Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 16. 08. 2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията ГЕНЕВА гр. д. № 244 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 264775/18. 06. 2021 г. от процесуалния
представител на И.М.М. – адв.
И.В. от САК, с искане по чл. 250 ГПК, за допълване на постановеното по делото
решение № 260192 от 03. 06. 2021 г. в частта, с която съдът е определил
обезщетение претендираните от ищеца неимуществени
вреди, без обаче да се произнесе по искането за дължимата върху него законна
лихва, считано от 21. 10. 2010 г. до окончателното му изплащане, каквото искане
е направено с исковата молба. Същата страна е подала и молба вх. № 265584/05.
08. 2021 г., в която е посочено, че прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника В.а.с. юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпила и молба вх. № 265311/19. 07. 2021 г. от В.а.с.
чрез пълномощника си юрк. П. Д., за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските и присъждането му на такива за производството пред настоящата
инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете. Поискано е и изменение на
решението и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за производството
пред двете съдебни инстанции в размер на 1 200 лева съразмерно с уважената
част от исковете, което да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/09. 07.
2004 г. минимален размер
Подадена е молба вх. № 265548/06. 08. 2021 г. и от С.г.с. чрез
пълномощника си юрк. Д.Д.,
с която се моли освобождаването му от заплащане на държавна такса във връзка с
подадена от него касационна жалба срещу постановеното по настоящото дело
решение.
В срока за отговор на подадените от страните молби, отговори не са
депозирани, с изключение на този от адв. В., подаден
срещу молбата по чл. 248 ГПК от В.а.с. с възражение за прекомерност на претендираните разноски.
По молба вх. № 264775/18. 06. 2021 г. на адв.
И.В. – пълномощник на И.М.М.:
Искането е направено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК и е допустимо,
тъй като молбата е подадена в срок.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С решение № 260192 от 03. 06. 2021 г., постановено по настоящото
дело е отменено частично решение от 23. 10. 2016 г. на Районен съд – гр. София,
35-ти състав, по гр. д. № 39964/2014 г., в частта, с която е отхвърлен иска на И.М.М. срещу С.г.с. *** град и В.а.с. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, до
сумата 600 лева, и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответниците съдебни разноски в размер на 600 лева, като
вместо това е постановено друго, с което ответниците
са осъдени да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 600 лева, произхождащи от нарушение на чл. 5, ал. 4 ЕКЗПЧОС при
осъществяване на съдебен контрол над задържането му на 27. 05. 2010 г., ведно
със съдебни разноскиза заплащане на адвокатско
възнаграждение в двете инстанции по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. в размер на 1 200
лева. В останалата част първоинстанционното решение е
потвърдено.
Видно от петитума на исковата молба ищецът
е претендирал върху размера на обезщетението за претърпените от него
имуществени вреди да бъде присъдена и законната лихва върху него, считано от
21. 10. 2010 г. до окончателното му изплащане. С първоинстанционното
решение е постановено отхвърлителен диспозитив по предявените от ищеца искове в това число и за
законната лихва.
Очевидно въззивният съд е пропуснал да
се произнесе по тази искова претенция, който пропуск следва да бъде отстранен
по реда на чл. 250 ГПК с допълване на решението, предвид обстоятелството, че
искът за присъждане на законна лихва е основателен.
По молба вх.№ 265311/19. 07. 2021 г. на В.а.с.
Искането е направено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо,
тъй като молбата е подадена в срок.
Разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, направеното
своевременно искане и представянето на съответните удостоверяващи
доказателства, на страната следва да бъдат присъдени направените от нея
разноски в производството, определени съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Що се отнася до направеното с молба от адв. В.
възражение за прекомерност на претендираните от този
ответник разноски, същото е преклудирано, тъй като
такова може да бъде заявено най-късно в последното съдебно заседание, преди
постановяване на акт по същество.
По отношение искането за изменение на решението в частта, с която
на ищеца са определени разноски в размер на 1 200 лева, съдът счита същото
за неоснователно. В обстоятелствената част на решението последният е изложил
мотиви в този смисъл, като е посочено, че казусът се характеризира с правна
сложност, както и с необходимостта да бъде обжалвано прекратяването на
производството от Софийски районен съд, поради което и не счита, че определеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано.
По молба вх. № 265548/06. 08. 2021 г. на С.г.с. за освобождаването му от внасяне на държавна
такса по сметка на Върховен касационен съд, за произнасяне по допустимостта на
подадена от него касационна жалба, съдът следва да отбележи, че същият е
освободен от такава по силата на закона (ex lege), съгласно чл. 84, т. 1 ГПК, като в случай, че
такива указания са му били дадени, същите следва да бъдат игнорирани. Видно от
материалите по делото, такова му е било дадено с разпореждане на съда от 21.
07. 2021 г., за което същият е бил уведомен на 03. 08. 2021 г. и което следва
да бъде отменено по реда на чл. 253 ГПК.
Водено от горното и на основание чл. 250, ал. 3 и чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, решение № 260192 от 03. 06. 2021 г.,
постановено по гр. д. № 244/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, като
ОСЪЖДА С.г.с. ***-град и В.а.с. на Република България
да заплатят солидарно на И.М.М., ЕГН ********** ***, законната лихва върху определеното по
чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 600 (шестстотин) лева, считано от 21. 10. 2010 г. до
окончателното заплащане на сумата.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, решение №
260192 от 03. 06. 2021 г., постановено по гр. д. № 244/2021 г. по описа на
Софийски окръжен съд, като
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********
*** да заплати на В.а.с. на Република България сумата 315 (триста и петнадесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал.
1 ГПК на В.а.с. на Република България за изменение на решение № 260192 от 03.
06. 2021 г., постановено по гр. д. № 244/2021 г. по описа на Софийски окръжен
съд в частта, с която са присъдени на ищеца разноски в размер на 1 200
лева – адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ разпореждане от 21. 07. 2021 г., с което на
ответника С.г.с. са дадени указания за внасяне на държавна такса по сметка на
Върховен касационен съд в размер на 30 лева, по подадена от същия касационна
жалба срещу постановеното по делото решение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.