Решение по адм. дело №1626/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба, подадена от „Виктори Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. К. Б., чрез процесуален представител адв. Т. Т., против решение №32-988211/29.08.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г. е определена нова митническа стойност, същата се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 12 372,09 лева и законната лихва върху сумата за периода от 07.10.2021г. до датата на уведомяване за издаденото решение.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт. Счита, че е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и липса на компетентност. Според него данните, предоставени по линия на международното сътрудничество от Канада, не са достоверно доказателство за определяне на нова митническа стойност на стоката. Твърди, че митническият орган изобщо не е спазил процедурата по чл.140, §1 от Регламент за изпълнение №2015/2447, а директно е подменил договорната стойност по чл.70 от МКС с друга стойност въз основа на недостоверни доказателствени източници. Излагат се подробни доводи в подкрепа на тезата, че органът напълно формално е приложил императивно уредената последователност по чл.74, §2 от Регламент (ЕС)№2447/2015г. за определяне на митническата стойност на процесния автомобил. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители адвокат К. и адвокат Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и иска отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски по списък (л.129). Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.137).

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., намира жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки (л.132-134).

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта и в предвидения от закона срок. Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл.19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл.220, ал.1 от ЗМ.

ІІ. ФАКТИТЕ:

На 07.10.2021г. в МБ Свободна зона Бургас била приета митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г. (л.70-73) с вносител и декларатор „Виктори Ко“ ЕООД, представител „Мирамар“ ООД, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание – „употребяван пътнически автомобил-катастрофирал“, марка: Dodge, модел: Ram; тип: 1500; първоначална регистрация – 01.01.2020г., цвят – 0, раб. обем: 5 700 куб. см., двигател № - няма данни, шаси №1C6SRFLT7LN396756 FBLU0111178.

В митническата декларация били декларирани съответно: в ел.д. №5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – СА Канада; в ел.д.№4/1 „Условие на доставка“ – „CFR Стойност и навло“; в ел.д. №6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“/ №6/15 „Код на стоката – код по Т.“ – 8703 2490; в ел.д. №4/16 „Метод за определяне на стойността“ – „6-Стойност, основана на наличните данни – „авариен метод“ (чл.74, пар.3 от Кодекса)“; в ел.д. №4/14 „Ц. на стоката“ – 14 200; в ел.д.№4/10 „Валута“ – BGN; валутен курс – CAD/BGN – 1,30432.

За извършения внос били начислени мито в размер на 1 420,00 лева и ДДС в размер на 3 124,00 лева, при митническа стойност в размер на 14 200,00 лева.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени следните документи, за които в хода на делото е приложен заверен превод от английски на български език: оригинал фактура - Original Invoice №RA-E21062301 (л.117-119) с обща фактурна стойност 7 143,45 CAD, издадена от „Quebec Inc.“ 7405Crue Verite, Piereefonds, QC H9J3R9, Канада; 1 бр. опаковъчен лист - Packing list RA-E21062301/23.06.2021г. (л.120-121); документ за собственост, без регистрация и без застраховка на превозно средство - No Registration pas d'immatriculation (л.115-116); морска товарителница - Sea Waybill HLCUTOR210714407 (л.122-128); резюме на оценителски доклад от независим оценител от 06.10.2021г. (л.82).

В отговор на отправено запитване с молба за съдействие по реда на Споразумението между Европейската общност и Канада за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, на 16.12.2022г. по електронната поща на А. М. постъпило писмо рег. №32-441111 от канадската митническа администрация с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС (л.56-57).

В писмото било посочено, че във връзка с искане №32-343912 по отношение на износител „9396-9053 Квебек Инк (QUEBEC Inc.)“ е приложен „CERS“, като търговската дейност на посоченото дружество е „търговци на употребявани автомобили“.

Тази информация била препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“, като в ТД Митница Бургас е постъпила с писмо рег. №32-17346 от 13.01.2023г. (л.50-51).

При тези факти, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на стоката, декларирана с МД MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г.

При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти, било констатирано несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в Република България в размер на 14 200 лева спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 40 529 CAD, посочена в колона Proof_of_Report от таблица BG_ExportDeclatarion-9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Commodities (л.63).

В тази връзка възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

Поради това, на основание чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/2015г., с писмо рег.№32-187399/18.05.2023г. от управителя на „Виктори Ко“ ЕООД (л. 67-69) била изискана информация за техническото състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне; ясни и детайлни снимки на автомобила, отразяващи състоянието на МПС към датата на декларирането; фактури и ремонтни дейности и всякаква друга информация, документи или данни, в подкрепа на митническата стойност на процесната стока.

