевич” № 41- партер, п р о т
и в И.Ф.Б., ЕГН**********о***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и
чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответника дължи
на ищеца сумата 5500 лв. -
главница по запис на заповед, издаден на 26.08.2017 г., с падеж 26.02.2018 г..
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; както и разноските по заповедното
производство; както и да се осъди
ответника да му заплати направените от
ищеца в настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че на 17.05.2018 г. е подал пред РС -
Велинград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 631/2018г. по описа на Вл.РС. На
18.06.2018г. ВлРС издаал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по посоченото ч.гр.д., с която осъдил длъжникът И.Ф.Б., ЕГН **********
да заплати на кредитора Т.Г.М., ЕГН: ********** от гр. Якоруда, сумата от 5500
лв. - главница по запис на заповед, издаден на 26.08.2017г., с падеж
26.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането: както и разноските по
делото. Заедно с издадената Заповед бил издаден и изпълнителен лист № 556 от
18.06.2018г., по дело № 631 /2018г. по описа на Вл.РС. Въз основа на така издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист, с молба от 25.07.2018г.,
било образувано изпълнително дело пред ЧСИ Георги Тарльовски. рег.№ 882.
С Възражение с вх.№ 4519/19.09.2018г. длъжникът И.Ф.Б. възразил, че не дължи
изпълнение по издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 631/2018г. по описа на Вл.РС. На
08.10.2018г. Вл.РС, издал Определение № 868 по ч.гр.д. № 631/2018г. по описа на
съда, с което спрял изпълнението и му указал в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, по която било депозирано възражение от
длъжника.
Предвид гореизложеното пред ищеца
се явява правния интерес да предяви настоящият иск на основание чл. 422
от ГПК срещу ответника, за установяване по отношение на последния, че същият
дължи на ищеца сумата по издадения запис на заповед - сумата от 5500 лв., заедно
със законната лихва върху главницата от 22.05.2018г. до окончателното и
изплащане.
Съображенията на
ищеца за това са следните: На 26.08.2017г., в гр.Якоруда, ответникът И.Ф.Б.,
ЕГН ********** издал в полза на Т.Г.М., ЕГН: **********, запис на заповед, по
силата на който се задължи да заплати на последния или на негова заповед, без
протест и разноски, сумата от 5500 лв., на падежа 26.02.2018г. Задължението на
издателя било абстрактно и той отговарял за плащането по издадения запис на
заповед с настъпването на изискуемостта на вземането - настъпването на падежа
за плащане - 26.02.2018г. Издаденият запис на заповед на 26.08.2017г. бил
редовен от външна страна, съдържал всички законни реквизити, подписан бил лично
от издателя и поради това по него се дължало плащане (независимо от другите
каузални отношения между страните). До същия извод бил стигнал и съда за да
издаде Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Настоява се на това, че менителничния ефект е абстрактна
правна сделка, поради което същият сам по себе си бил достатъчно основание, за
да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата по записа. Посоченият запис
на заповед бил издаден от ответника във връзка с каузално правоотношение между
ищеца и И.Ф.Б. по неформален договор за заем от 26.08.2017г., който договор не
бил изпълнен от ответника - заемател. Издателят на записа на заповед И.Ф.Б.
издал същия като поел задължение за заплащане на определена сума, съставляваща
връщане на заета от ищеца сума в размер на 5500 лв. на падежа 26.02.2018 г. За
валидността на издадения запис на заповед, включително за проявата на правното
му действие, счита да не е необходимо да се доказва обвързаност с каузално
правоотношение. В случай, че съдът намерил за нужно следва да изследва
каузалното правоотношение между страните, във връзка с което е бил издаден
процесният запис на заповед, то се иска да се има предвид следното: С лицето И.Ф.Б.
