Р Е Ш Е
Н И Е
№ 232
град Велико Търново, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на шести
юли две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 184/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба, подадена от Б.Р.Д., с адрес ***, чрез адв. Т. К. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0352-000042/23.03.2022г.,
издадена от мл. автоконтрольор в РУ *** при ОД на МВР – В. Търново, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че в заповедта
не са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Твърди
наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй
като в издадения Талон за изследване липсвало възможност да бъде вписано
съгласието или несъгласието на провереното лице с резултатите от пробата от
техническото средство, а проверката не била извършена на мястото на извършване
на нарушението. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед.
Ответникът по
жалбата - младши автоконтрольор в Районно управление-*** към Областна дирекция
на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2022 г. около 19,50
ч. в гр. ***, на ул. „Студентска“ в посока към кръстовището с ул. „Патриарх
Евтимий“ е спрян за проверка от органите на МВР лек автомобил „Пежо 407“ с рег.
номер ***, собственост на К.Й.К., с водач Б.Р.Д.. Проверяващите органи се
усъмнили, че водачът може да е употребил алкохол или наркотични вещества,
поради което го поканили в сградата на РУ – ***, където му били направени проба
за употреба на алкохол /отрицателна/ и проба за употреба на наркотични вещества
с Drug test 5000 в 20,37 ч. Техническото средство отчело положителна
проба за употреба метамфетамин. Д. заявил, че на 20.03.2022 г. около 13 ч. е
употребил около 0,01 гр. метамфетамин. На Д. е бил издаден талон за изследване
№ 085379 в ФСМП гр. ***, отговарящ на изискванията на образеца по Приложение №
1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, но
същият отказал да даде кръвна проба, удостоверено от дежурния лекар.
Тези факти се
установяват от съставения АУАН № GA422331/23.03.2022г., който
по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено
средство, докладна записка от 25.03.2022 г., протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, талон за изследване,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При тази фактическа
обстановка от младши автоконтрольор в Районно управление-*** към Областна
дирекция на МВР – Велико Търново е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0352-000042/23.03.2022г., с която на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Б.Р.Д. е
наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Същата е връчена на жалбоподателя на 23.03.2022 г. Недоволен от нея, Д. я е
оспорил с жалба, подадена чрез ОД на МВР-В. Търново по електронен път на 06.04.2022г.,
като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Изслушани са показанията на водените от жалбоподателя свидетели П.Ц.Б. и Ф.И.Б.. Същите заявяват, че на 23.03.2022 г. те и жалбоподателят са се връщали от събиране при техен общ приятел, като колата е била управлявана от П. Б., Б.Д. се намирал на предната седалка вдясно от водача, а Ф. Б. е бил на задната седалка зад водача Б.. На излизане от кв. *** ги последвала полицейска кола. Б. се притеснил, тъй като бил употребил алкохол, а имал неприключили дела в Русенския съд. Предвид това предложил на жалбоподателя Б.Д. да се разменят, който се съгласил. В движение Б. се прехвърлил на задната седалка до Б. с негова помощ, който го дръпнал, а на мястото на Б. се прехвърлил Д.. Това станало много бързо и като се сменяли колата угаснала, а като дошли полицаите ключовете на колата се намирали между двете предни седалки. След обиск на място тримата били отведени в районното управление, където на жалбоподателя била дадена чаша вода, а след това му бил направен тест за алкохол и за наркотици.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със Заповед
№ 366з-4488/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т.2.2 - назначените
по график и/или определените със заповед/план за работа служители на длъжност
„младши автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ в
РУ – Г. Оряховица и група „Охранителна полиция“ в РУ – ***, РУ – Павликени, РУ
– П. Тръмбеш, РУ – Стражица и РУ – Елена при ОДМВР – Велико Търново, за
територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – В. Търново. От
представените от РУ-*** доказателства е видно, че издателят на процесната ЗППАМ
попада именно в т. 2.2 от Заповед № 366з-4488/31.12.2021 г. на директора на ОД
на МВР – Велико Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на
съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с
нея резултат. При издаването на заповедта не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. При
анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които
са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото
основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи
правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка
за законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване с техническо
средство дрегер Дръг тест 5000. Необходимата предпоставка за налагане на
процесната ПАМ към момента на издаване на заповедта действително е била налице,
тъй като по надлежния ред е установено от контролните органи управлението на
МПС от жалбоподателя под въздействието на наркотични вещества, обстоятелство
установено към този момент с техническо средство. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на Д., като
същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен –
от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа
обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за
настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движението по пътищата.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че същият не е имал качеството на водач. Съдът
не кредитира показанията на разпитаните свидетели в частта им относно смяната
на местата на Д. и Пл. Б. по време на движение на автомобила, тъй като същите
са приятели на жалбоподателя и очевидно заинтересовани от даване на показания в
негова полза, а самите показания са житейски недостоверни. Дори обаче
хипотетично тези показания да се приемат за достоверни, те всъщност изцяло потвърждават,
че лицето е управлявало автомобила непосредствено преди спирането му от
контролните органи, тъй като е невъзможно жалбоподателят да не е въздействал
върху волана, спирачния педал и ключа за запалване на автомобила, т.е.
жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25, предл.
първо от ДР на ЗДвП независимо, че това е станало през непродължителен период
от време.
Неоснователно е и
възражението за незаконосъобразност на ЗППАМ, тъй като проверката с
техническото средство не била извършена на мястото на спиране на МПС, а в
сградата на районното управление. Това обстоятелство не представлява
процесуално нарушение, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата при наличие
на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване. При липсата на такъв тест при проверката на
място лицето в съответствие с чл. 2, ал. 1 от Наредбата е било поканено в
сградата на РУ-***, където е била извършена проверка за наркотици със съответния
тест. В случая нито периода от време между спирането на МПС и даването на
пробата /по-малко от час/, нито употребата на чаша вода от жалбоподателя преди
извършването на теста биха могли да опорочат резултатите от изследването. От
жалбоподателя безспорно не е била дадена кръвна проба за химическо изследване,
чиито резултати биха могли да опровергаят установеното с техническото средство.
Предвид това административният орган законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП на
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача“, като при налагането й действа при условията на
обвързана компетентност. ПАМ е наложена до решаване на въпроса за отговорността
на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като
за административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на
мярката.
На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС препятства възможността за водача да
управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол
и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой
жертви и пострадали от т.нар. война на пътя. Предвид установените факти по
делото и с оглед представената справка за извършените от жалбоподателя
нарушения на ЗДвП съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в
противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми,
като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Р.Д., с адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0352-000042/23.03.2022г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ *** при ОД
на МВР – В. Търново. |
|
|
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: