№ 1458
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501815 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано е по
въззивна жалба вх. № 34851/26.05.2022 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Г. М.
Димитров“, № 1 срещу Решение № 1236/03.05.2022 г., поправено с Решение
№ 2421/20.07.2022 г., постановени по гр.д. № 13427/2021 г., на ВРС, XL с.,
частта, с която е осъдено да заплати на А. Т. Д., ЕГН **********, с
местожителство в *******, разликата над сумата 1997.90 лв., до присъдените
5637.56 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение, за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на преден десен фар, лайсна под преден десен фар, предна броня, преден
капак и десен предпазител между фар и радиатор, на собственият му л.а.
„Ауди А6 Олроуд“, с ДК № ******, настъпили на 07.08.2021 г., в резултат на
ПТП, в с. Ген. Кантарджиево, общ. Аксаково, по вина на водача на тов.а.
„УАЗ 3909“, ДК № *****, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 15.09.2021 г., до окончателното изплащане,
както и в частта, с която е осъден да заплати сумата 1115.50 лв. , разноски по
делото, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Въззивникът счита решението в атакуваната му част, за неправилно и
необосновано. Счита, че след като ищецът не е представил доказателства за
реално извършен ремонт на автомобила или други обективни доказателства,
от които да се установи, че увредените части по автомобила са били
подменени с оригинални, както и да се установи състоянието на автомобила
при ПТП, то обезщетението следва да бъде определено с приложението на
1
Наредба № 24. В условията на евентуалност, твърди, че при изчисляване на
средната пазарна цена на труда, не следва да бъдат вземани предвид цените в
официални сервизи на марките, доколкото в тях се извършва ремонт на
автомобили в рамките на гаранционен срок, а ищецът в чиято тежест е било
това, не е ангажирал доказателства автомобилът му да е подлежал на
гаранционно обслужване. Твърди и представя доказателства, че
допълнително е заплатил на ищеца сума 1997.90 лв., обезщетение, с което е
достигнат размера на дължимото по Наредба № 24 обезщетение в размер на
2561.02 лв., както и е заплатил на ищеца сумата 140.42 лв. дължима лихва за
периода 15.09.2021 г. до датата на плащането 25.05.2022 г. По същество
отправя искане за отмяна на съдебния акт в акакуваната му част и отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно
заседание не изпраща представител, поддържа въззивната жалба чрез
писмена молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А. Д., депозира
писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно,
законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. От
своя страна оспорва изложените във въззивната жалба оплаквания във връзка
с приложението на Наредба № 24, излага аргументи в подкрепа на
възприетото от първоинстанционния съд по фактите и достигнатите правни
изводи, изложени в атакуваното решение По същество отправя искане за
оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за въззивна
инстанция. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, поддържа
отговора чрез писмена молба.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на А. Т. Д.,
ЕГН ********** срещу „Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, с която е предявен иск за заплащане на
сумата 5637.56 лв. (след изменение по реда на чл. 214 ГПК), представляваща
неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение, за претърпяни
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен фар, лайсна
под преден десен фар, предна броня, преден капак и десен предпазител между
фар и радиатор, на собственият му л.а. „Ауди А6 Олроуд“, с ДК № ******,
настъпили на 07.08.2021 г., в резултат на ПТП, в с. Ген. Кантарджиево, общ.
Аксаково, по вина на водача на тов.а. „УАЗ 3909“, ДК № *****, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
15.09.2021 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.08.2021 г., около
21:30 ч., автомобилът на ищеца „Ауди А6 Олроуд“, ДК № *****, бил
паркиран в с. Ген. Кантарджиево като водачът на тов.а. „УАЗ 3909“, ДК №
*****, при маневра на заден ход го блъснал в предна дясна част. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол като за
виновен бил посочен водачът М.К.. Отговорността на ответника обосновава с
наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, която била действаща към момента на произшествието. Сочи, че
на 11.08.2021 г. ответникът бил уведомен и бил извършен оглед и изготвен
снимков материали, както и съставен Опис-заключение на щетата. За
отстраняване на щетите заявява, че получил сумата 434.40 лв., която намира
за твърде недостатъчна. След подадена молба за преразглеждане на щетата
получил още сумата 128.72 лв. В заключение счита, че освен изплатените му
2
суми, за отстраняване на щетите ответникът следва да му заплати още сумата
предмет на исковата претенция.
В границите на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът депозира
отговор, в който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Счита за
безспорни следните обстоятелства: - наличие на валидно застрахователно
правоотношение към момента на произшествието между него и собственика
на тов.а. „УАЗ 3909“, ДК № *****, обективирано в полица № *****, в срока
на валидност на която попада произшествието, както и – че доброволно е
заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 563.12 лв. Сочи,
че при определяне и изплащане на обезщетението са отчетени годината на
производство на автомобила, материалните щети и степента на увреждане на
частите. Твърди, че ремонтът и възстановяването на автомобила може да бъде
извършено с материали и резервни части от алтернативни доставчици и не са
налице условията за извършване на ремонт с оригинални части. Акцесорната
претенция се оспорва, поради неоснователност на главната.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства
и приетите за признати и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, т. 3
и 4 ГПК, се установяват следните релевантни за спора факти: 1. Валидно
облигационно правоотношение досежно задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” сключена със собственика на тов.а. „УАЗ 3909“,
ДК № *****, обективирано в полица № *****; 2. Настъпване на
застрахователно събитие на 07.08.2021 г., в границите на срока на действие на
застраховката, вина за което носи водача на застрахования автомобил – М.К.,
за което е съставен двустранен протокол за ПТП от същата дата; 3.
Механизъм на произшествието: На посочената дата, място и час водачът на
тов.а. „УАЗ 3909“, ДК № ***** , в нарушение на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП,
предприема движение на заден ход, при което блъска паркирания л.а. „Ауди
А6 Олроуд“, ДК № *****, 4. Уведомяване на 11.08.2021 г. на застрахователя-
ответник за настъпилото събитие и съставяне на Опис-заключение по щета №
0801-004626/2021-01, в който са отразени щети по преден десен фар, лайсна
преден десет фар, предна броня, преден капак двигател, десен преден
предпазител между фар и радиатор в предна част; 5. Изплащане на
обезщетение по щетата общо в размер на 563.12 лв.
В хода на първоинстанционното производство е назначена САТЕ като
заключениeто е кредитирано от първоинстанционния съд като компетентно и
безпристрастно дадено. Заключението не е било оспорено от страна на
ответника в нито една негова част и други искания не са били направени.
В хода на въззивното производство е представено доказателство –
платежно нареждане от 25.05.2022 г., за заплащане на ищеца на сумата
2138.32 лв., от която 1997.90 лв., допълнително застрахователно обезщетение
и сумата 140.42 лв., законна лихва за периода 15.09.2021 г. – 25.05.2022 г.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 3420/15.09.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
3
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е постановено от законен състав на
ВРС и в обхвата на правораздавателната му компетентност, поради което се
явява валидно. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като такъв с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят
на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивникът, съставът на ВОС, намира
следното:
По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, както бе посочено във фактическата
установеност по делото, ищецът е отправил застрахователна претенция към
ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на
виновното за произшествието лице. От страна на ответника е извършен оглед
и е налице произнасяне по отправената претенция чрез двукратното
изплащане на суми – на 24.08.2021 г. и 10.09.2021 г. По изложените
съображения, настоящият състав намира, че е спазена административната
процедура предхождаща предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Единственият спорен между страните въпрос, пренесен и пред
въззивната инстанция е начинът на определяне на дължимото застрахователно
обезщетение и намира ли приложение Методиката, утвърдена в Наредба №
49/16.10.2014 г. за задължително застраховане.
Съобразно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите,
причинени на чуждо имущество като обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда (чл. 499, ал. 2 КЗ).
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в
съответствие с приета от Комисията за финансов надзор, Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2 КЗ).
Приложима в конкретния случай, по силата на пар 29 ПЗРКЗ, е Наредба №
49/16.10.2014 г., за задължително застраховане, чл. 20, ал. 2 от която
препраща към Приложения № 1 - 6 от Наредба № 24/08.03.2006 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката,
същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд за уреждане
на взаимоотношенията между третите лица, претърпели имуществени вреди и
съответния застраховател, който дължи обезщетение по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност". Изрично в разпоредбата на чл. 4 е
4
предвидено, че същата се прилага като минимална граница в случаите, когато
не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка.
Посочените норми, съпоставени с установеното от закона правило в
разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и 2 КЗ, че обезщетението по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на
причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по
договора, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса и не въвежда ограничение за отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера
на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно заложените в Методиката правила. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Съдът не е
обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност
на увреденото имущество не надвишава минималните размери по
Методиката.
Поради изложеното, доводите на въззивника относно приложимост на
Методиката, предвидена в Наредба 49, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение, не се споделят, тъй като противоречат на
нормите на Кодекса за застраховането, който нормативен акт от най-висок
ранг.
Застрахователното обезщетение следва да се определи по по средни
пазарни цени, без прилагане на коефициент за овехтяване.Тази стойност,
съобразно заключението на вещото лице, при вземане предвид на цената в
сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество и такива, които не
притежават такъв сертификат и при предвиждане на оригинални резервни
части, възлиза на сумата 6200.68 лв. Следва да бъде посочено, че в частта, че
за процесния автомобил липсват резервни части от алтернативни
производители, както и, че заключението е изготвено без да е извършен оглед
на автомобила, не е било налице оспорване от страна на ответника, поради
което и оплакванията в тази насока, изложени във въззивната жалба, се
преценяват като неоснователни.
От посочената сума от страна на ВРС е била приспадната сумата 563.12
лв., изплатена по щетата от ответника, при което е дължимото обезщетение е
възлязло на сумата 5637.56 лв., при което предявения иск е бил уважен
изцяло.
При разрешаване на спора обаче, следва да бъде съобразено, по реда на
чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното в хода на производството пред въззивния
съд плащане, извършено от страна на въззивника, възлизащо на сумата
1997.90 лв., при което дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата
3639.66 лв. Последното води до извода, че въззивната жалба е неоснователна,
а постановеното решение в атакуваната му част ще следва да бъде
потвърдено.
5
По разноските в процеса:
С оглед изхода от спора, в съответствие с направеното искане, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия се следват направените разноски, които
видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства възлизат на
сумата 580.00 лв., адвокатско възнаграждение, с ДДС. При преценка на
направеното възражение за прекомерност от страна на въззивника, съдът
установи, че минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в редакцията му към
момента на договаряне, възлиза на сумата 590.00 лв., с ДДС, поради което
възражението се преценява като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1236/03.05.2022 г., поправено с
Решение № 2421/20.07.2022 г., постановени по гр.д. № 13427/2021 г., на ВРС,
XL с.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“, № 1 да заплати на
А. Т. Д., ЕГН **********, с местожителство в ******* сумата 580.00 лв.
(петстотин и осемдесет лева), разноски за въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6