№ 1470
гр. Варна, 16.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500504 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по три въззивни жалби и една частна жалба, както следва:
1/ с вх. №87449/21.11.2023г., подадена от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж.
Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********,
Е. С. П., ЕГН **********, А. И. Якова С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН
**********, чрез адв. В. Ц., срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д.
№12126/2022г. на ВРС, в частите, с които:
- са отхвърлени предявените от Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М.,
ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С.
П., ЕГН **********, и А. И. Якова С., ЕГН **********, искове по чл.108 от
ЗС, в установителната част, да бъде прието за установено по отношение
на И. Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г. ЕГН**********, че ищците са
собственици и на разликата над признатата по 1/25 ид.ч. до претендираната
по 1/22 идеална част за всеки от тях от ПИ с идентификатор №10135.2564.127
с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследяване от Борис Кандиларов, починал на 31.10.2008г., в полза на когото
е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил
го по наследяване от Цветана и Драгни Кандиларови, които приживе го
закупили на 20.07.1942г.;
- е отхвърлен предявеният от М. Х. Н., ЕГН **********, иск по чл.108
от ЗС, в установителната част, да бъде прието за установено по
1
отношение на И. Н. П., ЕГН ********** и П. А. Г. ЕГН**********, че ищцата
М. Х. Н., ЕГН **********, е собственик и на разликата над признатата й 1/25
ид. част до претендираната 16/22 идеална част от ПИ с идентификатор
№10135.2564.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД
– 18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, ул.“3-та“ № 17 при съседи: ПИ № 10135.2564.125,
10135.2564.179, 10135.2564.132, 10135.2564.126, 10135.2564.124, придобит по
наследяване от Борис Кандиларов, починал на 31.10.2008г., в полза на когото
е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил
го по наследяване от Цветана и Драгни Кандиларови, които приживе го
закупили на 20.07.1942г.;
- не е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г.,
изд. в полза на праводателя на ответниците А. Р. М., за разликата над 7/25
ид.ч. до пълната собственост върху процесния и ПИ №10135.2564.127, на осн.
чл.537, ал.2 от ГПК;
2/ с вх. №87611/21.11.2023г ., подадена от И. Н. П., ЕГН ********** и
П. А. Г. ЕГН**********, срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д.
№12126/2022г. на ВРС, в частите, с които:
- е прието за установено по отношение на отв. И. Н. П. и П. А. Г.,че
всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б.
Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН **********, А.
И. Якова С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********,е собственик на по
1/25 ид. част от процесния ПИ с идентификатор №10135.2564.127, по
наследяване от Борис Кандиларов, починал на 31.10.2008г., в полза на когото
е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил
го по наследяване от Цветана и Драгни Кандиларови, които приживе го
закупили на 20.07.1942г. и
- са осъдени И. Н. П. и П. А. Г. да предадат на ищците Н. Н. К., ЕГН
**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П.,
ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН **********, А. И. Якова С., ЕГН**********,
и М. Х. Н., ЕГН**********, владението върху целия процесен ПИ
№10135.2564.127,
на осн. чл.108 от ЗС,
- е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в
полза на праводателя на ответниците А. Р. М., само до 7/25 ид. ч. до пълната
собственост върху ПИ №10135.2564.127, на осн. чл.537, ал.2 ГПК;
3/ с вх. №89312/28.11.2023г., подадена от третото лице-помагач А. Р.
М., ЕГН**********, срещу Решение №3510/02.11.2023г. по гр. д.
№12126/2022г. на ВРС, в частите, с които:
- е прието за установено по отношение на отв. И. Н. П. и П. А. Г.,че
всеки от ищците Н. Н. К., ЕГН **********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б.
Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН **********, А.
2
И. Якова С., ЕГН**********, и М. Х. Н., ЕГН**********,е собственик на по
1/25 ид. част от процесния ПИ с идентификатор №10135.2564.127, по
наследяване от Борис Кандиларов, починал на 31.10.2008г., в полза на когото
е бил издаден КНА №145, том IX, н.д. №3658/23.09.1985г., а той – придобил
го по наследяване от Цветана и Драгни Кандиларови, които приживе го
закупили на 20.07.1942г. и
- са осъдени И. Н. П. и П. А. Г. да предадат на ищците Н. Н. К., ЕГН
**********, Ж. Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П.,
ЕГН **********, Е. С. П., ЕГН **********, А. И. Якова С., ЕГН**********,
и М. Х. Н., ЕГН**********, владението върху целия процесен ПИ
№10135.2564.127,
на осн. чл.108 от ЗС,
- е отменен КНА №130, том І, рег. №3892, н.д. №119/11.11.2014г., изд. в
полза на праводателя на ответниците А. Р. М., само до 7/25 ид. ч. до пълната
собственост върху ПИ №10135.2564.127, на осн. чл.537, ал.2 ГПК;
4/ частна жалба вх. №5484/22.01.2024г. на Н. Н. К., ЕГН **********, Ж.
Г. М., ЕГН**********, М. Б. Н., ЕГН **********, Н. С. П., ЕГН **********,
Е. С. П., ЕГН **********, А. И. Якова С., ЕГН **********, и М. Х. Н., ЕГН
**********, чрез адв. В. Ц., срещу Определение №92/04.01.2024г. по гр. д.
№12126 за 2022г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата от
21.11.2023г. на ищците по реда на чл.248 от ГПК за отмяната на Решение
№3510/02.11.2023г. по делото в частта за разноските, конкретно по
отношение на присъдените на ответниците разноски (за пред ВРС) и отделно
1080лв. (по ч.гр.д. №229/2020г. на ВАпС).
Във въззивната жалба вх. №87449/21.11.2023г. на ищците се твърди, че
решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.
Във връзка с това се позовават на следните обобщени групи възражения:
Изводът на ВРС, че кръгът от наследниците на Б. Кандиларов от четвърти ред
включва 25 лица е неправилен, тъй като приетите още трима (Иван Иванов,
Валерий Панайотов и Жорис Данаилов), освен посочените от ищците, са
починали и не са налице основания за наследяване от техни наследници.
Поради това всеки от ищците притежава в лична собственост по 1/22, а не по
1/25 ч. от правото на собственост върху терена по наследяване. За
защитаваните от М. Н. 16/22 ид. части от земята ВРС не е взел предвид, че тя
лично се легитимира за собственик на 1/22 част, но за останалите 15/22 ид.
части тя е предявила иск по чл.108 ЗС за защита на частите на останалите
неучастващи съсобственици, за което не са налице процесуални пречки
предвид характера на ревандикациония иск. Поради това ВРС следвало да
приеме за установено, че собствениците на останалите 15/22 ид. части (освен
личните на ищците) са другите наследници на Борис Кандиларов, както и да
уважи иска по чл.108 от ЗС изцяло. Като не е направил това ВРС е допуснал
нарушения на материалния закон и практиката на ВРС, в т.ч. ТР на ВРС, на
3
която се позовава. По същите причини е погрешна преценката на
първоинстанционния съд,че КНА на праводателя на ответниците следва да
бъде отменен само до личните 7/22 или 7/25 ид. части на ищците, с оглед че
констатациите на нотариуса са вещни права на праводателя М. са изцяло
неверни. По тези обобщени причини се моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и за цялостно уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите П. Г. и И. П. не депозират
писмен отговор (подаденият на 10.01.2024г. такъв е извън законовия срок и
поради това не се взема предвид от съда).
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач А. М. също не
депозира писмен отговор.
Във въззивната жалба вх. №87611/21.11.2023г. на ответниците се сочи,
че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно, постановено
при нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е
необосновано. Във връзка с това се позовават на следните обобщени групи
възражения: Според приетите по делото СТЕ спорният ПИ №127 попада само
отчасти в границите на имота, закупен от Драгни Кандиларов през 1942г. (с
площ 776кв.м., означена на скица към СТЕ на в.л. Куртева пред ВРС). Поради
това Б. Кандиларов и след него ищците биха могли да бъдат собственици по
наследяване само в рамките на тази част от спорния имот. Необосновано ВРС
е приел, че до смъртта си на 04.11.2011г. Росен М. е държал имота за Б.
Кандиларов, тъй като данните по делото сочат, че още от 2003-2004г.
Кандиларов окончателно престанал да идва в имота и Росен М. го завладял за
себе си. Евентуално най-късно от обявената смърт на Б. Кандиларов на
31.10.2008г. владение върху земята, като собственик, е упражнявал само
Росен М., поради липса на правосубектност на Кандиларов. Поради това и
при презумпцията по чл.69 от ЗС най-късно през м.11.2018г. е изтекла 10-
годишната давност за ответниците, с присъединяване владението на Росен М.
до смъртта на 04.11.2011г. и на продавача А. М. до сделката на 14.09.2015г.,
респ. лично владение от сем. П.и след 2015г. до края на 2018г. Предходното
дело не е прекъснало давността, тъй като е било прекратено; не са прекъснали
давността и приетите от ВРС през лятото на 2014г. поставяне на табели и нов
патрон на вратата, поради недоказаност на тези обстоятелства от
свидетелските показания и поради негодност поставяне на табела да ограничи
или попречи на владението. Така към предявяването на исковете по делото
през 2019г. ответниците са придобили собствеността върху имота с
изтичането на десетгодишна давност. Евентуално възраженията за
придобиване по кратка давност в периода след 14.09.2015г. (на която се сочи
да са се позовали ответниците в отговора, евентуално в първата си въззивна
жалба - на 07.09.2021г., евентуално при новото връщане на делото на ВРС -
на 16.12.2022г. от И. П. и на 14.03. 2023г. от П. Г.) са доказани и също
обуславят отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС в цялост. Евентуално поне
останалите ид. части от правото на собственост върху имота, извън тези на
ищците, са придобити по давност от ответниците, тъй като исковата молба на
4
ищците по делото не е прекъснала давността за частите на неучастващите
съсобственици. Евентуално осъдителните части от исковете по чл.108 от ЗС
следва да бъдат уважени само до размера на правата на ищците по делото от
общо 7/25 ид. части. По тези обобщени групи причини се моли за отмяна на
решението в обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на предявените
искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по тази жалба (ищците по
делото) депозират писмен отговор. Считат решението на ВРС за правилно и
обосновано в обжалваните му части, за което излагат съображения,
аналогични с позицията им и пред първата съдебна инстанциия. Обобщено
поддържат за установена по делото идентичността на процесния терен със
закупения през 1942г. от родителите на Борис Кандиларов, съобразно
границите на терена на Драгни Кандиларов. Отделно считат за доказано и
евентуалното основание на Б. Кандиларов за придобиване на собствеността –
давност с присъединяване на владението на неговите родители от 1942г. А
след като като ответниците се позовават на давност с присъединеното
владение на Росен М., завладял същия терен със съгласието (с допускането)
на Борис Кандиларов, не следва да има спор в собствеността на Кандиларов
допреди този момент, продължила до смъртта му през 2008г. Недоказано е от
материалите по делото и гласните доказателства, анализирани от страната, от
2003-2004г. до 31.10.2008г. Росен М. да е упражнявал владение върху имота,
да е демонстрирал пред Борис Кандиларов намерението си за своене или да е
променял държането на имота във владение, тежестта за което е изцяло на
ответниците. Това му отношение към земята е продължило (не е било
променено) и до смъртта му през 2011г. А след нея до 2014г., до 2015г. и до
исковата молба през 2019г. няма как да са изтекли изискуемите (при
разнородност на владението) 10 години. Затова нито през 2015г. А. М. е
прехвърлил собственост, нито купувачите са могли да я придобият по 10-
годишна, а и по 5-годишна, до исковата молба. Отделно през 2014г. ищците
са прекъснали и владението на М. с всички предвидени в закона способи. А
позоваването на кратката давност е несвоевременно и при явни нарушения на
процесуалните правила, защото не е било релевирано от началните ответници
Красимира П.а и И. П. нито в отговора, нито в о.с.з. при първото разглеждане
на делото пред ВРС. Направеното от И. П. позоваване едва след връщане на
делото на ВРС е преклудирано, тъй като той е участвал при първото
разглеждане; а от П. Г. – също не следва да се зачита. Няма заявени пред ВРС
и възражения за придобиването по давност на частите на неучастващите
съсобственици. Освен това Красимира П.а и И. П. са узнали още по
предходното гр.д. №2510/2016г. на ВОС, че продавачът им не е собственик, с
което владението им е било отново недобросъвестно поне от 2016г. По тези
обобщени групи причини се моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач А. М. не депозира
писмен отговор по тази жалба.
5
Във въззивната жалба вх. №89312/28.11.2023г. на третото лице-помагач
А. Р. М. се сочи, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е
необосновано. Изводът, че М. не е придобил спорния терен по 10-годишна
давност е базиран на противоречивите показания на свидетели. Твърди, че е
придобил имота по давностно владение повече от 10 години,като е
присъединил и владението на Росен М.. Моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите по тази жалба (ищците по
делото) депозират писмен отговор. Считат решението на ВРС за правилно и
обосновано в обжалваните му части, за което излагат съображения,
аналогични с позицията им и пред първата съдебна инстанциия и с позицията
в отговора на жалбата от ответниците по делото. Молят за потвърждаване на
решението в обжалваните му части.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответниците не депозират писмен
отговор по тази жалба.
В частната жалба с вх. №5484/22.01.2024г. на ищците по делото се сочи,
че неправилно ВРС е разпределил разноски на страните съобразно уважената
и отхвърлената установителна част на исковете по чл.108 ЗС. Тези искове
имат за предмет предаване фактическата власт върху целия имот и когато
искането за това е уважено изцяло на ответниците не се следват разноски по
делото. Не се дължи адв. хонорар за установителната част в случая. Ако би се
дължал, той следвало да бъде определен върху ½ от данъчната оценка и така
размерът на хонорара би бил по-малък от присъдения. Неправилното
отхвърляне на иска на М. Н. досежно ид. части на останалите неучастващи
съсобственици е довело и до неправилно присъждане на разноски на
ответниците. Разноските от 1080лв. по ч.гр.д. №229/2020г. не се дължат, с
оглед изхода по спора, както и с оглед че не са претендирани и включени в
списъка по чл.80 ГПК. Моли се за отмяна на определението в тези му части.
По частната жалба не са подадени отговори от въззиваемите страни.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбите са подадени в законовия
срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат изискуемите реквизити за редовност, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Молбата на Н. К., Ж. М., М. Н., Н. П., Е. П., А. С. и
М. Н. за издаване на СУ за снабдяване с друго за наследниците на П. Борисов
Данаилов и Красимира Б. е относима към въззивните доводи, но тъй като е
била отправена и уважена при първото разглеждане на делото от ВОС и
удостоверенията за наследници са приложени по първото дело на ВОС,
повторно издаване на СУ за същото е необосновано.
6
Искането на Н. К., Ж. М., М. Н., Н. П., Е. П., А. С. и М. Н. за повторно
изискване на гр.д. №2510/2016г. на ВОС също е необосновано, тъй като
въпросното дело и към момента е приложено към делото.
Молбата на отв. П. Г. за допускане на повторен разпит на св. Николай
Великов Недялков и Радостин Маринов Русев следва да се уважи. С
предходното съдебно решение на ВОС е обезсилено предходното решение на
ВРС поради неучастие на задължителен другар – правоприемник на починала
в хода на делото ответница Красимира П.а. При новото разглеждане в тези
случаи първоинстанционният съд е длъжен да обезпечи правото на защита на
неучаствалата страна, като за нея производството започва от момента, в който
е следвало да участва (първото о.с.з. в случая), при запазване на действията на
праводателя приживе (подадения отговор на исковта молба). Ето защо отв. П.
Г. има право на повтаряне на действията, при които не е участвал (всички
о.с.з. пред ВРС при първото разглеждане) или най-малко на тези от тях, които
посочи. Без значение е дали се защитава сам или с пълномощник, респ. с кой,
защото извършеното без негово участие действие е накърнило личното му
право на защита по делото. А прехвърлянето на спорното право на осн. чл.226
от ГПК не променя качеството му на ответник. В този смисъл отказът на ВРС
да уважи отправената молба от ответника П. Г. е в нарушение на ГПК и
следва да бъде саниран от въззивния съд. Разбира се преразпитът следва да
бъде само за обстоятелствата, за които свидетелите са били вече разпитани, а
показанията при преразпита ще се ценят от съда при съобразяване на всички
настъпили в хода на делото обстоятелства.
Други доказателствени искания не са отправени от страните.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.06.2024г. от 14.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на всеки въззивник
бъде изпратено и копие от съответния отговор на жалбата му.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Н. К., Ж. М., М. Н., Н. П.,
Е. П., А. С. и М. Н., за издаване на СУ за снабдяване с друго за наследниците
на П. Борисов Данаилов и Красимира Б. и за повторно изискване на гр.д.
№2510/2016г. на ВОС.
* ДОПУСКА повторен разпит на свидетелите Николай Великов
Недялков и Радостин Маринов Русев, но само за обстоятелствата, за които те
са били разпитани пред ВРС без участието на отв. П. Г. – владение върху
имота повече от десет години с присъединяване на владението на Росен М. и
А. М., считано от 2003г. до 2014г., респ. лично от 14.09.2015г. до подаване на
исковата молба, при режим на водене от отв. П. Г., на осн. чл.171, ал.2 ГПК.
7
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8