Решение по дело №3828/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 301
Дата: 5 февруари 2020 г.
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20197180703828
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 301/05.02.2020 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХIII състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:             1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Г.Г. и при участието на прокурора Костова, като разгледа КНАХД № 3828 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от “РАН ЛОГИСТИК” ООД чрез адв.К. против Решение № 1951 от 18.10.2019г., постановено по АНД № 3376/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000218 от 07.05.2019 г., издадено от Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пловдив, с което на „РАН Логистик“ ООД, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата се сочат касационните основания материална и процесуална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е основателна.

За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че извършеното нарушение се потвърждава категорично от събраните по делото доказателства, както и че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да лишават нарушителя от правото му на защита. Изложените мотиви не се споделят от касационната инстанция.

НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

В НП е посочено, че дружеството допуска извършването на товари за собствена сметка с водача И.К. като същият не е отговаря на изискването за психологическа годност.

Действително не са изпълнени изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва конкретно описание на нарушението. Дължимото описание на факти и състав на административно нарушение, под който се подвеждат, произтича от нормата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, според която наказващият орган проверява АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Проверката за обоснованост на акта цели гарантиране законосъобразността на административно наказателното производство. Липсата на надлежно описание на нарушението е лишило адресата на НП да оспори конкретен факт, приет за установен от наказващия орган, тъй като не е посочено кое точно изискване не е изпълнено.

Остава неясно дали е издадено или не удостоверение за психологическа годност, валидно към датата на превоза за собствена сметка, не е конкретизирана правната норма, която изисква издаването на удостоверение за психологическа годност.

В случая е допуснато съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере какво точно е пропуснал да изпълни.

Цитираната норма в НП на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП препраща към наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министерството на транспорта (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., изм.). Административнонаказващият орган е следвало да посочи за нарушена конкретна норма от съответния подзаконов акт.

Действително дадената квалификация на административното нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както правилно е приел районният съд, което е основание за отмяната на НП.

 Поради изложеното следва да бъде отменено първоинстанционното решение, вместо което бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на касатора е основателно и такива, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му бъдат присъдени за настоящето дело.

За разноските, направени по настоящето производство, следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното НП, каквото в случая се явява ИА“АА“.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1951 от 18.10.2019г., постановено по АНД № 3376/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000218 от 07.05.2019 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пловдив.

 

ОСЪЖДА ИИ „Автомобилна администрация“ да заплати на “РАН ЛОГИСТИК” ООД, Пловдив, ЕИК ********* сумата от 360 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

 

2.