№ 4017
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110165055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от „ЗМКГ, против Д. Г. Г., с която
са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи,
във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000
лв., представляваща главница за предоставен паричен заем със Заложен билет
№ *** от 04.01.2023 г. и Разходен касов ордер № *** от 04.01.2023 г, ведно със
законна лихва за периода от датата на депозиране на заявление по чл. 410
ГПК- 16.08.2023 г., до изплащане на вземането, сумата от 448 лв.
представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г. до 15.08.2023г.,
сумата от 1045.18 лв. представляваща такса за отпускане на заема, за които
суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч.гр.д. №
52729/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
Ищецът твърди, че на 04.01.2023г. между страните е сключен договор за
заем, обективиран в Заложен билет № *** от 04.01.2023 г. и Разходен касов
ордер № *** от 04.01.2023 г., в резултат на което, ищецът предоставил на
ответника сумата от 2000 лв., като в предвидения в чл. 5 от заложния билет
срок до 02.02.2023 г., ответникът не върнал предоставената сума. Твърди се,
че за обезпечаване на предоставения паричен заем, ответникът предоставил
като залог следната своя движима собственост, предмет на залога: мобилен
телефон /GSM/ марка: ***.
Сочи, че ответникът не е извършил плащания по сключения договор за
заем, като ищецът не е направил искане за продължаване срока му или
1
разсрочване на задължението. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Намира за приложима в
процесното правоотношение разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
за дейността на заложните къщи, предвиждаща сключването на писмен
договор под формата заложен билет. Позовава се и на разпоредбите на чл. 23,
ал. 2 и ал. 5 от Наредбата за дейността на заложните къщи, съобразно които
заложната къща не може да придобива собственост на вещи, оставени в залог,
както и при определени условия след изтичане на 7-дневен срок за връщане на
заетата сума може да се разпореди с вещите, оставени в залог. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 52729/2023г. по описа на СРС, 66 състав, се
установява, че е издадена заповед № 30484 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.10.2023г., с която е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца сумите, както следва: 2000 лв., представляваща главница
за предоставен паричен заем със Заложен билет № *** от 04.01.2023 г. и
Разходен касов ордер № *** от 04.01.2023 г, ведно със законна лихва за
периода от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК- 16.08.2023 г., до
изплащане на вземането, сумата от 448 лв. представляваща договорна лихва за
периода от 04.01.2023г. до 15.08.2023г., сумата от 1045.18 лв. представляваща
такса за отпускане на заема. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение,
поради което съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в срока на които е
предявен настоящият иск.
От приетия по делото Заложен билет № *** от 04.01.2023 г. и Разходен
касов ордер № *** от 04.01.2023г., се установява, че между страните е
сключен договор за паричен заем от 04.01.2023г. с размер на заема 2000 лв.,
срок на заема 30 дни, с падеж 02.02.2023г., като са заложени вещи: мобилен
телефон /GSM/ марка: ***, като в частта „Други условия“ е описано, че
заемодателят може да продаде вещта с изтичане на 7дн срок от падежа. От
РКО № *** от 04.01.2023г. се установява, че в полза на ответника е преведена
сумата от 2000 лв.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 66 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове
с правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи,
във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца
2
че в негова тежест е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение по процесните договори за паричен заем, обезпечени със залог
върху движими вещи, обективиран в заложен билет № *** от 04.01.2023 г. и
Разходен касов ордер № *** от 04.01.2023 г. сключен между страните, и
тяхното съдържание; формата за действителност - във формата на заложен
билет по образец, съгласно приложение № 4 от Наредбата за дейността на
заложните къщи; дата на сключване, размера на заетата суми, срока за
плащане на претендираната главница, мораторна лихва, както и
действителността на включената в договора клауза за такса в размер на
1045.18 лв., необходима за отпускане на заема. С оглед оспорванията на
ответника (с които по същество се твърди, че заложените вещи са били
продадени от заложната къща, съответно с цената се удовлетворява
заемодателя), в тежест на ищеца е да докаже, че след изтичането на срока за
връщане на заетата сума, дадените в залог вещи са налични в търговското
помещение на заложната къща, съответно, че предоставената в залог движима
вещ не може да послужи за удовлетворяване на вземането на кредитора.
За сделките, сключени от заложна къща, са приложими особени правила,
регламентирани в Наредба за дейността на заложните къщи. В чл. 14 е
посочено, че заложната къща сключва със заемателя договор, с който му
предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а
заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да плати
уговорените лихви и такси. Договорът между заложната къща и заемателя се
сключва във формата на заложен билет по образец. При сключването на
договора залогодателят попълва декларация по образец. В случая договорът за
заем и залог на движима вещ е сключен в изискуемата писмена форма, като
страни по него са ищцовото дружество и ответника. Безспорно е по делото, че
между страните са сключени договори за паричен заем, обезпечени със залог
върху движими вещи, обективирани в заложен билет № *** от 04.01.2023 г. и
Разходен касов ордер № *** от 04.01.2023 г. по образец, съгласно приложение
№ 4 от Наредбата за дейността на заложните къщи, по силата на които
ответникът е получил заем в размер на 2000 лв., обезпечен със залог върху
движима вещ предадени от ответника.
