№ 785
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110116348 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Д. М. ЗЛ. действаща чрез адв. Д. М. от
ПАК, срещу „А.Т.Е.Г.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер на
648,24 лв., представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит №413985 с оглед
нищожността на клаузата поради накърняване добрите нрави и противоречие със закона .
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на иска,
навеждайки следните фактически твърдения: Твърди, че е сключила Договор за
потребителски кредит № 413985 с „А.Т.Е.Г." АД,. Съгласно Договор за потребителски
кредит № 413985 ищцата получила сумата от 600.00 лева и договорна лихва за периода на
договора в размер на 139.81 лева. Твърди, че по Договор за потребителски кредит № 413985
трябва да заплати неустойка в размер на 648.24 лева, като по този начин общото задължение
по договора заедно и с лихвата е в размер на 1 388.05 лева.
Счита , че не дължи на „А.Т.Е.Г." АД сумата в размер на 648.24 лева
незаконосъобразно търсена, като неустойка в следствие на склкючен Договор за
потребителски кредит № 413985.
Ищцата счита, че недължи сумата от 648,24 лв., неустойка, тъй като договорената
неустойка противоречи на добрите нрави. Сочи, че сумата надвишава по размер главницата
по договора. Счита клаузата за нищожна поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК.
Ищцата счита, че търсената неустойка предвидена в Договор за потребителски
кредит № 413985.според която се дължи неустойка в размер на 648.24 лева, при
неосигуряване на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранци се намира в
пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. Сочи, че
подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
1
претърпените вреди /няма данни за кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Ищцата твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като
с търсенето на неустойка в Договор за потребителски кредит № 413985 се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът "А.Т.Е.Г."
АД оспорва изцяло предявения иск. Признава, че между страните е сключен 02.04.2021 г.
между „А.Т.Е.Г." АД, в качеството си на кредитодател, и Д. М. ЗЛ., в качеството си на
кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 413985. по силата на който е
предоставил на ищцата сумата от 600 лева.
Възръзява относно твърденията на ищцата, че уговорената неустойка в Договор за
потребителски кредит № 413985 следва да се кумулира с договорната лихва и по този начин
се надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
Ответникът счита, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по
договора си за кредит. Начислената неустойка е в размер на 1.78 лева на ден. Сочи, че в
процесния Договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди,
в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят
осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното
представяне, неустойката спира да се начислява.
Ответникът възразява условията на сключения между страните договор и
погасителен план към него да са в противоречие със закона или добрите нрави.
Възразява срещу твърденията на ищцата, че била налице заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
Възразява и оспорва изцяло твърденията на ищцата за нищожност на посочената
договорна клауза във връзка с чл. 33 от ЗПК. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Не се спори, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № 413985 с „А.Т.Е.Г." АД,. Съгласно Договор за потребителски кредит № 413985
ищцата получила сумата от 600.00 лева и договорна лихва за периода на договора в размер
на 139.81 лева., по силата на които е предоставена на ищеца в заем сумата от 600 лв., която е
следвало да върне заедно с неустойка сумата в размер на 1388,05 лв., с погасяване на 12
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 115,67 лв.,последната с размер от 115,68 лв.
на 02.04.22г.
В раздел V от договора е уговорено обезпечение по кредита, като при неосигуряване
на такова се дължи неустойка по т.5.6 от договора, начислена в Приложение 1 от същия.
Уговорената неустойка в общ размер от 648,24 лв. е посочена в Погасителния план към
договора за потребителски кредит.
Клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение съдът намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
2
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния
процент на разходите.
Същевременно неустойката обезпечава изпълнението на допълнително задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на основаното задължение
на потребителя за връщане на заетата сума, поради което съдът намира, че разглежданата
неустойка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до
свръхобезпеченост на кредитора и създава предпоставки за неговото неоснователно
обогатяване. Така уговорената неустойка надвишава по размер главницата по кредита.
Същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции
и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на принципа на справедливостта,
приложим в договорните отношения между страните.
Следва да се има предвид начина на уговаряне на неустойката (като глобална сума,
начислявана след изтичане на деня от подписването на договора за предоставяне от страна
на заемателя на обезпечение на задълженията му по договора) обосновано би могло да се
приеме, че претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на
главното задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на
обещанието за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване на заема,
т.е. компенсира се риска за кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно
лице.
Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащо неустойка за непредставяне
на обезпечение се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на
годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Налага се извода, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави
като илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я
прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
С оглед на което недействителна се явява клаузата за неустойка, поради и което
съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи в предявения размер от
648,24 лв.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в производството разноски .
Предвид обстоятелството, че адв. Д.В. М. е предоставил безплатна правна помощ
на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на същата следва да
се присъди минималния адвокатски хонорар, който в настоящия случай се явява 300 лева
определен по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. М. ЗЛ., ЕГН
********** не дължи на "А.Т.Е.Г." АД, ЕИК ******** със седалище гр. С. сумата от
648,24 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит №413985 от 02.04.2021г.
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
3
ОСЪЖДА „"А.Т.Е.Г." АД, ЕИК ******** със седалище гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д.В. М. от ПАК сумата в размер на 300 лв. (триста лева), възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4