Решение по дело №949/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 738
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20233100500949
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 738
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500949 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул. "Симеоновско шосе" №67А,
срещу решение №510/17.02.23г., постановено по гр.д.№150/22г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявения по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС АД, ЕИК *********, срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-
Е, бул.Владислав Варненчик №258, положителен установителен иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.1 КЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува регресно вземане срещу ответното дружество за сумата от 130 лв.,
представляваща изплатено на 22.08.2018 г.застрахователно обезщетение по щета №1701-
9801-В3-18-7498 за имуществени вреди, равняващи се на стойността за ремонт на
дефектирала платка на климатик марка „*****“, модел RAK 35 RPC/RAC 35 WPC с
фабричен номер ******, предмет на договор за застраховка „Домашно имущество“,
обективиран в застрахователна полица № ********** от 18.01.2018 г., които вреди са
настъпили в резултат от реализирано на 15.06.2018 г. застрахователно събитие – повишено
напрежение в електрозахранването (токов удар) в района на с.*****, ул.********* №6,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда–
13.10.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №14844/2021г. по
1
описа на Районен съд – Варна.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Позовавйки се на събраната по делото експертиза счита
за доказано по делото наличието на причинно следствена връзка между възникналите
смущения в електропрепосната мрежа и получените увреждания на ел.уред. Сочи, че за
подлежащите на доказване от страна на ищеца факти са представени по делото
доказателства. Позовавайки се на разпоредбите на чл.69, чл.86, ал.4 и чл.87, ал.2 и чл.89 ЗЕ
и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през разпред.мрежа, счита, че ответникът не е
изпълнил задълженията си да поддържа разпред.мрежа , обектите и съоръженията и
спомагателните мрежи в съответствие с техн.изисквания и да осигурява непрекъснатост и
качество на доставяната електроенергия. Счита, че е налице противоправно договорно
неизпълнение, което е в причинна връзка с претърпените вреди. Позовавайки се на
възникнало в негова полза регресно право срещу ответника моли да бъде отменено
решението и искът да бъде уважен.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.Владислав
Варненчик №258, е постъпил отговор, с който счита решението за правилно и моли жалбата
да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, иск с правно
основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 130лв, представляваща изплатено
застр.обезщетение по щета №1701-9801-В3-18-7498, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението до оконч.изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение №5817 от 15.10.2021г. на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№14844/2021г. на РС-Варна.
В исковата молба поддържа, че на 15.06.2018г. в с.***** ул.********* №6,
настъпило повишено напрежение в електрозахранването, в резултат на което били нанесени
вреди на външна платка на климатик марка „*****“, модел RAK 35 RPC/RAC 35 WPC с
фабричен номер ******, собственост на Велика Р.Йорданова, за което е образувана щета
№1701-9801-В3-18-7498. Твърди, че за пострадалото имущество имало сключен договор за
застраховка „Домашно имущество" с ищеца по застрахователна полица №********** със
срок на действие 19.01.18г. - 19.01.19г., като на собственика била заплатена сумата от 130лв,
съставляваща стойността за ремонт на дефектирала платка на климатика. Твърди, че
увреждането на климатика било в резултат на токов удар вследствие на повишено
напрежение в ел.разпределителната мрежа. Сочи, че ответникът бил поканен да заплати
процесната сума с покана, получена на 08.10.18г., но липсвало изпълнение. Предвид
неизпълнението кредиторът депозирал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
2
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил.
В отговор на исковата молба ответникът ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
АД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва наличието на възникнало застр.правоотношение относно застраховане на движими
вещи с покрит риск вреда, произтичаща от късо съединение, токов удар или др.причини,
отнасящи се до аномалии в получената ел.енергия. Твърди липсата на представени
доказателства за действалите км момента на сключване на застраховката ОУ. Не оспорва
факта, че В.Йорданова е била потребител на ел.енергия на имот в с.*****, ул.********* №6,
който обект се захранвал от подстанция Две могили чрез електропровод Пепелина и чрез Т-
2 *****. Излага, че на 15.06.18г. автоматично изключили два от изводите на подстанция Две
могили поради усложнена метеорологична обстановка-гръмотевична буря. Сочи, че поради
тази причина било получено пренапрежение, в резултат на което изгорял трансформатор в
Т-2. Сочи, че съгласно чл.74, ал.2 и чл.122 от ЗЕ ответникът не носи отговорност за вреди,
причинени от преустановяване на преноса на ел.енергия. Подобна регламентация
съществувала и в чл.21, ал.1 и 2 и чл.51, ал.7 от ОУ, което изключвало отговорността му.
Оспорва твърдението, че подадената ел.енергия в имота била с отклонения на напрежението
извън допустимите, както и че аварията се дължала на виновно поведение или неизпълнение
на договорно задължение на дружеството.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Ангажирането на отговорността по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е свързано с
установяване на следните предпоставки: наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; заплащане на
обезщетението от застрахователя на увреденото лице, както и настъпване на застр.събитие в
резултат от действието или бездействието на трето лице, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили вреди.
Предмет на спор между страните е на първо място въпросът съставлява ли
процесното застрахователно събитие покрит риск съобразно сключения застр.договор.
Видно от приложената застр.полица №********** между В.Р.Й. и ЗК ЛЕВ ИНС е сключена
застраховка „Домашно имущество“, действаща за периода 19.01.18г. до 18.01.19г. В същата
покритите рискове са посочени единствено с букви и цифри от ОУ, които обаче не са
приложени по делото. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената
3
тежест в процеса в тежест на ищцовата страна по предявения иск е да установи наличието на
покрит застр.риск, каквито доказателства същата не е ангажирала. Ето защо тази
предпоставка от фактическия състав на регресната отговорност е останала недоказана.
На следващо място спорен по делото е и въпросът налице ли е твърдяното от
ищеца договорно неизпълнение на поетите от ответника задължения за доставка на
непрекъсната и качествена ел.енергия до абоната и в случай, че такова се установи – налице
ли е причинна връзка с настъпилите вреди.
Ищецът е въвел твърдението за наличие на токов удар – рязко повишаване на
напрежението на подавания до потребителя ток, в резултат на което е увредена външна
платка на климатика на застрахованото лице. От събраната по делото съдебна експертиза се
установява, че на 15.06.18г. поради гръмотевична буря към 21,54ч са изключени
автоматично два от изводите на подстанция Две могили /Мечка и Тръстеник/, като извод
Пепелина, който захранва Т2, подаващ напрежение на с.*****, не се е изключил. Вследствие
на възникване на пренапрежение /токов удар/ е изгорял трансформаторът, което означава, че
е имало пренапрежение и към абонатите, захранвани от този трансформатор. В с.з. вещото
лице пояснява, че изключването при извод Пепелина не е станало автоматично, тъй като се е
получила голяма авария вследствие на паднала светкавица и е изгорял трансформаторът.
Съгласно чл.51, ал.1, т.1 от ОУ, ответното дружество не носи отговорност при
неизпълнение на задълженията си до 48ч. в случаите на наличие на обстоятелства на
непреодолима сила. Разпоредбата на чл.306, ал.2 ТЗ регламентира като обстоятелство,
изключващо отговорността при неизпълнение, непреодолимата сила, която е дефинирана
като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
облигационното задължение. Така събраните доказателства безспорно установяват, че
процесната вреда е реализирана от попадение на светкавица върху електропровода, която
обстоятелство се явява от непредвидим и непредотвратим характер и ответникът няма вина
за осъществяването му. Доказателства, които да установят противното, не са събрани.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че в случая
настъпилите вреди не са в резултат от виновно и противоправно поведение на ответника, а
се явяват резултат от настъпването на събитие, което предвид своя извънреден характер се
явява непредвидимо и непредотвратимо, поради което ответникът не следва да носи
отговорност за тях.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС в горепосочения смисъл и
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд и направеното искане, разноски за
въззивното производство се следват на възз.страна ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
АД. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер
4
на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се присъдят разноски в размер на 100лв ю.к.
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №510/17.02.2023г., постановено по гр.д. №
150/2022г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Студентски, бул.
"Симеоновско шосе" №67А, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,
ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул.Владислав Варненчик №258, сумата от 100лв, представляваща
направени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5