Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.11.2018 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
деветнадесети октомври................…….................................................
през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т. Д.............................................
и в присъствието на прокурора
…..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............….............................….......… гр.д. № 593 по описа
за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД София твърди, че
с Договор за потребителски кредит №1404100849575515 от 22.04.2014 от 22.04.2014 г. отпуснал на кредитополучателя В.И. сумата от 30 683,00 лева. Солидарен длъжник по договора
бил втория ответник П.И.. Кредитът следвало да бъде използван за рефинансиране
на кредит и потребителски нужди и бил с краен срок на погасяване 05.05.2021
г. За първите 12 месеца от кредита
кредитополучателят следвало да заплаща фиксирана лихва в размер на 7,50 %, а
след този срок ГЛП в размер на 6-SOFIBOR+ 6.003 пункта надбавка. Страните
определили и обезщетение за забава. Кредитът следвало да бъде погасен на 84
анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец., за
периода от 05.06.2014 г. до 05.05.2021 г.,
като размерът на погасителната вноска за първите 12 месеца била в размер
на 470,78 лева. Съгласно уговореното, при неизпълнение банката имала право да
обяви всички суми за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
Кредитополучателят и солидарния длъжник не заплатили месечни погасителни вноски с падежни дати от
05.02.2016 до 05.04.2018 г. вкл., поради което с исковата молба банката обявява
предсрочна изискуемост на всички суми по кредита. Моли след установяване на
изложеното, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да му заплатят сумите от 9 423,99 лева – просрочена
главница за периода от 05.02.2016 г. до 05.04.2018 г. вкл., 15 313,18 лева –
предсрочно изискуема главница от 19.04.2018 г.,
2796,79 лева – просрочена редовна лихва за периода от 05.02.2016 г. до
05.04.2018 г., 36,74 лева - редовна лихва от 06.04.2018 г. до 18.04.2018 г. ,
1588,71 лева – наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 1588,71
лева за периода от 05.02.2016 г. до 05.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху всяко отделно претендирано вземане, считано завеждане на иска до
окончателното им изплащане. Претендира
деловодни разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ – В.Д.И. и П.С.И.,***, призовани при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. Г.Ч. *** подава отговор,
в който намира иска за недопустим, а същевременно и за неоснователен по
основание и размер. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба относно
отпускането и заверяването на сметката на кредитополучателя със сумата от 30
693,00 лева. Оспорва твърденията за липсата на погасяване на кредита, наличието
на основания за предсрочна изискуемост, оспорва приложеното извлечение от
счетоводните книги. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Счита, че при сключване на договора са нарушени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7, 10 и 11 от Закона за потребителския кредит, както и чл.5,
ал.4 от ЗПК и всички елементи на информацията следвало да бъдат предоставени с
еднакъв по вид и формат шрифт – не по-малък от 12, поради което счита договора
за недействителен. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 22.04.2014 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
и ответниците В.Д.И. – като кредитополучател и П.С.И. – като съдлъжник е
сключен Договор за потребителски кредит № 1404100849575515, по силата на който
банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер 30 693,00 лева,
който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като
договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на
погасяване 05.05.2021 г. Кредитополучателят усвоява сумата еднократно. Банката
отпуска цялата сума по сметка на кредитополучателя, като със заверяване на
сметката, кредитът се счита за усвоен. В случай на рефинансиране, банката
превежда дължимите суми по посочени сметки в Сибанк ЕАД, като в 14-дневен срок
кредитополучетелят следва да представи удостоверение за погасяване на
задължението. За първите 12 месеца е уговорена фиксирана лихва от 7,50 %, а
след изтичане на този срок – 6-месечен SOFIBOR +6.003 надбавка, като стойността на
6-месечен SOFIBOR е
определена за 26.02.2015 г. Лихвата в частта на 6-месечния SOFIBOR се преизчислява
и променя от банката 2 пъти годишно на 01.03 и на 10.09, като се изготвя нов
погасителен план, който се предоставя при поискване. Общата дължима сума,
изчислена към датата на сключване на договора възлиза на 40 475,83 лева,
като годишния процент на разходите е 8,71 %. Уговорена е комисионна за
усвояване в размер на 1,95 %, както и наказателна добвака към лихвата в размер
на 10 пункта при забава. Размерът на лихвата е определен при преференциални
условия, представляващи общо 3 пункта отстъпка от стандартния размер, при
изпълнение на посочени условия и само за времето, през което е налице
изпълнение на изискванията.
Кредитът е следвало да
бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на
съответния месец, считано от 05.06.2014 г. до 05.05.2021 г., като размерът на
вноската за първите 12 м. е 470,78 лева, съгласно Погасителен план .
Кредитополучателят/Съдлъжникът, при условията на чл.121 ЗЗД са се задължили да погасяват
всички суми в срок и съгласно условията на договора. Съгл. чл.8.1 от Договора,
за Случай на неизпълнение ще се счита всеки един от посочените случаи, между
които: просрочване на плащане на която и да е вноска или част от вноска по
договора за повече от 31 дни., от съответната дата на дължимото плащане, като
съгл. чл.9.1 Банката при тези случай банката има право да начислява наказателна
надбавка, а съгл. чл.9.2 – право едностранно, с писмено уведомление, да обяви
всички усвоени и непогасени по Договора суми, начислена лихва и наказателна
надбавка и комисионните за незабавно и предсрочно изискуеми.
В чл.11.1 е уговорена
автоматична предсрочна изискуемост – при неплащане от страна на
Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е задължение в продължение
на 150 дни от падежа на задължението, считано от 151 вия ден, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, като банката има право да пристъпи към
събиране на всички дължими суми без да уведомява кредитополучателя.
Кредитополучателя/съдлъжника са декларирали получаването на ОУ и преддоговорна
информация, съгласно ЗПК. Прието е, (че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да
бъдат направени в писмена форма и ще се
считат получени при достигане до адреса за кореспонденция на кредитополучателя,
посочен в договора. Приложен е погасителен план.
Ищецът представя и
Справка № 1 по чл.366 ГПК от датата на усвояване на кредита до 19.042018 г.
За изясняване на делото от
фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза от чието
заключение се установява, че кредитът в размер на 30693,00 лева е усвоен на
23.04.2014 г. на името на В.И.. Към 19.04.2018 г. по договора не са погасени
задължения, както следва: редовна изискуема главница 9 423.99 лева от
05.02.2016 г. до 05.04.2018 г., предсрочно изискуема главница в размер на
15313,18 лева от 19.04.2018 г., начислена редовна лихва – 2833,53 лева от
05.02.2016 г. до 18.04.2018 г. вкл, начислена наказателна лихва 1588,71 лева от
05.04.2016 г. до 18.04.2018 г. редовната лихва е била начислявана всеки месец
на падежната дата, като размерът на главницата е представлявал остатъка от
неизплатената главница по погасителния план. За първите 12 месеца годишната
лихва е фиксирана. Вещото лице е посочило лихвените проценти за съответния
период. Наказателната надбавка е била начислявана всеки месец върху
просрочената главница /от дължима вноска/ в размер на редовната лихва плюс 10
пункта, посочена от вещото лице. Последното в съдебно заседание посочва, че е
първо е начислена такса в размер на 693 лева и сума по кредита 30 000
лева, който е по кредита на сметката. Редовно плащане е било извършвано до
05.02.2016 г.
върху
забавената сума (вноска или част от вноска по главница)
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно от събраните
по делото доказателства се установи, че на 22.04.2014 г. между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит, банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ и
потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
чийто разпоредби в случая са приложими наред с общите такива на ЗЗД. По силата
на договора на кредитополучателя В.И. е отпуснат кредит в размер на
30 693,00 лева, при посочени условия, който е следвало да бъде погасен на
84 анюитетни месечни вноски, с падежна дата 5-то число на месеца за периода от
05.06.2014 г. до 05.05.2021 г., съгласно погасителен план. Солидарен длъжник по
договора е П.И., при условията на чл.121
ЗЗД – съдлъжник, който се е съгласил да погасява всички дължими суми по
договора.
