О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260031
гр.Пловдив, 22.01.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.01.2021г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.ч.гр.д.№ 638/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно
производство по реда на чл.278, ал.2 ГПК, на осн. чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№
261790/19.10.2020г., подадена от Д.Т.П., ищец в производството пред
първоинстанционния съд, чрез адв.К.Д., против Определение № 260045/23.09.2020г.,
постановено по гр.д.№ 748/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, за прекратяване на
производството по делото.Оплакванията в частната жалба са за
незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна
и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на делото.
В постъпилия в срок писмен отговор,
вх.№ 262240/30.10.2020г., от насрещната въззиваема страна, Р. с. – П., ответник
в производството пред първоинстанционния съд, представляван от председателя И.
К., частната жалба се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното
определение.
Постъпилата въззивна частна жалба е
допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване по чл.274,
ал.1, т.1 ГПК определение на първоинстанционен окръжен съд от съдебния район, в
законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес
от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения, като не е било
необходимо изпълнение на процедурата за
изпращане на препис от жалбата на насрещната страна за отговор, на осн.чл.130,
изр.2, предл.посл. ГПК, поради което няма пречка да се постави на разглеждане
по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа
на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, след като извърши
дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното
определение, намира следното:
Първоинстанционното съдебно
производство, в което е постановено обжалваното определение, гр.д.№ 748/2019г.
по описа на ОС – Пазарджик, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 2285/26.07.2019г.
по описа на Регистратурата при ОС - Пловдив, подадена от ищец Д.Т.П. ***.
В ИМ са въведени следните твърдения: Въз
основа на влязло в сила съдебно решение ищцата била възстановена на работа на
длъжността „призовкар“ със Заповед № 391/16.05.2014г., но със Заповед №
431/28.05.2014г. било разпоредено тя да изпълнява временно – до приключване на
процедурата по трудоустрояване - на длъжността „чистач“, като не изпълнява
длъжността „призовкар“, считано от 29.05.2014г. Въпреки че издадената Заповед №
431/28.05.2014г. била явно тенденциозна и незаконосъобразна, проява на лично
негативно отношение на административния ръководител на РС – П. И. К., и въпреки
представените решения на ТЕЛК и предписанията на НЕЛК, ищцата изпълнявала
възложените й функции, доколкото здравословното й състояние позволявало.
Междувременно, съзнателно и тенденциозно, била издадена нова Заповед №
595/07.07.2014г. за определяне на района на почистване от ищцата, чийто обем
бил в нарушение на противопоказанията, съгласно ЕР на ТЕЛК, както и, вместо да
започне и изпълни процедурата за определяне на подходяща длъжност с оглед
здравословното състояние на ищцата, като трудоустроена, председателят на РС – П.
И. К. обжалвал ЕР на ТЕЛК № 20173 с искане за отмяна, която не била допусната
до разглеждане от НЕЛК.В желанието си да осъществи личните си намерения да
отстрани ищцата от работа, в нарушение на закона, председателят на РС – П. И.К.
направил опит чрез незаконно използване на камерите на съда да се опита и да
докаже неспазването на трудовата дисциплина от ищцата, след което, като
съзнателно не преодолял защитата на ищцата по чл.333 КТ, издал Заповед №
1403/13.12.2014г., на осн. чл.344, ал.1, т.1 за дисциплинарно уволнение на
ищцата.С налагането на дисциплинарното уволнение за ищцата станало невъзможно
да се впише официално в Бюрото по труда като безработна.За периода от налагане
на дисциплинарното наказание на 13.12.2014г. до 02.01.2018г., когато
уволнението било отменено с влязло в сила решение на ВКС и ищцата била
възстановена на работа на длъжността „призовкар“, ищцата не могла да си намери
работа, за което решаваща роля изигравало вписаното в трудовата й книжка
дисциплинарно уволнение, а сключеният от нея на 26.01.2015г. трудов договор бил
прекратен на 02.02.2015г., тъй като, предвид здравословното си състояние, тя не
можела да изпълнява пълноценно трудовите си задължения.Вследствие на
незаконното дисциплинарно уволнение, което била пряка и непосредствена
последица от незаконните действия и личното отношение на председателя на РС – П.
И. К., ищцата претърпяла преки имуществени вреди, изразяващи се в нереализиране
на доходи от трудова дейност за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г., както следва:
33 301.60лв. неполучено трудово възнаграждение, 5330лв. сума за облекло и
4 216.60лв. суми за обезщетение за неползван ГПО, конкретизирани по
периоди и пера.Заявеният петитум е за присъждане на обезщетение за репариране
на причинените на ищцата имуществени вреди, ведно със законната лихва от падежа
на всяко едно от вземанията до окончателното изплащане.
С Разпореждане № 2067/28.10.2019г.
исковата молба е оставена без движение и е указано на ищцата да уточни
претендира ли обезщетение за пропуснати доходи от трудова дейност за първите 6
месеца след незаконното уволнение и счита ли, че за този период й се дължи
по-голямо обезщетение, като в зависимост от това да уточни и цената на иска.
Постъпила е молба, вх.№
10514/20.11.2019г., от ищцата, с която уточнява, че е претендирала обезщетение
за пропуснати доходи за първите 6 месеца след незаконното уволнение по общия
деликтен състав, защото предявената претенция на основание чл.225 КТ не е била
уважена от ВКС, тъй като не е представила надлежни доказателства, като
предоставя на преценката на съда, да се произнесе по допустимостта на така
заявената претенция по чл.45, във вр. чл. 49 ЗЗД.
С Разпореждане № 2282/21.11.2019г. исковата
молба отново е оставена без движение и е указано на ищцата да уточни
обстоятелствата, на които се основава търсената отговорност за първите 6 месеца
след уволнението и какъв е размерът на претендираното обезщетение за този
период.
Постъпила е молба, вх.№ 11097/04.12.2019г.,
от ищцата, с която уточнява, че основанието за търсената отговорност за първите
6 месеца след уволнението са, поради невъзможността да се регистрира в БТ и да
получи обезщетение от там, а размерът на претендираното обезщетение за този
период/01.01.2015г.-13.06.2015г./ е в общ размер 4 718.09лв.
В постъпилия в срок писмен отговор на
ИМ, вх.№ 1354/07.02.2020г.от ответника РС – П. исковите претенции се оспорват
като недопустими, евентуално е заявено възражение за нередовност на ИМ, поради
въведените противоречиви фактически основания и несъответствието им със
заявения петитум, евентуално исковете се оспорват като неоснователни.
С Разпореждане № 1108/24.06.2020г.
производството е частично прекратено по претенцията за периода от
01.01.2015г.-13.06.2015г. в общ размер 4 718.09лв. и ИМ отново е оставена
без движение с указания да се посочи срещу кой ответник се предявява искът за
вреди от непозволено увреждане на осн. чл.45 ЗЗД, причинени във връзка с
незаконното уволнение, извън подлежащите на обезщетяване по чл.225 КТ, и в
какво се изразяват тези вреди – пропусната възможност за получи обезщетение
като безработна или в неполучаване на предишното трудово възнаграждение за
периода след изтичане на 6-те месеца след уволнението.
Постъпила е от ищцата молба, вх.№
6142/14.07.2020г., с която уточнява, че претендира реализиране на отговорността
на ответника като работодател по чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като
ръководителят на РС - Пловдив е издал уволнителната заповед, използвайки
недобросъвестно служебното си положение за постигане на лични и други
неслужебни цели /ППВС №4/1975г./
Постъпило е от ответника становище,
вх.№ 7102/07.08.2020г., с което поддържа, че ищцата отново не е отстранила
констатираните нередовности и иска прекратяване на производството по делото.
След това е постановено сега обжалваното
определение за прекратяване на производството по делото за парично вземане за
обезщетение за имуществени вреди във формата пропуснати ползи, настъпили от
признатото за незаконно уволнение на ищцата, за периода 14.06.2015г. –
31.12.2017г., за размера над 4718.09лв. до 42 847.60лв., на две
самостоятелни основания: 1/поради липса на пасивна процесуална легитимация и
непредприемането на действия за конституиране на надлежен ответник, съобразно
дадените от съда указания, както и 2/ поради неотстраняване на констатираната от
съда нередовност, за която са дадени указания в разпореждането от 24.06.2020г.,
изразяваща се в излагане на противоречиви фактически обстоятелства за това в
какво се изразяват претендираните за репариране вреди за периода след 6-те
месец след незаконното уволнение– за неполучено обезщетение за безработица или
за неполучено трудово възнаграждение в размера преди уволнението и, вместо това,
отново излагането на противоречиви и взаимно изключващи се обстоятелства,
непозволяващи да се уточни в какво се изразяват претендираните за репариране
вреди.
В частната жалба се оспорват изводите
искът да е предявен срещу ненадлежен ответник, като извършени в нарушение на
закона и съдебната практика на ВКС.
В подадения в срок отговор на
въззивната жалба, вх. № 262240/30.10.2020г. се поддържа, че обжалваното
определение е законосъобразно и на двете изложени основания за прекратяване на
производството.
Както основателно се поддържа в
частната жалба, са незаконосъобразни мотивите, че посоченият от ищцата ответник
РС – П. не е пасивно процесуално легитимиран, поради следните съображения:
Процесуалната легитимация на страните е
абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието
й съдът следи служебно. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това
обстоятелство, изложено в исковата молба, стига приложимият по правоотношението
материален закон да не сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част
твърдения.Процесуалната легитимация е предпоставка за допустимостта на исковия
процес, а съответствието й с материално-правната легитимация е въпрос по
същество, по който съдът се произнася с решението.
В разглеждания случай, извеждането на пасивната процесуална
легитимация на посочения от ищеца ответник се извежда от въведените в ИМ
твърдения и заявения петитум, че се претендира реализиране на имуществената
отговорност на РС - Пловдив, като възложител на работата, за репариране на твърдените
да са настъпили имуществени вредите на ищцата от признатото за незаконно уволнение в размер и период над
предвидения в чл. 225, ал.1 КТ.Ето защо, по поставения сега на разглеждане процесуален въпрос се
приема, че посоченият от
ищеца ответник РС – П., е пасивно процесуално легитимиран в процеса, а доколко
пасивната процесуална легитимация съответства на материално-правната съдът ще
се произнесе в решението по спора.
При служебната проверка на обжалваното
определение се констатира, че са незаконосъобразни и изводите във връзка с
другото изложено основание за прекратяване на делото.Действително, изложението на обстоятелствата, на които се основава
искът, е сред изрично посочените изискванията за редовност на ИМ в чл.127,
ал.1, т.4 ГПК, поради което е в правомощията на съда, съгласно чл.129 ГПК, да
извърши проверка, да констатира нередовност на ИМ и да укаже на ищеца и да му
даде възможност за отстраняването й, и само при неизпълнение в указания срок на
указанията – да прекрати производството.В случая, при условие, че и след
дадените указания ищцата отново е изложила противоречиви и взаимно изключващи
се обстоятелства, непозволяващи да се уточни в какво се изразяват
претендираните за репариране вреди, съдът е следвало отново да й даде ясни и
изпълними указания да уточни точно претендираните за репариране имуществени вреди.Тъй
като тези правомощия не са изпълнение преди постановяване на обжалваното
определение, за съда е липсвало основание за прекратяване на производството.
Налага се извод за незаконосъобразност
на обжалваното определение, което се отменя и делото се връща на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
260045/23.09.2020г., постановено по гр.д.№ 748/2019г. по описа на ОС - Пазарджик,
за прекратяване на производството по делото и връща делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Делото да се върне на ОС - Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: