О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172 03.06.2020г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
трети юни 2020г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №470 по описа за 2019г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, образувано по молбата на
процесуалния представител на жалбоподателя за изменение на Решение
№75/25.02.2020г в частта му за разноските като се присъдят разноските за
обжалване на Определение №293/12.07.2019г за прекратяване на адм.д.
№470/2019г., отменено с Определение №13558/11.10.2019г., постановено по
адм.д.№11102/19г. по описа на ВАС на РБ и пътните разходи в размер на 158.74лв,
съгласно представения списък в последно съдебно заседание.
Ответника – Научното жури при Тракийски университет Стара Загора,
редовно уведомен за постъпилата молба по чл.248 ал.1 от ГПК, не представя
отговор в едноседмичен срок.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона намира за установено следното:
Искането
за изменение на Решение №75/25.02.2020г в частта му за разноските е неоснователно,
поради следното:
Искането за присъждане на разноски в производството по адм.д.№470/2019г
по описа на АС Стара Загора е своевременно заявено – с жалбата и до приключване
на устните състезания по делото, като е представен и списък на разноските, с
приложени към него договори за правна защита и съдействие между жалбоподателя и
упълномощения адвокат. В производството по адм.д.№11102/19г по описа на ВАС на
РБ жалбоподателя е представляван от адвокат П. по силата на Пълномощно / стр. 5
от делото на ВАС на РБ/, което е безплатно и до приключване на частното съдебно
производство доказателства за уговорено и изплатено възнаграждение за изготвяне
на частната жалба не са представени, независимо, че е поискано присъждане на
разноски. В последното открито съдебно заседание, проведено по настоящото
съдебно производство, е представен договор за правна защита и съдействие с
бланков номер 608763 от 05.08.2019г, чиято дата е недостоверна до момента на
настъпване на невъзможност за неговото съставяне, а именно до 11.02.2020г. Като
се има предвид, че в кориците на адм.д.№11102/19г по описа на ВАС на РБ липсва
възмезден договор с бланков номер 60873 между жалбоподателя и упълномощения
адвокат за изготвяне на частната жалба, а вместо това процесуалното
представителство е по силата на силата на едностранната сделка –
упълномощаване, без уговорено възнаграждение, се налага извода, че разписка за получено плащане в брой на сумата
от 500лв, инкорпорирана в същия договор за правна помощ номер 60873, не може да
бъде ценена като доказателство за сторени разноски в производството пред ВАС на
РБ.
По
отношение претенцията за присъждане на разходите за пътуване на процесуалния
представител и жалбоподателя от град София до град Стара Загора, където е
седалището на компетентния съд, се налага да се вземе предвид съдържанието на
понятието „разноски по производството“, които видно от чл.143 ал.1 от АПК,
аналогично и в ГПК, са отделни от възнаграждението за един адвокат и от
държавната такса. Разноски по производството са онези парични средства /суми/,
които страната е заплатила по смисъла на чл. 76 от ГПК вр. с чл.144 от АПК за
извършване на действията, които е поискала. Те се внасят предварително и
съответно могат да се събират принудително, като подлежат и на присъждане в
полза на страната, чиято претенция е уважена. Пътните разходи не са разноски по
производство по смисъла на посочените разпоредби – чл. 75, чл.76, чл. 77, чл.78
ал.1 от ГПК и чл.143 ал.1 от АПК. Освен това явяването в съдебно заседание
лично на жалбоподателя или на процесуалния му представител не е задължително, а
разходите на последния се считат включени в уговореното му възнаграждение,
върху което се признават нормативно разходи за данъчни цели в размер на 20%.
Настоящия състав счита, че съдържанието на понятието „разноски по
производството“ е онова, което цитираните разпоредби на ГПК разкриват и няма
законово основание, което да обуславя правен извод за дължимост на разноските
за пътуване до седалището на компетентния съд. Предвид липсата на легално
определение на понятието „разноски по производството“ не би могло съдържанието
му да се извлича за всеки конкретен случай в зависимост от избора на страната
да се яви или не в съдебно заседание, от избора й на начин на придвижване, за
да се ползва от правата си на участие в съдебно заседание. Аргументи в подкрепа
на изложеното съдържание на понятието разноски по производството се извличат и
от предвидените основания и правила за освобождаване на затруднената страна от
задължението за предварителното им плащане с поемането им от бюджета на съда и
с последващо присъждане според правилата за тяхното понасяне. В тази хипотеза
освободената от задължението по чл. 76 от ГПК страна няма право на поемане на
пътните разходи или на каквито и да било други, не включени в цитираните
разпоредби на ГПК.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен
съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Б.Т.- М. за
изменение на Решение №75/25.02.2020, постановено по адм.д. №470/19г по описа на
АС Стара Загора в частта му за разноските с осъждане на Тракийски университет
Стара Загора да заплати възнаграждение за един адвокат в размер на 500лв
/петстотин/ по адм.д.№11102/19г по описа на ВАС на РБ, и на пътни разходи в
размер на 158.74лв /сто петдесет и осем и седемдесет и четири/ по
адм.д.№470/19г по описа на АС Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Административен съдия: