Р Е Ш Е Н И Е № 260541
15.12.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VI-ти граждански
състав
На 01.12.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело №
2372 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.К.Н. ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото М.Г., против Решение № 211 от 18.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1970/ 2019 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което Н.К.Н. ЕГН: ********** е осъден да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано заедно от изпълнителните директори Б. М. и С. С., сумата от 4727.21 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № 11 0253/ 17.03.2015 г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка Хонда Сивик с рег. № ****, собственост на Д. М. Д., причинени вследствие на ПТП, настъпило на 28.09.2014 г. в град К., вследствие на виновно поведение на Н.К.Н., като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат с английски рег. № ****, като е управлявал МПС-то без да е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 17.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и Н.К.Н. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски, в размер на 189.09 лева.
Във въззивната жалба се възразява за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Излагат се доводи, че районният съд на осн.чл.146, ал.2 ГПК е указал на ищеца, че липсват данни за влизане в сила на Наказателно постановление, като доказателство за вината на жалбоподателя, както и че същото било прието като доказателство въпреки настъпилата преклузия, в противоречие на чл.147 от ГПК. Искането към съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявената искова претенция, както и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град ****,
представлявано заедно от изпълнителните директори Б. М. и С. С., чрез пълномощника по делото
адвокат М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се
съображения по доводите във въззивната жалба и такива за правилността и законосъобразността
на първоинстанционното решение.Иска се оставянето на жалбата без уважение и
потвърждаването на обжалваното решение. Претендира се присъждането на
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Производството пред КРС е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд – гр.**** за осъждане на ответника Н.К.Н. да му заплати сумата от 4 727.21 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди за увредения при ПТП, настъпило на 28.09.2014г. в град ****, лек автомобил „Хонда Сивик“ с ДКН ****, собственост на Д. М. Д. Ищецът е изложил твърдения, че ответникът е виновен за пътно-транспортно произшествие на 28.09.2014г. в град К., тъй като при управлението на собствения си автомобил „Фолксваген Пасат” с ДКН ****, движейки се по път II-64 без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници, предприема маневра обратен завой, отнема предимството на попътно движещия се лек автомобил „Хонда Сивик“ и го удря, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 249 във връзка с чл. 259 от КЗ-отм., а сега чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С РП-214-GF-711 ищецът поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение, но към настоящия момент задължението не било погасено. С оглед на това се моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ-отм., а сега чл. 588, ал. 7 от КЗ, да се ангажира регресната отговорност на ответника като се осъди да заплати на ищеца сумата от 4 727.21 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110253/17.03.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Н.К.Н., чрез пълномощника си по делото адвокат М.Г., е изразил становище за допустимостта, но неоснователността на иска. Не е оспорил, че от представения по делото Констативен протокол се установява извършването на ПТП на 28.09.2014г. в град К., в което е участвал, но е възразил за недоказаност на вината си. Посочил е, че не се установява образуването на административно наказателно производство въз основа на АУАН и издаването на наказателно постановление, както и че съзнателно не е управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
От фактическа страна, от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 48/ 28.09.2014г., по несъмнен начин се установява, че на 28.09.2014г., в гр. К. 14.45 часа, на път II-64-км, на кръстовището с път PDV-2085, ответникът - Н.К.Н., при управление на лек автомобил Фолксваген Пасат с английски рег. № ****, с номер на рама ****, на уширението за платното за движение, извършва маневра – обратен завой, като отнема предимството на попътно движещия се лек автомобил – Хонда Сивик с рег. № ****, управляван от собственика – Д. М. Д. и става причина той да се блъсне в него, реализирайки ПТП с материални щети по двата автомобила и пострадал участник.
Приети
са като доказателства Акт за установяване на административно нарушение № 1345,
сериен номер 982443/28.09.2014г., в който са отразени обстоятелствата по
констативния протокол, както и Наказателно постановление /НП/ № 14-0281-111345
от 03.10.2014г. на Началника на ОДМВР – ****, РУ - ****. С НП на ответника е наложена глоба в размер на 100
лева, поради виновно нарушаване на чл.38, ал.3 от ЗДвП, връчено на 31.10.2014г.,
като глобата е платена на същата дата. Наказателното постановление е влязло в
сила на 10.11.2014г.
По
делото се установява, че към процесната дата 28.09.2014г. за автомобила на
ответника не е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. По
искане на ответника е изискана и приета преписка № 75/2015г. по описа на РП – ****,
в която е установено, че представената от ответника при настъпването на ПТП застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ с номер ****, издадена от Norwich Union – An
AVIVA Company не е потвърдена от Националното бюро на Великобритания, а английската
застрахователна компания AVIVA Company не
потвърждава наличието на валиден застрахователен договор за МПС с рег. № ****. Според представената и неоспорена справка от
базата данни от Информационния център към Гаранционния фонд на база подадени
данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователната полица за Фолксваген Пасат, с номер на рама ****
е подадена като прекратена в ИЦ на ГФ на 25.01.2014 00:39 с причина на
прекратяване – „невнесена вноска“, а следваща издадена застрахователна полица
за този автомобил е от дата 11.12.2015
г., тоест не се установява сключването на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ касателно процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП.
Увреденото лице Д. М. Д. на 13.03.2015 г.
е уведомило въззиваемия за настъпилото ПТП, като същият е извършил оглед на
автомобила и съставил Опис на претенция № ВЖЯ -00653/14/03.10.2014 г., в която
подробно е описал увредените детайли на лек автомобил – Хонда Сивик с рег. № ****,
чиято стойност за възстановяване според изготвени техническа експертиза и
заключителна техническа експертиза по щета № 110253/17.03.2015 г. възлиза на сумата
в размер на 4 727.21 лева.
По делото се установява и не се спори, че
с преводно нареждане от 01.04.2015 г. въззиваемият е изплатил сумата в размер
на 4 727.21 лева на увреденото лице по щета № 110253/2015.
С Уведомление с изх. № 214-GF-711 въззиваемият е поканил Н.К.Н. да възстанови платената
сума, ведно с ликвидационните разноските от общо 5080.21 лева.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.288,
ал.1, т.2,б.“а“ от Кодекса за застраховането /отм./, но действал към момента на увреждането – 28.09.2014г., Гаранционният фонд
изплаща обезщетения за причинените
имуществени и неимуществени
вреди, когато произшествието е
настъпило на територията
на Република България и
виновният водач няма
сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, а съгласно
чл.288, ал.12 от КЗ/отм./ след
изплащането на обезщетението
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.
С
оглед на това фактическият състав, от
който възниква предвидената в чл.288, чл.12 от Кодекса за застраховането /отм/., сега уредената в разпоредбата
на чл.558, ал.7 от КЗ, регресна отговорност, включва следните подлежащи
на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие - ПТП,
липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице
от Гаранционен фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционният фонд,
като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия
причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до
размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция
предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД,
пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на
причинените вреди следствие виновното му и противоправно поведение.
За да уважи предявеният иск КРС е приел, че безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на регресната отговорност на ответника. Приел е за безспорно настъпването на процесното ПТП на 28.09.2014г. в гр.К., причинено от МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност", собственост на ответника Н.К.Н., който при управлението му е действал противоправно, тъй като предприел обратен завой, отнемайки предимството на попътно движещия се лек автомобил Хонда Сивик с рег. № ****,с което е нарушил чл. 38, ал.3 от ЗДвП като на виновния водач е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1345, сериен номер 982443/28.09.2014г. и въз основа на него, съответно Наказателно постановление № 14-0281-111345 от 03.10.2014г., влязло в законна сила. Също така КРС е приел за безспорна, че от страна на Гаранционен фонд е изплатена сумата от 4 727.21 лева представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на лек автомобил Хонда Сивик с рег. № ****, констатирани и остойностени в щета № 110253/17.03.2015 г., от което се обосновава основателността на исковата претенция.
Въззивният съд намира решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани и на основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което същите стават част от съжденията в настоящия съдебен акт.
По оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:
По делото безспорно се установява противоправното поведение на ответника от констативния протокол за ПТП, изготвен от полицейският служител след посещение на място. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Същият се полза не само с обвързваща съда формална доказателствена сила, относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Когато протоколът е съставен след посещение на мястото, полицейският служител удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други /в този смисъл Решение № 15 от 25.07.2014 г. по търг. д. № 1506/2013 г. на ВКС и др. /В съставения в случая протокол като причина за настъпване на ПТП е посочено поведението на ответника, като участник 1, поради допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в извършване на маневра обратен завой на уширение на платното за движение и отнемане на предимство на попътно движещото се ППС на участник 2-увреденото лице, от което настъпва увреждане на второто ППС. С оглед на това съдът намира за доказано, че процесното пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са причинени имуществени вреди, е настъпило по описания в протокола за ПТП механизъм, в резултат от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата / чл. 38, ал.3 от ЗДвП/.
По
силата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Налице е оборима презумпция, при която се размества тежестта на
доказване. В тежест на ответника е оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, което не е било сторено. Формалното оспорване на вината на водача в отговора на исковата молба
не означава въвеждане на задължение за ищеца да доказва нейното наличие,
предвид законовата презумпция /в този смисъл Решение № 137 от 06.11.2014 г. по
търг. д. № 3016/2013 г. на ВКС/. При това положение, с оглед липсата на
проведено пълно, обратно доказване за опровергаване на презюмираното от закона
обстоятелство, съдът приема за установена вината
на ответника за настъпване на процесното ПТП, поради което въззивникът
неоснователно възразява, че същата не се доказва.
Имайки предвид изложеното, правно ирелевантно се явява възражението, че районният съд е основавал изводите си за вината на ответника въз основа на наказателно постановление, прието след изтичането на преклузивния срок. Всъщност последното не е вярно, тъй като се установява, че ищецът в срока по чл.143 от ГПК, въз основа на извършеното от ответника оспорване и в изпълнение на указанията на съда по чл.146, ал.2 ГПК, е изискал прилагането на наказателното постановление, тоест същото е ангажирано като доказателство по делото въз основа на своевременното искане на ищеца.
С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав на ПдОС намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, поради което постановеното в идентичен смисъл решение на РС - Карлово следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При
този изход на делото, основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждането на разноските по делото, но доколкото не се представят
доказателства за направата на такива, разноски няма да бъдат присъдени с
решението.
Водим от горното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211 от 18.08.2020 г., постановено по гр. д. № 1970 по описа за 2019 г. на Районен съд – Карлово, I гр.с.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.