ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№719/18.11.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 562/2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.В.И. против определение № 2435/16.08.2019г.
на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1699/2018г., с което е оставено без
разглеждане искането на жалбоподателя, обективирано в молба с вх. №
14752/15.05.2019г. за отсрочване изпълнението на постановеното по делото
съдебно решение №1805/01.11.2018г.
В жалбата са изложени аргументи вр. твърденията на жалбоподателя за
обжалваемост на въззивно решение № 1805/01.11.2018г. и касаещи по същество
искането му за отсрочване. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното определение и постанови друго, с което „да отсрочи изпълнението по
образуваното изпълнително дело за присъдени разноски по гр.д. 15910/2017г. на
ВРС и 1699/2018г. на ВОС, до окончателното решаване на спора“
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от
страна по делото и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл.241 ГПК, при постановяване на решението
си съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението му, с оглед на имотното
състояние на осъдената страна или други обстоятелства. Тава означава, че
искането за отсрочване/разсрочване следва да бъде направено до постановяване на
съдебния акт.
В настоящия случай въззивното решение, чието отсрочване се иска е
постановено на 01.11.2018г., т.е. значително преди депозиране на молбата по
чл.241 ГПК, поради което и последната се явява недопустима.
Ирелевантни са доводите на жалбоподателя за обжалваемост на въззивното
решение. Дори и същите да са основателни, то защитата му по повод вече
образуваното изпълнително производство за събиране на присъдени с решението
съдебни разноски, вкл. и с решението на първоинстанционния съд е по друг процесуален
ред, но не и чрез отлагане изпълнението от постановилия го съд по реда на
чл.241 ГПК, именно поради това, че отсрочването може да бъде постановено със
самото съдебно решение. След постановяване на решението, съдът не може да се
произнася по неговото изпълнение във времето.
Ето защо, като е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя с правно
основание чл. 241 ГПК окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2435/16.08.2019г. на
ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1699/2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.