№ 80
гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100700 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД.
Ищецът М. СТ. М., чрез пълномощника адв. С.И., твърди, че на
14.10.2017 г. на традиционен събор в с. Т., обл. Р. възникнал инцидент след
словесен спор между него и ответника СВ. КР. Г., в резултат на който
последният се нахвърлил върху ищеца и му нанесъл неочакван удар с юмрук
в областта на лицето. От удара М.М. паднал на земята и усетил силна болка в
главата. Намесата на съседа И. И. предотвратила разрастването на конфликта,
като същият сигнализирал на тел. 112 за случилото се. Пристигнал екип на
Спешна помощ – Русе, който откарал пострадалия в УМБАЛ „Канев“. В
болнични заведения в гр. Русе и в гр. София били проведени няколко
операции, но въпреки лечението ищецът останал неподвижен с четири
парализирани крайника. С влязла в сила присъда по НОХД № 1062/2020 г. на
Русенския районен съд СВ. КР. Г. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК за това, че причинил на ищеца тежка
телесна повреда, съответно му било наложено три години лишаване от
свобода, чието изтърпяване било отложено по реда на чл. 66 от НК за
изпитателен срок от пет години. Ищецът твърди, че получените сериозни
телесни увреждания и трудностите във връзка с възстановяването имат
сериозно отражение върху общото му физическо и психическо състояние.
Първоначално след инцидента изпитвал интензивна болка в главата. Около
два месеца не можел да се храни с твърда храна. Усещал силни болки и
затруднения при говорене и дъвчене. Преживял силен стрес и уплаха, които
се отразили негативно на психичното му състояние, довели до безсъние и
тревоги. Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер
на 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта за претърпените
1
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
физически и емоционален дискомфорт. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответникът СВ. КР. Г., чрез
пълномощника си адвокат И.Г., изразява становище за частична
основателност на иска. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат предвид наличието на доказателствата по НОХД №
1062/2020 г. за употребата на алкохол от страна на пострадалия
непосредствено преди инцидента. Ответникът твърди, че в наказателното
производство не е установен механизмът на настъпването на увреждането,
като не ставало ясно кои травми са резултат от удара и кои от падането.
Прави възражение за прекомерност на исковата претенция, като счита, че тя
надвишава претърпените от ищеца болки и страдания, оспорва иска за лихва
като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С влязла в сила присъда по НОХД № 1062/2020 г. на Русенския районен
съд СВ. КР. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 128,
ал. 1 от НК - за това, че на 14.10.2017 г. причинил на М. СТ. М. тежка телесна
повреда, изразяваща се в счупване с изкълчване на гръбначния стълб на ниво
шести – седми шиен прешлен, счупване на спинозните израстъци на шести и
седми шийни прешлени и на седми шиен прешлен, травматично увреждане на
гръбначния мозък с частична горна параплегия и пълна долна параплегия,
което причинило осакатяване на четирите крайника на пострадалия. За
извършеното на подсъдимия е наложено наказание три години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за
изпитателен срок от пет години.
От представените писмени доказателства – епикриза от 01.11.2017 г. и
експертно решение на ТЕЛК № 0217 /21.01.2020 г. се установява, че в
резултат на причинения удар ищецът М.М. е получил вътрешночерепна
травма и фрактура на шийни прешлени, довели до обездвижване на четирите
крайника, за което му е определена степен на увреждане от 95% с чужда
помощ. Проведеното оперативно лечение и поставянето на метална
остеосинтеза не са довели до подобряване на физическото му състояние.
По делото е разпитан свидетел – сестрата на ищеца В.А., от чиито
показания се установява, че в резултат на причиненото увреждане ищецът е
парализиран, неспособен да движи четирите си крайника и здравословното
му състояние не е променено до настоящия момент, въпреки предприетото
лечение. Ищецът е в невъзможност да се самообслужва, грижи за него
полагат неговата сестра и назначен личен асистент. Според свидетелските
показания становището на лекуващите лекари е, че не се очаква физическо
възстановяване на пострадалия от претърпяната тежка мозъчна травма.
Съдът намира, че тези показания следва да се кредитират изцяло,
въпреки че са от лице от кръга по чл. 172 от ГПК, доколкото същите са
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените
доказателства по делото.
2
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
На основание чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като на обезщетение подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предпоставка за
ангажиране отговорността на причинителя на вредата е установяване
наличието на всички кумулативни елементи от фактическия състав на деликта
по чл.45 от ЗЗД - деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина.
По делото е безспорно установено, че деликвентът е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 1062/2020 г. за престъпление - причиняване на тежка
телесна повреда на ищеца. Влязлата в сила присъда на основание чл.300 от
ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите относно извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата по
наказателното дело и събраните в хода на настоящия процес писмени
доказателства потвърждават наличието на причинно – следствена връзка
между противоправното деяние на деликвента и настъпилите в резултат на
нанесения от него удар телесни увреждания на ищеца.
Предвид изложеното, възраженията на ответника за липса на доказана
причинно – следствена връзка между деянието и претърпените вреди се
явяват неоснователни.
При констатираната фактическа обстановка и ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства, установяващи причинените на ищеца
неимуществени вреди, съдът намира предявения иск за доказан по
основанието си.
Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на
чл.52 от ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и
душевни преживявания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на деликта и към настоящия момент.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че
вследствие на нанесения от ответника удар на ищеца е причинена тежка
телесна повреда, водеща до неговото пълно обездвижване и неспособност да
се самообслужва, поради което той е зависим изцяло от чужди грижи.
Здравословното му състояние не е претърпяло подобрение от настъпването на
инцидента до настоящия момент въпреки проведеното оперативно лечение и
липсват положителни прогнози за неговото възстановяване.
С оглед гореизложеното, предвид възрастта на пострадалия, характера и
вида на травмата, нейното негативно отражение върху начина му на живот,
неспособността да извършва сам каквито и да било основни ежедневни
дейности и факта, че продължителен период липсва положителна промяна
във физическото му състояние, както и въобще очаквания за такава промяна,
съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 60 000 лв. за
3
неимуществени вреди следва да му бъде присъдено изцяло, като
съответстващо на критерия за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищеца. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ответникът е следвало да
установи наличието на конкретно поведение у пострадалото лице, което да е
предизвикало или да е повлияло върху действията на деликвента и да е в
причинна връзка с настъпването на вредите. Твърденията за употреба на
алкохол от страна на ищеца непосредствено преди инцидента, която да е в
причинно – следствена връзка с деянието и настъпилия противоправен
резултат са недоказани и ирелевантни, доколкото не е налице негово
противоправно поведение.
Предвид основателността на исковата претенция, основателна е и
претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради
което върху главницата следва да се присъди и законната лихва, дължима от
датата на деликта – 14.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
Разноските по делото следва да се определят по правилата на чл.78 от
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РОС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на
2400 лева.
В исковата молба е направено искане за присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е приложено пълномощно за процесуално представителство,
но не и договор за правна защита. В представения списък на разноските е
посочено изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., но
липсват доказателства за неговото изплащане или данни за оказана безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съобразно
възприетото в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, по реда на чл. 78 от ГПК се присъждат само разноски, чието
извършване е доказано. Макар и претендираното адвокатско възнаграждение
да не надвишава минимума съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед липсата на доказателства за
действителното извършване на този разход или за оказване на безплатна
правна помощ от страна на упълномощения адвокат, съдът счита, че въпреки
изхода на делото, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СВ. КР. Г. с ЕГН **********, с адрес с.Т., общ. Р., обл. Р.,
4
ул. „Б.Т.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на М. СТ. М. с ЕГН **********, от с. Т., общ.
Р., обл. Р., ул. "А.С." № **, сумата от 60 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие на нанесена на 14.10.2017 г.
в с. Т., обл. Р., от СВ. КР. Г. тежка телесна повреда, изразяваща се в
счупване с изкълчване на гръбначния стълб на ниво шести – седми шиен
прешлен, счупване на спинозните израстъци на шести и седми шийни
прешлени и на седми шиен прешлен, травматично увреждане на гръбначния
мозък с частична горна параплегия и пълна долна параплегия, причинило
осакатяване на четирите крайника на пострадалия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.10.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СВ. КР. Г. с ЕГН **********, с адрес с.Т., общ. Р., обл. Р., ул.
„Б.Т.“ № * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РОС сумата от 2400 лева - държавна
такса върху уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5