№ 23162
гр. С., 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110137227 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ф.П.“ ЕООД срещу ЕТ
„Г.и – И. Г.“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4000 лв., представляваща платено възнаграждение по сключен между страните Договор от
28.05.2021 г. за извършване на строително-монтажни дейности в недвижим имот, находящ се
в гр. ***, която сума е формирана по следния начин: 2000 лв. – авансово плащане по
договора във връзка с фактура № 1/29.05.2021 г., и 2000 лв. – плащане по фактура №
2/11.06.2021 г., които суми ответникът е получил на отпаднало основание – развален договор
от 28.05.2021 г. за извършване на строително-монтажни дейности, ведно със законната
лихва, считано от 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000
лв., представляваща неустойка за неизпълнен договор, ведно със законната лихва, считано от
04.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за извършване на строително-
монтажни работи от 28.05.2021 г. в недвижим имот, находящ се в гр. ***, по силата на които
ответникът се е задължил да изпълни качествено, в срок и с дължимата професионална
грижа строително-монтажни дейности, съгласно издавани и двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи, неразделна част от сключения договор. В изпълнение на
договорните си задължения ищецът заплатил на ответника на 28.05.2021 г. авансово сумата
от 2000 лв. съгласно фактура № 1/29.05.2021 г. Твърди, че на 11.06.2021 г. ищецът заплатил
на ответника допълнително сумата от 2000 лв. по фактура № 2/29.05.2021 г. Поддържа, че
въпреки плащанията, ответникът не е започнал извършването на възложената по договора
работа, съответно между страните не са подписвани протоколи, обективиращи строително-
монтажните работи. Поради пълно неизпълнение от страна на ответника на възложената
работа, с исковата молба ищецът прави изявление за разваляне на сключения договор, без
предизвестие, тъй като изпълнението е станало безполезно за ищеца. Посочва, че поради
разваляне на договора на основание чл. 3, ал. 1 от договора ищецът има право да получи в
двоен размер заплатената от него авансова сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника ЕТ
„Г.и – И. Г.“.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът ЕТ „Г.и – И. Г.“, чрез адв.
В. оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди, че е изпълнил качествено и
1
в срок строително-монтажните работи, поради което е налице основание да получи и
задържи сумата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД всеки, които е получил нещо на
отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при наличието
на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
лице, което е отпаднало с обратна сила, т. е. основанието е налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то
съществува, а от деня, в който отпада основанието му.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: 1) твърдяното имуществено разместване – реалното предаване, съответно
получаване от ответника на претендираната сума в общ размер на 4000 лв. по силата на
процесния договор за строително-монтажни дейности от 28.05.2021 г., като и 2) фактите и
обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила чрез надлежно
упражнено право на разваляне на договора, а именно: качеството си на изправна страна по
договора, чрез изпълнение на насрещните си договорни задължения; наличието на
твърдяната форма на виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника (че
същият не е започнал извършването на възложените по договора СМР-та), за което
последният носи отговорност; и отправяне на едностранно волеизявление до ответната
страна за разваляне на договора.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
надлежно изпълнение на задълженията си по договора, респективно основание да задържи
заплатените от ищеца суми по договора.
По делото като писмено доказателство е представен Договор за извършване на
строително-монтажни дейности в недвижим имот от 28.05.2021 г., сключен между „Ф.П.“
ЕООД като възложител и ответника ЕТ „Г.и – И. Г.“ като изпълнител. Видно от
съдържанието на договора страните са постигнали съгласие ответникът да извърши
строително-монтажни дейности, съгласно издавани и двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи, неразделна част от договора, в недвижим имот, находящ се в гр.
С., кв. „*****. Ищецът се задължил да изплати на ответника възнаграждение, както следва:
2000 лв. при сключване на договора срещу издадена от изпълнителя фактура; стойността на
реално извършените строително-монтажни дейности съгласно двустранно подписани
приемо-предаватлени протоколи, неразделна част от договора. Страните уговорили краен
срок за изпълнение на договора – 30.08.2021 г. Съобразно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора
заплатената авансово сума от 2000 лв., подлежи на възстановяване в двоен размер, ако
ответникът откаже изпълнение на договора и не започне неговото изпълнение в срок до
28.05.2021 г.