Писмото било връчено на адресата на 26.06.2023г., съгласно приложеното известие за доставяне (л.66).

От страна на жалбоподателя не са били представени поисканите допълнителни документи и информация.

На 10.07.2023г. директорът на дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ изпратил до директора на ТД Митница Бургас оригинален файл, предоставен от канадската митническа администрация с данни за автомобили с посочена декларирана стойност при износ от Канада - таблица BG_ExportDeclatarion-9396-9053 Quebec [интернет адрес] (л.52 и л.58-65).

На 04.09.2023г. директорът на ТД Митница Бургас изпратил до „Виктори Ко“ ЕООД съобщение по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо №32-544413/04.09.2023г. (л. 40-47), с което уведомил жалбоподателя, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната стока по митническа декларация с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г.

В съобщението подробно били описани мотивите, на които ще се основава решението, като бил предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище. Същото било връчено на жалбоподателя на 12.09.2023г. (л.33). Същият не е изразил становище по изложените в съобщението констатации на митническите органи.

С докладна записка с рег. №32-986855/29.08.2024г., изготвена от гл. инспектор в МБ „Свободна зона Бургас“, до заместник директора на ТД Митница Бургас било отправено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г. (л. 25-32).

С оспореното Решение №32-988211/29.08.2024г. на и.д. директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ (л.15-24), на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г., била определена нова митническа стойност в размер на 52 862,79 лв.; на основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. спрямо новата митническа стойност било определено вносно митническо задължение в размер на 5 286,28 лв.; на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС била определена нова данъчна основа на процесната стока и на основание чл. 66, ал.1, т.2 от същия закон било определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер 11 629,81 лв.

На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл.105, §4 и §3 от регламента и въз основа на определената нова митническа стойност на стоката по МД с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г. бил определен нов размер на публичните държавни вземания, определени за вземане под отчет и досъбиране, както следва: мито – 3 866,28 лв. и ДДС – 8 505, 81 лв., или общо 12 372,09 лева.

В мотивите на оспореното решение било прието, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег.№32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката.

Направени били изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество.

При анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, административният орган приел, че приложената фактура №RA-E21062301/23.06.2021г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.“, следва да бъде отхвърлена, доколкото същата не е послужила като основание за деклариране на митническата стойност въз основа на чл.70 от Регламент (ЕС)№952/2013г.

Посочено било, че в случая върху представената фактура липсват подписи на лицата, сочени като купувач и продавач и същата не е годна да установи клаузите, при които е сключен договора за продажба. Липсвали доказателства къде е осъществена сделката и налице ли е плащане по нея и как е платено.

След като приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи приложили вторичните методи, посочени в чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

За тази цел бил разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като били приложени последователно букви от „а)“ до „г)“, в резултат на което приложението на всеки един от тези методи било отхвърлено.

За да отхвърлят методите, посочени в букви „а)“ и „б)“ митническите органи приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за период от 90 дни (от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне) за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: техническо състояние и характеристики, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил.

Прието било, че методът, посочен в буква „в)“ на същата разпоредба се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза.

За неприложим бил приет и методът, посочен в буква „г)“, доколкото липсва информация за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, за производство, както и на допълнителните елементи като степен на амортизация, коефициент на щета и др.

При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 40 529 CAD, вместо посочената в МД в размер на 14 200 лева.

За определяне на окончателната митническа стойност, била взета предвид цената, посочената в електронната информация, получена от канадските митнически власти, за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС в размер на 52 862,79 лева (40529 CAD х вал. курс 1,30432 BGN/CAD).

Решението било връчено на адресата на 02.09.2024 г., видно от приложената по делото разписка за връчване (л.39).

В хода на производството от ответника са представени извадки от приложението към писмо изх.№32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ - запис на износа, предоставен от канадската митническа служба (л.103-114). В така изготвената справка в табличен вид са посочени описанието на процесния автомобил, неговия VIN номер и продажната му стойност (л.110-111).

От ответната страна е представена и справка от националната митническа информационна система МИСЗА за допускане за свободно обращение на автомобили за периода 23.08.2021г.-22.11.2021г. за МД за допускане за свободно обращение, като според тази справка не са открити записи на автомобили с марка Dodge освен процесния автомобил (л.49). Представена е и справка от МИС3А с данни за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал в приблизително същия период (л.48).

III. ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.19, ал.7 от Закона за митниците.

Възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност са неоснователни.

Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.

Съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.