Съгласно чл.430 ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, а съгл. чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая банката е изпълнила
задължението си. Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, сумата е усвоена на 23.04.2014 г. по сметка на
кредитополучателя, открита специално за договора. Редовно плащане по договора е
било извършвано до 05.02.2016 г., след което плащания не са извършвани –
изпадане в забава. За периода от 05.02.2016 г. до 05.04.2018 г. неизплатеното
задължение е за редовна главница възлиза на 9423,99 лева, редовна лихва 2833,71
лева и наказателна лихва 1588,71 лева. В тази връзка ищецът доказа заверяване
на сметката на кредитополучателя и размера на
дължимите главница, договорна лихва и наказателна лихва от 05.02.2016 г.
до 05.04.2018 г. Не се установиха в този период извършени плащания/погасявания
от страна на солидарните длъжници.
Налице е уведомяване на
ответниците с исковата молба, тъй като с нея ищецът обявява предсрочната
изискуемост на кредитополучателя и солидарния длъжник на всички суми по
договора, като това изявление е достигнало до адреса на другата страна,
респективно до назначения особен представител на ответниците.
Съдът не споделя
доводите на особения представител на ответниците за това, че не е налице основание за ангажиране
отговорността на поръчителя на основание чл.147 ГПК, тъй като ответниците са
съответно кредитополучател и съдлъжник по чл.121 ЗЗД и не се касае за сключен
договор за поръчителство. Неоснователно
е и позоваването на погасителна давност относно претенцията за възнаградителна
лихва за периода от 05.02.2016 г. до 05.04.2018 г., както и по отношение на
наказателната лихва за същия период. Необосновани са насрещните твърдения за
наличието на неравноправни клаузи в договора и липсата на уведомяване за
изменение на лихвения процент, тъй като след изтичане на първите 12 месеца от
договора при фиксирана годишна лихва от 7,50 %, за следващия период лихвения
процент е по-нисък и определен при условията на чл.4.2 от Договора. Без
основание са и възраженията за противоречие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Неспазването на разпоредбите на чл.5 ЗПК не обуславят
недействителност на договора, поради което и не следва да се обсъждат във
връзка с възраженията за недействителността на договора за кредит. За пълнота
на изложеното следва да се посочи, че възражението, че шрифтът на текста на
договора не отговаря на изискването, съдържащо се в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗПК – „размер на шрифт не по-малък от 12“, е лишено от правоприложна тежест,
защото тази материалноправна норма не е действала към момента на възникване на
правоотношението – 22.04.2014 г. /в сила е от 23.07.2014 г./.
Съгласно чл.11, ал.1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброените реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т.7);
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита – чл.4.4.1 от Договора и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит –
чл.4.4 от Договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин (т.10), както и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т.11).
Т.е. всички възражения
за нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7, 10 и 11 от ЗПК
са неоснователни.
Предвид изложеното,
искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния му
размер.
В
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски: 1166,38
лева внесена ДТ, 750,00 лева – възнаграждение на особен представител, 300,00
лева възнаграждение за вещо лице, както и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 вр. ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.Д.И., ЕГН **********
и П.С.И., ЕГН **********,*** да заплатят
солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, Експо
2000, *****************, представлявано от А.В.А. – изп. директор и М.Т.П. –
прокурист, сумите в размер на 9 423,99 лева
(девет хиляди четиристотин двадесет и три лв. и деветдесет и девет ст.) – просрочена
главница за периода от 05.02.2016 г. до 05.04.2018 г., 15 313,18 лева (петнадесет хиляди триста и тринадесет лв. и осемнадесет
ст.) – предсрочно изискуема главница от 19.04.2018 г., 2 796,79 лева (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лв. и
седемдесет и девет ст.) – просрочена редовна лихва за периода от 05.02.2016
г. до 05.04.2018 г., 36,74 лева
(тридесет и шест лв. и седемдесет и четири ст.) – редовна лихва за периода
от 06.04.2018 г. до 18.04.2018 г. вкл., 1588,71 лева (хиляда петстотин осемдесет и
осем лв. и седемдесет и една ст.) – наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 05.02.2016 г. до 05.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 19.04.2018
г. до окончателното им изплащане, както и 2516,38 лева (две хиляди петстотин и шестнадесет лв. и тридесет и осем
ст.) деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: