РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120106337 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД
против А. С. И., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи
следните суми: 3000 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ****** год., 1697.80 –
договорна лихва за периода от 22.10.2017 год. до 18.10.2020 год., 2.50 лв. - мораторна
лихва за периода от 19.10.2020 год. до 21.10.2020 год., 60 лв. - разноски за връчване на
покана за доброволно изпълнение, както и законната лихва върху главницата, начиная
от 22.10.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. №
******/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им
основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на
деловодните разноски. Ангажира доказателства.
Пълномощникът на ответницата оспорва исковете по
съображения, изложени в писмения отговор, в т.ч. поради изтекла погасителна
давност.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното
решаване на спора:
На ****год. между „Първа инвестиционна банка” АД и И. е
сключен договор с № ****** год., за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, при общи условия,
по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, е отпуснало
на ответницата - кредитополучател кредит с лимит от 3000 лв., усвоим по кредитна
карта. Задължение на последната е било да погасява усвоения кредит от лимита, ведно
с договорна годишна лихва от 16 % за дебитиране чрез ПОС терминали, респ. 18 % -
във всички останали случаи, на минимални месечни погасителни, в посочен в
месечното извлечение размер - 5% от ползвания лимит, в срок до 5-то число на месеца,
следващ ползването.
Според чл.14.2 и чл.22 от общите условия по договора, банката
1
може, по свое усмотрение, да прибавя (капитализира) начислените договорни и
наказателни лихви към главницата, като по този начин те стават част от дълга. За
наказателните лихви е предвидена възможност прибавянето им към дълга да става чрез
директен дебит от страна на банката, т.е. чрез задължаване на сметката по кредитната
карта на ответницата.
Крайният срок на кредита е определен до 09.06.2010 год., с опция
за мълчаливо продължаване - чл.3 от договора и чл.36 от общите условия, за нов
едногодишен срок, като в този случай се подновява служебно и срокът на валидност на
кредитната карта, ако е изтекъл.
При подписване на процесния договор за овърдрафт, на
ответницата е предоставена и кредитна карта със срок на валидност до м.юни 2011 год.
По делото е налична покана от кредитодателя до
кредитополучателя, за погасяване на задълженията по договора. Поканата е връчена на
30.09.2020 год.
На 26.10.2020 год., по заявление на „Първа инвестиционна банка”
АД, по ч.гр.д. № ***/2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за исковите суми. В кориците на същото се съдържа извлечение от
счетоводните книги на банката, според записванията в който, ответницата е ползвала
реално (многократно теглила на АТМ или плащала чрез ПОС) общо 11364.99 лв., като
е извършила погашения, чийто общ размер възлиза на 9565.61 лв.
Изслушано е заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, което е констатирало, че към 19.11.2010 год. в счетоводството
на банката е записано задължение за главница от 3000 лв., договорна лихва в размер на
1697.80 лв. (20905.21 лв.), лихва за забава от 2.50 лв., както и разноски от 305.21 лв.
или общо задължения в размер на 5005.51 лв. Последното усвояване е било на
19.11.2010 год., последното погасяване - на 23.11.2010 год., а първият падеж - на
20.12.2010 год. Според експерта, банката е е удържала с директен дебит договорната
лихва и неплатената на падежа погасителна вноска, прибавяйки ги към дължимата
главница, след което ги е олихвявала.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският
районен съд намира исковете за неоснователни.
Очевидно страните са били обвързани от процесния договор за
кредит, от чийто лимит е доказано ответницата да е ползвала сумата от 1795.38 лв.
Останалата част от задължението по кредитния лимит до размера
от 3000 лв. е формирано от удържани (директно дебитирани) от кредитодателя такси,
начислени възнаградителни лихви и падежирали минимални погасителни вноски, в т.ч.
и лихви върху последните. Но първо - с така извършвания директен дебит от страна на
банката, независимо от предвидената договорна възможност за това, дългът
недопустимо се е мултиплицирал, т.к. предназначението на минималната погасителна
вноска е за погасяване (частично) ползвания кредитен лимит, лихви и такси, а не за
утежняването му. Затова неплащането на минимална погасителна вноска не е
равнозначно на ползване на кредитен лимит в такава част, та да се прибавя вноската
към вече ползвания. Да се приеме противното означава да се погаси два пъти едно и
също задължение. И второ - начислените договорни лихви се удържат от кредитния
лимит, върху чийто увеличен по този начин размер (с вече начислена за изтеклия
период договорна лихва и погасителни вноски), се начислява договорна лихва за
следващия период. Това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиващо на
нищожна клауза, водещо в крайна сметка до анатоцизъм - чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с
ал.4 и чл.10, ал.3 от ЗЗД (така Р-66-2019-II т.о).
Но неоснователността на този иск - по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, произтича от основателността на ответното възражение за
погасителна давност.
Срокът за ползване на овърдрафта е до 09.06.2010 год., срокът на
валидност на картата - до м.юни 2011 год., а след 23.11.2010 год. ответницата не е
правила погасителни плащания. Въпреки клаузата от общите условия за автоматично
удължаване на овърдрафта, няма доказателства, че след края на първия договор и
изтичане валидността на картата, е била издадена нова карта на ответницата, нито са
усвоявани нови суми. Падежът за издължаване на ползвания овъдрафт е бил на
20.12.2010 год. След тази дата за банката е възникнало правото да получи изпълнение
на описаните парични задължения, обявявайки кредита за изцяло и предсрочно
изискуем (чл.28 от общите условия). Ето защо, не се споделя доводът на ищцовата
страна, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена едва на 30.09.2020 год., тъй
като към този момент вече не са съществували вземания с ненастъпил падеж, чиято
предсрочна изискуемост да бъде обявена. Погасителната давност е своеобразна
санкция за бездействащия кредитор, както е в настоящия случай - ищецът, въпреки
2
изискуемостта на вземанията, не е пристъпил своевременно към тяхното събиране, но
е продължил да поддържа висящност на договора за кредит, при изтекла валидност на
кредитната карта, обременявайки по този начин ответницата-кредитополучател чрез
дебитиране наличността по овърдрафта.
Но съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Началото на
давностния срок се определя от момента, в който кредиторът може да иска изпълнение
от длъжника, в случая - настъпването на падежа на 20.12.2010 год., съгл. чл.84 ал.1 от
ЗЗД. След този момент кредиторът може да иска от длъжника изпълнение, а ако не
изпълни – изпада в забава. Този момент слага началото и на срока на погасителната
давност, от който банката е имала възможността да търси принудително изпълнение на
цялото вземане. Общата давност е изтекла на 20.12.2015 год., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е депозирано едва на 22.10.2020 год., след
като е било погасено правото на съдебна защита на вземанията.
Изначално неоснователен е искът за договорна лихва, защото
макар клаузата, с която е уговорена дължимостта й, да е валидна, претендираната тук
сума е в резултат на нищожната клауза, позволяваща капитализирането и олихвяването
на лихвата, която в крайна сметка е достигнала повече от 10-кратния размер на реално
ползвания кредитен лимит.
Неоснователен е и искът по чл.82 от ЗЗД - за заплащане на разходи
за уведомяване, т.к. уведомяването или обявяването на предсрочна изискуемост, при
така сложилите се обстоятелства, както вече се каза, е било безпредметно.
Неоснователен, на основание чл.119 от ЗЗД, е и искът по чл.86,
ал.1 от ЗЗД - за мораторни лихви.
Казаното налага да се постанови решение, с което исковете да се
отхвърлят, като ответната страна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят
разноски от 700 лв., в т.ч. адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление в гр. С*, район „**********, представлявана от изпълнителните
директори С* П* и Ч* З*, предявени против А. СТ. И. от гр.Б*, ж/к “********, ЕГН -
**********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи
следните суми: 3000 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор с №
*********** год. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, 1697.80 – договорна лихва за
периода от 22.10.2017 год. до 18.10.2020 год., 2.50 лв. - мораторна лихва за периода от
19.10.2020 год. до 21.10.2020 год., 60 лв. - разноски за връчване на покана за
доброволно изпълнение, както и законната лихва върху главницата, начиная от
22.10.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *********/
2020 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД да заплати на А. С.
И. деловодни разноски в размер на 700 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3