Представени са фактура № 1/29.05.05.2021 г. и фактура № 2/11.06.2021 г., с издател
ЕТ „Г.и – И. Г.“, и получател „Ф.П.“ ЕООД, всяка от които за сумата от 2000 лв. и с посочено
основание: строително-ремонтна дейност.
2
Страните по делото не спорят и от представените извлечения от електронно
банкиране, се установява, че на 28.05.2021 г. ищецът е превел в полза на ответника сумата от
2000 лв., с посочено основание: строително ремонтни дейности в обект по фактура № 1/
28.05.2021 г., и на 11.06.2021 г. – сумата от 2000 лв., с посочено основание: строително
ремонтни дейности в обект по фактура № 2/ 11.06.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Ц. Г.а, П.С.
Г. и Е.М.Н..
Свидетелката К. Г.а разказва, че със съпруга й И. Г. започнали през м. май работа при
г-н Г., управителят на „Ф.П.“, без сключен трудов договор. Било уговорено да се заплаща
„на ръка“. Ищцата работела като общ работник и помагала на останалите. Посочва, че
работили на външната терасата на къщата, намираща се в кв. „Драгалевци“. Първоначално
изхвърлили боклуците и изтъргали нещо като гума, след това измили с пароструйка,
направили замаска и положили мрежа за хидроизолация, накрая сложили плочките и
фугирали. Уточнява, че терасата я правили свидетелката, съпругът й И. Г. и брат й
(свидетелят П. Г.). С тях били още двама работници, единият от които трябвало да лепи
камъни отвън на една мивка. Твърди, че правили терасата около 1 месец. Поддържа, че с
управителя г-н Г. имали устна уговорка да им плаща „на ръка“ всеки петък определена сума
пари. Впоследствие той се отказал от уговорката и им заявил, че няма как да получат
заплащане без да си направят фирма, която да бъде едноличен търговец. Посочва, че мъжът
й се съгласил да направят такава фирма, тъй като трябвало по някакъв начин те и другите
работници да получат възнаграждение за свършената работа. Твърди, че г-н Г. „направил
фирмата“ – наел адвокат, назначил счетоводител, и още на следващия ден, им превел сумата
от 2000 лв. Добавя, че след като регистрирали фирмата, мъжът й подписал договор,
подготвен от г-н Г., в който били описани устно договорените дейности по терасата и
камъните. Посочва, че г-н Г. бил много доволен от тя. Продължили да работят още около
месец, завършили терасата, след което г-н Г. им превел още 2000 лв. Свидетелката твърди,
че след като завършили терасата г-н Г. поскал от тях и допълнителни неща – да се сложат
стъпала, да се обърнат прозорците. Впоследствие спрял да вдига телефона. Свидетелства, че
с мъжа й ходили 2-3 пъти до къщата, но г-н Г. все го нямало. Свидетелката добавя още, че
съпругът й подписал единствено договора, не е подписвал приемо-предавателни протоколи.
Свидетелят П. Г. посочва, че работил на трудов договор при ответника ЕТ „И. Г.“ на
обект къща в кв. „Драгалевци“. Поддържа, че трябвало да правят терасата, да облицоват
стъпалата с камък, отделно една стена с камъни и фугиране, а в баните шпакловали,
грундирали. Уточнява, че плочките били налепени от бай И. (И. Г.). Поддържа, че И. Г. му
казвал какво трябвало да се направи. Знаел, че работата се извършвала за г-н Г.. Свидетелят
не си спомня годината, но било към средата на м. май до към м. септември. Твърди, че
извършили цялата работа по терасата и по останалите неща. Не са подписвали протоколи за
приемане на работата от възложителя.
При преценка на показанията на свидетелите К. Г.а и П. Г. по реда на чл. 172 ГПК,
съдът напълно кредитира същите. Показанията са непосредствени, детайлни, логични,
взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
От показанията на свидетелката Е.Н. се установява, че същата работи в „Трудово-
лечебно стопанство“ ЕООД. Посочва, че управител на Трудово-лечебно стопанство“ ЕООД е
Х. Г.. Твърди, че е виждала И. Г. в къщата на г- н Х. Г. в кв. „Драгалевци“. Доколкото й е
известно „Ф.П.“ ЕООД била наела И. Г. за извършване на строителна работа. Поддържа, че в
периода м. 05 – м.06 2021 г. ходила в къщата по два пъти седмично да почиства след
работниците. Посочва, че в къщата имало около 4-5 работника, които лепяли плочки на пода
в къщата и на терасата, правили шпакловка. Сред лицата, които лепяли плочки бил и И. Г..
Свидетелката видяла, че И. Г. лепял гранитогрес на терасата. Посочва, че И. Г. не е налепил
3
цялата тераса, а налепените плочки впоследствие се отлепили и започнали да слагат нови
плочки. Твърди, че не е ставала свидетел на разговори между г-н Г. и И. Г. по повод
проблеми с извършването на лепенето на плочки. Свидетелката посочва, че-н Г. й казал, че
плочките са почнали да падат. От него разбрала и че И. Г. си е тръгнал, без да довърши
терасата.
Съдът, преценявайки показанията на свидетеля Н. с оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК, счита същите за достоверни, с изключение на частта, в която същата изнася, че И. Г.
нее налепил цялата тераса, а си тръгнал, както и че плочките започнали да падат. В тази
част показанията са производни, тъй като свидетелката не е възприела пряко и
непосредствено посочените обстоятелства, а възпроизвеждат единствено казаното
(защитната версия) от управителя на ответното дружество. Ето съдът намира същите в тази
част за недостоверни, вътрешнопротиворечиви, неубедителни, и неподкрепени с други
събрани по делото доказателство, като същите създават впечатление, че не възпроизвеждат
правдиво факти от обективната действителност.
Предвид горното и носена от ищеца доказателствена тежест по делото не се
установява при дължимото пълно и главно доказване твърдението му, че ответникът не е
започнал изпълнение на възложената по договора работа, което обуславя основателността на
правото на ищеца да развали договора, като иска платеното на отпаднало основание. Тъкмо
обратното твърденията му се опровергават категорично от събраните по делото гласни
доказателства, в т.ч. от показанията на доведената от ищеца свидетелка, която изнася пред
съда, че в къщата е имало 4-5 човека, които извършвали работата – лепяли плочки и правили
шпакловки, като лично е виждала как И. Г. е лепял плочки. Отделно, би противоречило на
всяка житейска логика, в ищецът на 11.06.2024 г. да е заплатил допълнително сумата от 2000
лв., в случай, че ответникът въобще не е започвал изпълнение на възложената работа.
Предвид гореизложеното налице е точно изпълнение на задълженията на
изпълнителя по настоящия договор, а процесната сума, представляваща възнаграждение за
изработеното, не подлежи на възстановяване, тъй като е налице правно основание за
нейното получаване и задържане от ответника. Ето защо предявеният от ищеца иск по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора заплатената авансово сума от 2000 лв.,
подлежи на възстановяване в двоен размер, ако ответникът откаже изпълнение на договора
и не започне неговото изпълнение в срок до 28.05.2021 г.
Установи се по делото, че ответникът е изпълнил задълженията си по процесния
договор за строително-монтажни дейности, поради което в патримонума на ищеца не е
възникнало неустоечно вземане за връщане на авансово платената сума в двоен размер.
С оглед изложеното искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв.,
дължима на основание чл. 3, ал. 1 от договора е неоснователен и също подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът ЕТ „Г.и- И. Г.“ в размер на 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение, като
представя доказателства за заплащането му в брой, видно от Договор за правна защита и
съдействие от 25.06.2024 г. (л. 57 от дело).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, срещу ЕТ „Г.и- И. Г.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. ***, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за осъждане на ЕТ „Г.и- И. Г.“, да заплати на „Ф.П.“ ЕООД сумата от 4000 лв.,
представляваща платено възнаграждение по сключен между страните Договор от 28.05.2021
г. за извършване на строително-монтажни дейности в недвижим имот, находящ се в гр. ***,
която сума е формирана по следния начин: 2000 лв. – авансово плащане по договора във
връзка с фактура № 1/29.05.2021 г., и 2000 лв. – плащане по фактура № 2/11.06.2021 г., които
суми ответникът е получил на отпаднало основание – развален договор от 28.05.2021 г. за
извършване на строително-монтажни дейности, ведно със законната лихва, считано от
04.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и иск с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща
неустойка за неизпълнен договор, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да
заплати на ЕТ „Г.и- И. Г.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5