ищеца се познавал от няколко години по повод извършваната от него дейност по
преработка и търговия с дървен материал. В годните бил възлагал на Б. добива на
дървен материал срещу заплащане. На 26.08.2017г. И.Ф.Б. отишъл
в неговия офис в гр. Якоруда, находящ се в индустриална зона „Честна“. Там
същият се срещнал с ищеца и го помолил
да му даде сумата от 5500 лв. на заем, която спешно му трябвала. Казал , че
сумата му трябва за около 6 месеца и до 26.02.2018 г. ще му върне парите. Ищеца
се съгласил на това, като се съгласил и да не иска лихва за заетата
сума, но казал на Б., че за заетата сума
желае да ми издаде документ и тогава ще му даде парите на заем. Ответника се
съгласил на това. Ищеца имал готови бланки на запис на заповеди, който попълнили заедно, след което Б. прочел документа и се подписал. А служител
от офиса на ищеца - Авушка Исмаил Ш.,
изплатила от името на ищеца и в
негово присъствие на Б. сумата от 5500 лв. Б. преброил пред
тях парите и потвърдил, че сумата е точно толкова - 5500 лв. и ги
прибрал. Ищеца и ответника се уговорили , че когато е готов със сумата да я
върне, ще я донесе в офиса
на ищеца в гр.Якоруда, а ищеца ще
му върне оригинала на издадения Запис на заповед. Въпреки уговореното
между тях с ответника, последният не
дошъл да му върне сумата, която му предоставил като заем, нито върнал същата по
друг начин. До настоящия момент ответника не
го бил търсил, за да му върне парите. Предвид това бил принуден и на
17.05.2018 г. подал пред РС - Велинград заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа
на което по образуваното ч.гр.д. № 631/2018г. по описа на ВлРС била издадена
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които започнал действия по
удовлетворяване на вземането си спрямо ответника.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска признаване за установено по отношение на ищеца,
че съществува задължение че
ответника дължи на ищеца
сумата 5500 лв. - главница по запис на заповед, издаден на 26.08.2017
г., с падеж 26.02.2018 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; както и разноските по
заповедното производство; както и да се
осъди ответника да му заплати направените от
ищеца в настоящото производство
разноски.
Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника
с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и
последствията.
В определения срок
по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Т., подържа изцяло предявените
искове и иска уважаването им, с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответникът лично и чрез пълномощника си адв.Д.Д., оспорва иска, като
неоснователен, по съображения, че не подписвал процесната запис на заповед, а
подписа положен в нея за издател не е изпълнен от ищеца и не му принадлежи.
Поради това и се иска отхвърляне на иска с подробни съображение в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и
с оглед на наведените от ищеца доводи, както и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 631/2018г. на ВлРС, се установява с постановеното
по същото Заповед № 506/18.06.2018г. да е разпоредено И.Ф.Б., ЕГН********** ***,
да заплати на ищеца по настоящето дело Т.Г.М., ЕГН: ********** ***- партер,
следните суми: сумата от 5500,00лева - главница представляваща задължение по
Запис на заповед издадена на 26.08.2017г., платима на падежа 26.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2018г. до
окончателното й изплащане, както и разноски от 110,0лв . за ДТ и 620,0лв. за адв.възнаграждение.
На 19.09.2018г. е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника И.Ф.Б.,
ЕГН********** ***, чрез пълномощника му адв.С.М., в което твърди да не дължи
изпълнение на вземането по издадената ЗНИ по ч.гр.д. № 631/2018г., като не
обосновава възражението си. По повод на това възражение, съдът като е приел да
е в срок, е указал на ищеца, да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението е получено от ищеца на 02.11.2018г. Искова молба е постъпила в съда
на 30.11.2018г. Ето защо и съдът намира, че ищеца е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК в
месечния срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
В искова молба се твърди, че ответника
И.Б. се е задължил спрямо ищеца по силата на издадена Запис на заповед на
26.08.2017г., да му заплати сумата от 5500лева, платима на падежа 26.02.2018г.
Видно от представената Запис
на заповед / в оригинал по заповедното дело и в копие по настоящото/ в нея се
съдържа следното: Издадена е на 26.08.2017г. в гр.Якоруда от И.Ф.Б., ЕГН**********
***, която издателят се е задължил Неотменно и безусловно да заплати на Т.Г.М.
или на негова заповед, сумата от 5500лева в срок от шест месеца – 26.02.2018г. Запис
на заповед е подписана от издателя.
Описаната Запис на заповед от
26.08.2017г. , съдържа всички изискуеми
реквизити по чл.535 от ТЗ, като съдържа наименованието "запис на
заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена
сума пари; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати; дата и място на издаването; положен е подпис от
издателя, като е посочен и падежа на задължението. Последното – падежа на
задължението е уговорен съгласно разпоредбата на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ – на предявяване,
което следва да стане в определен срок след издаването и конкретна дата на
която срока изтича.
Безспорно записът на заповед като менителничен ефект има
традиционното битие на оборотна ценна книга от една страна и от друга на
абстрактна правна сделка, при която издателят й поема безусловно обещание да
заплати определена парична сума на посоченото в записа на заповед лице. Но абстрактният характер на задълженията на
записите на заповед не се абсолютизира, но само когато се твърди от самия ищеца
или от ответника за наличие на каузално правоотношение.
Настоящия случай е такъв, като ищеца твърди наличие на
казуално правоотношение- устен договор за заем. Съдът е изследвал връзката на
ценната книга с каузалното правоотношение, за чието обезпечаване е издадена
самата ценна книга.
От показанията на свидетелката А.Ш. – служител във фирма
на ищеца, се установява следното: През м.август 2017г. и някъде в края на
месеца ответника отишъл в офиса на ищеца М., като двамата влезли в
канцеларията, където работела свидетелката. Тогава М. дал на Б. сумата от
5500лв. Свидетелката дала на Б., който виждала за първи път да попълни бланка
Запис на заповед, тъй като М. и казал да направи това. Тогава Б. я попълнил
собственоръчно, взел парите и си тръгнал.Свидетелката разбрала, че тези пари
трябва да се върнат в шест месечен срок. След като ответника попълнил бланката
пред свидетелката и й я предал, тя я прочела и оставила в една папка.
Ответинка не е оспорил наличието на твърдяното от ищеца
казуално правоотношение – заем. А и от показанията на св.Ш., което съдът
кредитира като последователни и логични и дадени от лице лично възприело
фактите, се установява, че действително ищеца е дал на ответника сумата от
5500лв., която последния е трябвало да върне в срок от шест месеца. А за
гарантиране на това задължение е издаден и процесния Запис на заповед.
Единственото възражение на ответника е, че не подписвал процесната Запис на
заповед, а подписа положен в нея за издател не му принадлежи.
До колкото е оспорена
истинността на ценната книга Запис на заповед от 26.08.2017г., чийто издател е
ответника И.Ф.Б., е открито производство по оспорване истинност на този
документ. За целта е назначена СГрЕ.
Видно от заключение по СГрЕ изготвено от вещото лице Ц.Б.,
която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, подписа в Запис на
заповед от 26.08.2017г. подпис в графата „издател” е положен от И.Ф.Б., при
съвпадение както на общите графични признаци –транскрипция, степен на сложност,
наклон и направление на движенията, така и в частните признаци.
В резултат на заключението по СГрЕ, съдът признава
оспорването на ответника за неоснователно, а документа Запис на заповед от
26.08.2017г. за истински и като такъв част от доказателствата по делото.
По делото не се установява ответника да е изплатил на поемателя
Т.М. задължението си в размер на 5500лв., което е поел със Записа на заповед от
26.08.2017г.
Ето защо искът по чл.535 от ТЗ е установен по основание - установено е
твърдението за възникнало задължение за плащане по силата на издадена Запис на
заповед. И тъй като ответника не е
доказал, което е в негова тежест, че е изпълнил поетото към ищеца задължение да
заплати сума, която се задължил да плати на ответника, то и налице и
предпоставки за ангажиране на отговорността му за плащане.
