Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 301/05.02.2020 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХIII състав, в открито заседание на десети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при
секретаря Г.Г. и при участието на прокурора Костова,
като разгледа КНАХД № 3828 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА
МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от “РАН ЛОГИСТИК” ООД чрез адв.К. против Решение № 1951 от 18.10.2019г., постановено по АНД № 3376/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив.
С решението е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000218 от 07.05.2019 г., издадено от Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пловдив, с което на „РАН Логистик“ ООД, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. на основание чл.96г, ал.1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се сочат касационните основания материална и процесуална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че извършеното нарушение се потвърждава категорично от събраните по делото доказателства, както и че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да лишават нарушителя от правото му на защита. Изложените мотиви не се споделят от касационната инстанция.
НП е издадено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В НП е посочено, че дружеството допуска
извършването на товари за собствена сметка с водача И.К. като същият не е
отговаря на изискването за психологическа годност.
Действително не са изпълнени изискванията
по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва конкретно
описание на нарушението. Дължимото описание на факти и състав на
административно нарушение, под който се подвеждат, произтича от нормата на чл.
52, ал. 4 ЗАНН, според която наказващият орган проверява АУАН с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост. Проверката за обоснованост на акта
цели гарантиране законосъобразността на административно наказателното
производство. Липсата на надлежно описание на нарушението е лишило адресата на
НП да оспори конкретен факт, приет за установен от наказващия орган, тъй като
не е посочено кое точно изискване не е изпълнено.
Остава неясно дали е издадено или не
удостоверение за психологическа годност, валидно към датата на превоза за
собствена сметка, не е конкретизирана правната норма, която изисква издаването
на удостоверение за психологическа годност.
В случая е допуснато съществено нарушение,
ограничаващо правото на защита на административнонаказаното
лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере какво точно е
пропуснал да изпълни.
Цитираната норма в НП на чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от ЗАвП препраща към наредбите по чл. 7, ал. 3
и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата.
Изисквания за психологическа годност на
водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министерството на
транспорта (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006
г., изм.). Административнонаказващият орган е
следвало да посочи за нарушена конкретна норма от съответния подзаконов акт.
Действително дадената квалификация на
административното нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е
нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както правилно е приел
районният съд, което е основание за отмяната на НП.
Поради
изложеното следва да бъде отменено първоинстанционното
решение, вместо което бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на касатора е основателно и
такива, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му бъдат присъдени за
настоящето дело.
За разноските,
направени по настоящето производство, следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал процесното НП,
каквото в случая се явява ИА“АА“.
Воден от горното,
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1951 от 18.10.2019г.,
постановено по АНД № 3376/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
36-0000218 от 07.05.2019 г., издадено от Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“-Пловдив.
ОСЪЖДА ИИ „Автомобилна администрация“ да
заплати на “РАН ЛОГИСТИК” ООД, Пловдив, ЕИК ********* сумата от 360
лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.