№ 9482
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20211110141599 по описа за 2021 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
ответникът по делото моли съда да допълни Определение № 6041 от
07.10.2021 г., с което издадената по делото заповед е обезсилена, в частта за
разноските, като осъди ищеца да му заплати направените разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на тази молба от
страна на заявителя.
Съдът намира следното: с Определение № 6041 от 07.10.2021 г.,
издадената по делото заповед е обезсилена, като действително не е приложен
чл. 78, ал. 4 ГПК, въпреки редовно отправеното искане за заплащане на
разноски. Молбата не е лишена от правен интерес, подадена е в
законоустановения срок, от страна, която е представила списък по чл. 80
ГПК, следователно е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Възнаграждението, което се дължи на ответника – в случая длъжника –
се определя на общо основание от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, която
следва да се тълкува систематично с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК по
въпроса кои разноски въобще подлежат на възстановяване в зависимост от
различните варианти за край на производството. Законът е категоричен, че на
обезщетяване подлежи единствено възнаграждението за един адвокат.
По отношение размерът на адвокатското възнаграждение, съдът намира
следното: действително в заповедното производство се дължат разноски на
длъжника, но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ – за съвет и
консултация и то при положение, че е направено подробно и обосновано
възражение с доводи и възражения, които биха могли да се разгледат в акта
по същество. В случая възражението е бланкетно, поради адвокатско
възнаграждение не се дължи за заповедното дело.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде
определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не
под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения. В този смисъл е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство
представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и
поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него
процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото
от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Следва да се
изясни, че обемът на заповедното делото сам по себе си нито може да
обуслови фактическа, нито правна сложност на последното, а още по-малко
може да обуслови полагането на действителен труд за който да се дължи
адвокатското възнаграждение. В случая не трябва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. Единственото процесуално
действие, което е извършил длъжникът-ответник е подаването на бланкетно
възражение, което е изготвена по нарочна бланка, която може да се ползва от
всеки гражданин без изискване за ползване на специализирана юридическа
помощ. Липсата на активно процесуално поведение изключва възможността
да бъдат присъдени разноски. При това положение, да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение на практика би нарушило основния за
българското гражданско право принцип на забраната за неоснователно
обогатяване. Не може да се приложи и разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ.
Този извод се основава на схващането, че съдът не е обвързан от
предвиденото в НМРАВ по отношение на адвокатското възнаграждение, като
в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени
дела C-427/16 и C-428/16: „че определянето на минимални размери за
адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с
национална правна уредба като разглежданата в главните производства,
възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят
възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение
от 4 септември 2014 г., API и др., C 184/13—C 187/13, C 194/13, C 195/13 и C
208/13, EU:C:2014:2147, т. 43)… член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата
юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест,
националният съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ. Този извод на
съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното
2
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението
на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е
erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният
съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести
даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г.,
Elchinov, C-173/09, т. 29. На следващо място, когато е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда, а не съобразно правилата на НМРАВ.
Тоест, налице е разпределяне на риска, като адвокатът предоставящ безплатна
правна помощ поема икономическият риск, че може да не получи адвокатско
възнаграждение за оказаната правна помощ, респ. че може да получи такова в
намален размер. Този извод на съда е обусловен от обстоятелство, че
поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети по реда на чл. 38 ЗАдв. не води автоматично до извод, че адвокатът ще
реализира икономическа облага, като получи възнаграждение. Целта на
разпоредбата е определени категории лица да имат възможност да получат
безплатна правна помощ, но законодателното лимитиране на категориите
субекти е такова, че води до извод – при телеологическото тълкуване на
закона, че възможността и целта предоставени в закона касая постигането на
определени социално приемливи резултати. Това е причината и когато се
поемат т. нар. pro bono случай, адвокатът да носи икономическият риск. Нито
е в съответствие със закона – с чл. 3 ГПК, нито с чл. 8, ал. 2 ЗЗД, нито с чл.
289 ТЗ, нито с добрите нрави, чрез договора за правна защита и съдействие,
при условията на чл. 38 ЗАдв. да се търси икономическа облага.
Поради гореизложеното съдът намира, че молбата на длъжника на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли. Така мотивиран,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на адв. К.И.Б. със служебен
адрес гр. София, ул. Г................. като процесуален представител на АС. ХР. С.
със същия служебен адрес за допълване и изменение на Определение № 6041
от 07.10.2021 г., постановено по гр. д. № 41599/2021 г. по описа на Софийски
районен съд в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3