О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1
Гр. Сливен, 27.01.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов и
при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова ЧКАНД № 195/2021 г.
година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по частна жалба от К.М.Т. *** срещу Определение,
постановено в открито съдебно заседание на 01.11.2021 г. по АНД № 663/2021 г.
по описа на Районен съд Сливен, с което е отхвърлена молбата на Т. за
възстановяване на срока за обжалване на Наказателно постановление №
21-0804-001244/23.04.2021 г.
В частната жалба се релевират
доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, предписаният
начин на лечение в домашни условия се явява обективна причина за пропускане на
срока за обжалване. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт.
В открито съдебно
заседание частният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се
представлява от адв. М. Б. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по частната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В
писмено становище оспорва частната жалба и моли съда да остави в сила
определението на Районен съд – Сливен.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за основателност на жалбата.
При преценка на
събраните по делото писмени доказателства настоящата касационна съдебна
инстанция намира частната жалба за неоснователна, при следните съображения от
фактическо и правно естество:
С Наказателно
постановление № 21-0804-001244/23.04.2021 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВ – Сливен на К.М.Т. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за установено административно нарушение по
чл. 174 ал. 3 от ЗДвП – отказ за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико –
токсикологично лабораторно изследване за установяване на такава употреба. Видно
от приложена по преписката разписка, наказателното постановление е било връчено
на неговия адресат Т. на 20.05.2021 г. На 03.06.2021 г. Т. подал до РС – Сливен
жалба, в която заявил, че поради в. з. с. не е бил в състояние да обжалва
санкционния акт в законовия срок и изразил молба срокът за обжалване да бъде
възстановен. Към жалбата е приложена Медицинска бележка № 1136/21.05.2021 г.,
издадена от д-р П. Й. при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ –
гр. Я., съгласно информацията в която на Т. е поставена д. „п.“ и е вписано, че
б. се нуждае от 20 дни почивка и д. л..
По молбата за
възстановяване на срока компетентният Районен съд – Сливен се произнесъл с
протоколно определение в открито съдебно заседание на 01.11.2021 г., с което
отхвърлил същата. За да постанови своя акт, решаващият съд е приел, че освен
лично пред наказващия орган, са налице и други възможности за подаване на
жалба, от които санкционираното лице не се е възползвало.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд. Обстоятелството,
че жалбоподателят Т. е п. в срока за обжалване не може еднозначно да се приеме
като уважителна причина за пропускане на 7- дневния срок, който е преклузивен. Както правилно е приел първоинстанционният
съд, освен лично подаване на жалба до съда, чрез наказващия орган, са налице и
други способи за реализация на това право. За целта жалбата може да се изготви
и подаде от трето лице, чрез лицензиран пощенски оператор или по друг допустим
начин, от каквито Т. не се е възползвал. Само по себе си, наличието на о. з. и
предписано д. л. не могат да бъдат възприети като обективна пречка за подаване
на жалба в нормативно установения срок, доколкото законът не задължава
императивно санкционираното лице лично да изготви и депозира жалбата до съда.
Наличието на ред други обективни възможности, от които санкционираното с НП
лице би могло и е следвало да се възползва за реализиране правото си на защита,
но не е сторило това, обуславя извода за липса на уважителна причина по смисъла
на чл. 186 ал. 1 от НПК. В този смисъл настоящият частен жалбоподател не може да
черпи права от собственото си процесуално бездействие.
При горните
съображения обжалваното определение като законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение,
постановено в открито съдебно заседание на 01.11.2021 г. по АНД № 663/2021 г.
по описа на Районен съд – Сливен.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: