Р Е Ш Е Н И Е
17.10.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
17.10. 2017
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1235 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от И. Методиев Ш., ЕГН ********** и К. Методиев Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Б.К.М., ЕГН **********,***, с която искова молба е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответницата, че са собственици по наследство и давностно владение на ½ (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот VII с планоснимачен № 672, за който е отреден парцел № VII, попадащ в квартал 40 по регулационния план на гр. Бобошево,обл. Кюстендил, утвърден със заповед № 231 от 04.12.1990г. на Кмета на общ. Бобошево, с площ от 350 кв.м., при съседи на имота: улица, заключена между осови точки 207-206, ПИ с планоснимачен № 669, за който е отреден парцел № VIII на Методи Димитров Лунджов, ПИ с планоснимачен № 670, за който е отреден парцел № XVIII, ПИ с планоснимачен № 671, за който е отреден парцел № ХIX на Георги Христов Зарев, ПИ с планоснимачен № 673, за който е отреден парцел № VI на Крум Стоичков Пашунов, ведно с ½ (една втора) идеална част от построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда, изградена без одобрени строителни книжа, търпима по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.
Молят също така, в случай че искът им бъде уважен, на основание чл.537, ал.2 ГПК, съдът да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 30, том ІІ, рег. № 2137, дело № 196 от 11.10.2012г. на Нотариус Стефан Сотиров с рег. № 293 и район на д-вие РС-Дупница, с който ответницата се легитимира като собственик на процесния имот, до ½ идеална част.
Твърдят, че собствеността върху процесния имот придобили по наследство, оставено от майка им Цвета Александрова Шомева, бивш жител ***, починала на 18.01.1996г., която от своя страна е придобила имота на основание договор за продажба на наследство от 17.11.1966г., с нотариална заверка на подписите, с рег. № 1124, вписан в т. I, под № 25, от баща й Александър Костадинов Хаджиангелов.
Твърдят, че ползването на жилищният етаж на построената в имота сграда и незастроеното дворно място е разпределено фактически между наследниците на Александър Костадинов Хаджиангелов. От 17.11.1966г. майката на ищцита Цвета Шомева лично е владяла и ползвала имота, а след нейната смърт на 28.01.1996г. владението се упражнява от бащата на ищците Методи Теодосиев Ш. и от двамата ищци, а след смъртта на бащата на 17.01.2008г.-само от ищците. До момента никой не е оспорил владението на ищците върху процесния имот. През 2016г. първият ищец-И.Ш. отишъл в общинска администрация, гр. Бобошево, за да извади скица на имота. Отказали му издаването на скица с мотив, че целия имот е записан по разписния лист на ответницата-Б.М., на основание констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка. Претендират присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който същата признава предявения иск и моли производството по делото да приключи съобразно чл.237, ал.2 от ГПК. Моли, на основание чл.78, ал.2, предл. 2-ро от ГПК разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищците.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че ответникът с отговора на исковата молба признава, че предявеният срещу него иск е основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на иска. Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответницата, с отговора на исковата молба изрично е признала предявения срещу нея иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения положителен установителен иск за собственост за основателен и доказан и че като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК констативния нотариален акт, с който ответницата се легитимира като собственик, подлежи на отмяна в частта, с която се засяга неблагоприятно правото на собственост на ищците.
Воден от изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските.
Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответницата за присъждане на разноски в тежест на ищците. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, необходимо е кумулативното наличие на двете предпоставки. В настоящия случай ответницата е направила признание на иска, но не е налице първата предпоставка-обстоятелството, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за целия имот представлява достатъчен повод за завеждане на делото. Съдът счита за основателно, обаче, алтернативно направеното от ответницата възнаграждание за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците, поради което счита, че същото следва да бъде намалено до минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.М., ЕГН **********,***, че И. Методиев Ш., ЕГН ********** и К. Методиев Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, са собственици по наследство и давностно владение на ½ (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот VII с планоснимачен № 672, за който е отреден парцел № VII, попадащ в квартал 40 по регулационния план на гр. Бобошево,обл. Кюстендил, утвърден със заповед № 231 от 04.12.1990г. на Кмета на общ. Бобошево, с площ от 350 кв.м., при съседи на имота: улица, заключена между осови точки 207-206, ПИ с планоснимачен № 669, за който е отреден парцел № VIII на Методи Димитров Лунджов, ПИ с планоснимачен № 670, за който е отреден парцел № XVIII, ПИ с планоснимачен № 671, за който е отреден парцел № ХIX на Георги Христов Зарев, ПИ с планоснимачен № 673, за който е отреден парцел № VI на Крум Стоичков Пашунов, ведно с ½ (една втора) идеална част от построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда, изградена без одобрени строителни книжа, търпима по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 30, том ІІ, рег. № 2137, дело № 196 от 11.10.2012г. на Нотариус Стефан Сотиров с рег. № 293 и район на д-вие РС-Дупница, с който Б.К.М., ЕГН **********,*** е призната за собственик на Урегулиран поземлен имот VII с планоснимачен № 672, за който е отреден парцел № VII, попадащ в квартал 40 по регулационния план на гр. Бобошево,обл. Кюстендил, утвърден със заповед № 231 от 04.12.1990г. на Кмета на общ. Бобошево, с площ от 350 кв.м., при съседи на имота: улица, заключена между осови точки 207-206, ПИ с планоснимачен № 669, за който е отреден парцел № VIII на Методи Димитров Лунджов, ПИ с планоснимачен № 670, за който е отреден парцел № XVIII, ПИ с планоснимачен № 671, за който е отреден парцел № ХIX на Георги Христов Зарев, ПИ с планоснимачен № 673, за който е отреден парцел № VI на Крум Стоичков Пашунов, ведно с построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда, изградена без одобрени строителни книжа, търпима по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, до 1/2 идеална част от този имот.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Б.К.М., ЕГН **********,*** да заплати на И. Методиев Ш., ЕГН ********** и К. Методиев Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 380.00 лв., представляваща сторени разноски
в производството, от които 300.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и
80.00 лв.-внесени държавни такси.
Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: