№ 163
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно търговско
дело № 20225001000040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 265408 / 21.12.2021 г. от КР. Г.
Й.,представляван от адв.В. против решение № 260454/ 07.12.2021 г.
,постановено по гр.д.636 / 2020 г. по описа на ОС – Пловдив, в частта ,в която
са отхвърлени предявените от него искове против ЗК „ Л. и.“ АД за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди ,произлезли от ПТП
на 14.02.2020 г. ,причинено от застрахован при ответника водач по
застраховка ГО за разликата над уважените размери от 40 000 лв. за
неимуществени вреди и 1 480 лв. за имуществени до пълните претендирани
размери от съответно 80 000 лв. и 2 960 лв.По съображенията ,подборно
изложени във въззивната жалба,жалбоподателят заявява искане решението в
тази част да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени в
пълен размер като претендира и присъждане на разноски .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
1
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
допустима следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. 636 / 2020 г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по искова
молба от КР. Г. Й. против ЗК „ Л. и.“АД за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди ,произлезли от ПТП на 14.02.2020 г.
,причинено от застрахован при ответника водач по застраховка ГОА в размер
на 80 000 лв. за неимуществените вреди и 2 960 лв. за
имуществените.Твърдял е ,че е пострадал от ПТП ,в резултат на което е
получил контузия на главата ,фрактура на двата долни крайника ,фрактура на
7 и 8 ребро.Получените травми му причинили внезапно и неочаквано
увреждане на здравето,с множество болки ,страдания и изключително
интензивни негативни преживявания .Освен болките и страданията
претърпял и имуществени вреди ,изразяващи се в направени разходи за
оперативно лечение.
Ответникът ЗК „Л. и. „АД признава наличието на валидно сключена
застраховка ГО за лекия автомобил ,с който е причинено ПТП ,но оспорва
механизма на последното и твърденията във връзка с настъпилите вреди .
Счита претендираното обезщетение за прекомерно като прави и възражение
за съпричиняване ,изразяващо се в нарушение от страна на пострадалия на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП ,във факта ,че е бил в пияно състояние ,както и че
има предходна травма ,която е причината настъпване на процесните травми и
по –дългия период на възстановяване.
Съдът с обжалваното решение е приел за безспорен факта за наличието
на валидно сключена застраховка ГОА за лекия автомобил „Б. с рег № ****
,който е бил управляван от деликвента Н. Д. Д..Приел е исковете за
допустими ,тъй като е изпълнена процедурата по доброволно уреждане на
отношения между пострадалия и застрахователя и изтичане на тримесечния
срок от предявяване на претенцията пред последния,поради което за
увреденото лице е възникнало правото на пряк иск против застрахователя.Със
споразумение по НОХД 406 / 2020 г. по описа на РС – Карлово Н. Д. е признат
за виновен за това ,че на 14.02.2020 г. при управление на МПС „Б. с рег №
**** е нарушил правилата за движение - чл.119 от ЗДвП – при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелосово превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
2
преминаващи по нея пешеходци като спре или намали скоростта – и по
непредпазливост е причинил на К.Й. средни телесни повреди ,изразяващи се
в открито счупване на десните голямо и малко пищялни кости ,довели до
трайно затрудняване на движеният на десния долен крайник, и счупване на
лявата голямопищялна кост в горната част, довели до трайно затрудняване на
движеният на левия долен крайник ,за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца ,което наказание е отложено с
изпитателен срок от три години.Споразумението ,постановено по посоченото
НОХД е приравнено на влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.Приел е понататък за доказани
претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат на причинете му
увреждания ,които се изразяват в значителни и продължителни психически и
физически болки и страдания и е приел иска за тяхното репариране за
доказан по основание .Като такъв е приел и иска за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди ,тъй като по делото е доказано ищецът да е
направил разходи за оперативно лечение в размер на 2 960 лв.На следващо
място е приел за основателно възражението на ответника за съпричиняване
,тъй като при пресичане на пешеходната пътека ,където е осъществено
ПТП,ищецът е бил в пияно състояние и не е могъл адекватно да прецени
ситуацията на пътя ,попречило му е да възприеме приближаващото се МПС и
да съобрази поведението си с него.Като неоснователно е прието второто
възражение за съпричиняване ,изразяващо се в предходна травма, допринесла
за процесните увреждания и за продължителния период на възстановяване.
Като краен резултат е възприел,че 80 000 лв. е адекватна репарация за
причинените болки и страдания ,което обезщетение е намалил поради прието
50 % съпричиняване ,поради което е уважил исковете за сумите от 40 000 лв.
