О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
21.02.2020 г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание на 21.02.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 5102 по описа на РС Стара Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Следва да се допусне исканата съдебно – почеркова
експертиза с въпроси, посочени в исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2235/2019 г. по описа на РС Стара Загора.
ОТКРИВА производство по чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността
на подписа на ответницата на Договор за заем, разписка и Запис на заповед.
ДОПУСКА
съдебно – почеркова
експертиза, по която вещо лице, след запознаване с материалите по делото и направи
проверка там, където е необходимо да отговори на следните въпроси:
1. Ръкописният подпис, положен на стр.1-ва (първа) от името на Т.М.К.
в Договор за заем от 13.07.2015 г., изпълнен ли е от Т.М.К., ЕГН **********?
2. Ръкописният подпис, положен на стр.2-ра (втора), срещу
реквизита "Заемополучател" от името на Т.М.К. в Договор за заем от
13.07.2015 г., изпълнен ли е от Т.М.К., ЕГН **********?
3. Ръкописният подпис, положен срещу реквизита"
Заемополучател" от Т.М.К. в Разписка към договор за заем от 13.07.2015 г.,
изпълнен ли е от Т.М.К., ЕГН **********?
4. Ръкописният подпис, положен срещу
реквизита "издател" от името на Т.М.К. в Запис на заповед от 13.07.2015
г., изпълнен ли е от Т.М.К., ЕГН **********?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 350 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок съобщението,
за което да се представи квитанция по делото.
НАЗНАЧАВА
вещо лице Иван Запрянов Иванов, гр. Стара Загора, което следва
да се призове след внасянето на депозит.
НАСРОЧВА делото за 06.04.2020
г. от 14.00 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор - на ответника, ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът Д.Д.Т. твърди в исковата си молба, че на 13.07.2015 г., в град
Стара Загора, дал на неговата позната Т.М.К., ЕГН **********, паричен заем в
размер на 3300 (три хиляди и триста) лева, който да й послужел за лични
разходи.
За предоставената от него сума бил съставен договор за заем от 13.07.2015
г., който бил подписан между него, като заемодател и от Т.М.К., като
заемополучател.
Сумата била предадена от него на Т.М.К. в брой, за което била съставена
разписка от 13.07.2015 г., която била неразделна част от Договора за заем от
13.07.2015 година.
От заемополучателят Т.М.К. бил издаден и Запис на заповед от 13.07.2015 г.,който
да послужел за обезпечение на заема.
В чл.3, ал.1 от Раздел ІІ-ри на Договора за заем от 13.07.2015 г. било
записано, че заемната сума щяла да бъде върната от заемополучателя на
заемодателя в брой, не по-късно от 13.09.2015 г., като падежът на връщане на
сумата настъпил на 13.09.2015 година.
В чл.4, Раздел ІІІ-ти от Договора за заем от 13.07.2015 било записано, че
заемополучателят дължи на заемодателя възнаграждение (лихва) в размер на общо
5% (пет процента), считано от датата на подписване на договора, до определената
дата за връщане на заема - 13.09.2015 год., като договорната лихва била
изчислена за посочения период от 13.07.2015 г. до 13.09.2015 г.) в размер на
330.00 (триста и тридесет) лева.
Поддържа още, че тъй като на 13.09.2015 г. парите на му били върнати от
заемополучателя и с оглед на ликвидно и изискуемо, но изцяло непогасено вземане
по горепосочения Договор за заем, за сумата от 3300 лева, както и договорната
лихва по заема, начислена за периода 13.07.2015 г. -13.09.2015 г., подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответника, за дължимите от него суми.
Въз основа на така подаденото заявление било образувано ч.гр.д.
№2235/2019 г. по описа на PC - Стара Загора, като искането му било уважено и
срещу Т.М.К., ЕГН ********** била издадена Заповед за изпълнение № 1217 от
25.04.2019 г. по горепосоченото частно гражданско дело.
Тъй като договорът за заем не бил формален, а реален договор, съгласно
чл.240 от ЗЗД, същият се считал за сключен в момента, когато заемодателят
предоставил финансовите средства на заемополучателя. Именно поради тази
причина, с факта на предаването на посочената като главница по договора за
заем, определена сума пари в брой, договорът за заем между него и ответника бил
сключен (за което имало съставена и разписка към договора).
В Договора за заем от 13.07.2015 г. били обективирани волеизявленията,
както на заемодателя, така и на заемополучателя, като заемополучателят изразил
своята воля - съгласие за получаване на заемната сума при условията на
договора, т.е при поето правно задължение да върнел полученото.
В разгледания случай, ответникът по настоящото производство в качеството
си на заемополучател, се бил задължил по сключения между страните Договор за
заем от 13.07.2015 г., но не бил изпълнил задължението си по него и му дължал
сумата в размер на 3300.00 (три хиляди и триста) лева.
Ответникът му дължал и сумата от 330 (триста и тридесет) лева, начислена
договорна лихва за периода от 13.07.2015 г. до 13.09.2015 година.
Падежът на задължението, съгласно договора за заем, бил определен на
13.09.2015 г. и поради тази причина, считано от 13.09.2015 г. ответникът бил
изпаднал в забава, поради което върху предоставения от ищеца заем от 3300 лева била
начислена мораторна лихва за забава в размер на 1207.64 лева, за периода от
14.09.2015 г. до 22.04.2019 г., която длъжникът му дължал ведно с главницата.
Поради тази причина, към настоящия момент ответникът следвало да върне на
ищеца предоставената в заем сума пари, ведно с лихвата за забава върху тази
сума, както и договорната лихва, защото той поел такова задължение, но не го е
изпълнил не само на падежа му, но и до настоящия момент.
Искането е съдът да установи, със силата на присъдено нещо, че ответника Т.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца Д.Д.Т., ЕГН **********, сума в
размер на 3300.00 (три хиляди и триста) лева - представляваща заемната сума по
Договор за заем от 13.07.2015 г. (главница по договора за заем), договорна
лихва по Договор за заем от 13.07.2015 г. в размер на 330.00 (триста и
тридесет) лева, за периода от 13.07.2015 г. до 13.09.2015 г., мораторна лихва
върху главницата, в размер на 1207.64 (хиляда двеста и седем лева и шестдесет и
четири стотинки) лева,считано от 14.09.2015 г. до 22.04.2019 г., както и
законна лихва от 23.04.2019 г. (датата на завеждане на заявлението в съда) до
окончателното изплащане на вземането.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника.
Особеният представител на ответника
взема становище с отговора си, че предявеният иск е допустим, но е
неоснователен, както и че респективно, акцесорните искове също са неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Особеният представител счита, че относно обстоятелствата, на които се основава
процесният главен иск са недоказани.
Съгласно Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г.
на ВКС, IV г.о. заемът за потребление бил реален договор, защото единият
елемент от фактическия му състав бил предаването в собственост, а другият
елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсвал, налице било
обещание за заем, а ако липсвал вторият, нямало договор и даденото било без
основание. Елементите от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следвало да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носела
от ищеца — заемодател, защото той извличал изгода от сключения договор за заем
с ответника - заемател и търсел изпълнение на договорно задължение на
заемателя.
В конкретния случай липсвал вторият елемент от фактическия състав на
договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, а именно съгласието. Възразява, че
Ответницата по договор за заем от 13.07.2015 г. била поставила подписа си върху
договора за заем от 13.07.2015 г., поради което не било налице съгласие за
връщане от нейна страна. Също така оспорва, че разписка към договор за заем от
13.07.2015 г. и записа на заповед, представени от ищеца в исковата молба, били
подписани от ответницата. Това означавало, че документите били подписани от
друго лице, което водело до тяхната неистинност. Истинността на един документ
предполагала едновременно да е автентичен и верен, като автентичността се
свързвала с авторството на документа и неговата формална доказателствена сила,
а верността била с оглед на това дали удостоверителното изявление отговаряло на
действителното фактическо положение или не. С формална доказателствена сила се
ползвали всички документи (официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни).
При оспорване истинността на частен документ в производството по чл. 193 ГПК се
проверявала само неговата автентичност, тъй като съгласно чл. 180 ГПК формална
доказателствена сила частните документи имали само относно това, че лицата,
които ги подписвали са техни автори. Моли съда да постанови да се открие
производство по проверка истинността на представените от страна на ищеца
документи, в което да се установяла автентичността на документите.
В случай, че в производството по оспорване истинността на документ по чл.
193 от ГПК се приемело, че издаденият запис на заповед от ответницата е
автентичен, т е. подписан от нея, следвало съдът да вземе под внимание следното
обстоятелство. Записът на заповед е търговска ценна книга, която материализира
парично вземане. Едновременно с това, той е и едностранна сделка и в качеството
си на такава е едностранно абстрактно волеизявление, по силата на което
издателят обещава да плати на поемателя или на неговата заповед определена
парична сума. Формата и съдържанието му са законово установени и тяхното
нарушаване лишава ефекта от правна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 535 от ТЗ
записът на заповед съдържа наименованието „запис на заповед"; безусловното
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на
лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се плати; дата и място на
издаването; подпис на издателя. Освен това чл. 537 ТЗ препраща към разпоредбите
на менителницата. Това означава, че съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ, исковете по
запис на заповед срещу платеца се погасяват с три годишна давност от падежа. В
конкретния случай запис на заповед бил издаден на 13.07.2015г., следователно
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение —
22.04.2019г., вземането по записа на заповед било погасено по давност.
В условията на евентуалност, ако съдът приемел, че между страните имало
сключен договор за заем от 13.07.2015г., възразява, че претендираните суми за
възнаградителни лихви били погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл.
111, б.„в ЗЗД, който предвижда, че вземания за лихви се погасяват след изтичане
на кратката тригодишна давност. За да се прецени дали бил изтекъл давностния
срок, следвало да се вземе предвид от кога започвал да тече същият, а това била
датата, на която задължението трябвало да бъде изпълнено. Както било видно от
исковата молба и от Договора за заем от 13.07.2015 г. падежът на задължението
за връщане на заема бил на 13.09.2015 г. Следователно срокът по чл. 111, б.„в“
от ЗЗД бил изтекъл към момента на депозиране на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Поради това счита, че предявените искове били неоснователени и
недоказани, и като такива моли да се отхвърлят изцяло.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 от ГПК
-
За главница от 3300 лева по
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
-
За възнаградителна лихва от
330 лева по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД
-
За мораторна лихва в размер на
1207, 64 лева – чл. 86 от ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за заем, по който е
предадена заемната сума и че е настъпил падежа, както и уговорена договорна
лихва и лихва за забава и техния размер. В тежест на ответника е да докаже
насрещните си възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: