Р Е
Ш Е Н
И Е № 65
гр.Кюстендил,
02.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и
секретар Светла Кърлова, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№563/2019г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл.197, ал.2-4 от ДОПК.
Н.К.М., ЕГН ********** *** оспорва
решение №ПИ-433/05.11.2019г. на директора на ТД на НАП – София, с което е
оставена без уважение жалбата й против Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С190010-022-0091440/03.10.2019г. на публичния
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София. Развиват се съображения
за незаконосъобразност, свързани с неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В ТД на НАП – София, офис
Кюстендил е образувано изп.д.№*********/2019г. с длъжник Н.К.М. и взискател ДФ
„Земеделие“ – София за принудително събиране на установени и изискуеми публични
задължения в размер на 107 730.47 лв. по решение №10/121/07299/3/01/04/02 от
22.01.2019г. за налагане на финансова корекция. На длъжника е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение от 02.10.2018г. на основание чл.221 от ДОПК,
получено от длъжника на 16.10.2018г. /вж. известие за доставяне/.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С190010-022-0091440/03.10.2019г.
на публичния изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София е наложен
запор върху 2 бр. МПС, с мотив че ще се затрудни събирането на установеното
изискуемо публично вземане. Същото е обжалвано по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК,
в срок, пред директора на компетентната ТД, като с решение №ПИ-433/05.11.2019г.
на директора на ТД на НАП – София жалбата е оставена без уважение като
неоснователна. Органът е формирал мотиви за процесуална законосъобразност на
ПНОМ и наличие на годен изпълнителен титул, съгласно разпоредбите на чл.73,
ал.4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл.27, ал.2 и 3 от ЗУСЕСИФ, удостоверяващ наличието
на подлежащо на събиране публично вземания.
С оглед така
установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима
като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка
законосъобразността на акта на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168
от АПК, съдът счита следното:
Атакуваното
решение е издадено от компетентен орган по арг. от чл.197, ал.1 от ДОПК и при
спазване изискванията за форма. При преценка на формалните изисквания относно
съдържанието му, съдът констатира, че същото съдържа изложение на фактически и
правни основания за издаване, поради което се явява мотивирано. Налице е
колерация между изложените фактически твърдения и визираните правни норми.
Волята на органа е ясна и недвусмислена, поради което адресата му е могъл безпротиворечиво
да разбере мотивната и разпоредителна част на акта. Спазен е и срокът за издаването
му.
ПНОМ изх.№С190010-022-0091440/03.10.2019г.
също е
издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в териториалната дирекция,
съгласно правомощията му, определени с чл.167 от ДОПК, в хипотезата на чл.195,
ал.2 от същия кодекс. Спазена е писмената форма и съдържанието по чл.196, ал.1 от ДОПК.
Правилно е приложен и материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.209, ал.1
от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на
предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. По силата на
чл.27, ал.5 от ЗПЗП вземанията на ДФ „Земеделие“, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ,
поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 - 9 от ЗУСЕСИФ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл.73 от същия закон /чл.27, ал.6 от ЗПЗП/. В случая изпълнителния титул по
изп.д.№*********/2019г. е именно такова решение - решение
№10/121/07299/3/01/04/02 от 22.01.2019г. за налагане на финансова корекция на
директора на ДФ „Земеделие“.
Нормата на чл.27, ал.2 от ЗУСЕСИФ пък предвижда, че оспорването
не спира изпълнението на издаденият индивидуален административен акт, поради
което възражението за невлязъл в сила акт не се възприема от съда като основателно,
тъй като депозираната пред съда жалба срещу решение №10/121/07299/3/01/04/02 от
22.01.2019г. за налагане на финансова корекция на директора на ДФ „Земеделие“ няма
суспензивен ефект. Анализът на правната уредба и събрания доказателствен
материал по делото обуславя извод за законосъобразно образувано изпълнително
производство срещу Н.М. въз основан на годен акт за установяване на вземането -
решение №10/121/07299/3/01/04/02 от 22.01.2019г. за налагане на финансова
корекция на директора на ДФ „Земеделие“, респ. за законосъобразност на ПНОМ изх.№С190010-022-0091440/03.10.2019г.
на публичния изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София и
решение№ПИ-433/05.11.2019г. на директора на ТД на НАП – София. Жалбата ще бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед
изхода от правния спор съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна. Производството
по чл.197, ал.2 - 4 от ДОПК е особено
производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове,
поради което специалната разпоредба на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК е
неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК и следва да бъде
определено по реда на чл.37 от ЗПП във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ – в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.К.М. *** срещу решение
№ПИ-433/05.11.2019г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без
уважение жалбата й против Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С190010-022-0091440/03.10.2019г. на публичния изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН
********** *** да заплати
на Националната агенция за приходите с адрес гр.София, ул.“Аксаков“ №21
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. /сто/.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: