Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198
гр.Перник, 17.07.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното заседание на
18.04.2017 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове:
Методи Величков
Петя Георгиева
при секретаря Пенка
Анкова като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N161 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №37/19.12.2016 г.,
постановено по гр.д. №102/2016 г. по описа на Трънския районен съд И.Ц.О. с
ЕГН:********** и М. П.О. с ЕГН:********** са осъдени на основание чл.76 ЗС да
предадат владението на Л.Т.Б. с ЕГН:**********, А.Р.Б. – М., с ЕГН:********** и
Р.Р.Б. с ЕГН:********** върху недвижим имот, с площ от 175 кв. м. от
северозападната част на дворно, урегулирано, застроено място, находящо се в
гр.Трън, обл.Перник, съставляващо реална част от УПИ №XXXVII-18 в кв.33 с
административен адрес: гр.Трън, ***, с площ от 775 кв.м., с неуредени
регулационни сметки, по плана на гр.Трън, заключено между буквите по т. ЕБВГДЖЕ
от скица 2 от заключението на СТЕ, при граници и съседи на дворното място:
улици, УПИ XXXVI и край на регулацията, да възстановят премахнатата от тях
телена ограда по т. ЕБВ, както и да премахнат изградените бетонови основи в
имота на ищците, затрупат изкопаните основи, и рекултивират почвата на това
място.
Със същото решение И.Ц.О. и М. П.О.
са осъдени да заплатят на Л.Т.Б., А.Р.Б. - М. и Р.Р.Б. сумата от 1300 лв. -
разноски по делото.
И.Ц.О. и М. П.О. са подали въззивна жалба с
рег. №107/24.01.2017 г. – п.к. 23.01.2017 г. срещу така постановеното решение и
по изложените съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност молят
да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърлят изцяло исковите
претенции. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
другите страни не са подали отговор на въззивната жалба, а в съдебно заседание
чрез адвокат м. М. изразяват становище за нейната неоснователност и молят съд
да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение и им присъди
разноски пред въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд, в
настоящият си съдебен състав, преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 от ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Производството пред Пернишкия
районен съд е образувано по искова молба на Л.Т.Б., А.Р.Б. – М. и Р.Р.Б. срещу И.Ц.О.
и М. П.О., с която се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците
владението върху недвижим имот, с площ от 175 кв. м. от северозападната част на
дворно, урегулирано, застроено място, находящо се в гр.Трън, обл.Перник,
съставляващо реална част от УПИ №XXXVII-18 в кв.33 с административен адрес:
гр.Трън, ул."9-ти септември" №29, с площ от 775 кв.м., с неуредени
регулационни сметки, по плана на гр.Трън, при граници и съседи на дворното
място: улици, УПИ XXXVI и край на регулацията, да възстановят премахнатата от
тях телена ограда, както и да премахнат изградените бетонови основи в имота на
ищците, затрупат изкопаните основи и рекултивират почвата на това място.
В исковата молба се твърди, че
ищците са преки наследници на Р.С. Б. - бивш жител ***, починал на 21.10.2004 г.
От около 1960 г. техният наследодател и съпругата му Л.Б. установили фактическа
власт върху процесния имот, който имот влизал в строителния полигон на града.
До имота имало необитаема стара паянтова къща, в която се настанил Ц. О. със
семейството си. Същият се явява наследодател на ответника И.Ц.О.. С одобрението
на регулационният план на града от 1991 г. от имота на ищците и този на
наследодателя на ответника се обособил имот, като УПИ № XXXVII-18 в кв.ЗЗ с
административен адрес: гр.Трън, ***, с площ от
820 кв.м. Този
имот владеели съвместно
с равни права, като си
разпределили ползването и изградили ограда установяваща реално ползваните от
двете фамилии дворни места. На 09.05.2015 г. при идването си в имота ищците
установили, че оградата е премахната и ответника обяснил, че се е сдобил с
нотариален акт за собственост върху целия имот. По този начин той нарушил
владението им.
Ответниците И.Ц. О. М. П. са
оспорили иска като неоснователен. Твърдят, че ищците са са ползвали чужд
недвижим имот без никакво правно основание. Преместването на оградата и
извършването на други действия било въз основа извършено трасиране от Община
Трън. Оспорват, че имотът е ползван съвместно от страните по делото. Отричат
имота да е ползван съвместно от него и ищците. Направено е твърдение, че е
налице гр.д. № 64/2015г. с правно основание чл.108 от ЗС, по което ищците Е.П. П.
и А.П. С. твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот - дворно
място с площ от 802 кв.м., находящо се в гр.Трън, УПИ № XXXVII-18 в кв.ЗЗ с
административен адрес: ***.
От своя страна, районният съд,
като се е позовал на събраните по делото доказателства е приел така предявения
иск за основателен и доказан, поради което го е уважил изцяло.
Въззивният съд намира решението за
валидно и допустимо, а относно неговата законосъобразност, на основание чл.269 ГПК, извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при
което намира от фактическа и правна страна следното:
Така предявеният иск е с правно
основание чл.75 ЗС, явява се процесуално допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
От фактическа страна се
установява, че ищците са преки наследници на Р.С. Б. - бивш жител ***, починал
на ***. От около 1960 г. техният наследодател и съпругата му Л.Б. – ищца по
делото, установили фактическа власт върху имот, който се намира в землището на
гр.Трън, „Чулина махала", който имот влизал в строителния полигон на
града. До имота имало необитаема стара паянтова къща, в която се настанил Ц. О.
