МОТИВИ
към
решение по АНД № 3164/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 06.06.2020г. срещу Х.Г.Г.
– роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно образование,
работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 06.06.2020 г. около
19,30 часа в гр. Пловдив на ул. „Пере Тошев“ № 75 да е извършил непристойна
проява на публично място, изразяваща се в това във видимо нетрезво състояние да
е отправил заплахи и закани, да псува: „***“, „***!“, „***!“, и нанесъл
физически побой на лицата В.Н.И. с ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН **********, с
което да е нарушил обществения ред и спокойствието.
Районна
прокуратура – Пловдив изпраща представител. Прокурорът сочи, че от събраните
доказателства се налага заключение, че не са налице предпоставките на дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ. Сочи, че няма данни за извършена непристойна
проява, която да изпълни състава на дребно хулиганство по УБДХ, в който смисъл се
установи по безспорен начин, че нарушителят и свид. К. се намират в едни
влошени отношения, които датират с известна давност преди инцидента, конфликта
е битов, като доти самият Х.Г. признава, че е ударил детето на свид. К. преди
време. Поради това сочи, че към момента на инцидента не са налице достатъчно
доказателства, които да навеждат на извода, че е бил нанесен удар именно с
оглед да се наруши общественият ред, за да се прояви незачитане на обществото
като цяло, всъщност всички тези действия са били провокирани и продиктувани
именно от влошените отношения между него и майката М.К.. Поради това сочи, че не е налице такава проява, която да нарушава
обществения ред и спокойствието, поради което и лицето не следва да бъде
санкционирано.
Защитникът
на нарушителя Г. – адвокат Г. посочва, че
се присъединявам се към становището на прокурора, сочи че не са налице предпоставките,
визирани в УБДХ.
Нарушителят
Г. се явява пред съда,
сочи че е съгласен с казаното от защитника си и няма какво да добави.
В последната си дума заявява, че
няма
какво друго да каже.
Съдът, като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят
Х.Г.Г. е роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно
образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че нарушителят Х.Г.Г. и свидетелят М.Д.К. били съседи,
като отношенията между тях били влошени.
На
неустановена по делото дата, предхождаща с една две седмици датата на
изследваното деяние, нарушителят Х.Г.Г. влязъл в пререкание със сина на
свидетеля К. – и К.К.К. с ЕГН **********, след което му нанесъл удар с носения
от него инструмент – нивелир.
На
06.06.2020 г. около 19,30 часа в гр. Пловдив на ул. „Пере Тошев“ № 75
нарушителят Х.Г.Г., който към този момент бил употребил алкохол, отново срещнал
К.К.К., влязъл в пререкание със същия и упражнил спрямо него физическа агресия,
като му нанесъл удар с шамар, след което нанесъл удар и на лицето В.Н.И. с ЕГН **********
– съсед, която се опитала да защити малолетния К.. При това Г. отправял към
същите двама и заплахи и закани, а също и ги псувал с думите – „***“, „***!“, „***!“.
Във връзка с последното свидетелят З.С.К. – която станала свидетел на
инцидента, подала сигнал на телефон 112, в следствие на което Г. бил задържан.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по делото, включително показанията пред съда
на свидетелите З.С.К. и М.Д.К., които съдът намира за логични, последователни и
непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата
доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като истинни.
Горната
фактическа обстановка се установка частично и от обясненията на самия нарушител
Г., дадени пред съда, сочи че многократно е имал конфликт с М.Д.К. и синът и К.К.К.,
като сочи, че последният непровокиран влизал в конфликт с него. Съдът намира,
че обясненията на нарушителят Г., напълно кореспондират с описаното от горните
свидетели и приема
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят Х.Г.Г. –
роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно образование, работи
като ***, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на
06.06.2020 г. около 19,30 часа в гр. Пловдив на ул. „Пере Тошев“ № 75 да е
извършил непристойна проява на публично място, изразяваща се в това във видимо
нетрезво състояние да е отправил заплахи и закани, да псува: „***“, „***!“, „***!“,
и нанесъл физически побой на лицата В.Н.И. с ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН **********,
с което да е нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – отправяне на заплахи и закани, псуване с
думите - „***“, „***!“, „***!“, и нанасяне на физически побой на лицата В.Н.И.
с ЕГН ********** и К.К.К. с ЕГН **********.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено от дееца, като Г. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване.
Въпреки
това от субективна страна, не се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. В този смисъл не се установява че мотива на нарушителя Г. е
именно да се осъществи една открита демонстрация на незачитане на установения
ред. Напротив – установява се мотив, свързан с лични отношения и конфликт между
Г. - от една страна и М.Д.К. и синът и К.К.К. – от друга, включително и подобен
инцидент между същите около една – две седмици преди разглеждания.
Последното
не позволява на съда да установи специалния субективен признак - хулиганския
мотив, от което се налага извода, че действията на Г., макар и безспорно
неприемливи и нарушаващи обществения ред, не съставляват хулиганска проява по
смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. Последното
мотивира съда са оправдае нарушителя Г. по така повдигнатото му административно
обвинение, доколкото не се установява хулиганска проява по смисъла на чл.1,
ал.2 от УБДХ.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.