№ 2315
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110200802 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-4332-026670/04.01.2022 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на Е.Н.Р.. М. М. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.10.2021 г., в
00.12 часа, в гр. София на ул. „Околовръстен път“ № 28 с посока на движение
от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ управлява лек автомобил марка
„БМВ 330 ЦИ“ с рег. № ******** със скорост от 140 км/ч при ограничение от
80 км/ч за населено място, въведено с пътен знак „В26“, като скоростта за
движение е установена със система за видеоконтрол „CORDON - M2” № MD
1192.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Е.Н.Р.. М. М., с която се иска неговата отмяна. Твърди
се, че с издаване на обжалваното НП е нарушено правото на защита на
санкционираното лице, доколкото последното не е уведомено за правата му
по чл. 79б ЗАНН. Твърди се, че актосъставителят не е назначил преводач на
1
жалбоподателя, с което е било нарушено правото му на защита при
образуване на административнонаказателното производство. Твърди се, че
НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в
последното е налице изключително лаконично описание на нарушението. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени НП като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не се явява, като в
представени писмени бележки от процесуалния му представител се
преповтарят доводите, изложени в процесната жалба.
Наказващият орган също не се явява в хода на съдебното производство и
не изпраща свой процесуален представител.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 02.10.2021 г., в 00.12 часа, в гр. София по бул. „Околовръстен път“ с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ неустановено
по делото лице управлявало лек автомобил марка „БМВ“, модел „330 ЦИ“ с
рег. № ********, като срещу № 28 се движил със скорост от 140 км/ч при
разрешена максимална скорост на движение за населено място от 80 км/ч,
въведено с пътен знак „В26“. Нарушението било установено чрез техническо
средство „CORDON M2” № MD 1192, записващо и заснемащо точен час,
дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е
вписана под № В-46 в Регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на
валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото
протокол от последваща проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г., системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 12.02.2021 г.
2
със срок на валидност на проверката до 12.02.2022 г., като към датата на
заснемане на нарушението – 02.10.2021 г., е отговаряла на метрологичните
изисквания съобразно нормативните стандарти.
На 08.12.2021 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия автомобил
Е.Н.Р.. М. М., който писмено декларирал на английски език, че не знае кой е
управлявал автомобила му на 08.12.2021 г.
Въз основа на събраните доказателства, св. Д. съставил АУАН с бл. №
043036/08.12.2021 г. срещу Е.Н.Р.. М. М. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-026670/04.01.2022 г. от началника на Група към
ОПП-СДВР, с което за описаното в съставения АУАН административно
нарушение на Е.Н.Р.. М. М. били наложени наказания „глоба“ в размер на 800
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на Е.Н.Р.. М. М. на 06.01.2022 г., който подал
жалба срещу последното в законоустановения срок, която инициирала
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Д.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на
процесния лек автомобил; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към
тях; справка от Столична община, ведно със схема за организация на
движението; справка от Български институт по метрология и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“, Протокол № 3-С-
ИСИС/12.02.2021 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел Деян Ч., от
които се установява, че последният е съставил АУАН на база приложения по
преписката доказателствен материал, касаещ заснемане на процесното
нарушение, както и на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от
3
собственика на автомобила. Св. Ч. е категоричен, че жалбоподателят не е
владеел български език, което е видно и от отразеното в декларацията от
08.12.2021 г., в която последният е написал „I don’t know who was driving”. В
този смисъл, както попълването на декларацията, така и съставянето и
връчването на АУАН е извършено без надлежно назначен преводач.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания.
От Протокол за проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. се установява, че към
датата на заснемане на процесното нарушение – 02.10.2021 г., системата за
видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. (със срок на валидност 1
година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното, съдът
кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 140 км/ч, при ограничение от 80 км/ч в рамките на
населено място, въведено с пътен знак „В26“. Действително, в наказателното
постановление е посочена скорост на движение на МПС от 140 км/ч, докато в
снимковия материал е отразена скорост от 145 км/ч. От приложения Протокол
за проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г. се установява, че допустимата грешка
при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч
при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния
случай от приложените веществени доказателствени средства е видно, че
измерената скорост на заснетия автомобил е 145 км/ч. Тоест, след приспадане
4
на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 145 км/ч като
толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление
законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била
140 км/ч, което е с 60 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен
участък от 80 км/ч.
От приложената справка от Дирекция „Управление и анализ на трафика“
към Столична община и схема за организацията на движението се установява,
че към 02.10.2021 г. максимално разрешената скорост на движение в
процесния пътен участък от бул. „Околовръстен път“ е била 80 км/ч, въз
основа на поставен пътен знак „В26“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.2 от Заповед
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи св. Ч., заемащ
длъжността „младши автоконтрольор”, има компетентност да съставя АУАН.
Съгласно т. 2.6 от цитираната заповед началникът на Група към ОПП-СДВР
има правомощието да издаде процесното наказателно постановление.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва след
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила, а
именно на 08.12.2021 г.
При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване
на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят Е.М.Д.М.М.. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 02.10.2021 г., в 00.12 часа, в гр.
София, по ул. „Околовръстен път“ № 28 с посока на движение от бул.
„България“ към бул. „Черни връх“, неустановено лице е управлявало лек
автомобил марка „БМВ“ с рег. № ********, като се е движил със скорост от
5
140 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 80 км/ч,
въведена с пътен знак „В26“. Нарушението следва да се квалифицира по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, доколкото е имало поставен пътен знак „В26“, който
въвежда ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч, посочени в чл. 21, ал.
1 ЗДвП, а именно 80 км/ч.
В случая обаче съдът счита, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, които обуславят отмяна на издаденото
впоследствие НП.
На първо място, е налице противоречие в АУАН между фактическото
описание на нарушението и неговата правна квалификация. От една страна, в
АУАН словесно е описано, че нарушението е извършено на пътен участък,
който бил регулиран с пътен знак „В26“, въвеждащ максимално разрешена
скорост на движение от 80 км/ч в населено място. Същевременно,
нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, регламентираща
максимално разрешена скорост на движение в населеното място за процесния
вид МПС от 50 км/ч. В този смисъл в обстоятелствената част на АУАН е
описано нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, но същото е квалифицирано по чл.
21, ал. 1 ЗДвП. Посоченото противоречие представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото на
защита на нарушителя да разбере фактическите (кое ограничение на
скоростта на движение е било нарушено – 50 км/ч или 80 км/ч) и правните
рамки (коя разпоредба е нарушена – чл. 21, ал. 1 ЗДвП или чл. 21, ал. 2 ЗДвП)
на вмененото му „административно обвинение“.
Отделно от това, в самото НП е посочено, че санкционираното лице е
извършило нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като веднага след това е
описано, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, което в
допълнителна степен ограничава правото на защита на санкционираното
лице.
На следващо място, съдът счита, че е допуснато и друго съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно липсата на назначен преводач
при попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП и при съставяне на АУАН.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят не е български гражданин и не владее писмено и говоримо
български език. При това положение актосъставителят е следвало да осигури
6
преводач при попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП и при съставянето
на АУАН, доколкото с последния документ се вменява конкретно
„административно“ обвинение на наказаното лице. Съгласно чл. 6, т. 3, б. „а”
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС),
по която Република България е страна, „всяко лице, обвинено в извършване на
престъпление, има следните минимални права: а) да бъде незабавно и в
подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу
него на разбираем за него език”. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 21,
ал. 2 НПК и чл. 55, ал. 4 НПК относно назначаването на преводач и писмен
превод на документи, с които се повдига съответното обвинение.
Действително, посочената разпоредба не се прилага във фазата на
административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и
издаване на НП във всички случаи на извършени административни
нарушения. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 55, ал. 4 НПК и
Глава Тридесета „а“ от НПК отразяват националните мерки по транспониране
на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство. Съгласно чл. 1, § 3 от Директивата при налагане на санкции за
леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси и при възможност за обжалване на санкцията
пред съд, Директивата се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд. В този смисъл е и т. 16 от Преамбюла на
Директивата. В настоящата хипотеза обаче не е налице посоченото
изключение предвид характера на нарушението и наложената санкция –
„глоба“ от 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца. Според настоящия съдебен състав не се касае за „леко нарушение“ по
смисъла на Директивата и на националното ни законодателство именно с
оглед размера на предвиденото и наложено административно наказание
„глоба“, което надвишава минималната работна заплата в Република
България към датата на извършване на нарушението, като освен това е
предвидено и лишаване на наказаното лице от правото да упражнява
съответно право. С оглед на това, съдът счита, че в настоящия случай
разпоредбите на чл. 21, ал. 2 НПК и чл. 55, ал. 4 НПК са били приложими в
производството по съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което с
неосигуряването на преводач, респ. на писмен превод на АУАН и НП, е било
7
нарушено правото на защита на наказаното лице, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. В този смисъл
Решение № 3888 от 14.06.2021 г. по адм. дело № 3421/2021 г. по описа на
АССГ, XXII-ри касационен състав, Решение № 2045 от 30.03.2021 г. по адм.
дело № 420/2021 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав, Решение
№ 6566 от 20.11.2020 г. по адм. дело № 9337/2020 г. по описа на АССГ, VII-
ми касационен състав и други.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-026670/04.01.2022 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на Е.Н.Р.. М. М. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8