№ 1583
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
и прокурора Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно
наказателно дело № 20211100203833 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д.Б. Б. - редовно призован, доведен от затвора
гр.София, се явява лично и с защитник - адвокат С.Д.-И. от САК,
упълномощен защитник.
В залата се явява адв. М.Д. – определена за служебен защитник на
осъденото лице.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София - редовно призован, се
представлява от инспектор М., със заповед за упълномощаване от днес.
ПРЕВОДАЧЪТ АН. Л. - редовно призована, се явява.
ОСЪДЕНИЯТ: Говоря български език, нямам нужда от преводач.
АДВ. Д.: Аз считам, че той има нужда от преводач, независимо от
неговото изявление. Познавам го отпреди и знам, че той владее донякъде
български, но не в такава степен, за да може да се ориентира във всичко,
което се случва в съдебната зала, особено по отношение на юридическата
терминология.
ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм да ползвам помощта на преводач в
1
производството. Владея недостатъчно добре български език.
С оглед изявлението на осъденото лице,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА АН. Л. като преводач в производството.
Съдът разяснява отговорността по чл. 290, ал. 2 на преводача Л..
ПРЕВОДАЧЪТ: Запозната съм, обещавам да дам верен и точен превод.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ползвам адвокатската помощ на
упълномощената от мен адв. Д., нямам нужда от служебен защитник.
С оглед изявлението на осъдения,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА от участие по делото определената за служебен
защитник - адв. М.Д..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъдения по данните от личното му досие:
Д.Б. Б. – роден на 30.03.1940 г. в Шотландия, гр. Ларкол, живущ в с.
Лагошевци, област Видин, ул. ****, шотландец, с британски произход,
осъждан, разведен, с висше лингвистично образование, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора – гр. София.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в настоящото производство.
2
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на
съда, секретаря и прокурора.
АДВ. Д.: Няма да правим доказателствени искания, няма да правим
искания за отводи. Поддържам молбата на моя подзащитен.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, няма да соча доказателства.
ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете писмо от началника
на затвора относно изтърпяното наказание от осъдения, становище от
инспектор НС СДВР, експертна оценка за актуално психично и емоционално
състояние на осъденото лице и медицински документи, извлечение от здравен
картон, амбулаторни листове, искания и резултати от образно изследване и
резултати от изследвания на кръвта.
СТРАНИТЕ (поотделно): Моля да бъдат приети представените
доказателства.
СЪДЪТ намира, че представените доказателства са относими към
предмета на доказване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените документи, а именно:
писмо от началника на затвора относно изтърпяното наказание от
осъдения;
становище от инспектор НС СДВР;
експертна оценка за актуално психично и емоционално състояние на
осъденото лице;
медицински документи - извлечение от здравен картон, амбулаторни
листове, искания от резултати от образно изследване и резултати от
изследвания на кръвта.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
3
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъдения Д.Б. Б. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
(ПРОЧЕТЕ СЕ)
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.
АДВ. Д.: Поддържам молбата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания
На основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ материалите по делото, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото.
(Прочетоха се)
СЧЕТЕ ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата като неоснователна,
защото молителят към момента все още не се е поправил.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора е, че молбата
на осъденото лице е допустима, но неоснователна. Налице е само първата
предпоставка изискуема от Закона относно изтърпяната част от наказанието,
в случая повече от половината от наказанието е изтърпяно. По отношение на
втората предпоставка, доказателства за поправяне и превъзпитаване на
лицето с оглед постигане на целите, заложени в чл. 36 от НК, неговото
становище е, че от наличните към момента доказателства не може да се
направи такъв обоснован извод за това. С оглед на изложеното, моля да
оставите молбата на осъденото лице без уважение.
