Гр. София, 23.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 23.08.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 10637 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от името на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ срещу постановление за разноските от 02.07.2019 г. по изп.д. № 20199240400672 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924. В жалбата се твърди да са приети разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение без да е съобразена фактическата и правна сложност на изпълнителното производство. Твърди се сумата да превишава предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1), а конкретното дело не се отличава от обичайното. Застъпена е теза, че размерът следва да е съответен на усилията при упражняване на процесуалните права, поради което нормата на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 е приложима при по-голяма фактическа и правна сложност на делото. Иска се размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до предвиденото с чл. 10 т. 1 от Наредбата – 200 лв. Оспорва се и приложеният подход за определяне на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) с довод, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да се включва. Иска се постановлението в тази му част да бъде отменено, съответно възнаграждението да бъде намалено , а евентуално таксата по т. 26 да бъде съобразена с размера на адвокатското възнаграждение. Претендират се разноски.
В указания срок от името на взискателя в изпълнителното производство – Т.Я.Т.чрез адв. Р.М.оспорва жалбата с довод, че е поета защита за процесуално представителство и защита на взискателя с действията по принудително изпълнеине както и комплексното проследяване на неговия ход. Сочи, че проявената инициатива за проучване имуществото на длъжника макар и в рамките на молбата за образуване на изпълнителното производство надхвърлят действията по образуването му, което предполага да бъде начислен и заплатен съответстващ им хонорар. Претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 и ал. 1 т. 2 ЗА.
В мотивите досежно обжалваното действие частен съдебен изпълнител Г.К. сочи, че процесуалният представител на взискателя е предприел активно поведение като е поискал образуване на изпълнителното производство, имуществено проучване, поискано е налагане на запори като на ЧСИ е възложено да определи способа на изпълнение. Твърди и процесуалният представител на взискателя да е регистрирана по ЗДДС.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.
От приложения договор за правна защита и съдействие се установява защитата да е поета при условията на чл. 38 ал. 2 ЗА.
На 27.06.2019 г. за длъжника по изпълнението е получена покана за доброволно изпълнение за сума в общ размер от 78975,04 лв. в това число 57600 лв. – главница, 14464 лв. лихва за периода 17.01.2017 г. – 10.07.2019 г. и разноски по изпълнителното дело: 1881,12 лв. – юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, 5059,92 лв. – такси по тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
На 08.07.2019 г. длъжникът е изплатил сумата 78975,04 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови направените от кредитора разноски за събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК.
В рамките на изпълнителното производство на общо основание приложимо е правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК, което овластява органа, осъществяващ ръководството на изпълнителния процес, да съобрази договорения размер на възнаграждението с правната и фактическа сложност на произтичащите от искането действия. Граница на тази власт се явява утвърдения от Висшия адвокатски съвет размер на необходимо възнаграждение, обезпечаващо надлежно осъществяване на квалифицираната услуга. Определеното при тези условия възнаграждение разграничава адвокатския труд съответно за образуване на изпълнително дело – чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл. 10 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1. Процесуалният закон определя производството по принудително изпълнение като двуфазно. Преди да упражни принуда съдебният изпълнител дължи да осигури възможност за доброволно изпълнение на задължението.В тази фаза е допустимо единствено обезпечаване на принудителното изпълнение. Тази фаза освен по обхвата на възможни действия е ограничена и във времето – две седмици след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Следователно ангажиментът на адвоката е определен еднозначно, а възможните действия придобиват рутинен характер. При тези обстоятелства и в съзвучие с утвърдения принцип на чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата предвиденото възнаграждение от 200 лв. визира обичайните и обективно възможни ангажименти за адвоката при изготвяне на молбата и извършеното при очакваното и от самия закон доброволно изпълнение.
Настоящият състав приема, че едва бездействието на длъжника в срока за доброволно изпълнение обосновава приложимост на чл. 10 т. 2 от Наредбата. Липсващото доброволно изпълнение полага началото на неустановена по продължителност и обхват фаза на принудително изпълнение. Ако в първата фаза, където предвид очакваното плащане съдебният изпълнител дължи да се въздържа от действия с удовлетворяване на парични вземания, това е типичния предмет на следващата фаза на принудителното изпълнение. Ако с оглед очакваното доброволно изпълнение в рамките на срока за доброволно изпълнение процесуалното представителство спрямо взискателя се изчерпва с иницииране самото производство и евентуално предприети мерки за обезпечаване на хипотетично възможната следваща фаза, неудовлетвореното притезание ангажира адвоката освен с инициативност при определяне способите за изпълнение, така и с наблюдение действията на частния съдебен изпълнител с цел осигуряване своевременно приключване на тази фаза от процеса.
При все, че принципът повелява длъжникът да възстанови разноските на взискателя в изпълнителното производство, нормата на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК изключва от този обхват направени разходи за неприложени изпълнителни способи. Следователно, длъжникът отговаря за тези разноски, които са били необходими за достигане на дължимия, но неосъществен доброволно резултат. Очевидно е, че плащането в рамките на срока за доброволно изпълнение изключва ангажимента на адвоката през следващата фаза на изпълнителното производство. Ето защо няма разумна причина да бъде държан отговорен за разход, който не е провокиран от неговото поведение.
По тези съображения настоящият състав приема, че липсващото доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното производство ангажира длъжника да заплати всички такси, обезпечаващи законосъобразното му развитие и възнаграждение за един адвокат за образуването му – чл. 10 ал. 1 от Наредба № 1.
Както систематичното място, така и съдържанието на правилото на § 2а го определя за относимо към определена категория адвокати – регистрираните по ЗДДС. Нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК не отдава значение на обстоятелства, относими към статута на ангажирания адвокат. Именно защото съдът дължи да разреши материалноправния въпрос за обема на отговорността за разноски при утвърдените от закона правила, възприетата с Наредбата различна трактовка за минималния размер на адвокатските възнаграждения при регистрирани и нерегистрирани адвокати по Закона за данък върху добавена стойност, е непротивопоставима на ответника.
Освен това, ако ДДС пряко ангажира адвоката да събере публичното вземане, заплатената сума от неговия клиент се явява разход, само ако не е регистриран по ЗДДС или като регистриран за съответния отчетен период е получил повече облагаеми сделки, отколкото е предоставил. Тази му особеност определя разхода за ДДС като хипотетичен, а не като реален. Основание за ангажиране отговорността за разноски обаче е само намаленият акт в патримониума на правоимащата страна - възникналото вземане за възстановяване на заплатен ДДС изключва дефицита. Следователно, нормата на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата влиза в противоречие с утвърдения от чл. 78 ал. 1 ГПК принцип – на възстановяване подлежи само заплатено възнаграждение.
Дори хипотетично да се приеме, че Наредбата регламентира надлежно гарантирания размер на възнаграждението с включен ДДС на общо основание възложителят е в правото си да прецени дали да ангажира регистриран по ЗДДС адвокат или да потърси нерегистриран такъв. С оглед очертаната вече граница на отговорността за обезвреда извършеният от възложителя избор не е в състояние да обоснове задължение за възстановяване на произтичащия от него разход. Ето защо и жалбата в тази й част е основателна, а обжалваното постановление по разноските над сумата от 200 лв. е незаконосъобразно.
По силата на законова регламентация – чл. 78 ал. 2 ЗЧСИ, Тарифата регламентира механизма за остойностяване на услугите, предоставяни от съдебния изпълнител. Съгласно т. 26 от Тарифата основа за определяне на тази такса е събраната сума. При положение, че Тарифата предписва такси за всяко предприемано от ЧСИ действие, които логично са изключени от основата за определяне на това вземане, еднозначно следва извод, че то се явява възнаграждение за постигнат резултат – успешно реализирана принуда. Както бе посочено вече в фазата на доброволно изпълнение принудата като средство за реализация на притезанието е изключена. При положение, че образуваното изпълнително дело овластява съдебния изпълнител да получи плащане вместо кредитора както доброволно платената, така и постъпилата по силата на запор парична сума не са резултат на успешно реализирана принуда, съответно не се явява събрана сума в посочения смисъл. Изискването тази такса да бъде определена още в началото на изпълнителното производство има изключително информативен характер – длъжникът бива уведомен за очаквания допълнителен разход. Съдът обаче е ограничен от търсената защита, която касае сумата, превишаваща съответната за размера на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения и доколкото адвокатското възнаграждение се явява вреда за взискателя, подлежаща на възстановяване в изпълнителния процес, която, за разлика от обикновените такси, не е изрично изключена обхвата на сумите, определящи основата за остойностяване на таксата, адвокатско възнаграждение се включва при определяне на таксата по т. 26 от Тарифата. Ето защо постановлението за разноски следва да бъде отменено за разликата над сумата от 20,00 лв.
По разноските
При достигнатия изход от спора безпредметно остава обсъждането на претенцията по разноските, заявена от името на жалбоподателя
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД срещу постановление за разноските по изп.д. № 20199240400672 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 за сумата над 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 20,00 лв. – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Препис от решението да бъде изпратен на ЧСИ Попов за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.