Следователно, оспореното решение на директор на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и предвид представената по делото заповед №1105/29.08.2024г. на директора на Агенция „Митници“ (л.34) с която същият е оправомощил заместник-директора на ТД Митница Бургас да изпълнява функциите на директор на ТД Митница Бургас за периода от 29.08.2024г. до 05.09.2024г.

По делото е представен болничен лист № Е20242242306, удостоверяващ отсъствието на В. С., изпълняващ длъжността директор ТД Митница Бургас, за периода от 14.08.2024г. до 15.09.2024г. (л.35).

Оспореният акт е издаден на 29.08.2024г. от заместник-директора на ТД Митница Бургас с означение, че действа като директор на ТД Митница Бургас по силата на горепосочената заповед за заместване на титуляря на правомощията.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението е мотивирано от фактическа и правна страна. Спазена е разпоредбата на чл.22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, като е предоставена възможност за изразяване на становище в 30-дневен срок.

Материалният закон е приложен неправилно.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство въвеждат правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При формиран извод, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от регламента остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 при последователно прилагане на вторичните методи в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. решение по дело С-1/18 на СЕС, т.24; Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).

Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от МКС, т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения.

В случая мотивите на митническите органи за прилагане на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставената от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на митническа декларация с MRN 21BG001008041124R4/07.10.2021г.

Съдът намира, че информацията действително е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада.

Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ.

Освен това приложените към писмото справки за износа на леките автомобили са в обобщен табличен вариант, т.е. във вид на справка и може да служи за статистически цели, но не и за определяне стойността на стоката към момента на износа.

Това е така, защото в случая не е установено на какви доказателства се установява тази информация, респ. че това е действителната договорена стойност и платена цена на процесното МПС. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка.

В този смисъл съдът намира, че предоставената информация не е надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Освен това няма данни дали канадските митнически власти са извършвали проверка на продавача/износителя и оттук не може да се определи коя стойност е достоверната – тази, декларирана от износителя или декларираната от вносителя.

Обстоятелството, че канадските служби определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно, за да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката.

Изложеното предпоставя извод, че от представените в хода на административното производство разпечатки в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сумата, посочена в таблицата.

Без да разполага с други доказателства за реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката, само с оглед данните от електронната справка от канадските митнически власти, митническият орган необосновано е приел, че са налице основателни съмнения в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност.

На следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение, преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от „а)“ до „г)“.

Вярно е, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими. Така изложените мотиви обаче са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани.

Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация, относима към неговото приложение. По делото липсват данни такава информация да е била събирана, по какъв начин е извършвана проверката и т.н.

В процесната митническа декларация с MRN 21BG001008041124R4 от 07.10.2021г. автомобилът е описан като „катастрофирал“. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи, който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостовери липсата или наличието на повреди и вида им.

Дори да се приеме, че с оглед специфичните характеристики на автомобила е невъзможно да се открие в митническата информационна система МИС3А информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл.1, §2, т.14 от Регламента за изпълнение (т.е. с подобни параметри), е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада, дали е налична или не е налична информация.

Ако такава е била налична, органът е следвало да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК, във вр. с чл. 84ж от ЗМ.

В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа (в такъв смисъл Решение №2076/22.02.2024г. по адм. дело №6768/2023г. по описа на ВАС, Решение №3/03.01.2024г. по адм. дело №6110/2023г. по описа на ВАС, Решение №847/24.01.2024г. по адм. дело №5517/2023г. по описа на ВАС).

Проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза.

По тълкуването на чл.31, §1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл.74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО и могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите в случая стоки.

Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

Не може да се възприеме тезата на органа, че в случая липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. „употребяван“), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл.74, §3 от МКС, при съблюдаване правилото за „разумна гъвкавост“ (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките).

Няма пречка за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, при съблюдаване ограниченията в чл.144, §2, б. „а“ до „ж“ от Регламента за изпълнение. В административното производство обаче такива действия не са извършвани, в резултат на което не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че е доказал правилното приложение на метода по чл.74, §3 от МКС (Решение № 4591 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2023 г., VIII о., докладчик съдията Т. К.).

Тук следва да се посочи, че опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ.

По изложените съображения съдът намира, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл.74, §2 от Регламент №952/2013г. чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл.74, §3 от кодекса във вр. с чл.144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с оспорения акт са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1 050 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.12, гръб) и заплатена държавна такса в размер на 50 лева (л.13).

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №32-988211/29.08.2024г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА „Агенция Митници“ да заплати на „Виктори Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. К. Б., направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1 050,00 (хиляда и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.