Спорът е по делото е дали заложените вещи са били продадени,
съответно ако не са - дължи ли ответникът връщане на заетата сума.
По делото не са налице доказателства от които се установява, че
заложната къща е осъществила продажба на заложените вещи, съответно
приема, че същите се намират в търговския обект в гр.***. В чл.19 от НДЗК е
уредено, че заложната къща пази движимите вещи дадени в обезпечение,
съответно е уредено право по чл.23 НДЗК да продава заложената вещ, но не и
задължение, като с оглед чл.28 НДЗК за неуредените в тази глава положения
относно договора между заложната къща и заемателя се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство. Следователно приложими са
общите правила по чл.240 и сл. ЗЗД по отношение на заема, съответно чл.156
и сл. ЗЗД по отношение на залога (съответно с оглед неудовлетворяване по
3
облекчения ред по чл.23 НДЗК ответникът има право след възстановяване на
сумите по заемите може да си получи обратно заетите вещи).
По чл.240 ЗЗД заемателят е длъжен да върне заетите пари в уговорения
срок, съответно установява се безспорно от приетите по делото заложни
билети и РКО, че заемната сумата в размер на 2000 лв. е усвоена и е настъпил
падежа на задължението, поради което същата подлежи на връщане от
ответника.
С оглед правото на съда служебно да следи за действителността на
договора за потребителски кредит (т.1 и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС), съответно е длъжен да се произнесе в мотивите
на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (така и
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК), настоящият състав намира, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК се дължи връщане от потребителя само на чистата
стойност на кредита
Настоящият съдебен състав, като съобрази с оглед въведено от
практиката Съда на Европейския (***) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за неравноправност на клаузите от
договорите за таксите за отпускане на заема, така и нищожност по чл.26, ал.1,
пр.1 вр. чл.18, ал.1, т.1 Наредба за дейността на заложните къщи.
На първо място, съдът намира, че е налице нормативно ограничение на
договорната възнаградителна лихва, която съществува по отношение
дейността по предоставяне на парични заеми по занятие, обезпечени със залог
върху движими вещи, установени с Наредба за дейността на заложните къщи.
В чл. 18 от нея е уредено изрично, че максималният месечен размер на
лихвите по заемите не може да е по-голям от три на сто. Видно от заложния
билет – договорна лихва е 0.1% на ден, т.е. нарушено е императивното
ограничение на чл.18, ал.1, т.1 Наредбата за дейността на заложните къщи.
На следващо място, договорът попада под приложното поле на ЗПК (не са
налице изключенията по чл.4 ЗПК), поради което длъжникът има качеството
потребител, съответно се ползва от защитата по ЗПК. По отношение на „такса
за отпускане“ същата по Заложен билет № *** от 04.01.2023г. е определена
като 0,23333% на ден (4.67 лв. на ден). Същите клаузи са нищожни на
основание чл.10а, ал.2 ЗПК „Кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита“.
Следователно искът следва да се отхвърли за сумите: 448 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2023г. до 15.08.2023г.,
както и за сумата от 1045.18 лв., представляваща такса за отпускане на заема.
4
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по
настоящето производство в размер общо на 271,96 лв., (69,68 лв. дт., 400 лв.
адв. възнаграждение,) както и разноски в заповедното производство в размер
на 40 лв., съразмерно на уважената част на исковете (57,25%). При частично
уважен иск за връщане на платеното заради неравноправна клауза не се
възлагат разноски на потребителя, в този смисъл Определение № 366 от
16.08.2022г. по ч.т.дело № 1085/2022г. на ВКС. Настоящият спор не попада в
разгледаната от ВКС хипотеза, поради което и разноски от ответника се
дължат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият нито с
отговора на искова молба, нито със становище от 04.03.2025г., не е направил
искане за присъждането им, а съгласно т.6 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция, то разноски не му се
следват.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 1 от
Наредба за дейността на заложните къщи, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г.
Г., ЕГН: **********, гр. ***, дължи на „ЗМКГ, ЕИК: ***, гр. ***, сумата от
2 000лв., представляваща главница за предоставен паричен заем със Заложен
билет № *** от 04.01.2023 г. и Разходен касов ордер № *** от 04.01.2023г.,
ведно със законната лихва от 16.08.2023г. до изплащане на вземането, за която
е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г., по ч.гр.д. № 52729/2023 г.
по описа на СРС, 66 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция
за сумата от 448 лв., представляваща договорна лихва за периода от
04.01.2023г. до 15.08.2023г., както и сумата от 1045.18 лв., представляваща
такса за отпускане на заема по Заложен билет № *** от 04.01.2023 г., за които
суми е налице издадена заповед по чл.410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч.гр.д. №
52729/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Г. Г., ЕГН: **********, гр.
***, да заплати на „ЗМКГ, ЕИК: ***, гр. ***,, разноски по делото в общ
размер на 271,96 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6