№ 624
гр. Пазарджик, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220103652 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове по
чл.146 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1276.16 лв. – главница, 257.85 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 22.11.2019г. до 31.05.2021г. и 473.39 лв. – обезщетение за забава за
периода от 22.11.2019г. до 15.04.2024г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.04.2024г. до
плащането.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.София, бул. „България“ №81В, бл.3, вх.В твърди, че по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г. е
придобил от цедента „Ай Тръст“ ЕООД неговото вземане към ответника С. Р.
Г. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „******, като длъжникът е
уведомен за цесията с електронно съобщения на неговия електронен адрес,
както и с връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Твърди, че цедентът „Ай Тръст“ ЕООД е бил
във валидно облигационно отношение с финансовата институция
„Кредисимо“ ЕАД, произтичащо от договор за поръчителство, сключен на
1
22.11.2019г., по силата на който дружеството-цедент се е задължило да
отговаря за задълженията на ответника, произтичащи от договор за
потребителски кредит №2128053 от 22.11.2019г., сключен между кредитора
„Кредисимо“ ЕАД и ответника С. Р. Г.. Твърди ищецът, че в изпълнение на
договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ответника финансова
услуга от разстояние – потребителски кредит в размер на 1800 лв. срещу
фиксирана годишна лихва 40 % и ГПР 48.21 %, с краен срок за връщане на
кредита до 31.05.2021г., като задължението е разсрочено на 18 месечни
погасителни вноски по 134.59 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението в уговорения срок, поради което дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху просрочената главница, начислена от падежа
на всяка от просрочените МПВ до 15.04.2024г. Твърди още, че след претенция
от кредитора, на 23.02.2022 г. поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнил
всички задължения на ответника, произтичащи от договора за кредит.
Поддържа, че поръчителят е встъпил в правата на кредитор срещу ответника
до размера на погасеното задължение, след което прехвърлил вземането на
ищеца.
Ищецът твърди, че след придобиване на вземане се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №1747/2024г. на РС – Пазарджик, срещу която длъжникът е подал
възражение чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на
вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни
разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът първоначално е оспорил сключването на договора за кредит
и получаването на сумата по него, но е оттеглил тези възражения преди хода
на устните състезания. Оспорва прехвърлителния ефект на договора за цесия
при твърдение, че в него не е включено вземането по процесния договор за
кредит. Твърди, че договорът за кредит е нищожен. Нищожността се
претендира на основание чл.22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в договора начина за
формиране на годишния процент на разходите по кредита и кои са неговите
компоненти. Твърди, че ГПР е посочен грешно, тъй като в него не е включено
дължимото от потребителя на поръчителя възнаграждение по сключения
между тях договор за предоставяне на поръчителство, което в действителност
представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Твърди, че заедно с
2
възнаграждението ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва
клаузата за договорната лихва като нищожна поради накърняване добрите
нрави, тъй размерът на лихвата е прекомерен - превишава тройно размерът на
законната лихва. Оспорва действителността на договора за поръчителство с
оглед на неговия акцесорен характер, поради който не би могъл да обезпечи
задълженията по недействителния договор за кредит – чл.138, ал.1 ЗЗД, както
и поради липсата на предмет – понеже е сключен между кредитора и
длъжника.
При тези твърдения ответникът с насрещна искова молба против ищеца
„АПС Бета България“ ЕООД е поискал от съда на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да обяви за нищожен сключения между него и
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит, евентуално - само чл.4 от
него, както и да обяви за нищожен целия договор за поръчителство, сключен
межди него и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата е била връчена на
последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения
срок, поради което е допустим.
За основателността на исковете по чл.146 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключването на
договора за кредит и предоставянето на кредита на ответника, учредяването
на поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на което
поръчителят се е задължил да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ АД за
задълженията на ответника по договора за кредит, изпълнение от поръчителя
въз основа на поръчителството по начин, който води до встъпване на
поръчителя в правата на удовлетворения кредитор, както и прехвърляне на
вземането, в което е встъпил поръчителя, в полза на ищеца.