Изложеното до тук налага извода, че предявения от ищеца срещу
ответника установителен иск за
главницата е основателен и като такъв следва да се уважи в пълния претендиран
размер, тъй като се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за
заплащане на сумата от 5500лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 26.08.2017г., представляваща задължение за заплащане на сума за която е издадена Заповед № 506/18.06.2018г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 631/2018г. на ВлРС.
Както вече бе посочено по-горе в издадена Заповед № 506/18.06.2018г. по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
631/2018г. е разпоредено ответника да заплати и законната
лихва върху главницата, считано от 22.05.2018г. И тъй като има и искане за установяване на задължение за
законната лихва от тази дата, то ще се признае наличие и на това задължение,
тъй като няма данни за плащане.
Предвид изхода на делото ищеца има право на направените разноски в пълен
размер, като е представил доказателства за направени разноски в настоящото
производство от 110лв. за ДТ и 1150лв. за адв възнаграждение, съгласно списък
по чл.80 ГПК. До колкото видно от ЗНИ постановена по ч.гр.д. № 631/2018г. на
ВлРС на ищеца са присъдени разноски от общо 253,48 лв., в това число 110лв. за
ДТ и 620лв. за адв.възнаграждение, то и следва да му се присъди тази сума за разноски
за заповедното производство.
Ответникът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради
прекомерност на разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение направени в
исковото и в заповедното производство.
По това възражение съдът намира следното: В настоящото исково производство
ищеца е направил разноски за адв.възнаграждение в размер на 1150лв. Представил
е и доказателства за това – ДПЗС от 04.04.2019г., според който е договорено и
заплатено в брой адв. възнаграждение от 1150лв. Делото не е с правна или
фактическа сложност и по него са проведени две заседания, като цената на иска е
5500лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ при цената на иска от 5500лв.,
минималния размер на адв.възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000
лв. или в случая това е 605лв. Договорените и платени 1150лв. надвишават почети
два пъти минималното адв.възнаграждение, поради което и са прекомерни и подлежат
на намаляване. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в минималния по
НМРАВ в размер на 605лв. за адв.възнаграждение. И тъй като ищеца е направил и
разноски за ДТ от 110лв., то и ще му се присъдят разноски за исковото
производство в размер на общо 715лв., която сума ще се осъди ответника да му
заплати.
Що се отнася до възражението на ответника за намаляване на разноски на
ищеца направени в заповедното производство, то съдът намира това искане за
неоснователно поради следното. На първо място както вече бе посочено по-горе
размера на минималното адв.възнаграждение е 605лв., а договореното и заплатено
такова в заповедното производство е 620лв. Превишението от само 15 лв. не може
да обоснове прекомерност на разноските, които да подлежат на намаляване. На
следващо място ответникът е разполагал с възможност за обжалва ЗНИ само в
частта за разноски, което му е указано във връчената ЗНИ, но не се възползвал
от тази възможност. Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски направени в
заповедното производство в размер на общо 730лв., която сума ще се осъди
ответникът да заплати.
Предвид уважаване изцяло на предявения иск, ответника няма право на
разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.М.,
ЕГН: ********** ***- партер, ЧЕ И.Ф.Б., ЕГН**********о***, му ДЪЛЖИ следните суми: сумата
от 5500 лева /пет хиляди и петстотин лева/ - главница
представляваща задължение по Запис на заповед издадена на 26.08.2017г., с падеж
на 26.02.2018г, КОЯТО СУМА е разпоредено И.Ф.Б. да заплати със Заповед № 506/18.06.2018г.
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 631/2018г. на ВлРС.
ОСЪЖДА И.Ф.Б., ЕГН**********о***, да заплати на Т.Г.М., ЕГН: ********** ***- партер, Сумата от
715,0лв. /седемстотин и петнадесет лева/, представляваща разноски направени
в настоящото производство, както и сумата от 730,0лв. / седемстотин и тридесет лева/, включваща 110лв. за ДТ и 620лв. за авд.възнаграждение, представляваща разноски направени в заповедното
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)