№ 89
гр. Ловеч , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500224 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №260039/23.03.21 г. по гр.д. №1188/19 г.. по описа на ТРС,
с което е осъден Д. СТ. СТ. ЕГН ********** с адрес **************** да заплати на
Гаранционен фонд гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2 представляван от изпълнителните
директори Б. М. и С. С. на основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата
8 819,95 лв представляваща регрсно вземане на ищеца, произтичащо от възстановяване на
Национално бюро на Италия чрез Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи обезщетение за претърпени в резултат на причинено по вина на ответника
ПТП на 29.05.2014 г. в гр.Прато Р.Италия на лек автомобил „Нисан Джук“ с рег.№ ЕS 383
SL собственост на С. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда 10.12.2019 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до претендрания размер от 9097,52 лв като недоказана следва да се отхвърли,
осъден е Д. СТ. СТ. ЕГН ********** с адрес **************** да заплати на Гаранционен
фонд гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2 представляван от изпълнителните директори Б. М. и
С. С. на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 546,42 лв. представляваща направени в
производството разноски за ДТ и юрисконсултко възнаграждение, съобразно уважената част
от исковата претенция и е осъден Гаранционен фонд гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2
представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С. да заплати на . осъден Д. СТ. СТ.
1
ЕГН ********** с адрес **************** 34 на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 6,20
лв. представляваща адв.възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№261101/8.04.21 г. против съдебно решение
№260039/23.03.21 г. по гр.д. №1188/19 г.. по описа на ТРС, с твърдения, че то е неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че съдът изобщо не е обсъдил в мотивите си наведените
възражения от защитата по делото досежно липса на категорични доказателства за размер на
причинената вреда. Заявява, че подборни аргумент е изложил в писмената си защита, които
поддържа. Моли съда да отмени решението на ТРС и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди разноските по делото в производството.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№261228/1.04.21 г. от Гаранционен
фонд-София чрез пълномощник адв. К. от АК, с който моли да бъде оставена без уважение
въззивната жалба и да бъде потвърдено решението на ТРС. Счита ,че не се сочат конкретни
пороци на решенето. Цитира, че на стр.4 в края на решението си ТРС е изброил текста на
отм.чл.288 ал.1 т.2 от КЗ, на което основание е заведена исковата молба и приема, че са
налице предпоставките за уважение на регресния иск, встъпвайки в правата на увреденото
лице, а на стр.5 от мотивите на решението ТРС е приел, че с приложения двустранен
протокол се доказва безспорно винта на жалбоподателя ,подписал документа, отразяващ
механизма на настъпване на ПТП. Счита, че след като жалбоподателя при условията на
чл.45 от ЗЗД не е представил доказателства, че е платил вредата на увреденото лице или на
него, то решенето на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В хода на въззивното производство на 7.05.21 г. е починал въззивникът Д. СТ. СТ. и след
като неговите наследници Т. М. Г. и СТ. Д. СТ. са направили отказ от наследството му,
съдът е конституирал на основание чл.227 от ГПК неговата наследница Д. Д. СТ. чрез
нейната майка и законен представител Т. М. Г..
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.
Представителят на Гаранционен фонд адв.К. поддържа отговора на въззивната
жалба, като застъпва тезата, че решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ловешкият окръжен съд като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на
страните и събраните по гр.д.№1188/19 г. по описа на ТРС доказателства, становищата на
страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното:
Решение №260039/23.03.21 г.постановено от ТРС по гр.д.№1188/19 г. не е обжалвано от ГФ
в отхвърлителната му част досежно сумата 277,57 лв. и е влязло в законна сила.
Атакуваното решение е съобщено на въззивника на 25.03.21 г., а въззивната жалба е
подадена на 8.04.21.–т.е. в законоустановения срок от лице с правен интерес, поради което е
допустима и, че делото следва и следва да бъде разгледана по същество.
2
По делото е приложен двустранен констативен протокол за ПТП-съобщение за ПТП в
превод от италиански на български език, за това, че на 29.05.2014 г. на ул.“Фантачини“ 013
гр.Прато в Република Италия, МПС „Мерцедес Актрос“ тип 1841, с рег.№СА 4765 ММ с
ремарке рег.№С 4254ЕР управляван от Д.С. С. е ударил спрялото МПС марка „Нисан Джук“
рег.№ES 383 SL собственост на С. П.. Посочено е, че видимите щети на превозното
средство са нанесени на вратата, калника, и купето под капака. Протоколът е подписан и от
двамата водачи, като в т.14 от страна на водача С. е посочено, че той поема отговорност за
ПТП-то. В протокола е посочено, че той е застрахован в ЗАД“Алианц България“ с номер на
полица и зелена карта, валиден от 6.08.2013 г. до 15.08.2014 г., но видно от представената на
л.9 справка от базата данни на ИЦ на ГФ на МПС с рег.№СА 4765 ММ застраховка „ГО“ на
автомобилистите е била прекратена на 19.01.2014 г.в 0,00 часа, а като причина е посочена
„невнесена вноска“.
С писмо с вх.№08-01-687/18.08.2014 г. на л.10 от делото НББАЗ уведомява Централна
италианска служба, че МПС с рег.№СА 4765 ММ е с обичайно домуване в Република
България.
Съдът установява от приложеното по делото писмо от 22.12.2014 г. на л.17 от
делото, че Централна италианска служба Национална застрахователна служба на МПС при
движение в чужбина е предявила срещу национално бюро на българските автомобилни
застрахователи-София на техен реф. ****** иск за възстановяване на суми представляваща
разходи за заплатените щети на С. П., претърпени от нея вследствие на ПТП на 29.05.2014 г.
причинено от Д.С. С. с МПС рег.№СА 4765 ММ, като общият размер на щетите възлиза на
4 509,57 евро., посочена е банкова сметка и, че в срок до 22.02.2015 г. сумата следва да бъде
изплатена по посочена банкова сметка, като ако това не бъде сторено в този срок върху
дължимата сума автоматично се начислява лихва за забава в размер на 12% годишно.
Представено е нареждане за превод на валута и детайлна информация за
транзакциите от Уникредит Булбанк от дата 15.01.2025 г. от където се установява, че е
заплатена сумата 12 888,97 евро на Централна италианска служба по няколко щети, измежду
които е и тази с реф.№ GF-14-68-I.
На 9.02.2015 г. НББАЗ е предявило претенция до Гаранционен фонд по реф.№ .№
GF-14-68-I за възстановяване на сумата 4 651,49 евро. В писмото е изложено твърдение, че
бюрото е възстановило на 15.01.2015 г. сумата 4 509,57 евро на UCI за изплатени
имуществени вреди вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български
регистрационен номер СА 47 65 ММ и с одобрение от УС .
Изготвен е доклад по щета за имуществени вреди №120105/10.02.15 г. със срок за
плащане 15 дни, според който дължимата сума за обезщетение за имуществени вреди
възлиза на 9 097,52 лв. с мнение за възстановяването й на НББАЗ на основание чл.34
ал.3ПУДГФ.
3
Приложено е преводно нареждане от 24.02.2015 г. с което Гаранционен фонд е
наредил заплащане на сумата 9 097,52 лв. по щета GF-14-68-I; щета №120105/2015 на
НББАЗ.
Изпратена е регресна покана изх.№ГФ-РП-297/5.08.2019 г. до Д. СТ. СТ. с
обр.разписка за доброволно възстановяване на сумата 9097,77 лв, като му е указано, че може
да заплати сумата на разсрочено плащане на определени вноски, като при погасяване на
цялото задължение в срок до три месеца от сключване на спогодбата лихва не се начислява.
Тази покана е връчена на 8.08.2019 г.на С. чрез неговата майка И. С. в с.Ч., общ.Троян.
Съгласно писмо рег. № 906000-48510/18.09.2020 г. от ОД на МВР – КАТ „ПП” Ловеч, с
приложена справка данни, за МПС с рег. № СА 4765 ММ и С4254 техен собственик е
„ИНТЕРЛИЙЗ“ЕАД към момента на ПТП 29.05.2014 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.288а ал.3 във вр. с чл.288а ал.1 т.1 във вр. с чл.288 ал.12 от КЗ/отм/ сега чл.559
ал.3 във вр. с чл.558 ал. 7 от КЗ се явява допустим и предвид действието на Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 г, с
която се определя дейността на Компенсационния орган, който съгласно Кодекса за
застраховането за територията на Р.България се изпълнява от НББАЗ, считано от 01.01.2007
г, следователно за ищеца Гаранционен фонд съществува активна процесуална легитимация.
Сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби
регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:
възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България или на
територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България, липса на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен
орган на държава членка, възстановяване на изплатените суми от гаранционен фонд. При
наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен
иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения
субект до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция
предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл.45 от ЗЗД, пораждащо валидно
задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди следствие
виновното му и противоправно поведение.
В конкретния казус между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че е настъпило ПТП на територията на Република Италия,
причинено от незастраховано МПС с българска регистрация. Безспорно се установява и
обстоятелството, че от страна на НББАЗ е изплатена на Централна италианска служба
сумата 4 509,57 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както
и че ищецът Гаранционен фонд е възстановил на компенсационния орган изплатените суми.
4
Спорен обаче между страните е въпросът, свързан с размера на причинените щети. От
представените писмени доказателства в превод от италиански на български език-данъчна
разписка от 2.10.2014 г издадена от автосервиз СД“.Фалсети“ с данни на клиента С. П.
собственик на „Нисан Джуик 8“ рег.№ES 383 SL, фактура №262/30.09.2014 г. и експертиза
№11785/29.09.2014 г.безспорно се установяват причинените щети на процесното МПС,
собственост на С. П.. Ответникът С. въпреки направените възражения и дадените му с
доклада от ТРС указания, че следва да ги докаже, не е ангажирал доказателства във връзка с
това оспорване, включително и пред настоящата инстанция. Настоящата съдебна инстанция
споделя практиката на ВКС отразена в решение №1/2.02.2011 г. на ВКС по т.д.№263/10 г. ІІ
г.о., че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е
извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между
застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на
отстраняване на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се
определя по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълна
обезвреда, а следва стойността на възстановителни ремонт да се определи по цените за
ремонта, където е извършен, в случая в Италия, като същата се установява от представените
по делото първични счетоводни документи. В случая меродавна е стойността, определената
от компенсационния орган в държавата, където е настъпило събитието и отразена в
документите, приложени по делото. Следователно и по тези съображения това възражение
остава неоснователно.
За пълнота на изложението и въпреки несвоевременно направеното възражение за изтекла
давност, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по чл.197 от КЗ (отм.). Страните по спора не са обвързани от застрахователно
правоотношение. Вземането на Фонда по регрес произтича от това, че ответникът не е
сключил застраховка „гражданска отговорност”. Основанието на всички регресни искове
възниква не от факта на увреждането, а от изплащане на сумата на увреденото правоимащо
лице, поради което началния момент на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД е датата на
заплащане на обезщетението и от която датата платилия встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на щетата или за регресния иск по КЗ
(отм.) тече погасителна давност, различна от тази за задължението на застрахователния
договор. В случая ищецът е заплатил обезщетението на 24.02.2015г. с представеното по
делото преводно нареждане, а искът е предявен на 10.12.2019г. или преди изтичане на
петгодишния давностен срок.
При съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на Районен съд – Троян
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса разноски не следва да се присъждат на въззиваемата страна, тъй
като не са претендирани.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение №260039/23.03.21 г. постановено по гр.д.
№1188/2019г. по описа на Районен съд – Троян в атакуваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6