Р Е Ш Е Н И Е
№ 260589
05.11.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в публично съдебно заседание,
на шести октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Ванева
при
секретаря Станка Добрева, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №9571 по описа за 2019г.
на Бургаски районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Л.И.А.,***, чрез адв. К.К.,***,
против „ЕОС Сървисис“ ЕООД, ЕИК *, гр. София. Ищцата сочи, че на 07.08.2014г. е
наредила по сметка на ответното дружество в „ОББ“ АД сумата от 60.00 лева.
Като основание на превода записала „захранване на сметка“. Според ищцата
преводът бил сгрешен, като по този начин ответникът се бил обогатил
неоснователно за сметка на А.. За връщане на сумата било подадено заявление по
чл. 410 от ГПК, за което в БРС било образувано ч.гр.д. № 6575/2019г., в
последствие изпратено на СРС. Там било образувано ч.гр.д. № 48744/2019г. и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите 60.00 лева
главница, както и законна лихва от 06.08.2019г. Присъдени са разноски. А.
претендира да бъде признато за установено, че ответникът й дължи сумата от
60.00 лева главница, наредена на 07.08.2014г. без правно основание по сметка на
„ЕОС Сървисис“ в „ОББ“АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.08.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Към настоящото производство, на осн. чл.
213, ал. 1 от ГПК, са присъединени и материалите по гр.д. № 9834/2019г. на БРС,
водено между същите страни. В исковата молба по това Л.И.А.,*** твърди, че в
периода 06.09.2014г. до 06.04.2017г. е наредила по сметка в „ОББ“ АД на „ЕОС
Сървисис“ ЕООД, ЕИК: *, гр. София 26
броя вноски по 60.00 лева всяка или всичко 1560.00 лева. Като основание А. била
записала „погасяване на кредит на Г.К.А.“. Според ищцата последната нямала
кредит дължим към ответното дружество, сумите били наредени без основание и
ответникът се бил обогатил без правно основание. За връщане на сумата било
образувано ч.гр.д № 7265/2019г. на БРС, изпратено по подсъдност на СРС, където
по ч.гр.д. № 52557/2019г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 1560.00 лева главница, ведно със
законната лихва от 29.08.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил такъв „ЕОС Сървисис“ ЕООД, ЕИК *, гр. София. Исковата молба се счита
за допустима, но неоснователна. Сочи се, че на 01.07.2005г. е бил сключен
договор за потребителски кредит между Г.А. – дъщеря на ищцата и „ОББ“ АД.
Задължението между посочените лица не било изпълнено. На 05.08.2008г. бил
сключен договор за цесия на вземането между банката и „ЕОС Файнънс“ ООД.
Посоченото дружество било със седалище и адрес на управление в Германия, а
ответникът бил упълномощен да събира вземането и да получава плащания в полза
на кредитора. С нов договор за цесия от 29.02.2016г. „ЕОС Файнънс“ ООД е
прехвърлило вземането на Г.А. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За извършените цесии А. е
била уведомена. В отговорът ответникът сочи, че по иск на Г.А. е било
образувано гр. д. № 9148/ 2017г. на БРС за установяване липсата на притезателно
право на принудително изпълнение в полза на кредитора, но не и за съществуване
на задължението по описание договор за кредит. С Решение № 1293/ 14.06.2018г. е
било прието, че А. не дължи процесната сума поради погасяване на вземането по
давност. Сочи се също така, че Л.А. и „ЕОС Матрикс“ ООД са били страни по гр.д.
№ 2998/2018г., по което е постановено съдебно решение, потвърдено от СГС, с
предмет връщане на платената сума от 1100лева за платени задължения от страна
на Л.А. по договора на Г.А. с „ОББ“ АД. С решението искът е бил отхвърлен
поради липсата на фактически състав на неоснователно обогатяване. Сочи се, че с
плащанията бил извършен нравствен дълг, каквото било плащането и по настоящото
дело. Според ответната страна е налице състава на чл. 73 от ЗЗД. Претендира се
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Така предявените искове са с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.56 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В съдебно заседание ищцата не се явява,
представлява се от адв. К., който поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответното дружество
не изпраща представител.
С протоколно определение от
21.07.2020г., съдът е конституирал Г.К.А. като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.08.2019г. Л.И. е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Еос Сървисис” ЕООД
за заплащане на сумата от 60 лв., представляваща платена без основание сума,
която подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 325 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски, от които: 25 лв. - държавна такса, 300
лв. – адвокатско възнаграждение.
С Определение №6174/07.08.2019г., съдът
е изпратил делото по подсъдност на Районен съд София, като съд по седалището на
ответника.
На 10.10.2019г., СРС е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът „Еос Сървисис” ЕООД, да заплати на Л.А. следните суми: 60 лв. –
главница, представляваща подлежаща на връщане платена без основание сума, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв. – разноски по делото, от
които 25 – държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок, срещу заповедта
е подадено възражение от длъжника.
С Разпореждане №258253 от 25.10.2019г.,
съдът е указал на основание чл. 415, ал.1 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
На 29.08.2019г. Л.И. е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Еос Сървисис” ЕООД
за заплащане на сумата от 1560 лв., представляваща платена без основание сума,
която подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 431,20 лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски, от които: 31,20 лв. - държавна такса, 400 лв. – адвокатско
възнаграждение. С Определение №6744/030.08.2019г., съдът е изпратил делото по
подсъдност на Районен съд София, като съд по седалището на ответника.
На 08.10.2019г., СРС е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът „Еос Сървисис” ЕООД, да заплати на Л.А. следните суми: 1560 лв. –
главница, представляваща наредени без основание по сметка на длъжника суми, за
периода 06.09.2014г. – 06.04.2017г. ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 431,20 лв. – разноски по делото, от които 31,20 – държавна такса и 400 лв. -
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок, срещу заповедта
е подадено възражение от длъжника.
С Разпореждане №256493 от 28.10.2019г.,
съдът е указал на основание чл. 415, ал.1 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковите молби се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които са издадени
горепосочените заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, както и тези направени в хода на исковото производство.
От представения по делото договор за потребителски
кредит от 01.07.2005 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД в
качеството на кредитор и Г.К.А. в качеството на длъжник, е видно, че на
длъжника е отпуснат кредит в размер на 5000 лв. за покриване на потребителски
нужди. В чл.16, ал.5 от договора за кредит изрично е договорено, че в случай на
неизпълнение на някоя от клаузите на настоящия договор от страна на кредитополучателя,
банката има право да прехвърли вземането си на трети лица. В договора за кредит
е уговорено, че същият следва да се погаси на 60 равни месечни вноски, всяка в
размер на 122,02 лв., платими на 25-то число на месеца. Няма спор по делото, че
кредитополучателката Г.А. е дъщеря на ищцата Л.А..
Представен е рамков договор за цесия от 26.06.2008 г., сключен между
„Обединена българска банка“ АД, като цедент и „ЕОС Файнънс“ ООД като цесионер,
от който се установява, че цедентът ще продаде и прехвърли на цесионера, а
цесионерът ще закупи и придобие от цедента вземания посочени в съответното
искане за трансфер, а именно: вземания, произхождащи от договори за кредит,
сключени между цедента и физически лица, по които са образувани изпълнителни дела
в полза на цедента, както и от други видове правоотношения между цедента и
негови клиенти, довели до задължаване на последните. По делото е представено и
искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г., сключено между „ЕОС Файнънс“ ООД и
„Обединена българска банка“ АД на основание сключения рамков договор за цесия
от 26.06.2008 г., съгласно което е предложено прехвърлянето на вземания
посочени в приложение № 1 към искането за трансфер. Представено е още самото
приложение № 1 към искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г. към рамков договор
за цесия, в което са посочени вземанията, които се прехвърлят от цедента на
цесионера, като в представения списък на вземания присъства и Г.К.А. с първоначален размер на задължението 5000 лв. и
текущ размер на задължението от 7636.85 лв.
По делото е представено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите
от 15.12.2008 г., от което се установява, че „Обединена българска банка“ АД е
упълномощила „Еос Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на „Обединена българска
банка“ АД всички длъжници /кредитополучатели и поръчители/ по всички вземания
на банката, които банката е цедирала съгласно рамковия договор за цесия от
26.06.2008 г. и искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г., сключени между
„Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Файнънс“ ООД. Представено е уведомление
от „Еос Матрикс“ ООД до Г.К.А. за извършената цесия, видно от което кредитополучателката
е уведомена за извършената цесия.
Представено е и потвърждение за извършена цесия на вземания на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Обединена българска банка“ АД, с което се потвърждава
извършената цесия на всички вземания, цедирани от банката на „ЕОС Файнънс“ ООД,
съгласно рамковия договор за цесия от 26.06.2008 г.
С договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г. сключен
между „ЕОС Файнънс“ ООД в качеството му на прехвърлител и „Еос Матрикс“ ЕООД,
като приобретател, страните са договорили, че между 25.06.2007 г. и 31.10.2011
г., прехвърлителят е сключил различни договори за продажба и прехвърляне на
дългове, като с договора прехвърлителят желае да продаде дълговете на
приобретателя. Представено е и потвърждение от „Еос Файнънс” ООД за извършената
цесия, както и приложенията, с който са индивидуализирани вземанията на
длъжниците. Представено е и пълномощно, съгласно което „ЕОС Файнънс“ ООД
упълномощава „Еос Матрикс“ ЕООД да уведомява длъжниците за извършената с
договора от 29.02.2016 г. цесия.
По делото е представена справка от Централния кредитен регистър към БНБ по
отношение на Г.К.А. във връзка с просрочия по активни и погасени кредити.
Представено е пълномощно от първоначалния цесионер „Еос Файнънс” ООД до ответника
по настоящото дело „Еос сървисис” ЕООД, с което цесионерът /дружество със
седалище в Германия/, упълномощава ответника да извършва всички необходими
действия във връзка със събирането на дългове, които са придобити или следва да
бъдат придобити от страна на дружеството-цедент в България.
От представените по делото 27 броя вносни бележки е видно, че за периода
07.08.2014г. – 06.04.2017г., ищцата е наредила по сметка на ответното дружество
сума в общ размер от 1620 лв., от които 1560 лв., с посочено основание „по
кредит на Г.К.А.” и една с основание „захранване на сметка”.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Всяко изпълнение предполага съществуващ дълг. Даденото в изпълнение на
задължение, което изначално не съществува, поето е с оглед възникването на
бъдещо основание, което не се е осъществило или което впоследствие е отпаднало
/чл.55, ал.1 от ЗЗД/, е дадено без правно основание и подлежи на връщане. Неоснователно
обогатяване ще е налице обаче не само при липсата на задължение, което
длъжникът има да изпълнява, а и в случаите, когато дълг съществува и този,
който е получил плащането действително е кредитор, но този, който е платил, не
е длъжникът. Това е хипотезата, когато някой е платил чужд дълг /чл.56 от ЗЗД/.
За да е налице този случай неоснователно обогатяване е необходимо длъжникът да
е изпълнил чуждото задължение по погрешка, т.е. без да е имал намерение за
изпълнение. Това намерение се предполага като законът изрично разрешава чуждото
задължение да бъде изпълнено от трето лице /чл.73 от ЗЗД/ при наличие на
определени предпоставки. В този смисъл, за да бъде успешно доказан настоящия
иск, е необходимо ищецът да обори презумпцията за наличието на намерение за
изпълнение като установи, че е платил чуждото задължение по погрешка. Преди да
се пристъпи обаче към преценката за наличието на този субективен елемент от
състава на иска по чл.56 от ЗЗД следва да бъде установено, че изпълненото
задължение е именно чуждо, т.е. че дългът обременява имуществената сфера не на
ищеца, а на трето лице. Доколкото последният твърди отрицателен факт – че за
него не съществува задължение, което да погасява и в този смисъл е изпълнил
чужд дълг като е платил без основание, то доказателствената тежест за
установяване на противното – че основание за плащането съществува, а длъжникът
е изпълнил свое задължение, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК се носи от ответника.
От представените по делото доказателства се установява, че между Г.К.А. в
качеството на длъжник и „ОББ“ АД в качеството на кредитор е бил сключен договор
за потребителски кредит от 01.07.2005 г. Вземанията по договора за кредит към
длъжника са били цедирани на „ЕОС Файнънс“ ООД по силата на рамков договор за цесия
от 26.06.2008 г. между „ОББ“ АД и „ЕОС Файнънс“ ООД, като от представеното
приложение № 1 към искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г. към рамков договор
за цесия, в което са посочени вземанията който се прехвърлят от цедента на цесионера,
е посочено вземане към Г.К.А. с първоначален размер на задължението 5000 лв. и
текущ размер на задължението 7636.85 лв. „Еос Файнънс“ ООД е упълномощил
ответника по делото „Еос сървисис” ЕООД да извършва всички необходими действия
във връзка със събирането на дългове, които са придобити или следва да бъдат
придобити от страна на дружеството-цедент в България. Впоследствие с договор за
продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г. вземанията към Г.К.А. по
договора за потребителския кредит са прехвърлени от „ЕОС Файнънс“ ООД към „Еос
Матрикс“ ЕООД.
Видно от представените по делото доказателства за периода 06.09.2014г.
-06.04.2017г. ищцата е наредила по сметка на ответното дружество сума в общ
размер от 1560 лв., като в основанието за плащане е посочено „по кредит на Г.К.А.”,
т.е. няма спор, че ишцата е плащала чуждо задължение – това на дъщеря си по
горепосочения договор за кредит.
Съдът намира, че сумата от 1560 лв., е заплатена в изпълнение на чужд дълг
и получена от ответника на основание чл. 73 от ЗЗД, съгласно който задължението
може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е
разглежданият случай. В настоящия случай задължението не е от такова естество,
което да налага личното му погасяване от страна на длъжника, т.е. няма пречка
да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора. Разпоредбата на
чл.73 от ЗЗД налага извод, че когато личността на длъжника не е съществен
елемент от задължението /задължението е за заместима престация/, той може да
бъде заместен в изпълнението, с което ще се погаси задължението. Когато поетото
задължение е за лична престация, изпълнението му от трето лице няма да доведе
до освобождаване на длъжника от отговорност /няма да погаси задължението му/.
Изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава
длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението
кредиторът, не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна
връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от
трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника.
Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. В
настоящия случай задължението не е от такова естество, което да налага личното
му погасяване от страна на длъжника, т.е. няма пречка да бъде изпълнено от
трето лице, дори против волята на кредитора.
В случая, от материалите по делото става ясно, че ищцата е знаела, че
заплаща чужд дълг, което обстоятелство се потвърждава и от представените от
самата нея двадесет и шест броя вносни бележки, в които изрично като основание
за плащанията от нейна страна в полза на ответника е посочено „по кредит на Г.К.А.“.
Гореизложеното води до извода, че плащанията от ищцата на общата сума от 1560
лв. са извършени с нейно знание и желание за погасяване на чужд дълг, а именно
на третото лице Г.К.А., т.е. при наличие на правно основание, съответно
получаването на плащането от ответника е на валидно правно основание, представляващо
погасяване на дължими вноски по процесния договор за потребителски кредит,
сключен с третото лице, при условието на чл. 73 от ЗЗД.
По отношение на сумата от 60 лв., наредена на 07.08.2014г. от ищцата по
сметка на ответното дружество, в основанието за плащане е посочено „захранване
на сметка“, каквато ищцата няма данни по делото да има, а и не се твърди да
има. В действителност основанието в тази вносна бележка се различава от
посоченото в останалите 26 броя вноски бележки. Следва да се отбележи обаче, че
сумата е преведена по същата банкова сметка, *** размер на по 60 лв. и размерът
е същият като на останалите плащания. От това следва извод, че извършеното
плащане не може да се счита за изолирано или извършено по погрешка, т.е следва
да се приеме, че посочената сума също е била заплатена за погасяване на кредита
на Г.К.А..
Релевираните доводи, касаещи съществуването на вземането по потребителския
кредит, валидността на извършените цесии, не следва да бъдат обсъждани, тъй
като ищцата не е длъжник по процесното задължение по договора за кредит, а се
явява трето лице - изпълняващо задълженията на длъжника по смисъла на чл. 73 от ЗЗД, като в случая не е налице хипотеза нито на чл. 101 ЗЗД, нито на чл. 102 от ЗЗД, поради което същите представляват предявяване на чужди права, което е
процесуално недопустимо. За пълнота следва да се отбележи, че по делото е
представено Решение №1293/14.06.2018г., постановено по гр.д. №9148/2017г. по
описа на БРС, с което е прието, че задължението по процесния договор за
потребителски кредит е погасено по давност. Страни по това решение обаче са
кредитополучателката Г.А. и „Еос Матрикс“ ООД – последният цесионер по
вземането. Освен това, съгласно чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно
платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла.
Ето защо, съдът намира, че преведените от страна на Л.И.А. суми не са
платени без основание и не подлежат на връщане от страна на ответното
дружество.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и като такива
следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и направените от
двете страни искания за присъждане на разноски, на ищеца такива не се следват,
предвид неоснователността на предявените искове. Ответникът има право на
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е посочено, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
чл. 25 от НЗПП, предвижда, че възнаграждението по граждански дела за една
инстанция за защита по дела с определен материален интерес е от 100 до 300 лв.,
поради което настоящият състав намира, че следва да бъде присъдена в полза на ответната страна сумата от 100 лв., които следва
да бъдат възложени в тежест на ищцата Л.И.А..
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.И.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск, срещу „Еос сървисис”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”,
ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, представлявано
заедно и поотделно от управителите Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир
Иванов Вълчев, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
общ размер от 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
29.08.2019г., като платена без основание, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №52557/2019г. по
описа на Софийски районен съд, както и предявеният иск за сумата от 60
/шестдесет/ лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 06.08.2019г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №48744/2019г. по
описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Л.И.А., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на „Еос Сървисис” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков
– Казанджията” № 4-6, представлявано заедно и поотделно от управителите Райна
Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при
участието на Г.К.А., ЕГН: ********** - трето лице-помагач на страната на ищеца
– Л.И.А., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Ванева
Вярно с
оригинала!
С. Добрева