РЕШЕНИЕ
№. 815
гр. Пловдив, 09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 657 по описа на
съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от „Омникар Ауто“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Труд, общ. Марица, ***, представлявано от управителя – З. А. ,
чрез адвокат Т.К., срещу Решение № 2151
от 03.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6349 по описа за 2021 г., на Районен
съд – Пловдив, XVI – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №594644–F600231/19.08.2021г.,
издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „ОМНИКАР
АУТО“ ООД, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
- имуществена санкция в размер на 7933,31 лева, за нарушение на чл.78, ал.2 от ЗДДС и чл.78, ал.3 от ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд от съдържанието на АУАН не
може да се установи спазени ли са изискванията на чл. 40, ал. 1 или ал. 3 от ЗАНН. Поддържа се, че пред съда не са ангажирани доказателства за спазване
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, нито е доказана съставомерността на
деянието. Сочи се нередност и относно квалификацията на нарушението, което от
обективна срана следвало да бъде подведено в състава на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, а не по чл. 78, ал. 2 от ЗДДС,
както е сторил наказващия орган. Претендира се, че вмененото административно нарушение
разкрива признаците на „маловажен случай“.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на Националната агенция за приходите
- Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №594644–F600231/19.08.2021г., издадено от
заместник директор на ТД на НАП - Пловдив.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F600231от 11.03.2021 г., съставен
от съставен от Б. В. В. – на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на
НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Съгласно договор за финансов лизинг № 0021142/H/11.07.2019г., сключен между „ОББ Интерлиз“ ЕАД в качеството на лизингодател
и „Омникар Ауто“ ООД в качеството на лизингополучател, лизингодателят получава
за временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг с възможност
за закупуване следните вещи – автомобил марка „Рено“, модел „Coleos“.С
допълнително
споразумение № 2 от
01.09.2020г. по договора за финансов лизинг същият е частично прекратен за
горепосочения автомобил. Във връзка с развалянето на доставката, от страна на доставчика било издадено кредитно известие от
08.09.2020г. с данъчна основа „минус“ 39 669,57 лева и ДДС – „минус“ 7 933, 91
лева, което трябвало да бъде отразено в резултат по ДДС на „Омникар Ауто“ ООД
за данъчен период м.09.2020г. „Омникар Ауто“ ООД е следвало да направи корекция
на ползван данъчен кредит в размер на 7 933,91 лева, като отрази издаденото от
доставчика кредитно известие в дневника си за покупки и в справка – декларация,
подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 16004453040/13.10.2020г. за данъчен
период м.09.2020г. „Омникар Ауто“ ООД извършило следващата се корекция на
ползвания данъчен кредит в размер на 7 933,91 лева със закъснение, като
отразило издаденото кредитно известие в дневника си за покупки и в
справката-декларация с вх.№ 16004542674/13.01.2021г.
Неизвършването на
корекцията довело до определянето на резултат за данъчен период м.09.2020г. в по-малък
размер, вместо следващия се резултат при коректно отразяване на кредитното известие.
Горното било квалифицирано като извършено от дружеството нарушение по чл.78,
ал.2 и чл.78, ал.3 от ЗДДС.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност наложил
на нарушителя имуществена санкция в размер на 7933,31 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Фактите по делото не са спорни,
както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотразяване на
получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния
данъчен период – м.09.2020 г., което е довело до определяне на данъка в
по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена като кредитното
известие е отразено в дневника за покупки за м.01.2021 г. и в подадената за
този период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН по инициатива на
наказаното лице.
При това положение и в случаи от
вида на разглеждания, националната юрисдикция следва да съобразява
обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест,
както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за
постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на
данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което обаче не е било
направено /в този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12
на СЕС/.
В случая е налице национална правна
уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за
деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100 % от
недекларираната сума, и то при положение,
че към момента на установяване на нарушението същата вече е била декларирана,
макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат предвид
видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на
нейния размер, съдът приема, че наложената санкция е в несъответствие с
принципа на пропорционалност.
Преценката дали така наложената
санкция е пропорционална на допуснатото нарушение следва да бъде основана и на
практиката на СЕС по дело С - 259/ 12. Предмет на решението на СЕС са: Данъчни
въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на
пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на
анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет
- Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен
съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24 май 2012 г.
Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по
повод наложена на последното административна санкция заради несвроевременно
счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от
Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на
фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на
данъчен документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и наказуемо по същия
член 182, ал. 1 ЗДДС, както е в процесния по настоящото касационно дело казус,
няма пречка и следва решението да бъде съобразено с практиката на СЕС. Това е
така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в
случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените
лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика обаче при
липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите,
които според тях са подходящи. Те въпреки това са длъжни да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи
(в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11).
В този смисъл санкциите, които
държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране
на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане, и по - специално
за да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за
коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили
приспадане, в случая за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха
могли, на първо място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е
основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори,
които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при
събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza,
Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело
Belvedere Costruzioni, C-500/10). СЕС сочи в решението си, че за да се прецени
дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва
в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се
наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер
(Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната
съдебна практика). Като извод СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да
прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по - специално
на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на
евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на
приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на
наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи
се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването
на данъчно облагане. По дело С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че
правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в
противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която
допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането
на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки.
Директивите като акт на ЕС, съдържащ
правни норми, следва да бъдат
транспонирани в националното законодателство на държавите-членки. Въпреки това
обаче дадени разпоредби от директивите могат да имат директен ефект, както е
постановено за първи път в дело 41/74 Van Duyn ECLI:EU:C:1974:133 и дело 148/78
Ratti ECLI:EU:C:1979:110. Когато разпоредбите на една директива са безусловни и
достатъчно прецизни, тези разпоредби могат да се използват от лице срещу
държавата. Една разпоредба на законодателството на ЕС е безусловна тогава,
когато не подлежи – като прилагане и ефект - на предприемане на каквито и да
било мерки - нито от страна на институциите на ЕС, нито от държавите-членки.
Освен това дадена разпоредба е достатъчно прецизна, за да бъде използвана от
лице и приложена от съда тогава, когато задължението, което тя вменява, е
формулирано по недвусмислен начин.
Независимо дали дадена разпоредба
има директен ефект, националното законодателство следва да се тълкува в
светлината на езика и целта на дадена директива, за да бъдат постигнати нейните
намерения, съобразно концепцията за националните съдилища като част от
държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Макар това задължение
за „конформно тълкуване“ да се прилага първоначално спрямо вътрешното
законодателство, конкретно изпълняващо директивата, задължението е
по-широкообхватно. Съдът на ЕС пояснява, че: „Принципът националното
законодателство да се тълкува конформно със законодателството на ЕС изисква
националните съдилища да направят всичко в рамките на правомощията си, като
вземат предвид националното законодателство в неговата цялост, с оглед
гарантиране директивата да се прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ
на преследваната от нея цел / Дело C-69/10 Samba Diouf ECLI:EU:C:2011:54, параграф 60 /.
Описаната фактическа обстановка дава
основание на касационния състав да приеме, че предвидената в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция, се явява непропорционално висока
спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Същата
надхвърля необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126/ЕО,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане.
Спазването на принципа за примата на
европейското право над националното законодателство налага националните
правоприлагащи органи да откажат прилагане на противоречащата национална правна
норма.
Налице е самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателното постановление поради незаконосъобразност,
произтичаща от наличието на противоречие на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС с принципа
на пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз.
От
изложеното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски пред се явява основателна. Същите се
доказват общо в размера на 600 лева за адвокатска защита пред първата инстанция
и касационната инстанция.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2151 от 03.12.2021 г.,
постановено по а.н.д № 6349 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XVI
– ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 594644–F600231/19.08.2021г.,
издадено от заместник директор на Териториална дирекция на Националната агенция
за приходите - Пловдив, с което на „ОМНИКАР АУТО“ ООД, на основание чл.182,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 7933,31 лева, за
нарушение на чл.78, ал.2 от ЗДДС и чл.78, ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
„Омникар Ауто“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Труд, общ.
Марица, ***, представлявано от управителя – З. А. , сумата от общо 600
(шестстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.