Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

                                      град С., 13.05.2016 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 6 254 по описа на 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен иск с правно основание чл.17 ал.1 от  ЗЗД.

          Ищцата Б.С.И. , чрез пълномощника си адв. Е.Ж., излага в исковата си молба, че с ответника са наследници по закон на С.К. И., в качеството им на негови низходящи от първа степен. Поддържа, че приживе техният наследодател е притежавал ½ идеална част от имот, представляващ дворно място от 457 кв.м., находящо се в гр. С., ул. „***********, съставляващо ПИ пл. № 597, попадащ в УПИ ХХIV – 597 от кв. 11 по плана на гр. С., местност „В. – ВЕЦ С.”, в което е построена монолитна жилищна сграда на етаж и половина, застроена върху 56 кв.м. Твърди се, че на 10.03.2009 г. наследодателят й дарил 1/10 ид.част от собствената си ½ идеална част от имота на ответника, а непосредствено след сключване на този договор наследодателят продал останалите 9/10 идеални части от собствената си ½ идеална част на ответника. Твърди се в исковата молба, че не е извършено плащане на стойността на имота, поради което същата продажба е симулативна, прикриваща дарение. Правният си интерес от предявяване на иска ищцата мотивира с качеството си на наследник с право на запазена част. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. 4, дело 180/2009 г. на Нотариус 040 – И.Н., с район на действие – СРС е нищожна като прикрита такава. Претендира разноски.

          Ответникът К.С.И., редовно уведомен, оспорва предявеният срещу него иск в писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт вх. рег. № 4565, дело 1315/1982 г. на Първи Нотариус при СРС, от който се установява, че на 09.04.1982 г. С.К. И. е закупил неурегулирано място от 421 кв.м., с жилищна постройка на 25,17 кв.м., състояща се от стая и кухня, находяща се на ул. „********* -*********, планоснимачен номер 597, кадастър 573, местност ****** – *********.

Представено е разрешение за строеж № 25/16.06.1982 г. на НС „Х. Б.” – гр. С., от което е видно, че на С.К. И. е разрешено да построи жилищна сграда с площ от 56 кв.м., в парцел 597, квартал „В.”.

По делото е представено решение 33/07.03.2003 г. на СРС, 85 състав, постановено по гр.д. 848/2002 г., от което се установява, че е прекратен сключеният на 08.10.1977 г. брак между С.К. И. и С.Б.С. – И..

От съдържанието на представения по делото н.а. 3, дело 179/2009 г. на Нотариус И.Н. с рег. № 040 и район на действие – СРС се установява, че на 10.03.2009 г. С.К. И., чрез пълномощника си Г.В.Б. е дарил на сина си К.С.И. 1/10 идеална част от собствения си недвижим имот – ½ идеална част от  ПИ пл. № 597, попадащ в УПИ ХХIV – 597 от кв. 11 по плана на гр. С., местност „В. – ВЕЦ С.”, както и ½ идеална част от построената в него монолитна жилищна сграда на етаж и половина, застроена върху 56 кв.м.

От съдържанието на представения по делото н.а. 4, дело 180/2009 г. на Нотариус И.Н. с рег. № 040 и район на действие – СРС се установява, че на 10.03.2009 г. С.К. И., чрез пълномощника си Г.В.Б. е продал на съсобственика си К.С.И. 9/10 идеални части от собствения си недвижим имот – ½ идеална част от  ПИ пл. № 597, попадащ в УПИ ХХIV – 597 от кв. 11 по плана на гр. С., местност „В. – ВЕЦ С.”, както и ½ идеална част от построената в него монолитна жилищна сграда на етаж и половина, застроена върху 56 кв.м. за сумата от 30 000 лв.

По делото е представено удостоверение за наследници № 003330/12.12.2011 г. на СО – район „Л.”, от което се установява, че С.К. И. е починал на 06.12.2011 г. и е оставил за свои наследници по закон сина си К.С.И. и дъщеря си Б.С.И..

По делото е представена разписка от 10.10.2009 г., издадена от С.К. И., от която се установява, че същият е получил от адв. Г.В.Б. сумата от 30 000 лв., която сума представлява цената по договор за продажба на 9/10 идеални части от собствения си недвижим имот – ½ идеална част от  ПИ пл. № 597, попадащ в УПИ ХХIV – 597 от кв. 11 по плана на гр. С., местност „В. – ВЕЦ С.”, както и ½ идеална част от построената в него монолитна жилищна сграда на етаж и половина, застроена върху 56 кв.м.

По делото е представен договор за банков потребителски кредит, сключен на 16.10.2008 г. между „У.К.Б.” АД и К. И.Д. за сумата от 15 000 лв.

Представени по делото са извлечения от банкови сметки.

По делото е изслушано и заключение на съдебно графическа експертиза, изготвено от вещото лице С.В.Ч., в което е обоснован извод, че подписът, поставен под разписката от 10.10.2009 г. е положен от С.К. И..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Налице е правен интерес от предявяване на настоящия иск от страна на ищцата, доколкото същата е наследник по закон на С.К. И., в качеството й на низходяща от първа степен и като  такава е наследници с право на запазена част от неговото наследство. Предвид  което искът е допустим.

Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че приживе наследодателят на страните е бил носител на правото на собственост, по силата на възмездна разпоредителна сделка, на процесния недвижим имот, придобит по време на брака му със С.Б.С. и същият е имал статут на СИО като впоследствие с оглед факта на прекратяване на техните брачни отношения е станал съсобствен между тях при равни квоти. Не е формиран спор по делото и относно факта, че на 10.03.2009 г. чрез две последователни разпоредителни сделки, оформени в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма С.К. И. се е разпоредил със собствената си ½ идеална част от имота като е дарил 1/10 идеална част от имота на ответника , а останалите 9/10 идеални части от собствената му ½ идеална част е продал на същия.   

Спорният момент по делото е дали този договор за продажба е симулативен – прикриващ договор за дарение, каквато е тезата на ищците или представлява действителната воля на страните, каквито са изложените твърдения на ответника.

С прикритата сделка страните по нея целят де се прикрие друга действителна сделка, сключена между тях, която е желана между тях т.е. касае се за относителна симулация.

В настоящия случай с представения нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот се доказа, че е спазена формата, изискуема за извършената сделка. Видно от нотариалния акт е спазено и съдържанието на сделката, а именно волеизявление на страните по повод  вещта, предмет на сделката, както и продажната цена.

По делото не е представен „обратен документ”, който по своята същност е частен и също има договорен характер т.е. ясно следва да бъдат установени действителните отношения на страните по сделката, а целта му е разкриване на симулацията.

Не се представи и документ, който да изхожда от участвала в сделката страна или, който да удостоверява изявления пред държавен орган, с което твърдението на ищцата да бъде доказано.

Съдът не споделя твърдението на ищеца, че процесната сделка е симулативна, тъй като не е платена продажната цена. Следва да се има предвид, че евентуалното неплащане на продажната цена не води до нищожност на сделката и може да служи само като индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението. Тази индиция, обаче сама по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба, в който е посочено, че продажната цена е заплатена изцяло.  От своя страна неплащането на цената може да бъде възприето и като неизпълнение на задължение на едната страна по договора, което е релевантно обстоятелство при иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение, с какъвто настоящият съдебен състав не е сезиран.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение, че продажната цена по договора е заплатена изцяло. В подкрепа на твърденията си е представил разписка, изходяща от продавача по договора, от съдържанието на която се установява неговото волеизявление, че определената по договора продажна цена му е заплатена изцяло. Разписката е частен документ, която се ползва с доказателствено значение, съобразно нормата на чл. 180 от ГПК.

Без правно значение към предмета на доказване е начинът и произхода на средствата, с които е платена продажната цена – чрез кредит, чрез средства, предоставени от трето лице на купувача или по друг начин.

 За да е налице  прикрита сделка – дарение следва да бъде установено и че е осъществена не друга сделка, а именно дарение на процесния недвижим имот. Тежестт на доказване относно твърдяната относителна симулация е изцяло за ищеца, тъй като той би извлекъл при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Предвид което ищцата, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи, че  целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. Такова доказване по делото не е реализирано.

При липсата на други ангажирани от страните релевантни доказателства съдът намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид изрично релевираното искане от страна на ответника за присъждане на разноски съдът намира, че на същия следва да бъде присъдена сумата 2210 лв. – за адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ и ДТ за съдебни удостоверения.

 

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.С.И., ЕГН **********,***, Търговски дом, вх. А, ет.2, кантора 237 – адв. Е.Ж. срещу К.С.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.З. иск с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба от 20.03.2009 год., обективиран в нотариален акт 180, том IІ, рег. № 2780, дело 180/2009 год. на Нотариус № 040 – И.Н., като такъв, прикриващ договор за дарение като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б.С.И., ЕГН **********,***, Търговски дом, вх. А, ет.2, кантора 237 – адв. Е.Ж. да заплати на К.С.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Д.З. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 2210 /две хиляди двеста и десет/ лева – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните , че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                     СЪДИЯ :