№ 6072
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110147078 по описа за 2021 година
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД против Т.
Д. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2643,19 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 17.06.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 425,54 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 12.06.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение от 02.09.2020 г. по гр.д. № 24825/2020 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор. Ответникът се явява лично
в о.с.з. и признава исковете по основание и размер. Признава, че родителите му са
починали, последният от тях през 2017 г. Не оспорва иска по размер. Признава, че не е
заплащал задълженията си към ищеца.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С оглед заявеното от ответника в о.с.з. безспорни в отношенията между страните
са всички обстоятелства от фактическия състав на иска. Ответникът не спори, че до
топлоснабдения имот с адрес: *****, аб.№ ***, по силата на съществуващото между
страните облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял
топлинна енергия с уговореното качество и количество; че ответникът има качеството
1
на потребител на ТЕ в исковия период, вкл. и че учреденото в полза на дарителите по
договор за дарение от 29.09.1993 г. Д.В.П. и С . Т.П. право на ползване е погасено с
тяхната смърт считано до 2017 г.; че ответникът е наследник на Д.В.П. и С . Т.П. -
низходящ. Ответникът не оспорва и размера на исковете.
Съществуването на облигационно отношение между дружеството и ответницата
се установява и от писмените доказателства по делото. Видно от нотариален акт № 39,
нот. дело № 24950/1993 г. от 29.09.1993 г. ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот по договор за дарение от родителите
си. Учреденото в полза на дарителите по договора Д.В.П. и С . Т.П. право на ползване е
погасено с тяхната смърт считано до 2017 г. По този начин ответникът е наследил
задълженията на родителите си, натрупани до 2017 г., а след смъртта на родителите си
е потребител на ТЕ като собственик и ползвател на имота. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват
клиента и без приемането им. Предвид изложеното между страните за процесния
период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Ответникът не спори и относно размера на претенцията. Видно от фактури от
31.07.2017 г., 31.07.2018 г. и 31.07.2019 г. цената на доставената до имота ТЕ за
процесния период е именно в размер на 2643,19 лв. Исковете за главница и лихва за
забава са основателни.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. На ищеца се дължи юрк
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25 НЗПП. Заплатена е дт в размер на
94,35 лв. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В хода на заповедното производство ищецът е заплатил дт в размер на
61,37 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***” ЕАД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, против Т. Д. П. ЕГН **********, с адрес
*****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2
2
643,19 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: *****, аб.№ ***, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /17.06.2020 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от 425,54
лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 12.06.2020 г., за
които е издадена заповед за изпълнение от 02.09.2020 г. по гр.д. № 24825/2020 г. по
описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА Т. Д. П. ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ***” ЕАД ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****,
сумата от 305,72 лв. – разноски по гр.д. № 24825/2020 г. по описа на СРС, 66 състав и
в настоящото производство.
Делото е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3