4
АДВ. Д.: Безспорно за моя подзащитен е налице положителната
предпоставка визирана като първа в чл. 70, ал. 1 от НК, а именно да е
изтърпял половината от наказанието „лишаване от свобода“. Той
действително е изтърпял половината и всъщност повече от половината, като
за него има зачетени дни от трудова дейност, те са 1 месец и 13 дни в
началото на изтърпяването на наказанието, когато все още е бил
трудоспособен и е изявявал желание да се включи в трудова дейност,
доколкото след рязкото влошаване на здравословното му състояние - той вече
не е можел да проявява трудова активност. Тук е мястото да отбележа, че в
извадката от затворническото здравно досие, или картон, с който току що се
запознах, не са отразени заболяванията, които той има, тъй като през 2019 г. и
преди 2019. г той е претърпял два инсулта. Не видях нито един документ,
който дори да сочи тези обстоятелства. Моят подзащитен се е възстановявал
сам без абсолютно никаква терапия назначена от затворническата болница,
което считам, че е в разрез с добрите практики и по тази начин е нарушено
неговото здравословно състояние и той не е могъл нормално да съществува в
рамките на пенитенциарната система. Той не е бил извеждан на външен
специалист по това време, говоря за 2019 г. и преди това, по повод тези два
инсулта. Те не са отразени никъде. Аз считам, също така, че този здравен
картон не е пълен. Здравословното състояние на моя подзащитен има много
голямо значение, защото както се уверихте, той не може да стои на краката си
дори. С мен сподели, че всяка сутрин като се събуди се чуди като стъпи от
леглото на земята, дали ще може да се задържи на краката си. Въпреки това,
тук следва да допълня и заболяването му от хронична белодробна
обструктивна недостатъчност, в съкращение ХОБ, което е налице при него,
но също не е отразено в този здравен картон. Състоянието е сериозно и
определя друг начин на живот, тоест би следвало по здравословни причини да
му бъде определен по-лек режим в сравнение с този, на който все още стои
вече 9 г. без никаква промяна и без основание това да е така и за да не бъде
преведен в Казичене, където режимът е по-лек, но може и да бъде навън,
сред природата, с оглед неговите заболявания, заради това тези негови
заболявания не са отразени в здравния картон, не се и променя неговият
режим, защото при общ режим би могъл да изяви желание да бъде преместен
в Казичене, което би се отразило положително на неговото здравословно
състояние.
5
Видно от съдържанието на затворническото досие, налице са
доказателства за положително повлияване на поведението му по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Твърдя това, тъй като
това са доказателствата относно проявената от него инициатива със собствени
средства да минимизира дискомфорта, който всички лишени от свобода
изпитват на това място, от условията на изтърпяване на наказанията и той е
решил да подобри с това, което той може да си позволи, тези условия, като е
предложил да закупи сателитна чиния за приемане на повече телевизионни
програми, която сателитна чиния да предостави за общо ползване, като след
това е изявил желание и да закупи коаксиален кабел за същите цели и също
така да го предостави за общо ползване. Подобна постъпка той е
демонстрирал в молба, в която е изявил желание, чрез дарение, безвъзмездно
дарение на собствения си телевизионен приемник на друг лишен от свобода,
за когото той узнал, че е без никакви средства, също чужденец от същата
група и поради това, че не е имал никакви близки, никакви познати, никакви
средства, той е пожелал да му дари собствения си телевизор. Това не му е
било разрешено от затворническите власи, но тази молба е третото поредно
доказателство за чувството на съпричастност, което той е развил и за което аз
твърдя, че е по посока на корекционната дейност, на корекционната работа в
заведението за лишаване от свобода, тъй като целите на наказанието са
именно да променят предходното поведение, поведението което е било
реализирано преди постъпването на това място и предишното поведение да
бъде коригирано по посока на емпатия и съпричастност. С тези факти, които
цитирах и за които има доказателства в затворническото досие, това са
молбите, с които той е искал да дари тези вещи, аз считам, че се доказва точно
този начин на мислене, тази промяна в мисленето, корекционната работа,
както казах е насочена в коригиране не само на криминално насоченото
поведение, каквото при престоя в мястото за лишаване от свобода Д.Б. Б. не е
реализирал, но също така, корекционната дейност е насочена и към
създаването на чувството на емпатия, особено важно при престъпление
против личността, какъвто е този случай, поради важността на което се
проследява от въвеждащите корекционната дейност социални работници,
които следва да отразяват именно такива промени с особено внимание. В
настоящия случай, обаче, такова отбелязване дори не е направено в доклада
на инспектора по социални дейности и възпитателна работа на групата и тези
6
молби, с които е изявил своите желания си стоят в досието без никакво
внимание, така или иначе те са доказателство, подчертавам, не едно или две, а
три, което говори за константност в поведението и най-вече в резултата на
един мисловен процес, насочен емпатично в съответствие с корекционните
насоки за промяна в поведението като цяло при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“. Налага се извод за осъществена главна цел на
въздействието на престоя в мястото за лишаване от свобода, което се състои в
съществена промяна на мисленето към съпричастност към човешката болка и
страдание, при това в резултат от напълно самостоятелно развит процес на
дълбоко преосмисляне на житейските ценности, но и предприемане на
инициатива за осъществяването им в действителността. Всичко това Д.Б. Б. е
осъществил съвсем сам, тъй като, видно от досието, той не е бил включван в
никакви корекционни мероприятия, нито индивидуални, нито общи, за цели 9
и половина години престой в затвора. По това дело е приложен един уж
препланиран план на присъдата и простете, че използвам това „уж“ преди
препланиран план, но тъй като в цялото досие липсва първоначален план на
присъдата, така нареченият препланиран план, всъщност е препланиран план,
но на какво? На коя присъда, на коя първоначална присъда? От
първоначалния план би следвало да се види какви са заложените цели за
превъзпитание. Няма откъде да видим. Няма откъде да видим също и
ежегодни доклади за преди новото препланиране на плана на присъдата,
каквото всяка година би следвало да има. Това означава, че всяка година би
следвало да има и доклад и препланиран план на присъдата, но и
психологическо изследване във връзка с препланирането на плана на
присъдата. Такива психологически изследвания същи няма, такова
психологическо изследване беше изискал уважаемият съд и аз виждам това
психологическо изследване инцидентно и в последния момент. Едно
единствено има в цялото досие, за 9 и половина години 2 психологически
изследвания означават следното: нито един от докладите направени от
инспектор социална дейност и възпитателна работа не е законосъобразно
съставен, защото би следвало да бъде съпроводен от такова психологично
изследване от психолог на затвора. Когато разгледах така наречения
препланиран план на присъдата, защото той е така наречен, а не
действителен, виждам, че формите на превъзпитание, които са били
предвидени за моя подзащитен са беседи и участие в организирани от
7
администрацията мероприятия, този препланиран план на присъдата би
следвало да уточня, че се отнася за една година, което означава, че в един
предвидим срок могат да бъдат предвиден конкретни мероприятия, докато в
първоначалния план на присъдата би следвало да са предвидени общите
насоки, препланираният план на присъдата би следвало да даде конкретните
занимания, с които ще се осъществява тази корекционна дейност и че тази
корекционна дейност не се е осъществяла е видно от факта, че предвидените
беседи и участия в организирани от администрацията мероприятия не са
осъществявани спрямо този лишен от свобода, не е отразено да е проведена
нито една беседа, не е отразено участие в нито едно мероприятие,
индивидуално или общо, никакво. Не мога да намеря по-твърди доказателства
от това, че с моя подзащитен не е работено, не е провеждана корекционна
дейност и аз твърдя, че попадаме в хипотезата на чл. 439, б.“А“ относно моя
подзащитен с оглед на това, че за него не са били достъпни корекционни
мероприятия, за да може да се твърди, че той не се е поддавал на
корекционно въздействие. Единственият начин, за да докажем, че нещо е
направено е това, за което аз говорих в началото на пледоарията си, а именно
неговите собствени инициативи, които са доказателство, че при него
действително е настъпил корекционен процес. Аз се натъкнах, ще ги нарека
неточности, на неточности в доклада на инспектора по социални дейности и
възпитателна работа, ще ги нарека неточности, за да не прозвучи грубо, но в
действителност става дума за следното:
Инспектор по социални дейности, за когото се предполага, че би
следвало да е най-добре запознат и най-близко стоящ до конкретния лишен от
свобода твърди, че е налице като проблемна зона злоупотреба с алкохол. Той,
обаче, не сочи нито едно доказателство за тази злоупотреба с алкохол в
затвора, а сам казва, че към момента няма данни за злоупотреба с алкохол в
затвора и аз питам може ли да се формира проблемна зона, която определя
оценката на риска по този начин, след като очевидно твърдението не отговаря
на абсолютно никаква истина, не е подкрепена с никакво доказателство, няма
извършен нито един тест с дрегер, който да доказва употреба, камо ли
злоупотреба с алкохол, дори по делото няма никакво твърдение за
злоупотреба с алкохол, имам предвид наказателното производство, което се е
водило преди постъпването на моя подзащитен в затвора. По същия начин се
8
твърди от инспектора по социални дейности и възпитателна работа, че моят
подзащитен категорично отрича вината и не поема отговорност за
извършеното. Аз, обаче, ще цитирам документ, а именно протокол от
27.01.2012г. по ЧНД №35/2012г. на Окръжен съд Видин и на номерираната
там стр. 13, във втори абзац, където ясно е написано: „Обвиняемият Д.Б. Б.
чрез преводача: Признах се за виновен. Признах си сам, че извърших това
ужасно престъпление и твърде много съжалявам за това. Бих могъл да
напусна страната и да бъда арестуван, дори проверих полетите, но реших да
остана. Много съжалявам, не мога да повярвам, че направих това
престъпление. Това е всичко, което искам да кажа.“ Аз считам, че
доказателствата следват да бъдат зачитани такива каквито са, това е писмено
доказателство, не мога да приема, че един инспектор по социална дейност и
възпитателна работа, в официален документ, може да си позволи да твърди
неверни обстоятелства, още повече, че той го прави, за да навреди на моя
подзащитен конкретно по това дело, за да не може той да успее в молбата си
за условно предсрочно освобождаване и това е видно както от твърдението за
алкохола, така и твърдението за отношение към правонарушението, така и по
отношение на начина на живот и обкръжение. Забележете, социално изолиран
от другите хора, живее сам от 5 години, как ще живее сам, като живее в
килията с още един лишен от свобода? С безразсъдно и рисково поведение, аз
не виждам нито едно доказателство за такова рисково поведение, още повече
че от същия ИСДВР, но и в останалите доклади, се твърди, че моят
подзащитен избягва конфликти, избягва конфликтни ситуации между себе си
и останалите лишени от свобода и питам на това ли се казва социално
изолиран начин на живот? Това е да се предпазваш от конфликти. Очевидно
това е, но пък и това противоречи на твърденията на социалния работник.
Специално внимание искам да отделя на така наречената проблемна зона
между личностни проблеми с пасивно агресивно поведение. Човек, който уж
е изолиран и се пази от конфликти, но пък бил пасивно агресивен? Аз бих
искала някакво обяснения на тези понятия, които не се вместват в
представите ни. Те съдържат абсолютна ... не мога да намеря никаква логика.
Частично усвоени умения за междуличностно общуване, не знам какви са
тези проблеми щом има усвоени умения за междуличностно общуване. Аз не
го виждам това като проблем, аз го виждам като нещо много положително и
дори ще внеса уточнения, за които ми стана известно от моя подзащитен. Той
9
е проявил желание да изучава български език след първото искане за условно
предсрочно освобождаване, което беше направено в началото на тази година.
Били са му предоставени такива материали и той с ентусиазъм се е заел с
изучаването на българския език, че сега и пред уважаемия съд той каза, че
счита, че може да се справи сам, в съдебната зала би могъл да разбере всичко.
Аз считам, че му прави чест усилието, което си е дал, трудът, който си е дал и
така бързото усвояване, което е направил на този действително труден език за
чужденците. За нас българите той е труден, но за чужденците – особено
труден. Аз не виждам какъв е междуличностния проблем в това да усвои
умения за междуличностно общуване. Колкото е могъл, толкова ги е усвоил,
частично или не, ама си е дал труда и ги е усвоил, за да може да общува, а не
за да не общува. Ако правеше така, че да не общува – да, междуличностен
проблем, ама не е и междуличностен проблем, защото това да не общуваш
междуличностен проблем ли е? Това е избор на поведение, а може би и да има
такова основание да избере такова поведение да е дистанциран. След като се
запознах с досието му аз се натъкнах на сериозни оплаквания за насилие
върху него и то не веднъж, както от съдебната охрана, така и от други лишени
от свобода. Ще назова имената, ако е необходимо. Това вече са
междуличностови проблеми, но затворническата администрация не е
направила нищо по този въпрос, за да не съществуват те, напротив, моят
подзащитен е бил непрекъснато наказван и е бил оставен в ситуация да бъде
тормозен и за това може да се увери сам уважаемият председател на този
съдебен състав от досието. Там са налице не само оплакванията на моя
подзащитен от тормоз, но отново е бил оставен и отново и отново след това е
бил оставян в така ситуация. Не е било трудно, възрастен е, не е агресивен и
никак не е трудно такъв човек да бъде тормозен. Това за междуличностови
отношения и проблеми, уменията за мислене. За уменията за мислене би
следвало да посоча, че има специална програма, която да коригира уменията
за мислене. В такава програма моят подзащитен не бил включван, той не е
бил включван в никакви програми за корекция. И как за 10 години не се
намери нито една програма, в която да бъде включен? Това е било направено,
за да не може той да се отчете каквато и да било степен на корекция. Ето
защо, по този начин, затворническата администрация оправдава и
непроменения брой рискови точки и непроменения режим – важни неща, за
които моят подазщитен нищо не би могъл да направи. Очевидно това се
10
дължи на субективното отношение на затворническата администрация към
него. Емоционални проблеми, в миналото имал суицидни мисли и намерения,
но към момента отрича такива. За разлика от психологическото изследване,
инспектора по социални дейности, който непрекъснато вижда лишения от
свобода, твърди подобни неща. Видно, обаче, от експертното заключение на
психолога, но и предходното експертно заключение на психолога,
емоционални проблеми моят подзащитен не е имал, няма и сега. Твърденията,
направени от ИСДВР, едно по едно се оказаха несъответстващи на истината и
аз в други случаи бих искала този инспектор по социални дейности вероятно
да обясни своите заключения, но като виждам, че представителя на
затворническата администрация, присъстващ в това съдебно заседание
поддържа всичко написано от социалния работник, мисля, че въпросите към
социалния работник са почти излишни. Всеки лишен от свобода има право да
му бъде променен режима след изтърпяване на ¼ от наказанието, като за
целта се съставят специални списъци, в които ИСДВР предлага имащите
право лишени от свобода да им бъде заменен режима. Аз бих попитала
присъстващия тук представител на затвора в колко такива списъци е бил
вписан моя подзащитен за цели 10 години. ¼ от наказанието от 18 години
наказание отдавна е била изтърпяна, но той не го е предложил нито веднъж.
Относно наказанията, които са много подробно изброени в доклада на
инспектора по социални дейности и възпитателна работа, ще кажа следното:
В разпоредбата на чл. 100 от правилника за приложение на ЗИНЗС е
указано, че 1 година след налагане на наказанието, ако лишеният от свобода
не е извършил друго нарушение, следва заповедта, с която е наложено
наказанието да бъда унищожена. Това означава нейния физически носител да
бъде унищожен, изваден от досието и унищожен. По този начин
законодателят е предвидил една реабилитация за лишения от свобода. Тази
реабилитация не се зачита от затворническата администрация, защото
наказанията са подробно посочени в доклада на инспектора по социални
дейности и същият подробно ги описва, което означава, че не само не са
извадени тези заповеди, не са само не са унищожени, а и не е зачетено
правото на лишения от свобода се счита за ненаказан по отношение на тези
наказания, на които давността е изтекла.
11
Всичко това го говоря, защото под чертата всъщност се оказва, че
отношението към моя подзащитен от страна на затворническата
администрация е дотолкова субективно, че затворническата администрация
не счита за нужно да се съобрази и с правата, дадени в закона на лишените от
свобода.
Ето защо, уважаеми г-н председател, вярно е, бях пространна в
пледоарията си, но следва да бъдат показани тези незаконосъобразности при
съставянето на един доклад, те не само не отговарят на истината, те не
отговарят и на закона и показват едно отношение към лишения от свобода.
Такова отношение, че да му бъде навредено и той да не може да постигне
целите на молбата си за условно предсрочно освобождаване. Въпреки това, аз
ще Ви помоля да съобразите съдържанието на затворническото досие и след
като се уверите в достоверността на изложените от мен обстоятелства и
посочените доказателства, да постановите вашия акт в уважение на молбата
за условно предсрочно освобождаване, като също така съобразите и
усложненото, бих казала тежко здравословно състояние на подзащитния ми,
за което също не намираме обективно отражение в представените днес
документи. Факт е, че документите, които се представят във връзка с молбата
за условно предсрочно освобождаване, не отговарят на обективната истина.
Моля да зачетете това като начин да се осуети от страна на затворническата
администрация желанието на моя подзащитен да се възползва от правото си
на условно предсрочно освобождаване. Още повече, че на неговата възраст,
за някакво тотално преобразуване на поведението е малко трудно да се
говори, въпреки, че той със собствени усилия е направил каквото му е било
по силите и е променил, очевидно го е направил със силата на волята си.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам изложеното от моя защитник. Няма какво
друго да добавя.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ме освободите условно предсрочно.
12
Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на определението
си.
След съвещание СЪДЪТ намира за установено следното, от фактическа
и правна страна:
Производството е по реда на Глава XXXV, Раздел I от НПК и e
образувано по молба, депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК на лишения
от свобода Д.Б. Б. за неговото условно предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
С определение 13.01.2021г. по НЧД № 56/2021Г. по опис на Софийски
градски съд, в сила от 08.02.2021г. е била оставена без уважение молбата на
осъдения Д.Б. Б. за условно предсрочно освобождаване по чл. 437, ал. 2 от
НПК от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода
по НОХД № 345/2015 г. по описа на ОС Видин.
Предвид изложеното настоящата молба е подадена извън шестмесечния
срок на чл. 441 от НПК и разглеждането ѝ е допустимо.
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
Не се спори по делото, че към днешна дата Д.Б. Б. е изтърпял повече от
половина от наложеното му по НОХД № 345/2015 г. по описа на ОС Видин,
наказание за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и 6 от НК за срок
от 18 години. Видно е, че към днешна дата Д.Б. Б. фактически е изтърпял 9
години, осем месеца и двадесет и седем дни. От работа е приспаднато
времето от 01 месеца и 13 дни, всичко 9 години, 10 месеца и 10 дни и му
остава да изтърпи 8 години, един месец и 20 дни, според актуалната справка
от Затвор София.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът
на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец
следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в
изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за свето поправяне,
13
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му
в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно
предсрочно освободен.
Именно изхождайки от данните в затворническото досие на осъдения
Д.Б. Б., тъй като съдът не е пряко ангажиран при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ и не разполага с непосредствени
възприятия от поведението на осъдения, съдът намери, че данни за позитивно
изграждане на личността на Д.Б. Б. не са налични в степен, която да
обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието. Във връзка с
доводите на защитата следва да бъде посочено, че законодателят е
конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а от НПК, че доказателствата за
поправяне на осъдения се установяват от оценката залегнала в чл. 155 от
ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.
156 от ЗИНЗС.
В тази връзка и в представения по делото доклад от ИСДВР е отразено,
че лишеният от свобода не се съобразява със законоустановените правила за
ред и дисциплина в затвора, като многократно е извършвал различни по своя
характер дисциплинарни нарушения и са му налагани дисциплинарни
наказания със заповеди, последните от които с № 291/27.08.2021г. -
„лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“ за притежание на
неразрешени вещи и № 539/08.12.2020г. - „лишаване от хранителна пратка за
срок от 2 месеца“ за притежание на неразрешени вещи, за които не са налице
доказателства да са обжалвани, съответно отменени. Във връзка с
възраженията за изтичане на давностния срок за наложени дисциплинарни
наказания и тяхното заличаване, следва да се съобрази разпоредбата на чл.
109, ал. 1 от ЗИНЗС, предпоставяща изтичане на годишен срок от изтърпяване
на дисциплинарното наказание, в който лишеният от свобода следва да не е
извършил друго дисциплинарно нарушение и според който обсъдените
дисциплинарни нарушения следва да се вземат предвид. Същите са израз и
обективно отражение на нагласите в личността на лишения от свобода и
кореспондират с оценките за установените дефицитни зони.
Установява се от материалите в затворническото досие, че осъденият Д.
Б. не е награждаван за времето си на престой в затвора в гр. София.
14
Според ИСДВР провежданата корекционна дейност с осъдения Д. Б. не
е довела до положителен резултат и първоначално определените рискови
точки по специализираната методика за оценка на степента на риска от
рецидив и вреди не са редуцирани. В това отношение дори да се приемат за
основателни твърденията на защитата свързани с дискриминационен характер
на корекционната дейност на затворническата администрация, макар и
недоказани по делото, съдът счита, че следва да бъдат отнесени към
хипотезата на разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 от НПК, според която дори да се
приеме, че на лишения от свобода не са предлагани възможности за участие в
корекционни програми, самото това обстоятелство не би могло да бъде
единствено обстоятелство, което да мотивира положителен извод за
поправяне на осъденото лице, а именно следва да се преценява цялостното
поведение на осъдения по време на изпълнение на наказанието. В тази връзка
и за да достигне до крайния си извод съдът взема предвид и налаганите
дисциплинарни наказания на осъдения, и установените дефицитни зони.
Твърди се от ИСДВР, че с оглед напредналата му възраст и
здравословно състояние не е бил трудово ангажиран в затвора. Не проявявал
интерес към провежданите в затвора курсове. Общува с ограничен кръг от
хора. Прекарва времето си в спалното помещение, в което е настанен, като
основното му развлечение е гледане на телевизия. Избягва конфликти с
останалите осъдени лица. Предоставени са му учебни материали за
самостоятелна работа по повод изразено от него желание да изучва български
език, което съдът отчита като положителна градивна промяна към
социализация в личността на осъдения, която обаче не е довела до
преодоляване на установените дефицитни зони. Осъденият Б. продължава да
търпи наказанието си при първоначално постановения му строг режим, което
съдът приема като отражение на липсата на съществен прогрес в
корекционната работа с осъдения.