В тежест на ищеца, който претендира да се ползва от оспорените от
ответника договори, е да докаже тяхното съответствие с разпоредбите на ЗПК
3
и останалите императивни разпоредби на закона, с които ответникът твърди
да са в противоречие.
При установяване на горното ответникът следва да докаже
положителния факт на изпълнението.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Относно установителния иск по чл.422 ГПК:
По делото е представен в договор за потребителски кредит №2128053 от
22.11.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника С. Р. Г., които не
носят саморъчен или квалифициран електронен подпис на ответника двете
страни. Твърди се, че договорът е сключен от разстояние. Предоставянето на
финансови услуги от разстояние е правно регламентирана дейност от ЗПФУР.
Съгласно дефиницията в чл.6 ЗПФУР, финансовите услуги се предоставят въз
основа на договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. Спецификите на преддоговорните отношения и сключването на
договора, породени от факта, че волеизявленията на страните са направени в
електронна форма от разстояние, не позволява на съда въз основа на писмени
доказателства да установи възникването на облигационното отношение.
Необходими са специални знания в областта на информационните технологии,
за да се установи съдържанието на насрещните електронни волеизявления на
страните и тяхната самоличност. Последното се налага поради факта, че
сключването на договор по реда на ЗПФУР не изисква употребата на
квалифициран електронен подпис. В случая обаче ответникът не оспорва
сключването на договора за кредит /оттеглил е първоначалното възражение/,
поради което необходимостта от допуснатата съдебна техническа експертиза е
отпаднала.
От съдържанието на представения на хартиен носител договор за
потребителски кредит е видно, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е поел
задължение да предостави на ответника С. Р. Г. финансова услуга от
разстояние – потребителски кредит в размер на 1800 лв. с фиксирана годишна
лихва от 40.00 %. Срокът на кредита е 18 месеца - до 31.05.2021 г. и следва да
4
бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски по 134.59 лв. Общият размер
на дължимите от потребителя плащания по договора за кредит е 2422.62 лв.
Предоставянето /усвояването/ на кредита също не се оспорва и се
установява от заключението на съдебната икономическа експертиза, в който
вещото лице е отразило счетоводна операция по рефинансиране на
задължения по стар заем на ответника С. Р. Г. със средства от процесния
потребителски кредит в размер на 1489.09 лв. и паричен превод на остатъка от
310.91 лв. в полза на ответника чрез системата за разплащания на „Изипей“.
От представения по делото договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 22.11.2019 г. между ответника С. Р. Г. - потребител и поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД, е видно, че потребителят е възложил на поръчителя, а
последният се е задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на
потребителя, произтичащи от договора за кредит. Срещу това потребителят се
е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение по 129.89 лв. за всеки
месец от срока на договора за кредит, което за целия 18-месечен срок на
кредита възлиза на 2338.02 лв.
Съдът следва да даде отговор на въпроса дали дължимото от
потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
разход, който трябва да бъде включен в годишния процент на разходите по
кредита по чл.19, ал.1 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи
по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
От цитираните разпоредби е видно, че годишният процент на разходите
включва всички разходи по кредита, които са били предвидими при
5
сключването на договора за кредит, независимо дали потребителят дължи
същите на кредитодателя или ги дължи на трети лица, напр. кредитни
посредници, застрахователи или дружества, които по занятие предоставят
обезпечения по кредитни сделки срещу възнаграждение.
При процесния кредит предвидимите разходи за потребителя към
момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на
възнаградителна лихва в общ размер на 622.62 лв. и възнаграждение за
предоставяне на поръчителство в общ размер на 2338.02 лв. Обезпечението на
кредита от страна на потребителя, в т.ч. и чрез сключването на възмезден
договор за предоставяне на поръчителство от трето лице, е въведено като
задължително условие за предоставянето на финансовата услуга.
Следователно дължимото от потребителя възнаграждение за поръчителство е
разход, който е свързан с обезпечението на кредита и следва да се има предвид
при определянето на ГПР. Хипотезата е идентична с тази, при която
потребителят дължи застрахователна премия, когато застраховката е
задължително условие за получаване на кредита.
Като се вземе предвид разхода на потребителя за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство годишният процент на разходите
по кредита /изчислен от ВЛ по допуснатата СИЕ/ е в размер на 337.51 % и
съществено се различава от посочения в договора за кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за
кредит е сключен на 22.11.2019 г. Към 1 юли 2019 г. ОЛП е 0.00 %, респ. към
22.11.2019 г. размерът на законната лихва е 10.00 %, а максимално
допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 50.00 %.
Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит не
съответства на посочения в договора и многократно превишава допустимия
6
размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Неправилното посочване на ГПР в договора за
кредит нарушава закона и води до нищожност на договора на основание чл.22,
вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Нарушението е особено укоримо, когато
действителният ГПР е по-висок от посочения, тъй като задължението на
кредитора за посочване на действителния ГРП е въведено в полза на
потребителите на финансовата услуга, за да могат правилно да се ориентират
при сравняването на услугите на различните доставчици.
Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът е недействителен потребителят
дължи единствено чистата стойност на кредита. Чистата стойност на
процесния кредит е 1800 лв. Ответникът е върнал 1844 лв., съгласно
заключението на ВЛ, поради което няма непогасени задължения, произтичащи
от кредита. На това основание установителният иск по чл.422 ГПК за
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение следва да се
отхвърли.
Относно насрещните искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.22 вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК:
Насрещните искове са недопустими и следва да се оставят без
разглеждане, тъй като са предявени срещу ненадлежна страна – ищеца „АПС
Бета България“ ЕООД. Процесуално легитимирани да отговарят по исковете
за нищожност на оспорените договори са страните по тези договори,
съответно „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Като не е насочил иска
срещу тези ответници ищецът не е упражнил надлежно своето право на иск,
което води до недопустимост на иска.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи
на ответника съдебни разноски. Ответникът е представляван безплатно при
условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адвокат А. А. А. от АК – Пазарджик,
служебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „******, служебен №******. На
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в
размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за
възнагражденията за адвокатска работа. Цената на отхвърления установителен
иск по чл.422 ГПК е 2007.40 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е 500.74 лв. Към него на
основание чл.7, ал.9 от наредбата следва да се прибавят 250 лв., тъй като
7
разглеждането на делото е продължило в три съдебни заседания.
Ответникът претендира разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по насрещните искове, които са оставени без разглеждане от
съда, поради което за тях не следва да се присъждат разноски.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство. В това
производство ответникът е представляван безплатно при условията на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА от адвокат А. А. А. от АК – Пазарджик, служебен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „******, служебен №******, който претендира
възнаграждение в размер на 250 лв. – в рамките на размера по чл.7, ал.7 вр.
ал.2, т.1 от наредбата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „България“
№81В, бл.3, вх.В против С. Р. Г. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул.
„******, за съществуване на вземането по заповед №995 от 30.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№1747/2024 г. на РС – Пазарджик, за заплащане на сумата от 1276.16 лв. –
главница, 257.85 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.11.2019г. до
31.05.2021г. и 473.39 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.11.2019г. до
15.04.2024г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.04.2024г. до плащането, дължими по
договор за потребителски кредит №2128053 от 22.11.2019 г., сключен от
разстояние между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и ответника, който е
обезпечен с поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещните искове, предявени от С. Р. Г.
против ищеца „АПС Бета България“ ЕООД по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК за обявяване нищожността на сключения между нея и
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит, евентуално - само чл.4 от
него, както и за обявяване нищожността сключения между нея и поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство и ПРЕКРАТЯВА
8
производството в тази част.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД да заплати на адвокат А. А. А. от
АК – Пазарджик, служебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „******, служебен
№******, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 750.40 лв. – адвокатско
възнаграждение за защитата на ответника в исковото производство и сумата
от 250 лв. - адвокатско възнаграждение за защитата на ответника в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9