за неимуществените вреди и са 1480 лв. – за имуществените като е ги е
отхвърлил за разликата до пълните предявени размери.
Недоволен от това решение е останал ищеца ,който въвежда оплаквания
за неправилност на решението ,изразяващо се в неправилно прието
съпричиняване на вредоносния резултат ,както и процента на същото.В
отговора си ответникът поддържа ,че решението в неговата обжалвана част е
правилно като правилно е прието 50 % съпричиняване от страна на
3
пострадалия на вреденосния резултат.
При така очертаните оплаквания в рамките на въззивното обжалване
попада размерът на присъденото обезщетение и наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия ,респ. неговото процентно участие.
Във връзка с търпените от ищеца болки и страдания по делото е
изслушан св.Г. ,който е приятел на ищеца и същият установява ,че видял Й.
веднага след инцидента в болницата ,чакайки да го оперират ,изглеждал
много зле,крайниците му били изкривени в различни посоки ,бил в шок като
чак на четвъртия ден след операцията започнал да разбира къде се намира и
какво му се е случило.Установява ,че поне 6-7 месеца е бил на легло ,защото
не можел да стъпва на краката си ,не можел сам да се обслужва ,за всичко се
грижел брат му – храна ,хигиена ,всичко от което имал нужда ,а в случай на
невъзможност помагал свидетеля.Установява също така ,че след инцидента
се променило психическото състояние на ищеца ,не искал да се среща с хора
,повече искал да стои сам ,бил изнервен ,че разчита на чужди грижи и помощ
,страхувал се да излиза сам.Установява и това ,че преди инцидента е водел
нормален живот ,работел е в бланка,а към момента не работи-.
Изслушана е и комплексна СВАвТе ,като в.л. д-р К. П. установява ,че
претърпянато счупване на двете подбедрици за дълъг период от време
ограничава възможността на ищеца за придвижване, както и че ,при правилно
лечение и спазване на режим , периодът на зарастване на фрактурите е 10 -12
месеца като болките отшумяват постепеннн ,но при промяна на времето и
застудяване на връщат отново.Установява ,че за периода на възстановяване
ищецът е спазвал постелен режим поради невъзможност да се предвижва с
патерици ,постепенно се е приучил да ходи с помощни средства ,провеждал
рехабилитация и физиотерапия.Посочва ,че към настоящия момент ходи
самостоятелно ,но все още има ограничени движения в глезените ,които го
затрудняват при изкачване на стълби.Установява също така ,че е направил
разходи за оперативно лечение в размер на 2 960 лв. ,както и че в момента на
инцидента са установени 1 ,67 промила алкохол в кръвта.
Във връзка с механизма на настъпване на ПТП е разпитан като свидетел
деликвента Н. Д. ,който установява ,че на 14.02.2020 г. е управлявал лека
автомобил БМВ ,около 19 ,00 ч. е станал инцидента на пешеходна пътека
,карал с разумна скорост като с периферията видял ,че има човек на
4
пешеходната пътека,но тъй като пешеходецът стоял и не преминавал решил
той да мине ,но в момента ,в който е тръгнал ищецът се придвижил и се
ударил в бронята на колата.
В.л. С. установява ,че от техническа гледна точка най-вероятния
механизъм на настъпване на ПТП е следния : Д. управлявал лекия автомобил
по платното за движение ,а ищецът се намирал на пешеходната пътека на
същата улица.В момента ,в който ищецът бил извън опасната зона на
автомобила предприел пресичане като водачът на лекия автомобил не
реагирал своевременно на пешеходеца ,в резултат на което настъпил ударът.
В с.з. на 30.09.2021 г. в.л. д-рП. е дал обяснения ,в които сочи ,че
наличието на алкохол в кръвта от 1,6 до 2 промила в кръвта влиза в групата
на средно до тежко алкохолно опиянение ,което се изразява в стеснение на
периферното зрение и неправилно възприемане на видимостта ,а от там и
недооценяване на опасността ,или иначе казано според вещото лице ,ако
ищецът не беше бил щеше да възприеме опасността и да пропусне колата
,която го е ударила.
От така анализираните доказателства се налагат следните изводи : в
резултат на претърпяното ПТП ищецът е претърпял внезапно ,силно и
продължително разстройство на здравето ,изразяващо се освен във
физическите болки и страдания ,и в невъзможността да се предвижва сам
,дори и с помощни средства за значителен период от време,- 10 – 12 месеца
,необходимостта от чужда помощ за всичко ,включително хранене ,хигиена ,
осезаемо отражение върху психиката ,промяна в начина на живот дори след
възстановяването ,невъзможност да полага труд за значителен период от
време. С оглед на това и съобразявайки продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания и в светлината на чл.52 от ЗЗД съдът намира
сумата от 80 000 лв. за адекватна компенсация на претърпените от ищеца
неимуществени вреди ,резултат на причинено ПТП от застраховано при
ответника лице по застраховка ГОА.
Като напълно доказани съдът приема и иска за заплащане на
обезщетение за имуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на
горното в размер на 2 960 лв. ,представляващи разходи за оперативно
лечение.
По въпроса за съпричиняването : категорична е касационната практика
5
,че за да е налице съпричиняване на вредата ,е необходимо да бъде
установена по несъмнен начин пряката причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.В конкретния случай
такава пряка причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилото
ПТП не се установява. Както се каза по-горе същият бил на пешеходната
пътека и е предприел пресичане когато е бил извън опасната зона на
автомобила като водачът на МПС не е реагирал на пешеходеца ,в резултат на
което е настъпил ударът. Самият деликвент в показанията си сочи ,че е
забелязъл пешеходеца ,но тъй като той стоял на пешеходната пътека без да
предприема пресичане ,решил да премине ,което е в абсолютен разрез със
задължението ,въведено в разпоредбата на чл.119 от ЗДвП за водачите на
МПС да пропуснат пешеходците ,които са стъпили или пресичат пешеходна
пътека. Тук веднага следва да се каже ,че съдът не възприема изразеното от
вещото лице д-р П. становище ,че ако ищецът не е бил пил щеше да
възприеме адекватно опасността и да пропусне колата ,първо защото го
намира за субективно ,и второ защото не променя факта ,че ищецът е
предприел пресичане ,когато е бил извън опасната зона на автомобила като
именно водачът на МПС ,забелязвайки пешеходеца на пешеходната пътека ,е
имал задължение и е следвало да го пропусне,а не обратно като в случая е без
всякакво значение дали ищецът е употребил алкохол или не.Това налага
извода ,че в случая основаният фактор за настъпване на ПТП е извън
поведението на пострадалия ,поради което съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователно.
Гореказаното несъмнено сочи ,че решението на първоинстанционния
съд ,с което е прието 50 % съпричинавяне от страна на пострадалия и в
резултат на това са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди ,претърпени от ищеца в следствие на
ПТП ,осъществено от застраховано при ответника лице за разликата над
уважените съответно 40 000 лв. за неимуществени вреди и 1 480 лв. за
имуществени до пълните им предявени размери ,е неправилно ,поради което
в тази обжалвана от ищеца част решението следва да се отмениш като се
постанови друго,с което се присъди допълнително сумата от 40 000 лв.
,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
и сумата от 1 480 лв. – за имуществени такива.Решението следва да се отмени
и в частта ,в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника
6
съобразно отхвърлената част на исковете.В останала част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Адвокат В. ,пълномощник на жалбоподателя е направила искане да й
бъдат присъдени разноски в хипотезата на чл.38 от ЗА ,но липсват данни
същата да е упълномощена именно в тази хипотеза.
С оглед изхода и предвид това ,че жалбоподателят е освободен от
заплащане на такси и разноски въззиваемата страна следва бъде осъдена да
заплати по сметка на АС – Пловдив сумата от 829,60 лв. ,представляваща ДТ
за въззивното производство.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260454/ 07.12.2021 г. ,постановено по гр.д.636 /
2020 г. по описа на ОС – Пловдив, в частта ,в която са отхвърлени
предявените от КР. Г. Й. искове против ЗК „ Л. и.“ АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди ,произлезли от ПТП на
14.02.2020 г. ,причинено от застрахован при ответника водач по застраховка
ГОА за разликата над уважените размери от 40 000 лв. за неимуществени
вреди и 1 480 лв. за имуществени до пълните претендирани размери от
съответно 80 000 лв. и 2 960 лв.,КАКТО И в частта ,в която Й. е осъден да
заплати на ответното дружество разноски съобразно отхвърлената част на
исковете ,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА ЗК „Л. и.“АД с ЕИК******* със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. С. ш., № ** да заплати на КР. Г. Й. с ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и такива за
имуществени вреди в размер на 1 480 лв-.,произлезли от ПТП на 14.02.2020 г.
,причинено от застрахован при първия водач по застраховка ГОА ,ВЕДНО
със законна лихва върху посочени суми ,счита от 01.07.2020 г. до
окончателното изплащане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
7
ОСЪЖДА ЗК „Л. и.“АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. С. ш. № *** да заплати по сметка на АС – Пловдив
сумата от 829 ,60 лв. ДТ за въззивно обжалване-.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8