При извършената първоначална оценка на риск от рецидив е определен
среден риск от рецидив - 46 т. Установени са дефицитни зони, по които
работата с осъдения не е дала желания резултат, а именно:
Отношение към правонарушението - категорично отрича вина и не
поема отговорност за извършеното; с формална мотивация за промяна на
криминалното поведение; не признава и зачита правата на другите хора в
социума;
Начин на живот и обкръжение - социално изолиран от другите хора -
15
живее сам от 5 години; с безразсъдно и рисково поведение; може да стигне до
манипулативни техники за осъществяване на целите си;
Междуличностни проблеми - с пасивно агресивно поведение и частично
усвоени умения за междуличностно общуване;
Умения за мислене - няма способност да разпознава проблемите си и
съответно да ги решава. Игнорира и омаловажава последствията от
действията си. С импулсивни постъпки.
Установени са още следните дефицитни зони:
Злоупотреба с алкохол - с атеросклероза следствие прекомерна употреба
на алкохол, но към момента няма данни за употреба на алкохол в затвора.
Емоционални проблеми - в миналото имал суицидни мисли и
намерения, но към момента отрича такива.
Прието е, че риска от вреди е висок за обществото, предвид деянието;
нисък за служителите в затвора; висок за лишения от свобода, предвид
психическите му особености, извършеното правонарушение и напредналата
възраст; нисък за останалите лишени от свобода.
В това отношение и с оглед експертната оценка на актуалното психично
и емоционално състояние на лишения от свобода, в която се посочва, че
същият не признава вина и представя различна история, съдът приема, че
изявленията на осъдения с характер на самопризнание в хода на разглеждане
въпроса за мярката му на процесуална принуда по ЧНД № 35/2012г. по опис
на ОС Видин представляват израз на защитна позиция.
Относно актовете на инициативност и лични дарения от страна на
осъдения във връзка с подобряване на битовото обслужване на лишените от
свобода – предложения за закупуване на апаратура за приемане на повече
телевизионни канали и за дарение на телевизионен приемник на друго лице,
лишено от свобода, съдът приема, че същите представляват свидетелство за
положителна насока в ценностните нагласи на осъдения, но не представляват
достатъчно основание, за да се приеме, че осъденият е дал убедителни
доказателства за протичане на необратим процес на поправяне. До извод в
16
обратна насока довежда обстоятелството на налаганите дисциплинарни
наказания на осъдения, част от които наложени съвсем скоро във времето, а
също и установените дефицитни зони най-вече като отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение и умение за мислене.
Изложеното, съпоставено и с не малкия срок на остатъка от наложеното
му наказание дава основание на съда да приеме, че корекционния процес не е
завършен, съответно принципът за прогресивната система за изпълнение на
наказанието, не е реализиран. В това отношение съдът отчита и
продължителния период от време, в който осъденият е бил задържан под
стража и в който не е изпълнявана корекционна работа с него, а именно около
пет години и половина до влизане в сила на съдебния акт според решението
от 06.08.2017г. по НД №1027/2016г. на ВКС.
Поради изложеното и не се установи осъденият да е дал убедителни
доказателства за своето поправяне. В това отношение съдът приема за
правилно становището на началника на затвора за необходимост от
продължаване на корекционната работа с осъдения за изпълнение на целите и
задачите, заложени в плана на присъдата и актуалните проблеми, свързани с
установените дефицитни зони.
Относно възраженията, свързани с влошено здравословно състояние на
осъдения, съдът намира, че същите не са посочени сред основанията на чл.
70, ал. 1 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, не
представляват доказателства за поправяне на осъдения, поради което
позоваването на такива в настоящото производство е неотносимо.
Ето защо молбата на осъдения Д. Б. е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви и на осн. чл. 440, ал. 1 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.Б. Б., с ЕГН
********** за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с НОХД № 345/2015 г. по
17
описа на ОС Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7 дневен срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача в размер на 200 лв.,
което да се изплати от бюджета на Софийски градски съд, за което да се
издаде РКО.
Да се извърши писмен превод на английски език на съдебното
определение и да бъде изпратен на осъденото лице.
Да се издаде препис от протокола на защитата.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, приключило в 12:17 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
18