със семейството си, който е наследодател на ответника И.Ц.О.. С одобрението на
регулационният план на града от 1991 г. от имотът на ищците и този на
наследодателя на ответника се обособил имот, като УПИ № XXXVII-18 в кв.33 с
административен адрес: гр.Трън, ***, с площ от 820 кв.м. Този имот владеели
съвместно с равни права, като си разпределили ползването и изградили ограда
установяваща реално ползваните от двете фамилии дворни места. Ищците владеели
северозападната част от имота, а ответниците - югоизточната.
На 09.05.2015 г. при идването си в
имота ищците установили, че оградата е премахната и ответника обяснил, че се е
сдобил с нотариален акт за собственост върху целия имот, придобит по давностно
владение №67, том.1 , рег.№ 364, дело № 43 от 20.04.2015 г. с предмет ПИ №
XXXVII-18 в кв.33 с административен адрес: гр.Трън, ***, с площ от 775 кв.м., с
неуредени регулационни сметки, заедно с построената в имота паянтова жилищна
сграда със ЗП от 50 кв.м., при граници на имота, улици, УПИ XXXVI и край на
регулацията. На 09.09.2015 г. ищцата Л.Б. отново отишла в имота да си вземе
някои вещи и била посрещната от ответника със забрана да влиза в имота,
наложило се да извика и полиция.
Тези действия по разрушаване на
оградата, както и забраната на ответника спрямо първата ищца са били възприети
от св.Р.В., който е съсед по място на страните. Същият описва, че от 2004 г. е
техен съсед по имот и ищците винаги са владели процесния имот в северозападната
му част, а ответниците в югоизточната част. До въпросните дати не е имало
противоречия между тях относно ползването и владеенето на имота. За време много
по-дълго от шест месеца, през което са владеели ищците въпросният имот
свидетелства и св.А. Б. въпреки, че знаела, че действителен собственик на имота
е друго лице на име М., който бил приятел с бащата на ответника и му дал под
наем една къща, както и двора в
югоизточната част на имота. Първо Б. владели въпросната част от имота, а
впоследствие дошъл бащата на ответника и започнал да владее горепосочената
част. За владеене на частта от процесния имот от ищците свидетелстват и
свидетелите П.Д., А.Х., Н.Б., Х.Б., В.С., както и С.П..
За наличие на ограда с колове и
мрежа между двете части владени от страните обясняват в показанията си всичките
разпитани свидетели, за факта на събарянето на оградата и времето когато това е
извършено свидетелстват Х.Б. и Р.В..
Така изнесените от свидетелите
данни кореспондират и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Ц., в частност вариант втори с приложена скица,
при което се установява, че оградата е съществувала по т.ЕБВ от скицата и
владяната част от ищците е с площ 175 кв.м.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, въззивният съд намира, че така предявения иск по чл.75 ЗС е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно цитираната разпоредба, владението
на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху
сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде
защищавано срещу всяко нарушение, като искът може да се предяви в шестмесечен
срок.
Следва да се има предвид, че
законът дава защита на владението независимо дали имотът представлява
самостоятелен парцел /урегулирана поземлена единица/ или е част от парцел - всеки
недвижим имот се защитава с владелчески иск, както и всяка част от такъв имот,
както е в настоящия случай.
По делото са доказани
предпоставките за уважаване на владелческия иск – налице е владение на ищците
върху процесния имот, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца от
датата на нарушението назад, налице е нарушение, извършено от ответниците,
отнемайки фактическата власт на ищците върху имота.
От разпитаните по делото свидетели
се установява по несъмнен начин, че за над двадесет годишен период от време до
09.05.2015 г. ищците първоначално чрез своя наследодател и съпруг, а
впоследствие и лично са ползвали северозападвана част от имот представляващ УПИ
№ XXXVII-18 в кв.ЗЗ с административен адрес: гр.Трън, ***, с площ от 775 кв.м.,
с неуредени регулационни сметки, заедно с построената в имота паянтова жилищна
сграда със ЗП от 50 кв.м., при граници на имота, улици, УПИ XXXVI и край на
регулацията, чрез обработка на намиращите се в него овощни дръвчета, земя и
т.н., с което се явява доказан обективният елемент на владението. Съгласно чл.
69 ЗС при налична фактическа власт придобивният анимус се презюмира оборимо и доколкото
оборването на тази презумпция не беше проведено от ответниците субективният
елемент на владението също следва да се приеме за установен.
Същевременно, от гласните
доказателства се установява и че през месец май 2015 г. оградата между двете
части на процесния имот е била разрушена от ответниците, които забранили
достъпа на ищците до ползваната от тях част от имота. Ответникът И.Ц.О. им
обяснил, че същият е собственик и на тяхната част въз основа на горепосочения нотариален
акт от 20.04.2015 г., а на 09.09.2015 г. същият не допуснал със сила ищцата Л.Б.
да влезе в имота, за което се наложило да бъде потърсена и помощ от органите на
МВР.
Предвид гореизложените съображения,
правилно и законосъобразно районният съд е уважил така предявения иск, а
доводите по жалбата на И.Ц.О. и М. П.О. се явяват неоснователни, поради което и
на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, жалбоподателите
И.Ц.О. и М. П.О. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите Л.Т.Б., А.Р.Б.
– М. и Р.Р.Б. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени
разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава
решение №37/19.12.2016 г., постановено по гр.д. №102/2016 г. по описа на
Трънския районен съд.
Осъжда И.Ц.О.
с ЕГН:********** и М.П.О. с ЕГН:**********,*** да заплатят на Л.Т.Б. ***, с ЕГН:**********, А.Р.Б. ***, с ЕГН:********** и Р.Р.Б.
***, с ЕГН:********** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
направени разноски във въззивното
производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.