Определение по дело №263/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 409
Дата: 15 май 2019 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191700500263
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …

гр. Перник

15.05.2019 г.

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА

                                              мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 263 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 1174/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3443 по описа на РС-гр. Перник за 2018 г., първоинстанционният съд е допуснал до делба следния недвижим имот – апартамент № 44, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, бл. 44, вх. „Г“, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100..1.44 като делбата е допусната между Н.И.Г., с ЕГН: ********** – при квота 7/18 идеални части от имота и Л.И.С., с ЕГН: ********** – при квота 11/18 идеални части от имота.

С допълнително решение от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил поправка на ОФГ в постановеното решение № 1174/18.10.2018 г. В тази връзка съдът е допълнил диспозитива на решението като е намалил по искане на Н.И.Г. завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание, съставено на 11.07.2013 г. от наследодателя на страните И.С. Господинов, в полза на Л.И.С., до запазената част от 2/3 идеални части или 8/18 идеални части от имуществото на наследодателя.  

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 33430/11.12.2018 г., доуточнена по указания на ПОС с молба с вх. № 8462/19.03.2019 г., подадена от Л.И.С. чрез пълномощника му – адв. Бождар В., като първоинстанционното решение се оспорва изцяло. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва се приетата за установена от районния съд фактическа обстановка. В тази връзка се твърди, че последният не е обсъдил всички наведени от жалбоподателя възражения и в частност тези, обективирани в молба с вх. № 26613/02.10.2018 г. Развиват се подробни доводи, че възраженията, изложени в посочената молба, са наведени своевременно – преди приемане на доклада на съда, поради което и следва да бъдат разгледани по същество. В тази връзка се твърди, че като не е допуснал и поисканите от жалбоподателя във връзка със същите доказателства искания, първостепенният съд е извършил нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения, че жалбоподателят е придобил целия процесен имот по давност, а правата на насрещната страна били погасени.  Оспорват се и правните изводи на решаващия състав – както относно намаляването на извършеното завещателно разпореждане, така и относно определените от съда квоти между страните в делбата. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Във връзка с изложените в жалбата оплаквания се иска пред въззивния съд да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане – за установяване на обстоятелствата, изложени в молба № 26613/02.10.2018 г. и в частност придобиването на процесния имот по давност. Претендират се разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Н.И.Г., чрез пълномощникът й адв. И.В. е подаден писмен отговор на жалбата с вх. № 2545/28.01.2019 г. В същия се посочва, че депозираната жалба е допустима, но неоснователна. Излагат се подробни доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Акцентира се върху обстоятелството, че представеното по делото саморъчно завещание от наследодателя на страните е породило правните си последици, а освен това е и надлежно обявено, поради което въззиваемата се е съобразила с него. В тази връзка се твърди, че направеното възражение за намаляване на завещателното разпореждане е основателно, поради което и като е уважил същото районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Оспорва се такова нарушение да е допуснато и при определяне на делбените квоти в обжалваното решение. По отношение на твърдението за придобиване на процесния имот по давност от страна на жалбоподателя, се излагат подробни доводи, че същото е преклудирано, доколкото е наведено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. В тази връзка се посочва, че правилно районният съд не е разгледал същото. По тези съображения се възразява и срещу искането на жалбоподателя за допускане до разпит на двама свидетели, които да установяват именно обстоятелства във връзка с възражението за придобивна давност. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено изцяло. Претендират се разноски пред въззивния съд. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. 

Депозирана е и жалба с вх. № 8463/19.03.2019 г., подадена от Л.И.С. чрез адв. Б. В., срещу постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение от 12.02.2019 г. за поправка на ОФГ. В същата се излагат доводи, че постановеният в обжалваното решение диспозитив бил неправилен и неясен. Обръща се внимание, че стойностите 2/3 и 8/18 идеални част не били равностойни. В тази връзка се твърди, че не ставало ясно какво е приел районният съд относно размера на запазената част на ищцата, размера на разполагаемата част и размера, до който завещателното разпореждане се намалява. По тези съображения се иска решението да бъде отменено. Поддържат се и доводите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея срещу основното решение. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Не се правят доказателствени искания.

От насрещната страна Н.И.Г. е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 11024/10.04.2019 г., в който се излагат съображения, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Не се правят доказателствени искания.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство). Допустима по същите съображения е и жалбата срещу решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК за поправка на ОФГ. 

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

По повод направените с въззивната жалба доказателствени искания въззивният съд намира последните за преклудирани. Посоченият извод следва от обстоятелството, че чрез същите се цели доказване на факти и обстоятелства относно твърдения, които са оставени без разглеждане от първоинстанционния съд. В тази връзка настоящият състав споделя доводите на последния, че възражения за придобиване на делбения имот по давност от съделител следва да бъдат заявени от същия най-късно в срока за отговор на исковата молба. В конкретния случай обаче такива доводи са изложени едва след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, поради което същите се явяват преклудирани. По тези съображения и направените доказателствени искания за установяване на правнорелевантните обстоятелства във връзка с тези твърдения също са преклудирани още в производството пред първата инстанция.

Предвид изложеното Пернишкият ОС,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Л.И.С. за допускане до разпит пред въззивния съд на двама свидетели при режим на довеждане – за установяване на обстоятелствата, изложени в молба № 26613/02.10.2018 г. и в частност придобиването на процесния имот по давност.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2019 г. от 09,35 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

Препис от определението да се изпрати на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                              2.