Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 735 по описа за
2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.В.Б. срещу решението, постановено по
гр.д. № 23822/2020 г. на СРС, 86 състав, с която се обжалва изцяло решението. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за
това. Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна П.Х.П. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В.В.Б. срещу П.Х.П. –
за защита от домашно насилие, извършено на 06.06.2020 г. около 18.00 часа, подробно
описано в молбата от 11.06.2020 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие, но е признал, че се е намирал във фактическо съпружеско съжителство с
молителката.
С решението, постановено по гр.д. № 23822/2020 г., СРС, 86 състав, е отказал
да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу П.Х.П. по молбата на В.В.Б.
и е осъдил В.В.Б. да заплати държавна такса в размер на 50 лева по сметка на
СРС, а на П.Х.П. – разноски в размер на 500 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено
следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни.
Между страните липсва спор, че са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, което обстоятелство се установява и от
показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Г.А.Х.(фактически
съпружески съжител на майката на въззивницата) и М.Д.Д.. Въззивният съд приема,
че на 06.06.2020 г. около 18.00-19.00 часа в гр. София, бул. *****, П.Х.П. нанесъл
побой на В.В.Б. – извил й ръката, бутнал я на леглото, след което
я съборил на земята и започнал да я рита, удря, блъска и дърпа, притискал й
устата, за да не може да вика за помощ, и заключил вратата на апартамента,
непозволявайки на въззивницата да излезе навън. Опора за този извод е представената декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи белези на процесните
актове на домашно насилие, и чиято доказателствена стойност не е оборена от
събраните по делото гласни доказателства и по-специално от показанията на св. М.
Димитров. Този свидетел не е бил очевидец на извършените насилнически актове, а
знае за фактическата обстановка единствено от споделеното му от въззиваемия. Свидетелят
Г.Х.също не е присъствал и при това положение съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. В резултат на извършеното физическо
насилие на въззивницата са причинени кръвонасядане на шията, ограничени
охлузвания по гръбната повърхност на 2-ри и 3-ти пръсти на дясна ръка и 3-ти
пръст на лява ръка, кръвонасядане в кръстната и лявата поясна област, дълбоко
охлузване на дясно коляно – травматични увреждания, констатирани от доц.д-р А.А.(специалист
по съдебна медицина), и отразени в съдебномедицинско удостоверение № 245.06/2020
г.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение,
като неправилно, следва да се отмени. Спрямо въззиваемия, извършил физическо
насилие и ограничил личната свобода на въззивницата, съдът прилага мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на
пострадалото лице. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
За гарантиране в достатъчна степен интересите на
пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на въззиваемия,
и предвид естеството на извършеното насилие, съдът счита, че мярката за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН трябва да бъде наложена за срок от девет
месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на
последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
последици.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на
молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата
съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази естеството
на извършените актовете на насилие (побой, придружен с ограничаване на личната
свобода на пострадалата) и неминуемия страх, в който въззивницата е изпаднала
от тях, съдът налага на въззиваемия глоба в размер на 700 лв.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемия да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за защита от
домашно насилие, както и държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната
жалба.
С оглед изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски, нито за
първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият се осъжда да
заплати на въззивницата сумата от 600 лева – разноски само за първата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер настоящият съд
не намира за прекомерен. Минималното адвокатско възнаграждение в случая е 400
лева (чл. 22 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), но процесуалният представител на въззивницата е ангажирал
доказателства и е участвал в събирането на такива от районния съд. Разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство съдът не присъжда на
въззивницата – видно от платежното нареждане (л. 10 от настоящото дело), сумата
е заплатена не от въззивницата, а от друго лице (законовото изискване е
разноските да са заплатени от страната по делото).
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението по гр.д.№ 23822/2020 г. на Софийския районен съд, 86 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА
ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу П.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА П.Х.П., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА
на П.Х.П., ЕГН **********, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава В.В.Б., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100
(сто) метра, за срок от девет месеца, считано от 29.03.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Х.П., ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на П.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 700 (седемстотин) лева,
платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни
такси в размер на 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
В.В.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.В.Б. за присъждане на разноски за въззивното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Х.П. за присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните и да се изпрати на районното управление на МВР по адресите на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.